Лъжепророчества. За несбъднатите предсказания на „атонски старци“

Posted на 22/04/2017 in Актуално, Вяра, суеверие, неверие, Духовност, Интервюта, Предание и Писание // 0 Comments

На кого може да се вярва и кой може да пророчествува пояснява Андрей Музолф, преподавател в Киевската духовна семинария, пред сайта „Православная жизнь“.

– Андрей, пророкуването е съществувало от незапомнени времена. Известни са ни пророчества още от Стария завет. В тежките и нестабилни времена, хората са особено склонни да търсят светлина в края на тунела. Търсят я в обнадеждаващите прогнози, оформят бъдещите събития по своите желания за собствено успокоение, без колебание вярвайки в тях. Такова опасно поведение можем да наблюдаваме и днес. Колко т.н. пророчества прозвучаха само през последните години? И уж от „атонски старци“, уж от името на одеския старец Иона (който почина неотдавна), уж от името на майка Алипия и много други. Но минава време и събитията се случват в разрез с „пророчествата“… Във връзка с това възниква въпросът: какво можем да наречем пророчество?

– Да се обърнем към текста на Свещеното Писание и да проверим: кого всъщност Библията нарича пророк? Ветхият завет винаги е различавал служението на пророците от това на гледачите. Докато последните основно предсказвали близки и далечни бъдещи събития, пророческото служение било малко по-различно. Пророците не винаги предсказвали бъдещето, това не влизало в техните задачи. Пророкът преди всичко пророкувал, тоест говорел от името на Бог, бил „устата на Бог“, както това е казано за светия пророк Мойсей Боговидец.

Според текстовете на Свещеното писание истинското пророчество не е толкова предсказание, колкото възвестяване на волята на Господ. Задачата на пророка се заключавала в това, да донесе на хората Божието слово – информацията, която им била нужна точно в определения момент. Пророкът не винаги говорел за това, което ще стане. По-често той вещаел вече станалото и с това показвал грешките на човечеството и необходимостта от поправянето им. И затова неслучайно лайтмотив на практически всички ветхозаветни пророчества е призивът към покаяние, като единствен възможен начин за възсъединяване с Бог. Следователно главната цел на пророкуването било преди всичко нравственото поправяне на човечеството, опитът да се достигне до сърцето му. Ярък пример за това е светият пророк Натан, който с помощта на алегорични образи предизвикал разкаяние в душата на цар Давид[1].

– Кой има право да пророкува?

– Отговорът на този въпрос също намираме в Свещеното Писание. Във Второто съборно послание на свети апостол Петър е казано: „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петр.1:21)[2]. Тълкувайки тези думи на светия първовърховен апостол, блаженият Теофилакт пише: „Пророците получават пророчества от Бога, но не когато и както поискат те, а от Божия Дух… Че пророците по време на действието на Духа Божий съзнават, че чрез тях се довежда слово от Духа Божий се вижда от това, че те се подчиняват доброволно“. Точно така и във Ветхия завет ние виждаме от примера на пророк Иеремия, че Всевишният Сам избира пратениците на Своята воля. Господ се обръща към пророка със следните думи: „Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите“ (Иеремия. 1:5).

Следователно никой и никога не може да стане пророк и да възвестява Божията воля по свое собствено желание. Пророкуването винаги е било считано за изключително богоизбрано служение и било толкова тежко, че мнозина са се опитвали да се откажат от него (да си спомним историята с пророк Иона[3]). Но в същото време, ако дори само един човек, слушайки думите на пророка се е променил вътрешно, то неговото служение не е било напразно.

Ако човек говори от себе си, той всъщност не е пророк, а един от лъжепророците, за които Господ говори: „Аз не съм ги пращал, казва Господ; и те лъжливо пророкуват в Мое име, за да ви изгоня, и да загинете, – вие и пророците ви, които ви пророкуват“ (Иеремия. 27:15). Затова и Христос предупреждава Своите последователи, тъй като лъжепророците могат да отклонят човека от пътя на спасението: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители“ (Мат. 7:15).

– Как днес да се защитим от лъжепророчеството?

– Господ Иисус Христос казва: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен: И те са, които свидетелстват за Мене“ (Иоан 5:39). Тези думи ясно като никои други определят границите на истинните и лъжливите пророчества: истинското пророчество е това, което не противоречи на думите на Свещеното Писание и Преданието на Църквата. Св. апостол Павел уточнява, че ако дори ангел възвестява нещо противоречащо на вече казаното чрез светите пророци и апостоли за спасението на човечеството, то на неговите думи не си струва да се вярва[4]. А още повече, ако подобни думи излизат от човешки уста. Всичко, което днес се опитват да ни поднесат като истина, задължително трябва да се съизмерва с традициите на Църквата, с нейното Свещено Предание и едва след това да се правят изводи – да приемаме едно или друго мнение или да го считаме за лъжливо и духовно опасно.

– Кой може да бъде наречен последен пророк? Кого Църквата нарича пророк?

– Според църковните традиции последен пророк или както за него се говори в богослужебните песнопения „печат на пророците“ е светият Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан. Обърнете внимание на това, че св. Иоан Предтеча не е говорил за бъдещето. Да, той бил предтеча, предшественик на Месията, той трябвало да подготви богоизбрания народ за приемането на Спасителя, но той не е казал нито дума за бъдещите съдбини на света. Основното за което той увещавал е покаянието, необходимостта от завръщане към Бог, което е възможно само в случай, че човек остави предишните си постъпки, тоест греховете, и обърне сърцето си към Твореца.

Превод: Христо Георгиев

Източник: http://pravlife.org/content/lzheprorochestva-o-nesbyvshihsya-predskazaniyah-afonskih-starcev

[1] Свети цар и пророк Давид прелюбодействал с Вирсавия, жена на неговия военачалник Урий, който по това време бил на поход. Вирсавия забременяла от царя, който като узнал това заповядал да изпратят Урий на най-опасното място по време на сражение. Урий бил убит, а Вирсавия станала жена на Давид. Тъй като царят не осъзнавал стореното зло, при него дошъл пророк Натан, който иносказателно, с историята за сиромахът и любимата му овчица и богаташа предизвикал разкаяние и покаяние у Давид (виж „Втора книга Царства“, глава 11 и глава 12) (бел. прев.).

[2] Всички текстове от Светото Писание в текста на интервюто на български език са от изданието на Св. Синод на Българска православна църква от 1993 г. Имената са запазени както са в оригинала, като например Иеремия, Иоан, Иона (бел. прев.).

[3] Пророк Иона получил заповед от Бог да отиде в град Ниневия, чиито жители прогневили Господ с беззаконния си живот и да проповядва покаяние. Иона се уплашил, противопоставил се на Бог, след това се качил на кораб и потеглил в друга посока. Скоро се разразила страшна буря; езичниците, които също пътували с него, призовавали своите богове да ги спасят от смърт, но бурята ставала все по-силна. Хвърлили жребий, за да разберат причината и жребият, по Божие определение посочил Иона. Моряците го изхвърлили в морето и то утихнало. Иона бил погълнат от огромен кит и по Божия воля останал в него жив три дни и три нощи, след което бил изхвърлен на брега. Там почнал да се моли и да благодари за спасението си и в отговор отново чул гласа на Господ, който отново му заповядал да отиде в Ниневия и да проповядва и възвести на местните жители волята Му. Иона отишъл в Ниневия, проповядвал и предизвикал разкаяние и покаяние на жителите (виж „Книга на пророк Иона“, глави от 1 до 4) (бел. прев.).

[4] „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде (Гал. 1:8) (бел. прев.).