Празникът на Света Троица

Във връзка с празниците Петдесетница и Свети Дух, ви предлагаме разговор с двама духовници за смисъла, съдържанието и значението на песнопенията, коленопреклонните молитви, цвета на богослужебните одежди и особеностите при богослужението. Представяме ви две кратки интервюта с митрополит Антоний (Паканич) и протойерей Константин (Пилипчук)

– Какъв е смисълът на празника на Св. Троица?

– В църковната богослужебна традиция този празник по-често се нарича Петдесетница или ден на Слизането на Светия Дух, тъй като в този ден Третата Ипостас на Живоначалната Троица – Дух Свети, във вид на огнени езици възлязъл върху събралите се в Сионската горница апостоли. Главното значение на този празник се състои в това, че Петдесетница е ден на основаването на Църквата. Събитието Петдесетница се явява завършването, последното звено във веригата на домостроителството за спасението на човека. Защо именно Петдесетница? Защото във Възкресението Си Господ преобразява само едната човешка природа – тази, която възприел Сам в Боговъплъщението. В деня на Слизането на Светия Дух над апостолите, възможността за преобразяването и духовното възраждане се преподава от Светия Дух на всички членове на Църквата. По този начин, в Църквата Христова Светият Дух ни научава на това, което е било извършено от Господ Иисус Христос, а именно – спасението на човека. Единственото условие, което се изисква от него е – никога да не се отделя от тялото на Църквата, защото по думите на свещеномъченика Иларион Верейски, отделянето от Църквата е това, заради което умираме.  А духовната смърт, както знаем, е много по-страшна от телесната смърт.

– Защо свещенослужителите на деня на Св. Троица обличат одежди в зелен цвят?

– Зеленият цвят на облаченията е цвят на живота, на духовното възраждане. Светият Дух идва, за да ни оживи, за да ни пробуди от греховен сън и да ни даде възможност да станем деца Божии, ако разбира се го поискаме. Само тази душа, която е причастна на благодатта Божия, започва да живее истински, духовен живот, защото в този случай ние можем да кажем заедно със св. Апостол Павел: „И вече не аз живея, а Христос живее в Мене” (Гал. 2:20). Именно заради това, между другото, в дните на преподобните и юродивите заради Христа, също се използва облачение в зелен цвят, тъй като тези светци са извършвали особен подвиг и със своя личен живот са се сподобили да наследят вечен живот в Царството на Христос.

– Защо на празника на Св. Троица се четат коленопреклонни молитви?

– Коленопреклонните молитви, четени от свещенослужителите на вечернята на Петдесетница, преди всичко съдържат в себе си особени прошения за даруването на вярващите в Христа на Светия Дух, Който е Дух на премъдростта, разума и страха Божий (Ис. 11:2). Четат се на колене поради това, че човекът, осъзнаващ низостта на своето греховно падение, духовната немощ и слабост, подобно на митаря от Евангелската притча, не смее да вдигне погледа си към Небето, а в смирение и коленопреклонение се обръща към Бога, за да го помилва Той и да му изпрати Своята спасителна освещаваща благодат. Изобщо, ако говорим за смисъла на земните поклони, трябва да отбележим, че те имат дълбоко символично значение. Всеки земен поклон е някакво механично последователно движение „отдолу – нагоре”, и това движение е образ на духовния живот на човека. Извършвайки грях, ние в някакъв смисъл падаме, ставаме „приземни”, но в същото време Църквата ни призовава всеки път след духовно падение да ставаме, да се разкайваме за своите собствени грехове. Особените коленопреклонни молитви ние извършваме именно в дните на Петдесетница затова, защото Кой, ако не Светият Дух, знае дълбините на човешките сърца (Рим. 8:15–16)? Само Той може да ни ни насочи към единствено възможният път на спасение. От нас се изисква само едно: да не Му пречим в това.

– Какви са богослужебните особености на празника на Пресветата Троица?

– Богослужението на този празник значително се отличава от службата в първите векове на християнството. Тогава той не е бил така широко известен и по мнението на литургистите, се е празнувал в неделя, но по нищо не се е различавал от обикновената възкресна служба. С времето, започвайки от III в., особено в IV век, когато Църквата вече е получила легитимен статус, богослужението на празника на Света Троица започва да придобива нов вид и да се добавят нови молитви.

– Кога се появяват коленопреклонните молитви?

– През IV век вече се появяват коленопреклонните молитви, а авторството им се приписва на св. Василий Велики. По същото време датира и свидетелството на св. Йоан Златоуст,  че храмът на този празник се е украсявал със зеленина и цветя. През VII век ни е известен кондакът на празника, чието авторство принадлежи на св. Роман Сладкопевец. През VIII век светците Йоан Дамаскин и Козма Маюмски са написали тържествения канон на Св. Троица.

И ето, че през IX–Х век в литургическите източници възниква тържествената, многообичана днес от православния християнски народ стихира на празника „Царю Небесний…”  Тази стихира толкова добре илюстира образа на третата Ипостас на Света Троица – Светият Дух, Който в Евангелието Сам Господ нарича „Утешител”, че през XIV–XV век тя влиза в така нареченото обичайно чинопоследование на Православната Църква, във всички молитви, дори в утренното и вечерно правило. Пълният чин на тържественото богослужение на Петдесетница се появява в устава на Константинополската Църква през Х век.

– Има ли богослужебни особености на Литургията?

– Основната особеност и тържественост на Литургията ни предава обичаят древната Църква да извършва на този ден Кръщението на оглашените (готвещите се да приемат християнството). Оттук произлиза и появата на тържественото кръщелно песнопение „Елици во Христа крестистеся” („Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”, бел. прев.), вместо „Светий Боже”. Тази особеност е способствала популяризирането на празника в древността и неговото разпространение; тя също се пее на празниците на Пасха и Кръщение Господне.

– Още едно песнопение, което се отнася към този празник, е забележителната стихира „Видехом свет истинний” („Като видяхме истинската светлина”, бел. прев.)

– С времето тя също е влязла в чинопоследованието на Литургията и започнали да я пеят след причастяването на всяка служба. И в периода от Пасха до Петдесетница, 50 дни това молитвословие не се пее, подготвяйки човека за това, той с особено внимание да възприема смисъла на тези песнопения в деня на светата Петдесетница.

Също така от Пасха до Петдесетница се отменя и коленопреклонението. Най-особеното на службата на Св. Троица е отслужването на Велика вечерня в същия ден на празника след Божествената литургия, с четене на коленопреклонните молитви. Именно на този ден ние отново започваме да четем петте молитвени обръщения към Светия Дух и отново получаваме разрешение от Църковния Устав да коленичим.

– Какъв е религиозният смисъл на коленопреклонението?  

– В древната Църква ектениите, която се казват в богослуженията, не са били толкова много и така съдържателни, както днес и винаги са се съпровождали с коленопреклонение. Самото коленопреклонение в религиозно отношение има много важно значение – човекът чрез своите физически, външни проявления демонстрира своето отношение към Бога, своето особено почитание към Него. Когато човек в умиление и благоговение стои пред Бога, тогава изпитва желание да коленичи пред Него. В коленопреклонните молитви на празника на Света Троица всеки от нас се обръща към Единия Бог в Света Троица – Отец, Син и Свети Дух, за да не оставя Господ своето творение, да не оставя всички нас без Своето личностно внимание, без Своята благодат, любов и грижа.

– Истина ли е, че Петдесетница се явява венец на спасителния Божий замисъл за човека, изпълнение на цялото земно служение на Иисус Христос?

– Съвършено вярно. Господ преди Своите страдания е казал на апостолите, че Той трябва да пострада, иначе няма да дойде при нас Утешителят: „…за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (Йоан 16:7). Завършвайки своята земна мисия, Господ ни изпраща Духа Утешител, Който ни събира в особено мистическо Тяло Христово – Църквата, и ни дава особени благодатни дарове, особена помощ, без която ние не можем да влезем в Царството Небесно.

Особено важно е, че от този момент на слизането на Светия Дух, Господ ни открива възможността да бъдем заедно с Него, открива ни Царските врата в рая. Но трябва да разберем, че за нас това е само потенциална възможност.

– Ние казваме, че Господ е победил смъртта, Господ е победил греха, но в същото време сме очевидци на това, че и смъртта и грехът присъстват в земния живот на човека. В какъв смисъл трябва да възприемаме тези думи?

– Господ никога не нарушава волята на човека. Той в Своята любов иска всеки от нас, по собствената си воля и без принуда, да се върне в лоното на Отца, в едемските обители. Но със своите собствени усилия, таланти и дарове ние не можем да направим това, не можем да противостоим на греха. Затова Господ учреди Църквата и ни преподава в Нея Божествените Тайнства. Първите Тайнства са Кръщение и Миропомазание, с което Господ дава печата на Светия Дух върху човека и чрез помазване с миро ни  обещава, че няма да ни остави. И вече от нас самите зависи ще бъдем ли с Господа или не, ще влезем ли в Царството Божие или не, ще приемем ли Твореца или не.

Превод: Ренета Трифонова