Разговор за „Откровение“ на Йоан Богослов

tv-soyuz-apokalipsis-1

В деня на св. Йоан Богослов ви представяме разговор за книгата „Откровение“ с клирика на Воскресенския манастир дякон Сергий Муравьов, студент в Санктпетербургската православна духовна академия. Разговорът можете да проследите в превод на български език, а видео файла можете да гледате тук.

-Днес ще говорим за Книга „Откровение на Йоан Богослов“. Книга доста нееднозначна и интересна,  последната от Новия завет. В началото ми се иска да прочета малък абзац от книгата на известния изследовател на Новия Завет Брус Мецгер[1],който разглежда в частност и „Откровението на Йоан Богослов“: „Каквото и да се говори, книгата е необичайна, езикът и е доста загадъчен, а символите често са дори гротескни. В нея се споменава за говорещи олтари, за ангел с крака като огнени стълбове, за звезда, която пада върху водите и ги отравя със смъртоносен пелин, за скакалци като коне, стегнати за война, за агнец с седем рога и седем очи, който взема книга и сваля печатите, за звяр с десет рога и седем глави, който излиза от морето и други необичайни твари“.

Наистина, последната книга от Новия Завет предизвиква затруднения у много читатели. Каква е тази книга, какво тя представлява?

– Прочетохте много интересен откъс от не по-малко интересна книга. Това е, да кажем, въведение в Новия Завет, класика на изследователя на Свещеното Писание Брус Мецгер. Не мога да не се съглася с откъса, защото за неизкушения читател, който отваря за пръв път книгата „Откровение“ на апостола и евангелиста Йоан Богослов, ще бъде съвършено непонятно за какво се отнася тя. Но това не може да се каже за онези читатели, които са я отваряли преди две хиляди години, веднага след написването ѝ. Те са разбирали за какво се отнася тя. Това ни позволява днес да считаме, че и ние можем да я разберем, че тя не е така загадъчна, както ни се струва на пръв поглед. Но това, че е пренаситена с различни образи и алегории, които трябва да се разтълкуват, е несъмнено.

Такива библеисти като Брус Мецгер и други (сред тях можем да посочим и руските изследователи Николоай Никанорович Глубоковски, известния дореволюционен изследовател Василий Василиевич Четиркин), са се занимавали с проблематиката на тълкуването на тази интересна, загадъчна и понякога непонятна за нас книга. Разбира се, без спомагателна литература ще ни бъде много тежко да се ориентираме в контекста на това идейно съдържание, което ни предлага евангелистът и апостол Йоан Богослов в Откровенията.

– Гръцкото име на книгата „Откровение“ е „Апокалипсис“. Често срещаме имена на филми като „Зомби-апокалипсис“, „Апокалипсис сега“, имащи предвид някакъв колапс или криза, наричащи го апокалипсис. Уместни ли са такива сравнения с книгата „Откровение“ („Апокалипсис“)?

– Действително, Вие правилно забелязахте, че днес много термини и названия се използват не в този контекст, в който са били изначално. В действителност няма как да избягаме от това, което не ни извинява. Би трябвало да знаем какво е правилното тълкуване на една или друга дума. Това се отнася не само за думата „апокалипсис“, но и за термина „Църква“. Сред хората, които се смятат за православни има и такива, които казват „Ходим в църквата“, подразбирайки,  че отиват в храма. Разбира се, храмът се включва в понятието „Църква“, но Църквата не се ограничава до понятието „храм“.  Но това е друг разговор.

„Апокалипсис“ е гръцка дума, която дословно се превежда като „да приповдигна завесата, да открия тайната“. Ние сме свикнали да казваме, че последната книга от Новия Завет и последната книга от Библията е Апокалипсис, тоест „Откровение на Йоан Богослов“. Но това не е съвсем така. Ако прочетем първия стих на първа глава, ще видим че там е написано „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро…“. Тоест, това не е откровение на Йоан Богослов. На Йоан то е било предадено, а негов източник, източник на откриването на тайната, е Господ Иисус Христос.

Това е важно да се разбере. Книгите на Новия Завет имат имена, но тази традиция се формира постепенно с оформянето и на новозаветния канон, на новозаветните канонични книги. По-рано, в античната литература и въобще в литературата от първи век след Рождество Христово, традицията е била да се използват кратки названия на всяка книга по нейната първа дума и името на автора в родителен падеж, например: Откровение Иоана Богослова (Книга „Откровение“ на автора Иоан Богослов). Но всъщност това е Откровение на Иисус Христос. Много хора мислят, че „апокалипсис“, това е крах на всичко и използват този термин в критични ситуации. Това не е съвсем вярно, но  няма как да го избегнем, защото вече е навлязло в жаргона и във фолклора, ако така ви харесва. Ние, християните, просто трябва да знаем истинския смисъл на тази дума. По този начин Апокалипсис – това е Откровение Божие към нас, хората, за много неща, които са скрити зад символи и идеи. Това е крайно интересна книга.

– Оттук възниква следния въпрос: имало ли е апокалипсиси преди Апокалипсиса?

– Да, несъмнено. Ако се заемем с тълкувание на Свещеното Писание, ще разберем, че съществуват определени жанрове. В светската и съвремената литература такива са например роман, поезия. Така съществуват и жанрове в литературата на Свещеното Писание. Съществува жанр на евангелията. Той предполага определена структура, определени принципи. И Брус Мецгер и много други авторитетни тълкуватели на Свещеното Писание – съвремени библеисти, свети отци са писали, че правилното определяне на жанра е залог за успех, ключ към правилното тълкуване. Съществува жанра на евангелията, съществува жанрът на посланията (жанр на апостол Павел). Те се построяват по определена структура. Посланията са построени във форма на писма: има адресат, приветствие, основна част, завършваща част, благодарствена молитва – такава е класическата структура на посланията на апостол Павел. Така също има жанрове и във ветхозаветната литература.

В тази връзка ми се иска да опиша и Апокалипсиса. Книгата „Апокалипсис“ в жанров план е написана не само в жанра на т.н. апокалиптика[2]. Терминът „апокалиптика“ е въведен в XIX век в немската богословска школа. Апокалипсисът е написан не само в жанра на апокалиптиката, макар и да следва нейните основни структурни схеми. В първата глава, в първия стих е казано, че това е Откровение на Иисуса Христа, тоест ясно е, че това е жанрът на откровенията. В третия стих Йоан Богослов пише следното: „Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо“, тоест това е още и пророчество. В седмия стих започва пророчески химн. Химнографският материал в книгата също е много интересен. И така, откровение, пророчество, а след това идват така наречените послания към седемте Асийски църкви. Тоест – това е още и окръжно послание. Има и адресат, и приветствия, всичко е съгласно стила на посланията. Тоест ние можем да кажем с увереност, че книгата „Откровение на Йоан Богослов“ е написана в жанра на пророческото откровение с елементи на окръжно послание.

dsc01118Но ако говорим за апокалиптическата литература, естествено Йоан Богослов не е първопроходец в този жанр. Много критици на книгата Апокалипсис, в това число и свети отци (например свещеномъченик Дионисий Александрийски) отбелязват, че гръцкият език на Евангелие от Йоана и гръцкият език на Апокалипсиса са забележимо различни. По-конкретно Брус Мецгер отбелязва, че езикът на Апокалипсиса е силно семитизиран. За това пише и протойерей Александър (Сорокин) в своята книга „Христос и Църквата в Новия Завет“. Езикът на Апокалипсиса е доста повлиян от семитската култура и литература, защото апостол Йоан взема всички образи в Апокалипсиса от апокалиптичната литература на Ветхия Завет. Такава е например Книгата на пророк Даниил – класика в жанра. Много образи са взети именно от нея. Такива са също и книгата на пророк Исаия и книгата на пророк Иезекиил. Много образи, които срещаме на страниците на Апокалипсиса,  срещаме също и в книгите на тези пророци. Те съставляват каноническите основи на апокалиптиката.

Но съществува и литература с апокалиптично съдържание, която не е влязла в канона на Стария Завет и въобще в каноническите книги на Библията. Освен каноническия Апокалипсис на Йоан Богослов, съществуват много произведения, създадени пр. Р. Хр., написани в този жанр. След като апостолът и евангелист Йоан Богослов написва своя Апокалипсис, се появява още такава литература. Аз мога без да се замислям да кажа, че съществуват още около десет апокалипсиса, които не са влезли в канона на Новия Завет и затова не можем да говорим за тях като за боговдъхновени. Но ние не можем да кажем, че апостол Йоан е станал родоначалник на нов жанр. Той е писал в стила на апокалиптичната литература, който по това време е бил вече формиран и е имал своите принципи и основи, за разлика от жанра на евангелията, който е „дете на Новия Завет”.

– И така относно жанра е ясно. Още повече, че ако иудеите – християни са четяли този труд , то той им е бил понятен, защото са били запознати с пророческата литература. Но що се отнася до авторството, прието е за автор да се счита апостол и евангелист Йоан Богослов. Той ли е наистина, няма ли съмнения?

– Лично аз нямам никакви съмнения. Ние се придържаме към Преданието на Апостолската Църква, което ясно ни казва чрез светоотеческото Предание, че авторът действително е апостолът на любовта Йоан Богослов. Но ако ако вземем чисто научния интерес и от научна гледна точка и естествено, в научна среда, сред библеистите в продължение на много време върви дискусия за това, действително ли апостол Йоан Богослов е бил автор на Апокалипсиса.

Първото споменаване и препратка към Откровението в своите творения можем да срещнем у апостолските мъже. Макар  да не е доказано, но е прието да се счита, че св. Игнатий Богоносец в посланието си към Църквата в Ефес изпраща няколко стиха от Апокалипсиса. Игнатий Богоносец мъченически загива зад стените на Колизеума през 107 г. По-нататък имаме дузина  непосредствени светоотечески свидетелства за несъмненото авторство на Йоан Богослов. Например, по-късните свети отци (II-III век) на Картагенската църква (Тертулиан и Киприан Картагенски) тълкуват Апокалипсиса; те нямат съмнения, че именно Йоан, синът Заведеев, действително е този същият Йоан, който е автор на Евангелие и три съборни послания. По-нататък: Александрийската църква, Ориген и Дионисий Александрийски също нямат съмнения. Малко по-рано: Римската църква, Илиней Лионски, свещеномъченик Викторин Пиктавийски (първият тълкувател на Апокалипсиса, който е от Римската църква). Може да се назоват още редица именити свети отци, които с увереност ще потвърдят, че авторът на Апокалипсиса е именно апостол Йоан.

По-нататък у историка Евсевий Кесарийски може да се намери споменаване на първа критика. Но първият критик на Откровението е бил свещеномъченик Дионисий Александрийски (IVв.), който първи прави текстологически анализ и подробна и изчерпателна до този момент критика на библейския текст. Той сравнява езика на Евангелието и Апокалипсиса и намира в тях доста различия. Но не това е причина за неговите съмнения. Той пише: „Тази книга превишава моя разум”, благоговейно отнасяйки се към нея, но и благоголейно изпитвайки своя разум за това, което не разбира. Той не може да разбере, защото езиците са различни. И прави извод, че е възможно авторът на Апокалипсиса да е някой друг Йоан… Също и Дионисий Александрийски говори за това, че нито едно име от тези, които св. апостол Йоан използва, не се споменава в Апокалипсиса. Той не говори там за себе си, за разлика от Евангелието.

Удивително е, че на Изток, в Източната част на империята, в Източната църква, критиката на Апокалипсиса е била доста добре развита, а в Западната църква не е имало никаква критика. Апокалипсисът е влязъл в кръга четения по време на богослужението, на Божествената литургия. На Изток не е така, вероятно, защото е било много трудно да се тълкува. Има причини за възникването на ереси и внимателното  отношение на Изток към тази книга. А на Запад само по време на Реформацията статичното некритично отношение  книга Откровение започва да се променя чрез критическия подход.

Основните важни моменти в критиката на тази книга са от XIX, XX век с развитието на новотюбингентската школа, но това са критики на формата и т.н.; появяват се нови методи на тълкуванията на текста. Но Православната църква стои на позицията (и е действително така), че авторът е св. ап. Йоан Богослов. Има много добро дореволюционно изследване на Четиркин, помощникът на Глубоковски, в което е приведен подробен анализ на проблема с авторството. Там е посочено всичко, което изброих, но в по-подробна и научна форма.

 – Забележително е, че книгата Откровение е влязла в новозаветния канон. По време на богослужение се четат книгите и на Стария и на Новия Завет. В течение на цялата година на всенощните бдения слушаме паримиите и Евангелие, а на литургията – Апостол и Евангелие. В Апостола влизат всички писма, послания, съборни послания и т.н. Но на Литургията или на всенощното бдение няма такъв момент, когато се чете книга Откровение. Защо? Само заради трудностите с тълкуванието?

– Да, действително, може да се каже, че е заради трудността с тълкуванието и това е влязло в традицията на Православната църква. В Католическата църква Апокалипсисът до този момент се чете на богослужението. У нас той също се чете, но на определено богослужение само по време на всенощно бдение. Днес практически е невъзможно да се срещне богослужение по такъв древен Устав. Апокалипсисът не се чете на Божествената литургия, защото тази книга действително се тълкува трудно. Това е свързано основно с историческия момент. Изтокът е родоначалник на всякакви ереси; повечето от тях са родени на Изток (да вземем периода на Вселенските събори).

 – Да, Западът е на юридизма, а Изтокът – на спорадизма.

– Да, горещият източен темперамент… Хората с търсещи умове са се опитвали да проникнат в цялата дълбочина на познанието, да познаят Бога, стремили са се именно интелектуално, мистически да се приобщят към това. Съответно богословският живот е бил ярък и жив, а хората са живеели на Изток. На Запад по-скоро е владеел юридизмът, но не плахият юридизъм. При тях е имало повече практика на вярата, аскетична деятелност и т.н. Затова на Изток са се отказали от четенето на Апокалипсиса във връзка с това, че се е появила ерес или това били т.нар. алоги[3] , които били и последователи на друга ерес. Те отричали Стария завет, а след Стария завет, отричали и Писанието на Йоан Богослов.

Във връзка с това, че книгата предивиквала такива реакции у хората, било решено тя да не се чете на богослужение, защото не е имало изкусни тълкуватели. Това е свързано и факта, че постепенно в християнската Църква изчезнала тази харизма (отпаднала нуждата от нея) – харизмата на херменевтите, на тълкувателите. Четейки апостол Павел, ние знаем, че е имало харизма на пророците, които са получавали някакви видения, но не са могли да ги тълкуват. Тъй като това служение излязло от Църквата, съответно нямало вече и тълкуватели. Постепенно, след няколко века, на Изток (през VI или VII в.) се появило първото цялостно, подробно светоотеческо тълкувание на Андрей Кесарийски, който написал пълно тъклувание на Апокалипсиса. В същото време вече няколко века съществувало тълкувание на Викторин Пиктавийски, който бил представител на западната част на още неразделената християнска Църква.

– Какво означава думата „харизма”?

„Харизма” означава проявление на дара на Светия Дух в човека. Разбирам Вашия въпрос. Навярно той е свързан с това, че днес този термин често се употребява без знание за неговата етимология. Това е гръцка дума и ако я преведем в нейния християнски контекст, тя ще означава именно проявление на дара на Св. Дух в човека. Светият Дух може да се проявява в нас по различен начин. Нашият патерик е ярко потвърждение за това. Днес в енориите си можем да кажем, че всеки има своя харизма. Свещеникът има харизма да бъде свещеник. Благодатта на Светия Дух действа чрез него така, че той да откликне на Божия призив. Певците пък имат своя харизма, сътрудниците – една, вярващите – друга, но всички ги обединява именно Светият Дух. Така трябва да разбираме този термин в дадения контекст.

–Може ли още веднъж да напомним с подробности това събитие, когато Откровението било явено на апостол и евангелист Йоан Богослов? По какъв начин той се оказал на остров Патмос?

– В този въпрос може да се разкрие проблемът с мястото на написването. Остров Патмос е мястото на изгнанието. Там са изпращали хора с политически престъпления. Очевидно е, че апостол Йоан е бил изпратен тук като християнин. Това свидетелства, че изгнанието е станало по време на гонението на Домициан. В науката съществуват две датировки на написването на книга Откровение на ап. Йоан Богослов – или 70-те или 90-те години след Р. Хр. Съответно, трябва да се види историческият контекст. Шестдесетте години са време на управление на император Нерон, а деветдесетте – време на управление на император Домициан. Тези двама императори са интересни с това, че по време на управлението им е имало гонение на Църквата.

Но ето къде е разликата: във времето на Нерон, умрял през 68 г. сл. Р. Хр. в резултат на самоубийство, не е имало средства за масова информация и народът не е знаел за това как е умрял императорът. Съществувало е поверие, че той е жив, но просто е избягал от Рим, защото са искали да го отровят и е заминал в съседната държава (Партия), където е живял император Вологес, с който Нерон е бил в добри отношения. Народът е бил в паника, в психоза, всички са мислели, че Нерон идва с войски от партияни и ще отмъщава, че идва към Рим. Съществували са есхатологични настроения, хората са чакали края, мислели са, че ще има голяма битка, гонения… В този контекст е написан и Апокалипсисът, наситен с очаквания край, с напрежение. Много образи в него говорят за числото на звяра и т.н.

За съжаление, тази теория не е съвсем състоятелна, защото гоненията на християни при император Нерон са имали локален характер, по-скоро не политически, а криминален. Император Нерон е обвинявал християните в това, че те са подпалили Рим. Последвали гонения, християнски погроми, но това са били локални действия, само в Рим. По времето на Домициан гоненията са носили общодържавен, политически характер. В продължение на 150 години до момента на неговото възцаряване на римския престол е съществувала традиция на почитане на императора като бог. Тази традиция е била въведена в своето време по политически причини. Не всички императори са се отнасяли сериозно към нея, считали са я за политически акт, за акт на търпимост. А Домициан след Калигула (който бил безумец на трон), действително вярвал в своята божественост и изисквал поклонение към себе си като към божество. Съответно, всички образи (на зверове и т.н.) в Апокалипсиса указват именно тези времена. Затова заточването на апостол Йоан на остров Патмос носи по-скоро политически характер.

Лоялността към императора се проверявала чрез жертвоприношение пред него. Християните, съответно, не са могли да принесят жертва, защото ние нямаме друг Бог. Не можем да се поклоним на никой друг, както ни заповядва Господ. Значи, имало е и мъчения и гонения. Затова в науката повечето автори накланят към гледната точка, че мястото на написване на Апокалипсиса е остров Патмос, а времето е 90-те години на първото столетие на нашата ера.

– Апостол и евангелист Йоан Богослов е видял това Откровение, това е било видение. Той сам ли го е записал или го е диктувал?

– В Апокалипсиса много откровения започват с думите „и видях”. Тези повествования вървят заедно и са много важни за структурата и разбирането на текста.

Въобще тогава е съществувала такава традиция. Днес, във века на новите технологии, ние всичко намираме на компютрите и джаджите; преди това имахме пишещи машини;  до XIX век – пишехме ръкописи, хората сами пишеха своите текстове. А през първите векове след Р. Хр. е съществувала  професията на писаря. Писарите са били хора, владеещи до навик изкуството на бързописа.

През XIX век също е имало писари, например Достоевски е писал романа си „Играчът на рулетка” с помощта на бързописец. Апостол Йоан Богослов също е ползвал услугите на така да го наречем, писар. По-скоро това е бил някой от неговите ученици, от християните, както и апостол Павел. Тук трябва да гледаме текстологическите изследвания, но е известно, че апостол Павел също е ползвал услугите на такъв вид специалисти, а понякога е добавял със своя ръка в края на посланието няколко думи, които е искал, от себе си.

– Да, забележително, върви повествованието, а след това: „Аз, Павел…”… Каква е най-важната задачата на книга Откровение? И окръжното послание, и видението за края на света – в какво е техният дълбок смисъл за всички нас, християните?

– Това е много сложен въпрос, защото той е в областта на херменевтиката – как днес да разбираме Свещеното Писание? Във връзка с това искам да предпазя нашите зрители от излишна сакрализация и мистификация, от излишен буквализъм в разбирането на текста на Свещеното Писание. Не е нужно да се правят истерии по повод на числото на звяра или други неща.

– Да, това е гореща тема.

– Да, но аз няма сега да се заигравам с нея, защото е написана вече достатъчно много литература, а адекватният и стремящ се към познание на истината човек, ще я намери. Искам да кажа именно за задачата. За да разберем задачата, трябва да изходим от жанра на тази книга, от нейните особености. А една от главните особености на Апокалипсиса е – нейната литургичност. Както написа в своята дисертация един от изследователите на Апокалипсиса, състудентът ми от Санкт-Петербургската духовна академия, свещеник Николай Ким: книгата Апокалипсис е свръхлитургична, изпълнена с литургически образи и форми.

Тоест тази книга и въобще Свещеното Писание е предназначено преди всичко за четене по време на богослужение. Това заповядва Господ още в Стария Завет: „Когато цял Израил дойде да се яви пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере (Господ), чети на глас тоя закон пред целия Израил” (Второз.  31: 11). Тази традиция на четенето не само на Апокалипсиса, но и въобще на литература от Свещ. Писание за богослужебни цели е много древна. Тя води своето начало от периода преди Вавилонския плен. Виждаме, че я е имало (във Второзаконие), после израилския народ е бил взет в плен и заведен във Вавилон, а храмът, центърът на богослужението, е бил разрушен. Началото се появява с т.нар. „синагогална традиция” – в синагогите се е събирал еврейският народ и по такъв начин е съхранил своята идентичност.

– Синагогата по същество, е просто място, където се е казвала молитва и се е четяло Писанието.

– Да, освен място на събиране, синагогата е станала и център на богослужебен живот, тъй като не е имало друго място, където да се принасят жертви. Тази традиция продължила и след връщането от Вавилонския плен. Синагогите не изгубили своето предназначение, те станали центрове на учителство. От Евангелието на Лука знаем, че Сам Иисус Христос е проповядвал в синагогата и е чел Свещеното Писание.

tv-soyuz-apokalipsis-2Християнската община не скъсала веднага с иудейския култ. Когато станал разривът, християните приели тази форма на богослужение, само мястото на храмовите жертви (реалното убийство на реално животно), заела Божествената Евхаристия, преломяването на хляба, защото Христос е Агнецът, Който ние вкусваме, нашето спасение. А четенето на Свещеното Писание останало. Апокалипсисът бил предназначен за четене на богослужение. Днес в храма чуваме: „Благослови, Владико, благовестителя свети апостол и евангелист …” – това казва четецът, който чете Евангелието, а свещенослужителят му отговаря: „Бог по молитвите на светия славен…”. Тоест съществува определена структура, която можем да забележим и в първата глава на Апокалипсиса. Там също има призвание за благословение, наименование на четенията. Съответно литургичността на книгата се подразбира от нейната най-важна задача. Много интересно е, че с четвъртата глава започва повествованието за небесната Божествена литургия. Пред нас изниква Престол, на който е Бог Отец, и равностойно на Него на Престола седи Агнецът Божий – Иисус Христос. В Апокалипсиса у Бога Отца има т.нар. заместители на името, които се връщат назад към свещената тетраграма на Стария Завет, към името Божие от Стария Завет. С това Йоан показва своето наследство именно на Стария Завет.

Четвъртата глава започва с образа на небесния Престол, на който седи Агнецът Божий и Бог Отец. Обкръжават Го четири небесни животни. Числовата символика също е много важна в Апокалипсиса. Числото четири се среща неведнъж и обозначава пълнотата – четирите страни на света, четирите посоки на вятъра и т.н. Това е пълнотата на мирозданието. По-нататък идва поклонението на двадесет и четирите стареца. Двадесет и четири означава пълнотата на избрания народ, новия Израил, тоест, по същество всички хора, които вярват в спасителната жертва на Агнеца Божий. След това идва постепенното отчуждаване от Престола от страна на хората, идва повествованието за Апокалипсиса. Но в 18– 20-и глави започва възвръщане от земята на небето. Отначало идват хората, после двадесет и четирите стареца, после четирите животни, отново Престола. Т. е. веригата се затваря.

По такъв начин, цялото пространство, цялото повествование в Апокалипсиса се намира в пространството на литургията. Това е пространството на действието на Светия Дух на земята; това пространство, в което ние сега живеем, Божествената литургия. Апокалипсисът завършва с победа на народа Божий, възвръщане към небесата, към небесната литургия. В този контекст е нужно да се разглежда книгата и да се търси нейната най-важна задача. Не да се търси някакъв отделен елемент, а да се разглежда контекстът на Апокалипсиса и въобще неговия смисъл именно в контекста на литургията, иначе рискуваме неправилно да го разберем и това ще има печални последствия в духовния живот.

– Наистина, когато ние влизаме в православен храм, виждаме множество образи на светци, иконостас. В олтара, по правило, се изобразява Тайната вечеря, където Господ седи на Престола, обкръжен от апостолите. А на купола, както се полага, е увенчан образът на Христос в слава. Само този образ – възнасящият се Господ, явяващият се в слава, явява със себе си апокалиптичният образ и дава пълна представа за небесната литургия, която се извършва заедно с нас тук, на земята.

– Да, това е небесно поклонение. Книга Откровение е най-яркият образ, който ни показва първо – апостолската вяра в Божествеността на Иисуса Христа, защото поклонението на Агнеца Божий Иисус Христос е наравно с поклонението на Бога Отца. Това е един от най-ярките примери на поклонение в Древната църква на Иисус Христос като на Бог. В действителност съществуват много критици, които потвърждавайки историчността на Иисус Христос, отричат Неговата Божественост или отричайки Неговата Божественост, Му приписват само пророческо звание и служение. Точно тази книга Апокалипсис е ярък пример за такъв вид критици.

– В заключение можете да пожелаете нещо на нашите зрители…  

– Бих искал да им пожелая да не се боят от Апокалипсиса, да обичат Свещеното Писание, да се стремят да го познаят и да се въоръжат с търпение, за да открият за себе си цялата дълбочина на Богопознанието чрез Свещ. Писание и да подкрепят това със съзерцаването на образите в православните храмове и православната традиция, съединила се с Христос в Божествената Евхаристия.

– Благодаря Ви. Искам да напомня на зрителите, че освен любовта към Свещеното Писание, отец Сергий има голям научен интерес към него и изследва също и книгата Откровение на Йоан Богослов. Да се надяваме, че някога отец Сергий ще напише труд за нас с разяснения на сложните места. Желая Ви плодотворна работа!

– Благодаря!

Превод и  подготовка на материала:  Ренета Трифонова и Христо Георгиев

Източник: http://tv-soyuz.ru/peredachi/besedy-s-batyushkoy-efir-ot-30-iyunya-2016


[1] Брус Менинг Мецгер, американски библеист и текстолог, един от водещите изследователи и познавачи на Библията. Роден е на 9 февруари 1914 г. в Пенсилвания. Получава докторската си степен в Принстънския университет, където и работи като преподавател. Чете лекции и във Великобритания, в университетите в Кембридж и Оксфорд. Проф. Мецгер е свещеник в Презвитерианската църква. Измежду най-известните му трудове са „Текстология на Новия Завет“, „Канонът на Новия Завет“, „Ранни преводи на Новия Завет, източници, предание, ограничения“, „Новия Завет. Контекст, формиране, съдържание“. Приведеният по-нататък в текста на интервюто цитат е от книгата „Новият завет. Контекст, формиране, съдържание“, глава 11: „Съборни послания и Апокалипсис“.

[2] Апокалиптика –  (от гр. apokalypsis — откровение) e особен жанр на религиозната литература  до II в. сл. Р. Хр., в чиито произведения в мистична форма са изразени освободителните идеи и очаквания на народите от Средиземноморието. Съдържанието на апокалиптическите съчинения е било преди всичко  есхатологични откровения, т.е. пророчества за идването на края на света. Специфична е била несамо тематиката, но и формата, включваща използване на тайнствена символика и особен, разбираем само за тесен кръг читатели стил. Апокалиптиката включва в канона на Стария Завет книгата на пророк Даниил, а в Новия Завет – Откровението на св. Йоан Богослов. Останалите произведения са били признати за апокрифни. Апокалиптиката представя и религиозните учения за Апокалипсиса – бъдещ период от време, в който човечеството ще се изправи пред опасността от унищожение.

[3] Християнска секта от кр. II век, особено разпространена в Мала Азия и в Рим, която виждава в Иисус Христос само обикновен човек, който се наричал Син Божий заради Своето духовно съвършенство. Вследствие на този възглед, сектата не признавала Евангелието от Йоан, в което Христос е наречен вечният Божествен Логос. Наред с Евангелието, алогите отричали и другите съчинения, за чиито автор се сочи Йоан, особено Апокалипсиса, подхвърляйки го не толкова на догматическа, колкото на логическа критика и откривайки в него различни несобразности. По такъв начин, те станали ранните представители на библейската критика на Новия Завет.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: