Къде се е намирала Едемската градина?

Автор: протойерей Александър Немчинов

Къде се е намирала онази Едемска градина, в която са живели първите хора? За географското положение на рая, за библейската археология, достоверността на находките и хипотезите, за пътя към изгубения рай.

За земното местонахождение на рая в Свещ. Писание е известно известно само това, че „насадил Господ Бог рая в Едем на Изток” (Бит. 2:8). Спомената се също и  реката, която е напоявала рая и се е разделяла на четири реки: Фисон, обграждаща земята Куш, Хидекел (Тигър), течаща през Асирия, и Ефрат. [1] И ако географията на Тигър и Ефрат ни е добре известна, то реките Фисон и Гехон и до днес са предмет на дискусии. Въпреки  многобройните версии, неизвестни остават също и земите Хавила и „бдолах”. Въпросът за географията на рая, както и всичко неизвестно, предизвиква у нас интерес и у църковните, и у светските изследователи. Светоотеческото учение разглежда не толкова географското положение на рая, колкото духовното състояние на райско блаженство, изгубено след грехопадението: „Царството Божие вътре във вас е”(Лука 17:21).

Въпреки това е възможно за много хора с устойчив атеистичен мироглед, библейската археология и в частност – „райската география”, да послужат като своеобразно начало на конкретика на библейската история и това да им помогне да разберат, че Библията не е „митологически сборник”, а Книга, в която се съединява видимата и разбираема за всички реалност и Висшата Реалност, която е извън пределите на нашия свят. По такъв начин, историческата достоверност на Библията за някого може да стане начало на Богопознанието.

Пълна хармония  на творението и Твореца

Цялото мироздание съдържа в себе си многочислени свидетелства за Божествеността на своя произход. Най-важни сред тях са трисъставността (трихономията)[2] отразяваща Троичността на Лицата на Бога. Тази трисъставност се проявява в цялата вселена, в цялата жива и нежива природа, в антропологията и разбира се – в трихотономичността на порядъка, установен от Бога на земята. В лаконичното и съдържателно повествование на книга Битие се казва, че „насадил Господ Бог рая в Едем на изток; и посадил там човека, когото създал” (Бит. 2:8). Впоследствие думите „Едем” и „рай” станали тъждествени. Но в първоначалното, библейско значение Едем е название на местността, а раят – дивната Божествена градина на изток от Едем, в която Господ поселил първите хора. В тази райска градина нашите прародители общували с Бога непосредствено и пребивавали в пълна хармония между творението и Твореца – райско блаженство. Съществува устойчива богословска гледна точка, съгласно която в такъв световен ред също се вижда трисъставността: рай, Едем и целият останал свят. По-късно, след близо три хилядолетия, в устройството на Йерусалимския храм раят станал първообраз на Светая Светих, Едем – на светилището, а светът извън пределите на Едем – дворът. Тази трисъставност се съхранява и в устройството на нашите Новозаветни православни храмове: раят – олтар, Едем – трапеза (централната част на храма, където се събират молещите се) и притвор, символизиращ външния свят.

„Раят съществува, но вече не на земята”

Райското блаженство на прародителите не продължило дълго. След грехопадението Господ ги изгонил от Едем „и поставил на изток от едемската Градина херувим с огнен меч, който да охранява дървото на живота” (Бит. 5:24). Изгнанието извън рая било начало на тотално изменение на цялата природа. Земята станала проклета и започнала да ражда „тръни и бодили” (Бит. 3:17–18). Може да се каже, че раят като място на съединяване на видимия и невидимия свят, като място на особеното Божие пребиваване, на общението на Господ с човека, в този момент прекратил своето земно съществуване. По такъв начин, думата „рай” за православните християни има две значения: метафизическо – като място на блажено пребиваване на праведниците в Царството Небесно и географско, което след изгонването на Адам и Ева вече не съществува. Получава се така, че раят съществува, но вече не на земята. И колкото и да търси човекът географското място на бившия рай, колкото и да се увлича от научните си интереси, а дори и просто от любопитството си, този въпрос винаги ще остане тайна. И ако ние се окажем на мястото на бившия Едем или дори на рая, то никак няма да можем да го познаем – той по нищо не се отличава от обкръжаващата ни територия.

Трябва също да знаем, че раят е съществувал на земята до Всемирния потоп. След потопа земният ландшафт съществено се е изменил.

Извън компетентността на науката

И все пак въпросът за географското местоположение на Едем неизбежно ще предизвиква научен интерес. Археологията като наука окончателно никога няма да може да  отговорили на този въпрос, това е извън рамките на нейните компетенции. Защото Библията – единственият достоверен източник по дадения въпрос, за науката не се явява стопроцентов документ, а Свещ. Писание не е учебник по най-древна история или география. Това е Книга за промислителните Божии действия в съдбата на човечеството, за падението и бунта на човека по пътя към търсенето на Господа, за спасението на падналото човечество. А за науката това е сборник с религиозно-митологически текстове. Дори и светът на учените да признае, че която и да е митология, „в частност и християнската”, е построена на определени исторически начала, толкова повече науката е длъжна да предостави факти, достатъчно обосновани, доказани, проверени по пътя на опита и експеримента. Разбира се, има учени, на които ако се даде възможност и със самата Божествена природа ще опитат да експериментират, въпреки че първият подобен експеримент – Вавилонската кула, Сам Господ не е позволил да се доведе до край. И слава Богу, защото всякакъв подобен експеримент неизбежно е обречен на провал. „Не изкушавайте Господа, Вашия Бог” (Второз. 6:16).

В превод от иврит Едем (Ген е ден), означава „градина на наслаждението”, а според друга версия – „блаженство”. Разбира се, тази дума може да се тълкува различно. Но смисълът е в това, че тя означава „блажено състояние на духа” – особено присъствие Божие, синергия, взаимодействие между Божествената и човешката природа. Затова думата рай и Едем в което и да е значение: библейско, литургическо, рай на земята или Царство Божие, или блажено, райско състояние на духа на праведниците още в този, земен живот, е извън рамките на компетенцията на науката. За нас, християните, както и за юдеите, е важно не географското положение на Едем, а това, че раят е място на особено пребиваване на Божията благодат. Затова за географското местонахождение на рая има смисъл да се разсъждава заради интереса към общото познание на света.

Напразно е да се мисли за това, което е било при сътворението на света

И така – раят на земята – това е тема от библейската археология, която така и не може да отговори на най-главният въпрос: къде се е намирал той? В книга Битие, както отбелязахме по-горе, се говори за четири реки, на които са разделени от река, излизаща от Едем. Две от тях са Тигър и Ефрат. За реките Фисон и Гихон има различни версии. Например, Гихон е може би потокът Кедрон, който води началото си от източника Гион в Йерусалим, известен като Извор на Дева Мария. Има също и хипотези, че Гихон е всъщност Нил. Съществува предположение, че Фисон и Гихон са реките Арагава и Кура в Кавказ. Има дори предположения, че Тисон е река Аракс. Впрочем, съществуват и по-смели географски версии, че Фисон и Гихон са … Инд и Ганг. Така се получава много обширно местоположение – от Месопотамия до Кавказ и дори до Индостан. Наистина, има и по-правдоподобна хипотеза, съгласно която става дума не за четири, а за две реки с техните притоци. Още повече, че в древност на изток  за начало на реката се е считал не изворът, а от делтата на реката. Сливайки се, Тигър и Ефрат образуват една река – Шат-ал-Араб. И действително, една река срещу  течението се разделя на четири… Но дори във времената след потопа, Тигър и Ефрат, без да се сливат, са отивали непосредствено в Персийския залив. Сливането е станало по-късно, в резултат на отстъпването на водите на Персийския залив. Кой знае кое е по-достоверно? За Бога няма нищо невъзможно. Земният ландшафт постоянно се е променял и коритата на реките са се измествали. Например, ако пътуваме по левия бряг на Днепър, по течението на реката ще видим множество малки водоеми, потоци и езера, и всичко това – по старото корито на реката. А в Битие става дума за допотопна (в прекия смисъл) география. А след потопа е било възможно и самите реки да изчезнат – това е бил вселенски катаклизъм. Нещо повече – след потопа е могъл да се измени и земния ландшафт. Земната кора просто изглежда стабилна, но на практика тя не е статична, а постоянно се движи. Ако сравним съвременния вид на площадите на старинните градове с техните изображения по платната на художниците от XVII–XVIII век, не е трудно да се забележи, как силно са се изменили, дори и покрити с каменни блокове и плочи.

Затова вероятността за „географско пропадане на рая” не е никак малка. И напразно мислим за това, какво е било при сътворението на света и какво се е съхранило до наши дни. Може да се каже само едно: най-вероятно е Едем да е бил някъде в Месопотамия.

Съмнителната достоверност

Смисълът на библейската археология е в това – да намери достоверни потвърждения за казаното в Свещеното Писание или историята на Църквата и ако е възможно, да се уточни, да се изключи лъжлива версия. Безусловно, това е важно: църковната научна дейност трябва да бъде на равнището на съвременната светска наука. Но дори най-грандиозните църковно-археологически открития не могат сами по себе си нито да прибавят или да увеличат, нито да намалят вярата. Ние вярваме,  не защото намираме аргументирани доказателства. Например същото може да се каже и за чудесата. Ако човек не е способен да вярва, то дори и такива чудеса, като възкресяването на мъртви или проглеждането на слепородени, никога няма да го направят вярващ и обратното – нито опроверганата достоверност на библейските археологически находки, нито „чудото”, оказало се прост фокус на някой измамник (уви, има и такива), не могат да разколебаят вярата на православния християнин. За никого не е тайна, че достоверността на много църковно-археологически находки или местата, свързани със свещените събития, са меко казано, условни. Например, в Йерихон най-малко три дървета „претендират”, че именно на тях се е качил митарят Закхей и най-малко две места са представяни за мястото, на което става Възнесение Господне.

В древността жителите на Ефес категорично са отказвали да признаят Йерусалим като място за Успението на Пресвета Богородица – те са били дълбоко убедени, че това място може да бъде само в Ефес. Дори за такива известни светини, като Хитонът Христов в Трир или дори Торинската плащаница, също няма безспорни доказателства. Или пък мястото на Преображение Господне. В Евангелието е казано само това, че Господ е възлязъл на висока планина, но не се конкретизира на коя. До IV в. в Църквата е преобладавало мнение, че това е била планината Елеон. Но след като св. Елена е построила манастир на Тавор, се затвърждава мнението, че Преображение Господне е било именно там, макар много изследователи да оспорват тази  възможност. Учените са склонни да приемат, че това е била една от издадените скали на планината Ермон. Дали е така или не – за нас днес това не е важно. В крайна сметка, точното място на Преображението днес никой не може да знае, защото Тавор не е отделна скала върху застинал вулкан, а редица от неголеми хълмове. Но има екскурзоводи, готови да показват на доверчивите поклонници, че „това е самото място”. А поклонниците после се връщат в домовете си „с джобове, пълни с щастие”: „Имах честта да посетя мястото на Преображение Господне!”

Всеки християнин трябва да бъде и малко „атеист”

Такава радост на някакво ниво в духовното развитие може да бъде помощник във вярата. Но тя трябва да се укрепява наред с укрепването на добродетелта на трезвостта. Колкото и да е парадоксално, на първите в историята атеисти са започнали да казват християни. Това прозвище на древните християни са дали римските езичници, защото християните са отричали вярата в езическите божества. И това навярно е симптоматично – у християните трябва да бъде развито критическото мислене, в противен случай вярата лесно се превръща в наивно-глуповата лековерност, за която строго предупреждава св. апостол Павел: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7). Някаква предпазливост и дори недоверчивост Господ навярно ще ни прости по-лесно, отколкото лековерността и склонността към сензации. Ако човек търси чудеса, това не означава, че той търси Бога. Това е, за което Господ предупреждава в много ясно и твърдо: „лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде” (Мат. 12:39). Когато човек се ограничи до търсене на чудеса и в частност, до тези артефакти, които трябва по някакъв начин да потвърдят истинността на неговите убеждения, той лесно може да дойде до състояние, което в Православието се нарича „прелест”. И такива хора има във всеки храм и във всяка поклонническа група.

Критичното възприятие – милост Божия

Много археологически находки не са особено достоверни. В частност, това се отнася и за гроба на Адам. Много от православните християни са убедени, че той е на Голгота, за което съществува някакво предание. Възможно е да са го измислили гърците, у които от най-древни времена и досега се е съхранила много голяма склонност към митове. Поклонниците, особено поклонничките, много харесват такива предания. Но трябва да се отнасяме към тях критически: да се интересуваме от тяхното потвърждение в Свещеното Писание, и ако се позоваваме на светите отци, да конкретизираме на кои именно. Понякога извадените от контекста цитати от Свещеното Писание и светоотеческата литература могат да се изтълкуват тенденциозно. Случва се ние да чуем нещо и това да предизвика у нас  враждебност дори не на ниво съзнание, а на ниво вътрешно възприятие – може да се каже дори съвест. Ето тогава това лъха на точно такива „бабешки басни”, затова трябва да бъдем много внимателни и да разпитаме откъде идва тази информация и тези изводи. А може би има смисъл още един път да прочетем, за да разберем?!

Известно е, че най-неправилното разбиране на Свещ. Писание е буквалното. Казано е: „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си” (Мат. 5:29), но това не означава, че трябва да си извадим окото. Библията е книга, написана с помощта на Светия Дух и тя може да се разбере само в Духа. Но доколкото Свещ. Писание има Божествен произход, то има и Божествени свойства. А за хората, които не търсят Бога и още повече се опитват да намерят потвърждение, че Го няма, Свещ. Писание е „затворено” – те няма да го разберат. Неговият духовен смисъл за тях е неразбираем. Изключителният немски учен и публицист на XVIII век Георг Кристоф Лихтенберг казва: „Книгата  е огледало и ако в него  се оглежда маймуна, от него не може да ни гледа лик на апостол”. В случая такъв човек не е способен в Свещеното Писание да намери нищо от казаното там за действителност. Същото е и с търсенето на рая. Ако с това се занимава светската наука археология, тя няма да намери нищо. Дори когато библейската археология може да намери гроба на Адам и стопроцентово да отговори на въпроса къде именно се е намирал раят на земята, аз ще се отнеса към това абсолютно спокойно.

Евангелската любов – това е вече рай

Ние търсим преди всичко Божията правда, Царството Божие: „Понеже ето, царството Божие вътре във вас е” (Лук.17:20–21). Служението на Бога в човеците – това е пътят към изгубения рай. Това ще ни помогне да видим, че всеки човек има Божествена искра, която пробужда не земната, а християнската любов. А ето това именно е раят –  евангелското разбиране за любовта. Там, където има любов, там е Царството Божие на земята, там съществува раят извън зависимостта от географското положение – от Арктика до Антарктида.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православная жизнь

Бележките под линия са на преводача

---

[1] “И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстнат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дърво на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон: тя обикаляше цялата земя Хавилска, там, дето има злато; златото на тая земя е добро; там има блодах и камък оникс. Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво на градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (Бит. 2:8-17)

 

[2] Трисъставност (трихономия) – учение за трисъставността на човека по образ на Трисъставността на Бога, развито от св. Теофан Затворник. Според трихономията, човекът се състои от дух, душа и тяло и неговият живот съответно има три страни: духовен, душевен и телесен живот, като всеки от тях има съответните три проявления. Духовния живот се проявява в страх Божий, съвест и жажда за Бога. Душевният живот има  мислителна, желателна и чувствена страна. Телесният живот има три главни органа: органи, които хранят тялото (стомах, бял дроб, артерии, вени, лимфи), система от мускули и кости, чиято функция е движение отвътре навън, и система от нерви (глава, гръбначен мозък, нервна система). Изводът на св. Теофан Затворник е: „този, в когото липсват движения и действия на духа, не стои на равнището на човешкото достойнство”.