Теистичната еволюция*


Автор: Атанас Ваташки

Теистичната еволюция не представлява някаква нова теория за произхода[1]. Или по-точно казано, в научен аспект тя не предлага нищо различно от самата еволюционна теория. Тя няма и такава цел. „Теистична“ се отнася към вярата в Бог, а „еволюция“ към съответната научна теория. С термина „теистична еволюция“ се обозначават привържениците на еволюционната теория, които вярват в един личен Бог. За мнозина, и вярващи, и невярващи, е трудно да бъдат вместени в един израз думи като „теизъм“ и „еволюция“. Ние сме били убеждавани да смятаме, че еволюционният възглед и религиозният са абсолютно несъвместими. Та нали еволюцията отрича Бога? Та нали еволюцията предлага алтернативно обяснение за света от библейското? Според мен  тези твърдения се коренят в предубеждението, че религията и науката са несъвместими и в борба една с друга. Нека отново да си припомним думите на един известен учен, при това най-известният учен еволюционист – Чарлз Дарвин: „Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че човек може да бъде ревностен теист и еволюционист“[2]. А Дарвин не би могъл да бъде обвинен в прекалена симпатия към Християнството. Значи все пак не е немислимо да говорим едновременно и за еволюция и за сътворение. Привържениците на теистичната еволюция са пример за хора, следващи такъв възглед. За тях еволюцията е факт, също както и съществуването на Бог. И не просто един „деистки“ бог, който е изцяло отдалечен от света, но такъв, който пряко поддържа и общува със Своето творение. Теистичните еволюционисти смятат, че еволюционният процес е задвижен в самото си начало от Създателя, а впоследствие действа по естествени причини. Това разбира се не може нито да се докаже, нито да се отрече от науката. Но те не смятат, че е нужно да се доказва или че науката има какво да каже по въпроса – това е въпрос от съвсем друга област на познанието. За тях в областта на науката отговори на търсените въпроси трябва да бъдат давани чрез позоваване на естествени причини – тоест, настояват за приложение в областта на науката на методологичния натурализъм, който дава място за религиозната вяра.

Специалистът по генетика Франсис Колинс обобщава основните идеи на  теистичната еволюция в нейната „типична версия“. Те са:

„1. Вселената е възникнала от нищото преди около 14 милиарда години.
2. Въпреки че противоречи на теорията на вероятностите, характеристиките на Вселената се явяват точно такива, че животът да бъде възможен.
3. Макар да не е напълно ясен точният механизъм, по който се е появил животът на земята, след като животът веднъж е възникнал, процесът на еволюцията и естествения отбор позволят в протежение на достатъчно дълъг период от време да се развие биологично разнообразие и сложност.
4. След като еволюцията е започнала, по-нататъшна свръхестествена намеса не е необходима.
5. Човешките същества са част от този процес и имат общ предшественик с човекоподобните маймуни.
6. Човешките същества обаче са уникални по начин, който не може да бъде обяснен от еволюцията и който е белег за духовната ни природа. Това включва съществуването на Моралния закон (познаването на добро и зло) и търсенето на Бог, които са присъствали във всички човешки култури през цялата история“[3].

Сред православните богослови също има такива, които могат да бъдат определени като теистични еволюционисти (без непременно да приемат теистичната еволюция по начина, описан досега). Такива са Диоклийският митрополит Калистос Уеър, известният мисионер о. Александър Мен, о. Василий Зенковски, дякон Андрей Кураев и др. Митр. Калистос Уеър, в една своя лекция в Тихоокенския университет в Сиатъл, казва, че няма затруднение да приеме еволюционната картина на Вселената, която е представена от съвременната наука и че еволюцията не е „просто теория“ или спекулация, защото свидетелствата за нея са много силни. Според него не е имало необходимост Бог да е сътворил всичко в сегашния му вид в началото и е възможно за Бога да е творил чрез еволюцията. Това, което е важно от религиозна гледна точка е да се утвърди, че човекът е уникално същество във Вселената, защото е създадено по Божий образ и подобие, а не е просто по-висша маймуна[4]. За отец Василий Зенковски еволюцията е факт, който Християнството не отрича. Библията твърди, от една страна, че Бог участва в еволюционния процес, а от друга, че Бог „призовава земята за самостоятелна дейност“ и за пример са дадени библейските места „да произведе земята“ (срв. Бит. 1:11, 12, 24, ) и „да израстат от земята… “(срв. Бит. 2:9)[5]. Според о. Александър Мен формата на разказа в Битие показва, че разказът се подчинява на законите на симетрията, характерни за близкоизточната поезия и не претендира да е научно описание на сътворението на света[6]. Обаче начинът, по който Битие рисува произхода на Вселената е „като изкачване по стъпалата от низшето към висшето, от неорганичното – към човека… Той [Бог – б.м.] придава творческа сила на природните стихии, „земята“ и „водата“, и последните вече като че ли спонтанно произвеждат растителния и животински живот“[7]. И така, теистичната еволюция намира прием и на православна почва[8].

Разбира се, както е с почти всеки въпрос, и спрямо теистичната еволюция има изразявани различни несъгласия. има доста хора, които не са очаровани от подобен възглед за творението[9]. Според креационистите срещу нея са валидни всички аргументи срещу еволюционната теория, заедно с още няколко допълнителни. Тук ще разгледам различни аргументи, доколкото съм преценил, че имат отношение към теистичната еволюция.

Аргументът за различните посоки на развитие във Вселената според еволюционната теория от една страна, и Битие и науката от друга: еволюцията учела, че нараства реда и сложността, а книга Битие – че движението е в негативна посока (грехопадението), на което учела и науката (ентропията)[10]. Разбира се, че учението за грехопадението на човека е безспорна истина в книга Битие. Само че използването на тази истина като един аргумент срещу теистичната еволюция представлява едно неразбиране на първата. Преди всичко, очевидно е, че грехопадението на човека е една учение за това как човекът се отделя от Бога и за резултатите от това отделяне, докато еволюционното развитие касае най-вече физическите изменения и особености, които ще доведат до появата на съвременния Homo sapiens. Тоест еволюцията и грехопадението говорят за различни неща по различен начин. Същевременно, преакцентирането върху грехопадението, представлява удобно наблягане само върху едно от ученията на християнската вяра, което ако се погледне изолирано, създава впечатление за непримиримост между еволюцията и Християнството. Ако обаче се съсредоточим не само върху този момент, а върху цялото християнско послание, ще получим друга картина. Нека да припомним, че книга Битие ни свидетелства, че в Едем човекът се е радвал на пълноценно общение с Бога, което той, заради непослушанието си изгубил. Като резултат от човешкия грях се нарушава тази хармония между Бога и човека, между човека и творението и в света навлиза смъртта, страданието, злото. Това представлява човешката деволюция, за която се говори в книга Битие. Една от целите на книга Битие е да ни опише падението на човека и последствията, които падението носи след себе си. Но Библията не свършва с Битие, а само започва с нея. На страниците на Новия Завет ние се запознаваме с въплътената Надежда на човечеството, Самият, Бог, станал Човек. Той има за цел да ни посочи пътеката, която сме изгубили, вследствие на греха на Адам, така че в Него да имаме вечен живот и да станем причастници на Божественото естество (2 Петър. 1:4). Както споменахме, това е един непрестанен процес на израстване в Бога, на обожение. Обожението е опит да се превъзмогнат резултатите от грехопадението. Не в грехопадението, а в обожението се разкрива окончателната цел на човешкия живот. И ако грехопадението представлява деволюция, то обожението е един същински еволюционен процес. Ако темата за грехопадението отдалечава еволюцията и Християнството, то тази за обожението ги сближава[11].

Аргументът, че постепенното развитие отрича Божието всемогъщество. Някои креационисти считат теистичната еволюция за отричане на Божието всемогъщество, което можело да създаде видоразнообразието във вида, който е сега, без да се налага Бог да го прави постепенно[12]. Въпросът обаче, от гледна точка на теистичната еволюция, въобще не е дали може или не може да твори по този начин, а как твори. Според теистичните еволюционисти Той твори чрез развитие и практически продължава да твори дори сега. За тях този възглед, че Бог твори чрез еволюцията, е по-добър от теологична гледна точка, защото утвърдава свободата на човека, в противовес на детерминираността[13]. А и ако тръгнем по посоката на горното креационистко обвинение можем спокойно да попитаме самите креационисти по същия начин: учението за създаването на видоразнообразието от Бог директно, без еволюция, не представлява ли отричане на всемогъществото на Бога, Който не е могъл да твори постепенно, а е трябвало да го прави внезапно? Нима нещо Го е карало да бърза? А всъщност защо Бог е трябвало да чака 6 дни за сътворяването на света? Нима не е можел да го направи за 6 часа, за 6 минути, за 6 секунди, или дори за миг? Подобни спекулативни въпроси няма смисъл да се задават. Те представляват единствено една демонстрация, че схемата, подета от креационистите, за това, че ако Бог твори по един начин, а не по друг, значи съществува някакъв недостатък у Него, е абсолютно несъстоятелна. Всъщност еволюцията може да се разглежда и в позитивен аспект, като утвърждаваща славата на Бога Творец. Според проф. Борис Маринов, който иначе разглежда критично еволюцията (но без да я отрича), на последната може да се погледне и като положително свързана с религията. По думите му:  „Науката говори за еволюция, развитие. – Самото това развитие от по-нисше към по-висше, различните изменения и усъвършенствания и богатото разнообразие във форми и степени – за какво друго говорят, ако не за един Висш Ръководител, за един Управител и Стопанин в природата и на природата?“[14].

Аргументът, че представлява деизъм. Теистичната еволюция е възможно да изглежда, като че ли прави така, че Бог да изглежда като пасивен наблюдател на процесите, които Сам е създал, но впоследствие изоставил[15]. Все пак, за да бъдем точни, трябва да кажем, че деизмът не е точно това. Той приема, че след сътворяването на света Бог абсолютно се оттегля от него – спира да общува с човека, да прави чудеса, да отговаря на човешките молитви и да поддържа творението. Теистичната еволюция (именно теистична, а не деистична) обаче не приема нито едно от тези неща и следователно обвинението в деизъм трябва да отпадне[16]. Тя не поддържа и, че еволюцията е движена от случайността, но от естествения отбор. Както заявява Уолосчак, естественият отбор представлява „селекция чрез природата“, а ние, православните вярваме, че природата е създадена от Бог. Съответно, според Уолосчак, природните процеси трябва да се разбират като част от сътворението, а еволюцията – като задвижвана не от случайност, но от природните закони, които са създадени от Бога[17]. Всъщност подобно обвинение в деизъм може да бъде отправено и към креационистите. Според К. Милър истинските деисти са креационистите, защото поддържат, че Бог е творил само в миналото, но в настоящето е неактивен[18]. Обратно, утвърждаването на теистичната еволюция, е утвърждаване, че Бог твори сега, както и преди[19].

Аргументът, че еволюционната теория е в противоречие с християнско учение за смъртта. Християнството твърди, че смъртта не е създадена от Бога, а възниква вследствие на човешкия грях. Според горепосочения аргумент еволюционната теория разглежда смъртта като средство на Бога, с което Той осъществява еволюцията[20]. Смъртта, заедно с живота, е съпътствала еволюционният процес още от неговото начало. Съответно, логичният извод от този аргумент е, че еволюционната теория и Християнството са несъвместими. Ако разглеждаме смъртта в посочената вече перспектива, наистина, като че ли е трудно до невъзможно двете тези да бъдат помирени. Но, еволюционната теория (независимо теистична или не) не твърди, че смъртта е еволюционно оръдие, не твърди, че тя е „необходима“. Еволюцията я признава като факт[21], без да й дава нравствена оценка – такава оценка не е и нейна задача. Със сигурност мнозина еволюционисти, особено християните, биха предпочели смъртта да не е съпътстващ еволюционен фактор, но нейното утвърждаване като такъв е не защото това им харесва, а защото така смятат, че стоят нещата. Това не означава обаче, че смъртта е заложена от Бог. Както и това, че в момента творението е причастно на смъртта не означава, че това е редът, който Бог желае. В теистичното еволюционно виждане Бог е заложил еволюцията в творението, но не и смъртта като средство за нейното осъществяване. Бог дава на животните инстинкти, а на човека разум. И двете групи се ползват с една автономност. И смъртта, борбата за оцеляване в животинския свят или сред човеците, възниква в резултат на тази автономност.

Един популярен аргумент, звучи приблизително така: как е възможно да има еволюция, след като това трябва да означава, че Христос е приел тяло, което е еволюирало от маймуна, а това е недостойно за Бога! Ако разбираме достойнството по начин в смисъл, че за Бога е унизително да прави неща, които са „под Неговото ниво“, ако приемаме, че въобще съществуват такива неща, значи трябва да се замислим за нашата вяра. Първо, трябва да уточним, че според еволюционната теория ние имаме общ предшественик с маймуните, а не произлизаме от тях. Ние не сме техни „синове“, а сме „братовчеди“. Но да приемем, че аргументът се отнася и за подобие с маймуна. Е, ако за Бога беше недостойно да си маймуна, той нямаше да създаде маймуни при сътворението. От наша, човешка гледна точка, би могло да изглежда като недостойно Бог да умива краката на своите ученици, но ето, че Той го направи (Йоан 13:4-5). Възможно и да ни изглежда недостойно Безграничният Бог да се понизи (Филип. 2:7), ставайки Човек като нас, но Той и това направи, полагайки въплъщението си като основа на нашето спасение. Нещо повече, Христос прие смърт, която беше абсолютно „недостойна“ за Него – мъчително разпъване на кръст – наказание, използвано за роби, извършители на тежки престъпления и държавни изменници. Но и Той умря като най-„понизените“ хора, защото не се срамуваше да се идентифицира с онова, което се счита за най-недостойно. Затова ако въпроса с теистичната еволюция се постави на подобна абсурдна плоскост, може спокойно да се отговори, че за Бога да приеме тяло, което някога е било тяло, сродно с маймуните, не е недостойно.

Основен аргумент срещу теистичната еволюция е, че противоречи на казаното в Битие
[22]. Няма да се спирам подробно на този аргумент, защото в следващия параграф съм се занимал сериозно с него, изследвайки целта и смисъла на книга Битие. Такова противоречие не съществува, защото Битие не е научен разказ, а богословско обяснение на действителни факти. И редица теистични еволюционисти, утвърждавайки истинния характер на книга Битие (или Библията въобще), разбират значението на тази книга именно като съдържащо богословски, а не научни обяснения[23].

Бог е Творец на видимия свят, независимо от начина по който го е сътворил– дали чрез еволюция или чрез внезапно сътворение. Това, което правят теистичните еволюционисти е единствено опит, чрез еволюцията да се обясни механизмът на развитието на живота. Възможно е някой да не е съгласен с този опит. Но не бива да се твърди, че теистичната еволюция е насочена срещу Бога.

От казаното до тук може да се създаде впечатление, че аз симпатизирам на теистичната еволюция. Това не е така, по-скоро я приемам като една възможност. След като въпросът с еволюционната теория е предизвикващ християнската мисъл, смятам, че е необходимо да бъде обмислен и възгледът за теистичната еволюция, както и фалшивите аргументи, които се използват срещу нея. Разбира се това не означава, че и този възглед е без проблеми. Аз например считам за основен проблем пред теистичната еволюция доколко тя би могла да бъде в съгласие с ясно изразено учение в Свещеното Писание, че смъртта е резултат от грехопадението на човека (срв. Римл. 5:12, I Кор. 15:21). Този човек разбира се е Адам. И както и да тълкуваме Битие, буквално или не чак толкова, Писанието разглежда Адам като историческа личност[24], от която произхожда цялото човечество и чрез която смъртта е влезнала в света (срв. Деян. 17: 26; Римл. 5:14), от която е дошъл да ни освободи Христос. И както смъртта е съвсем реално събитие, така и победата над смъртта, извършена от Христос, е реално събитие. И те няма как да са такива, ако Адам не е историческа личност. Тогава и смъртта, която чрез него навлиза в света, ще е имагинерна, а и изкуплението, носено от Христос, ще бъде имагинерно и ненужно[25]. Св. апостол Павел противопоставя именно Адамовото прегрешение, носещо смърт, с благодатта и вечния живот, носени от Христос: „Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ“ (Римл. 5:15-21 НП). Същото се наблюдава и на друго място: „Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека. И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят”(1 Кор. 15:21-22 НП) . Писанието е достатъчно ясно по този въпрос. От друга страна еволюцията приема, че практически смъртта е съществувала още от началото на живота на Земята, от първата клетка, милиарди години преди да се появи човекът. На пръв поглед двата възгледа е невъзможно да бъдат в съгласие. Все пак не мисля, че ситуацията е толкова безнадеждна. Едно от нещата, които трябва да се направят, е да се разбере какъв е обхватът на смъртта в Писанието. Например не би ли могло да се мисли за смъртта като последствие единствено за наследниците на Адам, но не и за цялото творение? Цитираният по-горе пасаж от Римл. разглежда смъртта във връзка с човека, но в него не пише, че смъртта засяга само човека. Битие обаче учи, че грехът на Адам засяга цялото творение (срв. Бит. 3:17-19). Ап. Павел, в същото Послание до Римляните, твърди, че творението е попаднало под робството на тлението и очаква прославянето на човека, за да се освободи от тлението (срв. Римл. 8:19-21). Макар че не се споменава, че това тление е в резултат на грехопадението, това изглежда много вероятно. Може би трябва да се обърне внимание на разбирането за човек. Едно възможно християнско обяснение за човека би било, че той е същество, личност, създадена по Божий образ, с който образ Бог не е дарил никое друго същество от растителния и животински свят. Едно възможно обяснение за това какво е човек (Homo sapiens) от гледна точка на еволюционната теория е, че той е биологичен вид от клас Бозайници, който ходи изправен и има определени анатомични, умствени и говорни особености. Двете обяснения са различни, но не непременно противоречащи си едно на друго. Научното обяснение определя човека на базата на неговите физически особености, а религиозното го определя на база на неговия произход и връзка в и с Бога.

И не мисля, че би било проблем за богословието да приеме например, че Адам и Ева биха могли да са двама представители на някой от видовете от Род Хора, които Бог е направил по Божий образ, тоест вдъхнал е душа, дарил със съвест, разум и стремеж да търси Бога и да общува с Него[26]. Божият образ, независимо, че се отнася към целия човек – и към душата, и към тялото му, не се изразява във физически характеристики, а в духовни такива. По думите на о. Александър Борисов „Гениалната формулировка „по Божи образ и подобие” може да означава преди всичко това, че човекът, тласкан от вложения в материята замисъл Божий от австралопитека до хомо сапиенс, е получил съвършена нервна система, способна да чувства духовния свят – от което животните са лишени“[27]. Хората са по Божий образ, защото са сродни на Бога и остават такива независимо от начинът, по който се е развило тялото им. Както уместно заявава митр. Николай Месогейски: „опасността не е в това човекът да произхожда от животните, а да се окаже като тях“[28]. Тоест проблем на богословието не е въпросът за физическия произход на човека, а този за отдалечеността или близостта на човека до Бога.

Независимо дали случаят с произхода на Адам и Ева е бил такъв, като описания по-горе, не трябва да се забравя, че това не е научна теория как се е развил човекът, а опит за богословско разбиране, което не може да противоречи на научното обяснение. Във всеки случай трябва категорично да се застане против опитите някакъв възглед да бъде изкуствено напасван към друг, само и само да се постигне „съгласие“ между тях. Не мисля, че богословието се нуждае отчаяно от това да бъде „помирено” с който и да е научен възглед, нито, че има причина да се страхува от такъв възглед.


[1] Повече по въпроса за същността на теистичната еволюция, вж. Франсис, Колинс. Езикът на Бог. София, 2008, с. 179-192. Франсис Колинс е и създател на организацията Био-Логос, която разпространява възгледа на теистичната еволюция. На сайта на организацията са налични ресурси по различни теми от областта на религията и науката: http://biologos.org/

[2] To John Fordyce 7 May 1879: https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-12041.xml

[3] Колинс, Ф. Езикът на Бог, с. 181-182.

[4] Срв. Metropolitan Kallistos Ware on evolution: https://www.youtube.com/watch?v=jSVPZykCRyQ

[5] Срв. Зенковски, Василий. Основи на християнската философия. Велико Търново, 2000, с. 111.

[6] Срв. Мен, Александър. Произход на религията. Велико Търново, 1994, с. 105.

[7] Мен, А. Произход на религията, с. 105-106.

[8] За още един пример за съвместяване на вяра и еволюция от православен, вж. Woloschak, Gayle. Beauty  and unity in creation. Minneapolis, 1996. Все пак искам да уточня, че книгата е бедна на конкретика и оригиналност.

[9] Разбира се, напълно очаквано, в предните редици на съпротивата срещу нея са креационистите. Продължавам да се учудвам на тяхната енергия и желание категорично да отхвърлят всеки един възможен опит за съгласие между вяра и наука. Сред споменатите вече книги, посветени на креационизма, може да се добави още една, която има за основен предмет теистичната еволюция – Гит, Вернер. Творил ли е Бог чрез еволюция? София, 1997.

[10] Срв. Абу-Рахм, Ф. И Бог каза… София, 2003, с. 44-45; Свиленов, Д., Щудер, П., Граф, В. Еволюция или сътворение. Какво казва науката. София, 2008, с. 99. За критика на разбирането, че еволюцията учи за все по-голям и по-голям прогрес на човека, вж. Woloschak, G. Beauty and unity… p. 128-129.

[11]  По думите на руския свещеник о. Александър Борисов: „За разлика от животните, на човека е присъща и безкрайна духовна еволюция към все по-съвършено духовно същество. От примера на светците виждаме, че с Божията помощ тя е достъпна в краткия жизнен отрязък за отделния човек. Нали Господ стана човек, за да може човек да стане бог“ (Разговор с протойерей Александър Борисов. Творецът насочва еволюцията: http://www.kultura.bg/bg/article/view/22882 ).

[12] Срв. Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 97.

[13] Срв. Miller, Kenneth. Finding Darwin’s God : A scientist’s search for common ground between God and evolution. New York, 2007, p. 238-239, 241, 243.

[14] Маринов, Борис. Има ли противоречие между науката и Библията по въпроса за същината, произхода и развитието на живота. София, 1942, с. 168.

[15] Срв. Джеймс Дю. Телеологическите аргументи, теистичната еволюция и интелигентният дизайн: https://rado76.wordpress.com/2012/07/16/southern_7/

[16] Срв. позицията на теистичния еволюционист Дарел Фалк (Отговор на Biologos до Уилям Дембски): https://rado76.wordpress.com/2012/06/19/sauthern_4/ .

[17] Срв. Woloschak, G. Beauty and unity… p. 102-103.

[18] Срв. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 218.

[19] Срв. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 258.

[20] Срв. Гит, В. Творил ли е Бог чрез еволюция… с. 88-90; Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 98.

[21] Срв. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 246.

[22] Срв. Гит, В. Творил ли е Бог чрез еволюция?, с. 85-88. Свиленов, Д… Еволюция или сътворение… с. 98-99.

[23] Срв. Miller, K. Finding Darwin’s God, p. 257-258. Колинс, Ф. Езикът на Бог, с. 158-159, 186-188.

[24] Гейл Уолосчак прави опит да постави под въпрос историчността на Адам и Ева (тя счита, че те са „по-малко признати като исторически лица“ от напр. Авраам) с твърдението, че в православната иконография липсват икони единствено на Адам и Ева, както и че няма специфичен ден в тяхна прослава (срв. Woloschak, G. Beauty and unity… p. 83). Оставам в недоумение по какъв начин липсата на икони, на които са изобразени единствено те, показва тяхната по-малка историчност. В богословието Адам и Ева са гледани обикновено в перспективата на Христос – като Творец или Победител на смъртта, и затова не са изобразявани поотделно. Също така, в основен иконографски сюжет като „Слизане на Христос в ада“ на някои икони те са изобразявани без ореоли (виждани по този начин като образ на човечеството или човешката природа) – църквата „Хора“ в Истанбул, църквата „Протата“ в Карея; на други икони от този тип пък са изобразявани с ореоли (разглеждани в този случай като исторически личности) – напр. стенописът във Ватопед, църквата св. Георги в с. Курбиново. А и по логиката на Уолосчак и Богородица, която се изобразява в повечето случаи заедно със Спасителя, би трябвало да бъде считана за „по-малко историческа“ фигура. Също така не е вярно, че Адам и Ева отсъстват от църковния календар – тяхната памет се чества в Неделя на св. праотци (благодаря на Ренета Трифонова, че ми обърна внимание на този детайл). Следователно, от гледна точка на иконографията и еортологията, може да се заключи, че Православието разглежда Адам и Ева и като архетипи на нещо, но не за сметка на утвърждаването на историческия им характер.

[25] Подобна е критиката на В. Гит. Срв. Творил ли е Бог чрез еволюция… с. 92-93. И този път мисля, че критиката му е уместна.

[26] Както смята Клайв Луис, например. По думите му: „Векове наред Бог усъвършенствал образа на животното, което щяло да стане носител на човешкия род и Негов, Божий образ и подобие. Дал му ръце, чийто палец можел да докосва всеки от другите пръсти. Дал му челюсти, зъби и гърло, способни на членоразделна реч, и мозък, достатъчно сложен, за да изпълнява съществото всички материални действия, посредством който се осъществява рационалната мисъл. Създанието може и да е съществувало векове в това състояние преди да стане човек, може да е било даже достатъчно умно, за да изработва предмети, които всеки съвременен археолог би приел като доказателство за човешката му природа. Но то все пак си оставало животно, защото всичките му физически и психически процеси били насочени към чисто материални и инстинктивни нужди. Тогава, щом му дошло времето, Бог направил така, че в този организъм- едновременно в психиката и във физиологията – да се всели нов вид съзнание, което можело да казва “аз” и “мен”, което можело да гледа на себе си като на обект, което познавало Бога, умеело да преценява що е истина и красота, добро и зло, и най-после, чието съзнание било толкова над времето, че усещало как то преминава. “ (Луис, Клайв. Проблемът болка. София, 1955, с. 77). Подобно мнение не е чуждо и на известният протестански библеист Глийсън Арчър (срв. Въведение в Стария Завет. Ловеч, 1999, с. 174).

[27] Разговор с протойерей Александър Борисов. Творецът насочва еволюцията: http://www.kultura.bg/bg/article/view/22882

[28] Месогейският митрополит Николай: В науката намерих своите граници, в Църквата живея своята свобода: www.pravoslavie.bg/Интервю/месогейският-митрополит-николай-в-на/

 

 

Advertisements

2 Comments on Теистичната еволюция*

  1. По отношение на оформлението: сайтът Ви е чудесен.
    По отношение на съдържанието: пишете много интересни неща. Все така!
    Имам само една молба/препоръка: моля отстранете рекламните банери. Възможно е без да разберете как ще се случи, от Вашата страница рекламните банери да посеят в душите на читателите съблазън. Вие едва ли имате пълен контрол на кого какво се показва на екрана от рекламния банер. Това до голяма степен се диктува от алгоритмите на рекламната агенция, които едва ли са ориентирани към избягване на съблазните.
    Не изисквам да публикувате моя коментар, давам Ви го просто от приятелско чувство, понеже сайта Ви иначе ми хареса.

  2. Здравейте, г-н Косев. Благодаря за добрите думи.

    Относно банерите, в сайта няма такива. Или по-точно има само два – към блог на наш приятел и към Богословския факултет на Търновския факултет – които не са сложени срещу заплащане, а са приятелска реклама. Не работим с рекламни агенции или нещо подобно. Възможно е тези неща, които Ви изкачат, да са заради браузъра Ви или поради някаква друга причина, но Ви уверявам, че нямат нищо общо със сайта.

    Лек ден!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: