Допустим ли е пиарът за свещеника?

857238.8acdwd.5lgl.xc_.m6

Съвместими ли са такива понятия като Църква и пиар? Мнение на протойерей Владимир Пучков.

– Отче, искам да поговорим за такова явление, като пиарът в Църквата. Свещениците днес все по-често си правят пиар: обръщат се към светските СМИ, към социалните мрежи… Изпитанието на „фанфарите” и „медните тръби” е най-трудното. Нужен ли е пиарът на Църквата? 

– Според мен, присъствието на свещеника в светските СМИ е крайно важно в един конкретен случай – ако той реално има какво да каже. Например, станалата вече привична форма на проповед с използването на църковен лексикон и богословска терминология извън пределите на Църквата не е интересна. И ако свещеникът е способен да разкаже просто за сложното и достъпно за високото така, че това действително да бъде интересно и информативно, то неговото обръщение към светските СМИ е целесъобразно и оправдано.

Но има ситуации, когато свещеникът прибягва към СМИ, за да стане по-известна неговата дейност, животът на неговата енория или манастир за привличане на спонсори, защото там се провеждат строителни дейности или реставрация. Това е разбираемо. Но и при такъв случай с появата в медийното пространство не е задължително да  представлява себе си само с молба за помощ, свързана с остарели новини и всякакви известни баналности. А да преподнесеш същата информация заради самата информация, да публикуваш, преследвайки желанието си да се прославиш, за духовенството е недопустимо.

– Какъв пиар е уместен за Църквата?

– За Църквата хората знаят много по-малко, отколкото е желателно. Затова качественият пиар винаги е уместен.

– А могат ли свещениците, например, да коментират политически събития? Може ли това да прави всеки църковен служител?

– За да коментираме определени събития пред светските СМИ, ни е нужен предварителен опит от взаимодействие с пресата. В най-добрия вариант свещеникът трябва да бъде журналист по образование или това да е първата му професия – това би могло да бъде залог за качество.

За съжаление, днес Православието се възприема като допълнение към нещо не толкова добро. Но моля ви, „при православен лекар аз няма да отида – добрият лекар не се крие зад конфесия”. Важно е да не се вкоренява в общественото съзнание този стереотип. Да се позиционира Православието в светските СМИ е нужно така, че тази дума да стане синоним на проверен, качествен и интересен продукт. Уви, днес не всички църковни СМИ поставят пред себе си подобни задачи. Някои, ако не и всички, пускат такива „елейни” продукти, че може човек да се подхлъзне.

– Какво е уместно да коментира свещеникът?

– Каквото иска, но е добре да е това, в което е компетентен. Защото има немалко свещеници с научен опит и с изследователска дейност. Когато чуваме авторитетни коментари от свещеник-специалист, без значение на каква тема – от история до физика или икономическа география – това също е вид мисия. Ако свещеникът по образование е политолог, мисля че безпристрастното коментиране на политическите събития е напълно уместно. Но Църквата едва ли би одобрила изявите на свещеник, увличащ се в политическа игра и коментарите, направени заради собствената му популярност, с цел демонстрация на политическите си възгледи.

– Какви важни неща трябва да помни свещеникът, който се изказва в медийното пространство? Какви са главните опасности, според Вас?

– Когато си направих профил във „Фейсбук”, в колонката „за себе си” написах известна фраза от песента на Глеб Самойлов „Свикнах да гледам на света с твоите очи”. Тази характеристика е изцяло за мен, бих си позволил да кажа, за дейността ми в социалните мрежи и медийното пространство. Най-лошото, което може да направи свещеникът, е да отъждестви своя собствен възглед с възгледа на Църквата, своят глас – с Нейния глас.

Струва ми се, че свещеникът при освещаването на каквото и да било трябва преди всичко да се постарае да поднесе на аудиторията (голяма или малка) собствените си преживявания и да изложи своя собствен възглед и индивидуалното си виждане, за да може у слушащия или четящия да не възникне съблазън да отъждествява всяка дума на свещеника с официалното мнение на Църквата. Единство в главното – това е очевидно и естествено. Но в същото време в едната и единна Църква има всякакви хора – либерали, консерватори, почитатели на Шмеман, Мен, Сурожски – от една страна; привърженици на Шаргунов и читатели на Карелин – от друга. Затова трябва да бъдем честни със своята аудитория: на мен това ми е интересно, аз това разбирам и преживявам по такъв начин. Важно е да се разбере, че всяко индивидуално изказване на свещеника е добре да бъде базирано на личен опит.

– Какви качества трябва да притежава свещеник, който говори пред аудитория?

– Трябва да има добри знания за учението на Църквата и да говори добре на съответния литературен език.

Ще дам пирмер за беседата на отец А. Шмеман по радио „Свобода”. Да си спомним и проповедите на покойния митрополит Владимир. Според мен, той беше един от малкото, комуто се удаваше на прекрасен литературен украински език да излага дълбоки богословски истини. Необходимо е също така ясно да формулира главната си мисъл и да умее да я поднесе на слушателя. Изопачаването на факти е недопустимо.

– Доколко светската аудитория се нужда е от информация за Църквата?

– Безусловно се нуждае. Само че информацията трябва да бъде вярна. Много често с Църквата, с Православието се отъждествяват второстепенни или маловажни, а понякога дори и ненужни неща. Такава информация носи вреда. Следва да се говори не за това, какво да правим със дръжката на ябълката или с черупката на яйцето, осветени на Пасха, а да говорим за това, че има Православие, а не да говорим за това, което то не е.

– Не ви ли се струва, че православните днес са в процес на самоидентификация? Те сами не могат да си обяснят какво е това Православие.

– Абсолютно вярно. Тече такъв процес на самоидентификация, на формиране на православно съзнание, на израстване в Църквата. Когато чуя хората да казват: „Ето, Църквата в това не я разбираме, в това не е права”, отговарям: „Какво искате, ние растем. Само за 25 години съществуваме в условия на свобода. В историческите мерки това не е никакво време. Какво беше досега? Фактически няколко века имепрско влияние, нееднозначно византийско наследство, после съветско време. Пред пълноценния, пълнокръвен църковен живот имаше немалко препятствия.”

– Как се отнасяте към вашите гафове и грешки в медийното пространство?

– С достатъчно здрава ирония. Ако допусна някъде сериозен гаф, по-добре е да се посмея заедно с този, който го е забелязал. Така следващия път няма да сбъркам.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православная жизнь

 

Advertisements

2 Comments on Допустим ли е пиарът за свещеника?

  1. Пламен // 09/05/2017 в 15:06 //

    Според мен свещеникът трябва да избягва политическите коментари. Защото в политиката има различни партии.
    Иисус Христос не се е родил на земята, за да прави политика!
    Изглежда, че Църквата в 21 век, има вид на благочестие, но е отречена от силата на Иисус Христос.

    Свещеникът трябва да бъде душепастир, той трябва да направлява духовния живот на миряните, да ги води към Иисус Христос и към потира със Светата евхаристия. Свещеникът трябва да смирява себе си, но да прославя Господ Иисус Христос.
    Християнските сайтове трябва да бъдат душеспасителни от грижи, тревоги, проблеми във взаимоотношенията, болестите, страданията и смъртта и т.н.
    Да избягват политиката.
    Ако днес в Църквата не се вярва в спасителната и изцелителна сила на Иисус Христос от болести, страдания и смърт, а се разчита на външно благочестие и спазване на битови ритуали- това е голяма загуба.
    Ако в Църквата не присъства изцелителната сила на Светия Дух, това означава, че Църквата е станала религиозен клуб, театър или цирк.

    Студент по теология във ВТУ.

  2. Боже колко мъка има на тоя свет Боже!.
    Тия поп-полковници още малко и менаджери ще се напраат. Начи ако немаш дух свети, и да се пениш по телевизии и по интернет, пак си е тая. Кьорави слепци ще „проповедват“ по телевизора посредством „пиар“. Вие не разбрахте ли че и боси да се събуете и да играте ръченица по бели гащи, папийонка и бомбе, пак нищо и двайсе.

    13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
    14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
    15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
    16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

    Грижете се да солта ви да стане пак солена, па после движете пиари миари и каквото ще. Спаси себе си, и чак тогава спасявай тия около тебе.

    Тоя протойерел Пучков ли е какъв е, да зима броеницата и да кове пирони с главата (метании се има предвид) така ще светне пред човеците. А пиар миар, ае нема нужда. Хората са виждали пиар, те са жадни за друго.
    И после се чудят защо качествения човешки материал с духовен потенциал оди при Гуру тоя, свами оня, и прочее Хинду щуротии. Щото дедо поп си е помислил че е фактор и говори глупости за пиар и за миар.

    Боже колко мъка има на тоя свет Боже!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: