Нуждаем се от повторна евангелизация!

Автор: йеромонах Макарий Светогорец

Имаме протестанско «богословско» разбиране. Доколкото живеем според евангелския закон, Бог има дълг-свещено задължение да ни възнагради социално, икономически и въобще по светски. И заблудата напредва: понеже сме православни и Бог бива прославян в православните творби, където съществува – инертна днес – правилна формулировка на догмати от светите Отци на нашата Църква, които установили с техния живот, пот и кръв, значи Бог трябва да ни реабилитира в този свят, прославяйки Своя народ, православния! – така си мислим. Храним надежди, че ще ни даде храма «Света София», вземайки го от нечестивите ръце  на враговете на вярата ни. Сякаш турците ги е грижа за това дали ние сме християни и дали «Света София» е бил християнски храм. Единственото,  което ги е грижа  днес, е, че храмът «Света София» е паметникът, който издава в глобален мащаб най-много билети за туристите-посетители.  И най-лошото: влагаме в устата на светия старец Паисий думи, които никога не е казал. Говорейки за Града (гърците така наричат Константинопол (Истанбул), старецът говореше духовно за небесния Град (небесния Йерусалим). Ние днес мислейки напълно по светски, националистически и глуповато, влагаме в устата на стареца «пророчества».

Нека разберем, че Христос не дойде в света, за да го направи «по-добър» „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света”(Йоан 16:33)  чрез Неговото Възкресение, а ние оставаме залепнали тук. Виновни са ни политиците, виновни са ни иноверните-другородци имигранти, които заливат 97-процентното някога православно наше отечество и се отчайваме, защото губим нашите устои и сигурност, тъй като нямаме надежда в Бога и Небето, което ни очаква.

Голяма отговорност за днешното състояние имаме ние, клириците. Без по-дълбоко духовно съзнание, без усилие за реална връзка с Христос, преди да осъзнаем агонията на душата ни и да я оставим на Христос да я услади, да я преобрази, ние сме призвани да поучим. Да поучим на неща, които не сме преживели, нещата, които четем или слушаме от интелектуалци с ораторски фрази, които впечатляват, но които не «известяват вътрешно», и където обикновено ни интересува да попитаме «как ви се сторих днес?»

Така не даваме надежда, защото реално ние самите не се надяваме. Много пъти се самоуспокояваме с лицемерните похвали на «нашите духовни чеда», които се задоволяват да чувстват сигурност до нашето расо без да стигат до Христос.

Преди няколко месеца ни посети един клирик от Америка. Прозелит от римокатолическо испаноговорящо семейство, който сега е протосингел в една митрополия на Северна Америка. Човек образован, духовно подготвен, бивш служител в американския военен флот.

Попитах го:

– Отче Лука, какво ви накара да се присъедините към Православието? Каква разлика видяхте между Православието и Римокатолицизма?

Той ми отговори:

– Римокатолиците вярват в един друг Бог – моралист, съдия, наказващ и т.н.

– Вие – му казах – православните в Америка, какъв Бог проповядвате? Да не би и вие тук казвате същите неща, по същия начин, и всявате ужас сред вярващите под чадъра на Православието?

Той ме погледна, сведе поглед и нищо не каза по тази тема.

Ние искаме уплашени хора – злоупотребяваме и с понятието страх Божий – искаме лесноуправляеми хора, да украсяват нашия егоизъм. За съжаление мнозина «клъвват» дали защото са наивни, лековерни, изстрадали, други са с ниска интелигентност, и така се създават фракциите и схизмите в Църквата  с всички последващи неща.

На тях говорим за небето само като енциклопедично знание.

О. Лука ни каза и едно преживяване, което имал като преводач на някакъв празник и банкет, когато служил във военния флот на САЩ. На масата наред с другите хора имало един протестантски пастор-американец и един испаноговорящ католически свещеник. Пасторът с радост казал, че през онази година енорията му раздала значителен брой екземпляри на Библията в щата, в който служил. Католическият свещеник се изненадал и осъдил това, защото, както казал, че «само свещениците трябва да разпространяват и тълкуват Божието слово!»

За съжаление това мракобесие доминира и в нашата страна, където православни епископи поискаха да изгорят публично екземплярите на Новия Завет в превод на новогръцки – одобрени от Вселенската Патриаршия и синодът на Еладската църква, в който и те самите участваха, защото инициатива за тяхното разпространение поели протестантите-евангелистите с желанието гърците да влязат в съприкосновение с Божието слово, защото за съжаление малцина от нас четем Евангелието. За съжаление нашата православна Гърция се нуждае от повторна евангелизация! Нещо, за което не полагаме усилие. Отдаваме се на социално-благотворителни дела, опитвайки се да възпълним недостатъчността на държавния механизъм, оставяйки нашата главна грижа, която е проповедта на покаянието, бидейки безразлични към увещанието на Господ да търсим първо царството Божие. Тук е наложително да споменем виждането на св. Йоан Златоуст за причината на всички злини в света. Светецът казва: «Причина на всички злини на света е непознаването на Писанията. Отиваме в света без оръжия и как е възможно да се спасим?»

Мнозина от нас «изземаме» Божиите права и се намесваме в Неговия промисъл. Предни дни видяхме един филм, в който се говореше за малък остров в Хърватска, където имало демографски проблем. Свещеникът по етични причини и един аптекар по националистически причини се опитали да решат проблема, измисляйки начини да осуетят контрацепцията, за да преодолеят ниската раждаемост. Резултатите били трагични. Като примерът с „убийцата” от едноименната творба на Александрос Пападиамантис. С нашия акъл искаме да «подобрим» света. Без да вярваме в Божия промисъл, се отклоняваме от правилния път и създаваме много проблеми.

превод: Константин Константинов