Молете се за Египет

Автор: Ренета Трифонова

„Това е отец Даниил, свещеникът на една от църквите, към които днес са били насочени сатанински сили. Той все още носи своите богослужебни одежди, които са опетнени с кръвта на неговото стадо. Сред тях е и кръвта на сина му. Молете се за Египет.”

Това пишеше в социалната мрежа под снимките на този свещеник – отец Даниил, чието дете най-вероятно е убито от взривовете в християнски храм в Кайро, които избухнаха на празника Вайа (Цветница).

Кадрите са потресаващи – ранени и обезглавени тела, кръв по пода и стените… Мъченичество в днешни дни. Християните и без това винаги са преследвани и убивани, затова на взривовете в християнски храмове не се обръща много внимание, те минават между другото в новинарския поток. Светът свикна, че християните са преследвани и гонени по един или друг начин.

Църквата е преживяла много гонения и изпитанията в Нея биват по два начина  – чрез мъченичество и  чрез тържество на вярата. Днес една част от християнския свят доказва силата на вярата си чрез мъченичество, а другата – чрез нейното тържество. Ние сме във втората половина. Вярата ни е тържествуваща и никой не ни спира да я изповядваме.

И аз все пак не мога да се отърва от усещането, че нещо у нас не е наред, че „солта” на това наше християнство не е солена. Докато гледах снимките с кадрите от храма в Кайро, виждах разликата в двата християнски свята – от една страна хора, по чиито ръце се стича кръвта на децата им, а от друга – хора, които са разделени и се карат помежду си, защото единият чете Шмеман и гледа „Вяра и общество”,  а другият се възмущава как му опетнявали вярата. Единият бил икуменист и модернист, а другият – пазел „чистото православие,  неопетнено от ереси и разколи”. Единият бил за събора в Крит, а другият – против…

Покъртителна разлика. Дано и вие да сте я направили. Дано Бог да ни прости, че сме допуснали това разделение сред нас и дано не се налага да ни вразумява. Християнството ни е такова, сякаш никога в нашите земи не е текла мъченическа кръв, и никога България не е преживявала жестоки и страшни гонения. Християнство – удобно, практично, лъскаво, без памет и без сол. Християнство такова, каквото ние си го харесваме. Но ако там някъде загиват наши братя и сестри, утре ще загиват и тук. Дано да сме си взели поука от историческия и евангелски урок заради Христовите думи: „всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада” (Лука 11:17). Ако при следващия проблем в Църквата християните пак се разделят, добре е всеки от нас да си спомни кръвта по ръцете на този баща. Дано Бог да е милостив към нас. Молете се за Египет.