Теистичната еволюция – път за помирение ли е между религия и еволюция?

„Опасността не е в това човекът да произхожда от животните, а да се окаже като тях“[1]
(митрополит Николай Месогейски)

”За религиозния човек е безразлично как са се появили разновидностите в органическото царство, дали по пътя само на естествената причинност или чрез помощта на свърхестествени вмесвания от страна на Бога. И в единия, и в другия случаи ние ще имаме еднакво достоен за Бога начин за появата на живите форми на земята. Явно е всекиму, че Бог е можел да създаде земята и да вложи в нея сили и закони, по които тя постепенно да се развива и усъвършенства. Също така и органическите форми биха могли постепенно да се развият от една първична жива клетка, която Бог е надарил с естествена способност да еволюира и от по-нисш вид да преминава в по-висш”[2] (проф. Иван Панчовски)

Същност на теистичната еволюция. Теистичната еволюция не представлява някаква нова теория за произхода на живота[3]. Или казано по-точно, в научен аспект тя не предлага нищо различно от самата еволюционна теория. Тя няма и такава цел. Думата „теистична“ се отнася към вярата в личен Бог, а „еволюция“ към съответната научна теория. Тоест с термина „теистична еволюция“ се обозначават привържениците на еволюционната теория, които вярват в личен Бог.

За мнозина, и вярващи, и невярващи, е трудно да бъдат вместени в един израз думи като „теизъм“ и „еволюция“. Те са били убеждавани да смятат, че еволюционният възглед и религиозният са абсолютно несъвместими. Та нали еволюцията отрича Бога и предлага алтернативно обяснение за света от библейското? Подобни твърдения нерядко се коренят в предубеждението, че религията и науката са несъвместими и в борба една с друга. В тази връзка остават актуални думите на най-известния еволюционист – Чарлз Дарвин: „Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че човек може да бъде ревностен теист и еволюционист“[4]. А той не би могъл да бъде обвинен в прекалена симпатия към християнството. Значи все пак не е немислимо да се говори едновременно и за еволюция, и за сътворение. Привържениците на теистичната еволюция са пример за хора, следващи такъв възглед. За тях еволюцията е факт, също както и съществуването на Бог. И то не един „деистки“ бог, който е изцяло отдалечен от света, но такъв, който пряко поддържа и общува със Своето творение.

Теистичните еволюционисти смятат, че еволюционният процес е задвижен в самото начало от Твореца, а впоследствие действа по естествени причини. Това, разбира, се не може нито да се докаже, нито да се отрече от науката. Но те не смятат, че е нужно да се доказва или че науката има какво да каже по въпроса – това е въпрос от съвсем друга област на познанието. Според тях в областта на науката отговори на търсените въпроси трябва да бъдат давани чрез позоваване на естествени причини – тоест, настояват за приложение в областта на науката на методологичния натурализъм, който дава място за религиозната вяра.

Франсис Колинс обобщава основните идеи на  теистичната еволюция в нейната „типична версия“. Те са следните:

„1. Вселената е възникнала от нищото преди около 14 милиарда години.

2. Въпреки че противоречи на теорията на вероятностите, характеристиките на Вселената се явяват точно такива, че животът да бъде възможен.

3. Макар да не е напълно ясен точният механизъм, по който се е появил животът на Земята, след като животът веднъж е възникнал, процесът на еволюцията и естествения отбор позволят в протежение на достатъчно дълъг период от време да се развие биологично разнообразие и сложност.

4. След като еволюцията е започнала, по-нататъшна свръхестествена намеса не е необходима.

5. Човешките същества са част от този процес и имат общ предшественик с човекоподобните маймуни.

6. Човешките същества обаче са уникални по начин, който не може да бъде обяснен от еволюцията и който е белег за духовната ни природа. Това включва съществуването на Моралния закон (познаването на добро и зло) и търсенето на Бог, които са присъствали във всички човешки култури през цялата история“[5].

Православни богослови за еволюцията. Сред православните богослови също има такива, които могат да бъдат определени като теистични еволюционисти, без непременно да приемат теистичната еволюция по начина, описан досега. Такива са Диоклийският митрополит Калистос Уеър, известният мисионер отец Александър Мен, отец Василий Зенковски, дякон Андрей Кураев и др.

Митр. Калистос Уеър в една своя лекция в Тихоокенския университет в Сиатъл казва, че няма затруднение да приеме еволюционната картина на Вселената, която е представена от съвременната наука и че еволюцията не е „почти теория“ или спекулация, защото свидетелствата за нея са много силни. Според митрополита не е имало необходимост Бог в началото да сътвори всичко в сегашния му вид и е възможно за Него да твори чрез еволюцията. Това, което е важно от религиозна гледна точка, е да се утвърди, че човекът е уникално същество във Вселената, защото е създадено по Божий образ и подобие, а не е просто по-висша маймуна[6].

За отец Василий Зенковски еволюцията е факт, който християнството не отрича. Тя се осъществява чрез самостоятелни процеси, задвижени от Бога и за пример са направени препратки към книга Битие[7].

Според отец Александър Мен формата на разказа в Битие показва, че той се подчинява на законите на симетрията, присъщи на близкоизточната поезия и не претендира да е научно описание на сътворението на света[8]. Начинът, по който Битие рисува произхода на Вселената е „като изкачване по стъпалата от низшето към висшето, от неорганичното – към човека… Той [Бог – бел.А.В.] придава творческа сила на природните стихии, „земята“ и „водата“, и последните вече като че ли спонтанно произвеждат растителния и животински живот“[9].

И така, теистичната еволюция намира прием и на православна почва[10].

Аргументи срещу теистичната еволюция. Разбира се, както е с почти всеки въпрос, и спрямо теистичната еволюция са изразявани различни несъгласия. Немалко хора не са очаровани от подобен възглед за творението[11]. Тук ще се разгледат отделни аргументи, използвани срещу еволюцията, доколкото може да се твърди, че имат отношение към теистичната еволюция.

Аргументът за различните посоки на развитие във Вселената според еволюционната теория, от една страна, и Битие и науката, от друга. Според този аргумент еволюцията учи за възходящо развитие на живота, а книга Битие – че движението е в негативна посока (грехопадението), което твърди и науката в лицето на ентропията[12]. Йеромонах Серафим Роуз († 1982) многократно подчертава, че съществува противопоставяне между възгледа на християнството, че човекът е отпаднал от рая, с този на еволюцията, че човекът е развил се дивак[13].

Разбира се, учението за грехопадението на човека е безспорна истина в книга Битие. Само че използването ѝ като аргумент срещу теистичната еволюция представлява неразбиране на същата. Очевидно е, че грехопадението на човека е учение за това как той се отделя от Бога и за резултатите от това отделяне, докато еволюционното развитие се отнася най-вече до физическите изменения и особености, които ще доведат до появата на съвременния Homo sapiens. Тоест еволюцията и грехопадението говорят за различни неща по различен начин. Същевременно преакцентирането върху грехопадението, представлява удобно акцентиране само върху едно от ученията на християнската вяра, което, ако се погледне изолирано, създава впечатление за непримиримост между еволюцията и християнството. Ако обаче се съсредоточи вниманието не само върху този момент, а върху цялото християнско послание, ще се види друга картина. Нека да се припомни, че книга Битие свидетелства, че в Едем човекът се радва на пълноценно общение с Бога, което той изгубва, заради непослушанието си. Като резултат от човешкия грях се нарушава тази хармония между Бога и човека, между човека и творението и в света навлиза смъртта, страданието, злото. Това представлява човешката деволюция, за която се говори в книга Битие. Една от целите на тази книга е да опише падението на човека и последствията, които то носи след себе си. Но Библията не свършва с Битие, а само започва с нея. На страниците на Новия Завет ние се запознаваме с въплътената Надежда на човечеството, Самият Бог, станал Човек. Той има за Своя мисия да ни посочи пътеката, която сме изгубили, вследствие на греха на Адам, така че в Него да имаме вечен живот и да станем причастници на Божественото естество (срв. 2 Петр. 1:4). Както бе споменато вече, това е един непрестанен процес на израстване в Бога, на обожение, което от своя страна представлява опит да се превъзмогнат последиците от грехопадението. Не в грехопадението, а в обожението се разкрива окончателната цел на човешкия живот. Ако първото представлява деволюция, то обожението е един същински еволюционен процес, една духовна еволюция. Ако темата за грехопадението отдалечава еволюцията и християнството, то тази за обожението ги сближава[14].

Аргументът, че постепенното развитие отрича Божието всемогъщество. Според това мнение Бог е могъл да създаде видоразнообразието такова, каквото е сега, без да се налага това да става постепенно, по еволюционен път. Всъщност дори това постепенно сътворяване – такова от гледна точка на теистичната еволюция, въобще не се разглежда като сътворение в истинския смисъл на думата, а като саморазвитие[15].

За теистичната еволюция както в единия случай, така и в другия случай става дума за сътворение. Тя не разбира постепенното развитие като проява на немощ у Бога или като отричане на Неговото всемогъщество. Тя, въпреки че разбира еволюцията като естествен процес, я разглежда не отделно от Бога, но като механизъм, който Самият Той е заложил[16]. От гледна точка на теистичната еволюция въпросът не е дали Бог може, или не може да твори постепенно, а как твори. Според теистичните еволюционисти Той твори чрез развитие и практически продължава да го прави дори сега[17]. За тях този възглед, че Бог твори чрез еволюцията, е по-добър от богословска гледна точка, защото утвърждава свободата на човека, в противовес на детерминираността[18].

Ако се тръгне по посоката на споменатото твърдение, придържащите се към библейския буквализъм могат да бъдат попитани по същия начин: учението за създаването на видоразнообразието от Бог директно, без еволюция, не представлява ли отричане на всемогъществото на Бога, Който не е могъл да твори постепенно, а е трябвало да го прави внезапно? Нима нещо Го е карало да бърза? Защо Бог е трябвало да чака 6 дни за сътворяването на света? Нима не е можел да го направи за 6 часа, за 6 минути, за 6 секунди, или дори за миг? Подобни спекулативни въпроси няма смисъл да се задават, нито има смисъл да им се отговаря. Те представляват единствено една демонстрация, че аргументацията, че ако Бог твори по един начин, а не по друг (и съответно у Него значи съществува някакъв недостатък), е абсолютно несъстоятелна.

Всъщност еволюцията може да се разглежда и като утвърждаваща славата на Бог като Творец и Неговото всемогъщество. Според проф. Борис Маринов „Науката говори за еволюция, развитие. Самото това развитие от по-нисше към по-висше, различните изменения и усъвършенствания и богатото разнообразие във форми и степени – за какво друго говорят, ако не за един Висш Ръководител, за един Управител и Стопанин в природата и на природата?“[19]. Друг автор, който при това, не оставя впечатление, че вярва в теистичната еволюция, пише: „дали Бог твори наново всяка мушица и всеки слон или някога е създал една-единствена клетка и в нея е вложил всички зародиши и сили на еволюцията, тъй че те под влиянието на времената и обстоятелствата, които пак този Бог е сътворил, са стигнали до сегашното развитие… И в двата случая Бог остава първата и последната причина на всички причини и действия“^[20].

Аргументът, че представлява деизъм. Възможно е теистичната еволюция да създаде впечатлението, че Бог е пасивен наблюдател на процесите, които Сам създава, но впоследствие изоставя[21].

С цел точност трябва да се каже, че деизмът не е точно това. Той приема, че след сътворяването на света Бог спира да общува с човека, да извършва чудеса, да отговаря на човешките молитви и да поддържа творението, тоест абсолютно се оттегля от света[22].

Теистичната еволюция обаче не приема нито едно от тези неща и може би заради това обвинението в деизъм трябва да отпадне[23]. От друга страна, обвинението се отнася не до религиозните убеждения на теистичните еволюционисти (християнството очевидно е несъвместимо с деизма), а до разбирането на теистичната еволюция за начина, по който протича самата еволюция. А протичане, според което Бог е заложил един процес, в който впоследствие не се намесва, наистина крие риска да изглежда като деистично. Защитниците ѝ обаче сред християните явно не виждат нещата по този начин. Както счита Г. Уолосчак, еволюцията е движена не от случайността, но от естествени процеси като естествения отбор. Според нея естественият отбор представлява „селекция чрез природата“ и докато за невярващите природата функционира чрез серия от случайни механизми, за нас, вярващите, тя е създадена от Бог. Следователно понятието „случайност“ може да придобие атеистично значение само ако възгледите на обсъждащите темата са такива. Еволюцията в теистична перспектива може да се разбира като задвижвана не от случайност, но от природните закони, които са създадени от Бога[24].

Всъщност обвинение в деизъм може да бъде отправено и към креационистите. Според К. Милър истинските деисти са креационистите, защото поддържат, че Бог е творил само в миналото, но не го прави в настоящето[25]. Обратно, утвърждаването на теистичната еволюция е утвърждаване, че Бог е творил в миналото и сега продължава да го прави[26].

Аргументът, че еволюционната теория е в противоречие с християнското учение за смъртта. Според християнството смъртта не е създадена от Бога, а възниква вследствие на човешкия грях. Според горепосочения аргумент еволюцията в теистичното ѝ разбиране, която е задвижена в началото от Бога, а след това действа самостоятелно, се осъществява посредством страдание и смърт, които са несъвместими с Божия характер и с християнските добродетели[27].

Еволюционната теория (независимо теистична или не) обаче не твърди, че смъртта е еволюционно оръдие и че е необходима за еволюцията. Последната признава смъртта като факт[28], без да ѝ дава нравствена оценка – такава оценка не е и нейна задача. Със сигурност мнозина еволюционисти, особено християните, биха предпочели смъртта да не съпътства еволюцията, но нейното утвърждаване като факт е не защото това им харесва, а защото така смятат, че стоят нещата. Това не означава обаче, че смъртта е заложена от Бог. Както и това, че в момента творението е причастно на смъртта не означава, че такъв е редът, който Той желае – смъртта е резултат от грехопадението. Вероятно би било в съзвучие с теистичното еволюционно виждане, ако се каже, че Бог залага еволюцията в творението, но не и смъртта като средство за нейното осъществяване. Може да се разсъждава в посока на това, че Бог дава на животните инстинкти, а на човека разум и свобода. И двете групи се ползват с една автономност. И смъртта, може да се приеме, възниква в резултат на тази автономност.

Един популярен аргумент, звучи приблизително така: как е възможно да има еволюция, след като това трябва да означава, че Христос е приел тяло, което е еволюирало от маймуна, а това е недостойно за Бога!

Ако вярващите разбираме достойнството в смисъл, че за Господ е унизително да прави неща, които са „под Неговото ниво“, ако приемаме, че въобще съществуват такива неща, значи трябва да се замислим за нашата вяра.

Първоначално трябва да се уточни, че според еволюционната теория хората не произлизат от маймуните, а имат общ предшественик с тях. Хората не са техни „синове“, а „братовчеди“. Но нека да се приеме, че аргументът се отнася и за подобие с маймуна. Е, ако Бог считаше за недостойно да си маймуна, Той, при сътворението, нямаше да създаде маймуни. От човешка гледна точка би могло да се възприеме като недостойно Бог да умива краката на своите ученици, но ето, че Той го направи (срв. Йоан 13:4-5). Възможно е за някои да изглежда недостойно Безграничният Бог да се понизи (срв. Фил. 2:7), ставайки Човек като нас, но Той и това направи, полагайки Въплъщението Си като основа на нашето спасение. Нещо повече, Иисус Христос прие смърт, която беше абсолютно „недостойна“ за Него – мъчително разпъване на кръст – наказание, използвано за роби, извършители на тежки престъпления и държавни изменници. Но Той умира като най-„понизените“ хора, защото не се срамува да се идентифицира с онова, което се счита за най-недостойно. Затова, ако въпросът с теистичната еволюция се постави на подобна абсурдна плоскост, може спокойно да се отговори, че за Бога да приеме тяло, което някога е било сродно с маймуните, не е недостойно.

Основен аргумент срещу теистичната еволюция е, че противоречи на казаното в Битие[29].

Тук няма да се разглежда подробно този аргумент, защото в следващия параграф му се обръща сериозно внимание, като се изследва целта и смисъла на книга Битие. Такова противоречие не съществува, защото Битие не е научен разказ, а богословско обяснение на действителни факти. И редица теистични еволюционисти, утвърждавайки истинния характер на книга Битие (или Библията въобще), разбират значението на тази книга именно като съдържащо богословски, а не научни обяснения[30].

Бог е Творец на видимия свят, независимо от начина по който го е сътворил – дали чрез еволюция, или чрез внезапно сътворение. Това, което правят теистичните еволюционисти, е единствено опит чрез еволюцията да се обясни механизмът на развитието на живота. Възможно е някой да не е съгласен с този опит, но не бива да се твърди, че теистичната еволюция е насочена срещу Бога. По повод това възражение е уместно да се цитира проф. Иван Марковски († 1972). Той разглежда еволюционната теория като „недоказана хипотеза”, което пък придава още по-голяма стойност на последващия текст: „Християнският възглед за произхода на света и живота въобще, който почива на библейския разказ, нищо няма да изгуби, ако един ден се докаже истинността на еволюционната теория”[31].

Еволюция, смърт, грехопадение и спасение. От казаното дотук е възможно да се създаде впечатление, че авторът на изследването симпатизира на теистичната еволюция. Това не е така, по-скоро я приема като една възможност. След като въпросът с еволюционната теория предизвиква християнската мисъл, е необходимо да бъде обмислен и възгледът за теистичната еволюция, както и стойността на аргументите, използвани в нейна полза или срещу нея.

Това, че идеята за теистичната еволюция трябва да бъде обмислена, не означава, че тя е без проблеми. За основна трудност пред теистичната еволюция авторът счита това доколко тя би могла да бъде в съгласие с ясно изразено учение в Свещеното Писание, че смъртта е резултат от грехопадението на човека (срв. Рим. 5:12, 1 Кор. 15:21). Този човек, който е причината за това да е повредена природата ни (което представлява „прародителският грях”), разбира се, е Адам. И както и да се тълкува Битие, буквално или не чак толкова, Писанието разглежда Адам като историческа личност[32], от която произхожда цялото човечество, и чрез която смъртта е навлязла в света (срв. Деян. 17: 26; Рим. 5:12, 14), а от смъртта е дошъл да ни освободи Господ Иисус Христос. И както смъртта е съвсем реално събитие, така и победата над нея, извършена от Иисус Христос, е реално събитие. И те няма как да са такива, ако Адам не е историческа личност. Тогава и смъртта, която чрез Адам навлиза в света, ще е въображаема, а и изкуплението, осъществено от Христос, ще бъде въображаемо и ненужно[33].

Св. апостол Павел противопоставя именно Адамовото прегрешение, носещо смърт, с благодатта и вечния живот, дарени ни от Иисус Христос: „Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ“ (Рим. 5:15-21 НП).

Същото се наблюдава и на друго място: „Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека. И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят” (1 Кор. 15:21-22 НП).

Разбира се, авторът на изследването не твърди, че с изразеното си мнение прави този въпрос приключен. Би могло например да се помисли в посока на това, че Библията утвърждава единството на човечеството, което единство е факт дори и еволюционната теория да е вярна – защото според нея целия биологичен свят има общ произход. И тогава пак освобождението от смъртта (действителност за цялото творение), донесено от Иисус Христос, би имало смисъл.

Друг възможен проблем във връзка с темата за еволюционната теория и смъртта е, че първата приема, че смъртта е съществувала още от началото на живота на Земята, от първата клетка, милиарди години преди да се появи човекът. Възможно е да изглежда, че това виждане не може да бъде примирено с учението на Писанието, че смъртта навлиза в света, вследствие на човешкия грях, но не е задължително да е наистина така. Едно от нещата, които трябва да се изяснят, е да се разбере какъв е обхватът на смъртта в Писанието. Например не би ли могло да се мисли за смъртта като последствие единствено за наследниците на Адам, но не и за цялото творение? Цитираният по-горе пасаж от Послание до Римляни разглежда смъртта във връзка с човека, но в него не пише, че тя засяга само човека. Книга Битие учи, че грехът на Адам се отразява върху цялото творение (срв. Бит. 3:17-19), обаче в посочените стихове не се говори, че то е станало причастно именно на смъртта. Св ап. Павел твърди, че творението е попаднало под робството на тлението и очаква прославянето на човека, за да се освободи от тлението (срв. Рим. 8:19-21). Макар че не се споменава, че тлението е в резултат на грехопадението, това изглежда много вероятно. Може би трябва да се обърне внимание на разбирането за човек. Възможно християнско обяснение за него е, че той е личност, създадена по Божий образ, с който Бог не е дарил никое друго същество от растителния и животинския свят. Отговор за това какво е човек от гледна точка на еволюционната теория е, че той е биологичен вид от клас Бозайници, който ходи изправен и има определени анатомични, умствени и говорни особености. Двете обяснения са различни, но не непременно противоречащи си едно на друго. Научното обяснение определя човека на базата на неговите физически особености, а религиозното на база на неговия произход и връзка с Бога.

Св. Юстин Попович вижда еволюцията като несъвместима с християнската антропология, защото според него тя представя друга антропология, в която човекът не е образ Божи, в която няма грях и няма нужда от Спасителя, Който да възстанови помръкналия в резултат на грехопадението образ Божи у човека[34]. Подобни следствия от еволюцията обаче могат да се извадят само ако се злоупотреби с нея, защото те са извън обхвата на научното познание. А размишленията на св. Юстин Попович трябва да напомнят, че има един предел в търсенето на съвместимост между еволюция и християнство, който ако бъде преминат, вече ще се излезе извън рамките на християнството.

Същевременно, от богословска гледна точка, е допустимо да се твърди, че човекът е образ Божи, независимо от начина, по който се е развило тялото му. В крайна сметка образът не се състои във физическа прилика между Бога и човека, а в съзнанието, разума, съвестта, стремежа да се търси Бога и т.н. И едва ли би било неприемливо за православната богословска антропология да допусне, че Адам и Ева биха могли да са двама представители на някой от видовете от род „Хора”, които Бог е направил по Божий образ, тоест вдъхнал е душа, дарил със съвест, разум и стремеж да търси Бога и да общува с Него[35]. Божият образ, независимо, че се отнася към целия човек – и към душата, и към тялото му, не се изразява във физически характеристики, а в духовни такива. Според отец Александър Борисов „Гениалната формулировка „по Божи образ и подобие” може да означава преди всичко това, че човекът, тласкан от вложения в материята замисъл Божий от австралопитека до хомо сапиенс, е получил съвършена нервна система, способна да чувства духовния свят – от което животните са лишени“[36]. Независимо дали случаят с произхода на Адам и Ева е такъв, като вече описания, не трябва да се забравя, че това не е научна теория как се е развил човекът, а опит за богословско разбиране, което не може да противоречи на научното обяснение.

Хората са по Божи образ, защото са сродни на Бога и остават такива, независимо от начина, по който се развива тялото им. Както уместно заявава митрополит Николай Месогейски: „опасността не е в това човекът да произхожда от животните, а да се окаже като тях“[37].

Следователно проблем на богословието не е въпросът за телесния произход на човека, а този за отдалечеността или близостта на човека до Бога. Същевременно трябва категорично да се застане против опитите сътворението да бъде изкуствено напасвано към еволюционната или към която и да е друга теория, само и само да се постигне „съгласие“ между тях. Богословието не се нуждае отчаяно от това да бъде „помирено” с който и да е научен възглед, нито има причина да се страхува от такъв възглед.

Автор: Атанас Ваташки. Из книгата „Религия и наука – противопоставяне или единение“

---

[1] Месогейският митрополит Николай: В науката намерих своите граници, в Църквата живея своята свобода: www.pravoslavie.bg/Интервю/месогейският-митрополит-николай-в-на/

[2] Панчовски, И. Безбожник ли е бил Дарвин… с. 66.

[3] Повече по въпроса за същността на теистичната еволюция, вж. Франсис, К. Езикът на Бог… с. 179-192. Франсис Колинс е и създател на организацията Био-Логос, която разпространява възгледа на теистичната еволюция. На сайта на организацията са налични ресурси по различни теми от областта на религията и науката: http://biologos.org/

[4] To John Fordyce 7 May 1879…

[5] Колинс, Ф. Езикът на Бог… с. 181-182.

[6] Срв. Metropolitan Kallistos Ware on evolution: https://www.youtube.com/watch?v=jSVPZykCRyQ

[7] Срв. Зенковски, В. Основи на християнската философия… с. 111.

[8] Срв. Мен, А. Произход на религията… с. 106.

[9] Пак там, с. 105-106.

[10] За още един пример за съвместяване на вяра и еволюция от православен, see Woloschak, Gayle. Beauty and Unity in Creation. Minneapolis, 1996. Все пак трябва да се каже, че книгата е бедна на конкретика и оригиналност.

[11] Разбира се, в предните редици на съпротивата срещу нея са креационистите. Сред споменатите в предходния параграф креационистки книги може да се добави още една, която има за основен предмет теистичната еволюция: Гит, Вернер. Творил ли е Бог чрез еволюция? С., 1997.
Може да бъде спомената също така критиката на Валентин Велчев, отразена в неговата статия „Теистичната еволюция и православното богословие“: https://www.pravoslavie.bg/. При цялото уважение на автора към В. Велчев, но в статията му няма почти нищо специфично православно.

[12] Срв. Рахм, А. И Бог каза… с. 44-45; Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 99.

[13] Rose, S. Genesis, Creation and Early Man… p. 543, 638, 655, 658-659.

[14]  В тази връзка руският свещеник Александър Борисов пише следното: „За разлика от животните, на човека е присъща и безкрайна духовна еволюция към все по-съвършено духовно същество. От примера на светците виждаме, че с Божията помощ тя е достъпна в краткия жизнен отрязък за отделния човек. Нали Господ стана човек, за да може човек да стане бог“ (Разговор с протойерей Александър Борисов. Творецът насочва еволюцията: http://www.kultura.bg/bg/article/view/22882 ).
Проф. Димитър Пенов също вижда връзка между еволюцията като биологичен процес и духовно-нравствената еволюция, като първата е средство, чрез което се достига до нравствената еволюция, чиято крайна цел е Бог. Нашият богослов пише: „С достигането на човека еволюцията не спира. Ако в резултат на нея най-сетне се е дошло до човека и неговия дух като качествено ново стъпало на световното битие, от тук нататък виждаме реално да се извършва развитието на самия дух към ново съвършенство. Всяко достигнато звено се превъзмогва по пътя на еволюцията и се оказва само попътно стъпало. Така и достигнатата човешка духовност не е нещо окончателно, завършено, а е също така попътна към по-висша духовност и в последна сметка е попътна към последната висша цел на света, която не е вече иманентна, а трансцендентна на света. Тази абсолютна, същинска, крайна цел е Сам Творецът и двигателят на света – Бог, защото само Той е окончателно, абсолютно съвършенство” (Пенов, Д. За произхода и целта на света… с. 129-130).

[15] Срв. например Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 96-97; Абу-Рахм, Ф. И Бог каза… с. 95.

[16] Срв. Колинс, Ф. Езикът на Бог… 181-182.

[17] Впрочем, че Бог продължава да твори, се приема и от враждебни на еволюцията автори като йеромонах Серафим Роуз. Cf. Genesis, Creation and Early Man… p. 686-687.

[18] Cf. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 238-239, 241, 243.

[19] Маринов, Б. Има ли противоречие между науката и Библията… с. 168.

[20] Ф. Б. (на автора са дадени само инициалите). Вярно ли е, че еволюционната теория на Дарвин била изхвърлила от света чудесата като непотребна вещ? В: ДК, кн. 2-3. С., 1950, с. 43.

[21] Срв. Джеймс Дю. Южно-баптистки гласове – 7. Телеологическите аргументи, теистичната еволюция и интелигентният дизайн: https://rado76.wordpress.com/2012/07/16/southern_7/

[22] За деизма, вж. Пенов, Д. Към философията на религията… с. 363-364.

[23] Срв. позицията на теистичния еволюционист Дарел Фалк. Южно баптистки гласове – 4. Отговор на Biologos до Уилям Дембски: https://rado76.wordpress.com/2012/06/19/sauthern_4/

[24] Cf. Woloschak, G. Beauty and Unity in Creation … p. 102-103.

[25] Cf. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 218.

[26] Cf. Ibid, p. 258.

[27] Срв. Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 98; Гит, В. Творил ли е Бог чрез еволюция… с. 88-90.

[28] Cf. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 246.

[29] Срв. Гит, В. Творил ли е Бог чрез еволюция… с. 86-88. Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 98-99.

[30] Cf. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 257-258. Срв. Колинс, Ф. Езикът на Бог… с. 158-159, 186-188; Маринов, Б. Произход на света и история на Земята… с. 23.

[31] Марковски, И. Библейският разказ за творението… с. 69-70.

[32] Гейл Уолосчак прави опит да постави под въпрос историчността на Адам и Ева (тя счита, че те са „по-малко признати като исторически лица“ от Авраам например) с твърдението, че в православната иконография липсват индивидуални икони на Адам и Ева, както и че няма специфичен ден в тяхна прослава (cf. Woloschak, G. Beauty and Unity in Creation… p. 83). Човек би могъл да остане в недоумение по какъв начин липсата на икони, на които са изобразени единствено те, показва тяхната по-малка историчност! В богословието Адам и Ева са гледани често в перспективата на Иисус Христос като Спасител и затова не са изобразявани поотделно. Също така в основен иконографски сюжет като „Слизане на Христос в ада“ на някои икони те са изобразявани без ореоли (виждани по този начин като образ на човечеството или човешката природа) – църквата „Хора“ в Истанбул, църквата „Протата“ в Карея; на други икони от този тип пък са изобразявани с ореоли (разглеждани в този случай като исторически личности) – напр. стенописът във Ватопед, църквата св. Георги в с. Курбиново. А и по логиката на Уолосчак и Богородица, която се изобразява в повечето случаи заедно със Спасителя, би трябвало да бъде считана за „по-малко историческа“ фигура. Също така не е вярно, че Адам и Ева отсъстват от църковния календар – тяхната памет се чества в Неделя на св. праотци (благодаря на Ренета Трифонова, че ми обърна внимание на този детайл). Следователно, от гледна точка на иконографията и еортологията, може да се заключи, че православието разглежда Адам и Ева и като архетипи на нещо, но не за сметка на утвърждаването на историческия им характер.

[33] Подобна е критиката на В. Гит. Срв. Творил ли е Бог чрез еволюция… с. 92-93. И този път критиката му може да се приеме като уместна.

[34] Срв. Преп. Юстин Попович. Православието и Теорията за еволюцията: http://pravoslaven-sviat.org/2014/03/26/

[35] Клайв Луис забелязва: „Векове наред Бог усъвършенствал образа на животното, което щяло да стане носител на човешкия род и Негов, Божий образ и подобие. Дал му ръце, чийто палец можел да докосва всеки от другите пръсти. Дал му челюсти, зъби и гърло, способни на членоразделна реч, и мозък, достатъчно сложен, за да изпълнява съществото всички материални действия, посредством който се осъществява рационалната мисъл. Създанието може и да е съществувало векове в това състояние преди да стане човек, може да е било даже достатъчно умно, за да изработва предмети, които всеки съвременен археолог би приел като доказателство за човешката му природа. Но то все пак си оставало животно, защото всичките му физически и психически процеси били насочени към чисто материални и инстинктивни нужди. Тогава, щом му дошло времето, Бог направил така, че в този организъм – едновременно в психиката и във физиологията – да се всели нов вид съзнание, което можело да казва “аз” и “мен”, което можело да гледа на себе си като на обект, което познавало Бога, умеело да преценява що е истина и красота, добро и зло, и най-после, чието съзнание било толкова над времето, че усещало как то преминава. “ (Луис, Клайв. Проблемът болка. С., 1995, с. 77). Подобно мнение не е чуждо и на известният протестански библеист Глийсън Арчър († 2004) – срв. неговото изследване „Въведение в Стария Завет“. Ловеч, 1999, с. 174.

[36] Разговор с протойерей Александър Борисов. Творецът насочва еволюцията…

[37] Месогейският митрополит Николай: В науката намерих своите граници, в Църквата живея своята свобода…