Библията и науката за сътворението на света и човека

ischeznovenie-i-gibel-poseydonisa

Доколко вярата и науката са съвместими? Как Църквата се отнася към теорията за еволюцията? На тези и други въпроси отговаря митрополит Антоний (Борисполски и Броварски), ректор на Киевската духовна академия и семинария.

Владико, как Църквата се отнася към теорията за еволюцията?

— Думата „еволюция” има латински произход. Дословно означава „разгръщане”[1]. Но в дадения контекст, се има предвид теорията за биологическата еволюция. Тя предполага, че живата природа е (и продължава да бъде) в своя естествен процес на развитие, който се съпровожда с образуването и измирането на различни видове живи същества. Същността на тази теория е в това, че генетическият състав на популацията, съществуващ в живата природа, постоянно се променя и това води след себе си преобразуването както на екостистемата, така и на биосферата в цялост. Става дума за дарвинизъм[2] – учението на англичанина Чарлз Дарвин, който е критикуван и от католици, и от протестанти, и от православни. Защото тази теория се е възприемала като сериозен удар по традиционния християнски мироглед. Еволюционистите  твърдяли, че появата на живота на земята и развитието на живите организми е естествен процес. По този начин фактически се отвхърляло библейското учение за сътворението на света и човека, затова взаимоотношенията на Църквата с теорията на еволюцията започнали с голям конфликт. Но през XX век ситуацията се променила: в науката се появило направление, т. нар. теистичен еволюционизъм[3]. Неговите представители се опитват да съгласуват библейските текстове с теорията за еволюцията.

До този момент в християнския свят няма единно мнение по този въпрос. Католическите учени са все по-склонни към официалното признание на теорията за теистичната еволюция. Също и значителна част от протестантските теолози поддържат тази теория. В същото време сред протестантските деноминации има немалко привърженици на т. нар. „библейски буквализъм[4], който принципно отхвърля каквито и да било компромиси с теорията за еволюцията. В Православната църква също има и поддръжници, и противници на еволюционизма.

Вие употребихте термина „теистична еволюция”. Какво означава това?

— Терминът означава убеждение в това, че вярата е съвместима със знанието за биологичната еволюция. Последователите на даденото направление вярват в Бога като в Творец на нашия свят. Те приемат библейското учение за това, че Господ е създал Вселената и всички видове живот в нея. Но при това те смятат, че инструментът, с помощта на който са били създадени различните видове животни, е процес на еволюцията.

Да се обърнем към Библията. Книга Битие започва със знаменитите думи: „В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста”. В целия следващ текст изникват много въпроси. Например, как Бог е могъл да сътвори света за шест дни, ако Слънцето и Луната, с помощта на които отчитаме нашето време, са се появили чак на четвъртия ден на сътворението?

— През ХХ век много разпространен става възгледът, че под шест дни на творението не бива да се разбират нашите обичайни земни дни. Буквалният превод на древноеврейската дума „йом” означава не „ден”, а „завършен период от време”.  Именно така обикновено се разбира днес библейският текст. Става дума за определени етапи от сътворението, всеки от които има завършен характер. Но колко време е продължил всеки от тези етапи, ние не можем да кажем.

В дните на сътворението има последователно усложнение на създаваните обекти: от прости към сложни. Отначало материя, после – светила, растения, птици, риби, висши млекопитаещи и накрая – човек. Не е ли това отражение на теорията на еволюцията? Защо Всемогъщият Бог не го е създал веднага, на момента, от нищо? Защо са били нужни тези етапи на сътворението?

— Изхождайки от нашите ограничени представи за Бога, е трудно да разберем защо Всемогъщият Господ е решил да създаде свят именно по такъв начин. Единственото, което можем да кажем е, че Бог е Любов. Той безвъзмездно дарява Своето творение със свобода. Тя се проявява например в това, че Господ не ни спасява без нашето желание и без нашето съдействие.

Точно така и процесите на сътворението на света са творческо действие на Бога. Но в същото време  материалният свят никога не действа само като сляпо оръдие на Божествените действия. Всеки нов вид на живите същества се създава при съдействието на вече съществуващата материя.

Например, Господ повелява на водата да произведе влечуги, а на земята – животни. При това авторът на книга Битие специално подчертава, че Творецът се явява именно Бог, а не водата и земята, които действат като Негови сътрудници в делото на сътворението на света. И  това е много важно от християнска гледна точка.

Разсъждавайки над книга Битие, св. Григорий Нисийски пише, че всяко ново творение включва в себе си всички предишни форми на живот. Опирайки се на тази особеност на библейския текст, защитниците на еволюционната теория се опитват да намерят компромис между християнското учение за сътворението на света и теорията на развитието на видовете.

— Но с това проблемът не се решава. Както е известно, Църквата и научният свят съвършено различно подхождат към въпроса за възрастта на нашия свят. Според православния календар сега е 7525 година от сътворението на света. Но учените използват друго число –  12 до 15 милиарда години. Как се „примиряват” тези данни?

— Летоброенето „от сътворението на света” е било съставено във Византия през IV в. По-нататък то претърпява някои изменения. Наименованието на дадената хронология не е напълно точно, защото това летоброене взема за отправна точка не момента на сътворението на света, а моментът на сътворяването на човека. То започва само с шестия ден на творението, когато е бил създаден първият човек. Византийските учени са се стремили да изчислят кога е сътворен човекът, вземайки за основа гръцкият текст на Библията (Септуагинта): тя дава продължителността на живота на древните патриарси, започвайки от Адам. В резултат се е получава това, че Адам е бил създаден примерно преди пет и половина хиляди години преди Рождество Христово. Но в различните преводи на Библията могат да се намерят съществено различни цифри за продължителността на живота на древните вождове на еврейския народ.

Например, в Западна Европа съществува система за летоброене, опираща се на латинския превод на Библията – Вулгата. Ако следваме нейния текст излиза, че Адам е създаден примерно около 4000 г. пр. Р. Хр.

Древното църковно летоброене не претендира за това, че е установило възрастта на Земята. И така виждаме, че дори възрастта на човечеството съществено се различава в  различните варианти на църковно летоброене. Днес в църковното ни ежедневие летоброенето от „сътворението на света” практически не се използва. То е изместено от летоброенето от Рождество Христово.

— Може ли теорията за Големия взрив, която говори за отправна точка от съществуването на света да стане мост, който да съедини научния и религиозен мироглед? Защото в религиозните представи също е имало момент, в който всичко е започнало: „И рече Бог, да бъде светлина”.

— Теорията за Големия взрив [5]придоби голяма популярност през втората половина на   ХХ век. Тя предполага, че в крайния момент на времето в миналото размерите на Вселената са се равнявали на нула или, както казват физиците, тя е била свита в една точка. После е произлязъл някакъв „взрив”, след който става възможно да видим материя. Всичко, което е било до „големия взрив”, не може да бъде описано по методите на съвременната наука. След „взрива” Вселената постоянно се разширявала и в нея се образуват различни форми на съществуването на материята. Тази теория разбира се, нищо не говори за Бога, нито за разумна организираност на Вселената. Въпреки това, тя е била възприета положително и в католическите, и в протестантските, и в православните среди, защото в нея се говори, че Вселената има начало. А това, което е било до това начало, не може да бъде изследвано с достъпни за нас средства. Богословите видяли в това възможност да съгласуват данните на науката с Божественото откровение. Аз помня, как сред православните богослови още в съветската епоха тази теория се ползваше с популярност и тя поставяше под съмнение марксистко-ленинската теория за вечността и безкрайността на материята.

Въпреки това, Църквата никога не бърза в пълнота да приема тази или онази научна хипотеза. Защото утре учените могат да се откажат от тази теория, да измислят нова. Ние не сме длъжни да преоформяме своето традиционно учение според появяващите се нови научни теории. Но можем да свидетелстваме, че тази или онази теория влиза (или не влиза) в противоречие с християнския мироглед.

— Какво можете да кажете за произхода на човешката душа? Научният свят обозначава с този термин съвкупността от висши психически явления и съзнанието на отделната личност. Не всички се решават да признаят душата като отделна субстанция, способна да съществува извън тялото – считат, че душата е някаква функция на човешкото тяло и неговата мозъчна активност. Какво казва книга Битие за душата на човека?

— За душата се говори като за сътворяването от Бога на нематериалната същност: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Бит. 2: 7). В този библейски стих ясно е казано, че ние сме съставени от нематериална душа и тяло, което е единосъщно на този материален свят. И с това човекът се отличава от целия останал свят: Господ му е вдъхнал жива душа. От гледна точка на Библията, именно душата е животът на човека; душата е субектът на желанията и емоционалните състояния на човека.

Св. Йоан Дамаскин казва: „Душата е жива същност, проста и безтелесна, по своята природа невидима за телесните очи, разумна и мислеща, без форма, снабдена с органите на тялото и осигуряваща му живот, ръст, чувства и сила на размножаване; притежаваща ум не като нещо друго в сравнение с нея самата, а като истинска част от нея…” По такъв начин, душата е получила битие по природата на благодатта на Създателя й.

Тялото и душата образуват единния състав на човека. Затова в старозаветните книги понякога думата „душа” е тъждествена на „човек”. Особено често се среща това в Петокнижието  на Моисей[6]. Например в седма глава на книга Левит четем: „Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.” (Лев. 7: 20). Разбира се, че тук става дума не за душа, а за човек – като единство на душата и тялото. Доколкото душата е нематериална, не можем да кажем, че тя се намира в някакво конкретно място в човешкото тяло. По-скоро душата е в цялото тяло и свидетелства за неговата жизнена сила.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православная жизнь

Бележките под линия са на преводача


[1]  Еволюция – (от лат. evolutio, „разгръщане“, „разкриване“) е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие. Преди втората половина на 19 век употребата на термина се е ограничавала до целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие на организмите, но впоследствие той започва да се прилага и към други контексти: в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки – за социална еволюция, може да се говори за еволюцията на дадена идея или концепция. В случай, че не се конкретизира, традиционното разбиране на термина е в неговия оригинално биологичен аспект. Основна тема на настоящата статия е биологичната еволюция, както и научната теория, свързана с нея.

[2] Дарвинизъм – термин, който обединява множество идейни течения или концепции, свързани с трансмутацията на видовете или с еволюцията, включващи и такива, които нямат нищо общо с трудовете на Чарлз Дарвин. Под Дарвинизъм се разбират различни неща в зависимост от историческия контекст, като особено значение има кой го употребява. Терминът „дарвинизъм“ продължава и днес да се използва в научните среди, но с времето все повече се счита на неподходящ за описание на съвременната теория за еволюцията. Дарвин например е бил незапознат с трудовете на Грегор Мендел, поради което е имал само бегла и неточна представа за наследствеността, а за генетичния дрейф не е имал никаква представа. В наши дни, особено в Съединените щати, терминът „дарвинизъм“ често се използва от поддръжниците на креационизма като пейоративен термин.

[3] Теистичен еволюционизъм – теистична еволюция, или още еволюционен креационизъм се нарича принципното виждане, че някои или всички религиозни учения за Бог и сътворението са съвместими с някои или с всички аспекти на съвременното научно виждане за биологичната еволюция. Теистичната еволюция не представлява теория в научния смисъл на думата, а специално виждане как науката за еволюцията се отнася към някои религиозни интерпретации. Привържениците на теистичната еволюция  отричат наличието на конфликт в отношенията между религия и наука и смятат, че религиозните учения за сътворението и научните теории за еволюцията не са непременно противоречиви.

[4] Буквално тълкуване на текстове, части и думи от библейския текст в смисъл за семпло и „плоско” разбиране на текста, без символи и метафори.

[5] Големият взрив е космологична научна теория, която описва ранното развитие на Вселената. Според нея Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка – т. нар. сингулярност. Терминът „Големият взрив“ се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената, така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената. Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане.

[6] Моисеево Петокнижие – първите пет книги на Библията – Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: