Девет слова за Божествената любов

Автор: Св. Николай (Велимирович) Сръбски
Текстът представлява подбрани извадки от шеста глава „Сто слова за Божествената любов“ от повестта „Касиана“ на св. Николай Сръбски. Главата представлява писмо от отец Калистрат, игумен на манастира Милишево до монахиня Касиана и започва с обръщението „По твоя молба пиша това, дъще моя, аз смирения Калистрат“. Предлаганият тук текст е превод от публикацията „Девет проницателни слова за любовта“.

sveti-n-velimirovic-640x350px
1. Понятието за Бог като Любов е обяснимо само чрез понятието за Бог като Света Троица. В това е ключът към тайната на любовта. Постоянно помни това. И вярвай на думите на великия св. Исак Сириец „Любовта е по-сладка от живота“. А аз ще добавя и по-силна от смъртта.
2. Любовта в едно лица не е любов, а самолюбие и себичност. Затова и Мохамед не е споменал любовта във връзка с бога, когото нарича Аллах, но е споменал само за праведността и милосърдието. Любовта между двама души охладнява и се превръща в печал. Затова и бездетността във Ветхия завет се е считала за проклятие. Това е останало така и до сега на Балканите, в Русия и на Изтока. Любовта става пълна при появата на трети. Това е така на земята, защото така е и на небето. Не е учудващо, че числото три играе такава голяма роля във всички творения на Триединния Бог.
3. Само съвършена личност, със съвършено съзнание, със съвършен ум, притежаваща съвършено могъщество, може да има съвършена любов. Тази личност е нашия Бог. Всеки човек цени своята личност и причината за това е, че неговия Творец е личност. А това, че всички хора ценят над всичко любовта произтича от това, че техният Творец е Любов. И това е така и в миналото и сега и во веки веков.
4. По-низшето винаги се е доказвало от по-висшето, а не обратното. И човешкото съществуване се доказва от съществуването на по-висши същества, по-висши по могъщество и разум от хората. Някой от европейските философи е казал „Мисля, следователно съществувам“. И това изречение е разтръбено по целия свят като нещо велико. Всъщност колкото и да мисля, аз не бих съществувал, ако не съществува Някой по-висш от мен, Който е измислил и мен и целия свят. Ако Бог не съществува като по-висш от мен разум, тогава несъмнено и аз не съществувам, но съм само нещо преходно, призрак, който е издигнат от прахта от случайните вихри, придали му мимолетна форма за да го хвърлят отново в същата тази прах безследно и безцелно. Точно същото е и с любовта. Ако любовта не е любов в Бога и не е любов от Бога, то това е само чувствена страст, която хората употребяват като наркотик, за да услаждат с тази малка безсмислица един лишен от всякакъв смисъл живот.
5. „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него [1] (I Иоан 4:16). Векове и поколения човеци жадно са очаквали да чуят тези светоносни и животоносни думи, както търсят навсякъде пътеводна звезда, подобна на Витлеемската. А тези думи самият апостол е чул, почувствал и повторил в този им вид, в който ги е приел от Светия Господ. Бог на истината и любовта е единия и вечен Бог, Който не се докосва и няма нищо общо с „боговете“ на лъжата и ненавистта. С това откровение Христос е съкрушил целия политически пантеон, в който човешката фантазия е поставяла добри и зли богове на едно и също ниво.
6. „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него. В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ [2]  (1 Иоан 4:9-10). Следователно първо Той е явил Своята любов към нас, и затова очаква и ние да Му явим своята любов. Искаме или не искаме, от това зависи вечната награда за верността и любовта, както и вечните мъки за неверността. Защото във вечността, която е извън времето, всичко е вечно, както радостта, така и мъката.
7. В повестите и баладите за рицарите ние четем как те отивали на страдания, а понякога и на смърт за любовта на своите избраници. Но тези избраници били достойни за тяхната любов, както пишат поетите. А безгрешният и пречист Христос понесе унижения, мъки и страшна смърт не за някаква невинна, вярна и добра девойка, но за грешници и развратници, за убийци, лъжци, крадци, разбойници, клетвопрестъпници и безбожници, за осквернените и смърдящи човешки души, излъчващи зловоние и смъртно разложение, които още преди смъртта си вече били мъртви. „За праведник едва ли ще умре някой…  но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“  (Рим. 5:6-8). Не е ли това любов, която превишава всеки разум?
8. Учения го привлича знанието, богатия – богатството, красавеца – красотата, художника – изкуството. От тези неща се интересуват само органичен брой хора. Само любовта е нужна на всеки човек. Силата на любовта е безгранична. Ученият и неукият, богатият и бедният, сръчният и неумелият, красавецът и уродът, здравият и болният, младият и старият – всички те искат да бъдат обичани. Христос простира Своята любов над всички и с любов привлича към Себе си всички. Със Своята любов Той прегръща и мъртвите, отдавна изтлелите и забравените хора.
9. Човекът, и мъртвият, желае да бъде обичан. И след смъртта се бори срещу смъртта. Затова и много хора се стремят чрез завещания и имения да си осигурят любов и след смъртта. И живият и мъртвият човек желае да бъде обичан. Роднините имат потребност да обичат своите мъртви родственици. А Христос е казал: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Иоан 12:32). Издигнат на кръста, със Своята жертва от любов към всички Той привлича всички, даже и душите на мъртвите, намиращи се в ада. До Христа не е съществувало нито понятието за любов, нито религията на любовта.
 Превод: Христо Георгиев
 


[1]Цитатът от шестнадесетия стих от четвърта глава на Първо съборно послание на свети апостол Иоана Богослова. Целият текст е: „И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (София, Синодално издателство, 1982 г., осмо издание, 2011 г., стр. 1383).

[2]Цитат от стиховете от шести до осми от пета глава на Послание на свети апостол Павла до римляни. Целият текст е: „Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“ (София, Синодално издателство, 1982 г., осмо издание, 2011 г., стр. 1393).
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: