Св. Лука Кримски и органите на държавна сигурност

69

Св. Лука Войно-Ясенецки

Автор: д.и.н. Дмитрий Веденеев

Първа част

Почитаният в Украйна, Русия, Гърция и Балканските страни свети Лука Кримски (Войно-Ясенецки), изключителният учен-хирург, доктор на медицинските науки, професор, е показателен пример за яростните гонения на Православието и едновременно на тяхното безсилие; той е живо свидетелство за несъкрушимостта на Църквата. 11 години архипастирят прекарва в затвори и интерниране, „преминавайки” през четири изфабрикувани углавни дела, а през 1937 година претърпява издевателства и изтезания. Но и в относително благоприятното за Православната църква време, той остава обект на бдителното наблюдение на чекистите, които завеждат на световноизвестния учен дело по оперативната разработка „Мракобес”…

 Спасител на войнишки животи

През войната, епископът-хирург Лука бил изпратен на поредното изселване  в Красноярския край: от март 1940 г. работил като хирург в районната болница на 130 км. северно от Красноярск. През есента на 1940 г. му разрешили да отиде до Томск; в градската библиотека изследователят изучавал най-новата литература по гнойна хирургия, в това число на немски, френски и английски език. Тогава завършва и второто издание на „Очерци по гнойна хирургия”, което го прославя като учен.

В базата на Красноярск през войната били открити в радиус от 7 000 км няколко евакуационни болници с 10 000 легла. Постъпвали особено тежко ранени ветерани. Ще отбележим, че съветската военно-медицинска служба в годините на Втората световна война върнала в строя 72,3% ранени и 90% болни войници (общо 17 милиона души)1.

В първия ден на войната, местоблюстителят (наместникът, бел. прев.) на Патриаршеския престол, митрополит Сергий (Страгородски) собственоръчно написал на машина своето знаменито обръщение към пастирите и пасомите на Руската православна църква: „Нашата православна Църква винаги е споделяла съдбата на народа. Заедно с него тя е носила изпитанията и го е утешавала в успехите. Тя няма да остави народа си и сега … Ще положим душите си заедно с нашето паство… Църквата Христова благославя всички православни в защита на свещените граници на нашата Родина Господ ще ни дарува победа”2.

Откликвайки на призива на първосвещеника на РПЦ, митрополит Лука написал телеграма до председателя на Президиума на Върховния Съвет на СССР М. Калинин: „Аз, епископ Лука, професор Войно-Ясенецки … като специалист по гнойна хирургия, мога да окажа помощ на войниците в условията на фронта или в тила; там, където ми бъдат поверени. Моля интернирането ми да бъде прекратено и да бъда изпратен в болница. След края на войната съм готов да се върна в изгнание. Епископ Лука.” И макар телеграмата да е подадена в районния комитет на партията, разрешили на Войно-Ясенецки да отиде на фронта като лекар.

През юли 1941 г. той вече пристъпил към операции, а от 30 септември професорът станал консултант на всички болници в Красноярския край и главен хирург на евакуационна болница № 1515. Възрастният и болен учен-епископ работел по 8-9 часа, правел по 3-4 операции на ден, което в неговата възраст би довело до нервно изтощение. Още повече, че всяко утро той се молел в гората край града – по това време в Красноярск не останала нито една църква. Стаята, в която се наложило да живее, била  пълна с влага; не му се полагало да се храни от кухнята на болницата, защото там се хранели колегите му и персонала. Хирургическият труд в Красноярск изисквал от престарелия, болен от лека емфизема (прогресивно заболяване на белите дробове, бел. прев.) епископ Лука напрягане на всички физически и духовни сили. И все пак той работел с непрестанна молитва, спокойно и точно, а персоналът не нервничал по време на операциите. Към февруари 1943 г, професорът лично оперирал 164 човека.

През 1942 г. за три седмици Войно-Ясенецки посетил седем болници и прегледал 80 ранени. От умиращите войници владиката не скривал близостта на смъртта, тъй като те можели да искат да умрат по християнски. За починалите се молел у дома, където вярващите му донесли много икони3.

През 1944 г. видяла бял свят и една от основните научно-практически разработки на светителя-хирург „Късни резекции на инфектирани огнестрелни рани на ставите”4. Както се отбелязва в книгата, от 28 септември 1941 г. до 12 февруари 1943 г. в Красноярската евакуационна болница светителят-хирург оперирал 85 ранени в колянната става войници (29 от тях са постъпили в тежко състояние). Трябва да отбележим, че от момента на раняването до операцията е минавал от един до четири и  половина месеца (!).

По време на работа са били извършени хирургически интервенции на 54 пациенти, от които, благодарение на майсторството на хирурга, са починали само трима5. В своята „Автобиография”6 професор Войно-Ясенецки отбелязал: „Когато обикалях палатките сутринта, ранените радостно ме приветстваха. Безуспешно оперирани в други болници заради раняване в големите стави, някои от тях, които бях излекувал, неизменно ме поздравяваха с високо вдигнати прави крака”7. За сравнение: според средностатистическите изследвания в евакуационните болници в дълбокия тил, където попадали болни с най-големи усложнения, от 1 януари 1943 г. в строя се върнали 15% ранени.

Професорът се отнасял много чувствително към болните: „Тежко преживявам смъртта на болните след операция. Имаше трима починали в операционната и това ме подкоси… Преживявам това все по-тежко и по-тежко…” Ученичката на светителя А. Бениаминович пише: „Ние знаехме, че всяка смърт, в която той считаше себе си за виновен, му носеше дълбоко страдание”. „В делата, които изискваха нравствено решение, Валентин Феликсович се държеше така, сякаш никой нямаше наоколо. Той винаги стоеше пред съвестта си сам” – спомня си медицинската сестра в болницата в Ташкент М. Нежанска8.

А що се касае до резултатите от хирургическата и научно-консултантската дейност на архиепипскоп Лука в Красноярск, проверката с главния инспектор на евакуационната болница проф. Приоров показва, че в нито една от подобните медицински учреждения, лечението на инфектираните стави  няма такива блестящи резултати.

И макар, че през декември 1945 г. изпадналият в немилост хирург бил награден с медал „За доблестен труд през Великата Отечествена война”, едва ли това е било заради адекватна оценка на работата му по спасяването на човешки животи. В отговор след връчването на наградата в Томбовския изпълнителен комитет, ученият заявил: „Аз съм учил и съм готов да уча лекарите на това, което зная: върнах живота и здравето на стотици, а може би и на хиляди ранени и навярно ще помогна и на още много други, ако вие не ме бяхте хванали без никаква причина и не ме бяхте влачили единадесет години по затвори и изселвания. Колко време е изгубено и колко хора не са спасени не по моя воля”9 .

Неудобният архиерей

През есента на 1943 г. изтекъл срокът на интернирането на Войно-Ясенецки. Народният комисариат по здравеопазването на СССР го назначил на лекарска работа в Тамбовска област, където разполагали с 32 болници на 25 000 ранени 10. В края на същата година, излязло и второто издание на „Очерци по гнойна хирургия”.

В същото време ставали исторически промени в църковно-държавните отношения. Страшната война, заради която народът на СССР водел борба за спасение от  физическо унищожение и поробване, заради изгубването  на духовно-цивилизационните основи на своето битие и заради възраждането на вярата, властта се принудила сериозно да промени отношението си към Православието.

Властите на СССР и лично Сталин не могли да не признаят мощният духовно-патриотичен потенциал на Христовата вяра и Православната Църква. През септември 1943 г., както е известно, се възражда Патриаршията. На 8 септември епископ Лука взема участие в Поместния събор, възстановил Патриаршията и избрал митрополит Сергий (Страгородски) за патриарх на Москва и цяла Русия. След съдбоносните за Православието решения за възстановяването на Патриаршията и удовлетворяването и на други потребности, насъщни за възстановяването на разпокъсаната Църква, започнала да се променя и атмосферата в окупираните земи.

arhiereyskiy_sobor_1943

Заседание на Свещения Синод на РПЦ, вляво се вижда св. Лука

В светлината на противоречивите преценки и категорични разсъждения за „сергианство” и „съглашателство” с безбожната власт, няма да е излишно да споменем и оценката, която епископ Лука дал за дейността на митрополит Сергий в битността му на заместник на местоблюстителя и местоблюстителите  на Патриаршеския престол (един или няколко от постоянните членове на Свещения Синод, избрани за временно изпълняване на длъжността Патриарх, в случай на неговата кончина или друга сериозна причина, непозволяваща му да изпълни своите служебни задължения, бел. прев.). През 1942 г. те поддържали „голяма преписка по основните въпроси в съвременния живот”. Спомняйки си за покойния митрополит Сергий, епископ Лука отбелязвал присъщите му „величие на духа, дълбок ум, благодатна духовност, дълбок духовен мир и ярък спомен за неговата душа”. Оценявайки трудовете на покойния йерарх в годините на гоненията на Православието, светителят подчертавал: „… Мисля, че историята ще признае най-големият му подвиг – неговият тежък живот и велика самоотверженост, която била необходима, за да приведе църковният кораб по страшните вълни на църковната разруха, разколи и разделения, дръзки своеволия и непокорство. Господ знае човешкото сърце … ще оцени този подвиг на великия светител. Наистина непоносимо тежък е бил омофорът на местоблюстителя, призван да възглави Руската църква в един от най-тежките периоди в нейната история”11.

През февруари 1944 г. патриарх Сергий издигнал епископ Лука (който станал архиепископ и постоянен член на Свещения Синод на РПЦ) за архиепископ Тамбовски и Мичурински. Архиереят незабавно се заел с устройството на църковния живот в епархията. През февруари 1945 г. патриарх Алексий I наградил архиепископа с правото да носи украсен с брилянти кръст. Преди януарския Поместен събор през 1945 г. (избрал за патриарх Ленинградския митрополит Алексий на мястото на упокоилия се на 15 май 1944 г. патриарх Сергий), архиепископ Лука единствен от архиереите излязъл против процедурата за избор на патриарх с единствена кандидатура. Той не пожелал да отиде при председателя на Съвета по делата на РПЦ Г. Карпов, като заявявил: „Аз не се кланям ниско” и казал,  че той може сам да дойде при епископите. В резултат, участието на йерарха в Поместния събор било осуетено, а самият той легнал болен с тежки симптоми на отравяне 12.

Бой по атеизма!

Разделяйки патриотичната от миротворческата мисия на Православната църква, митрополит Лука в проповедите и десетките си публицистични речи в печата изобличавал античовешката и сатанинска същност на фашизма (има се предвид националсоциализма и въобще социализма, бел. прев. ). Още през 1950 г. нееднократно предупреждавал за заплахата от ядрена война и критикувал жестоките масови бомбардировки на американците в Корейската война от 1950-1953 г., отнели живота на мирни жители.

Архиепископ Лука възприел затоплянето (макар и конюнктурно) в отношенията между държавата и Църквата като шанс за замразяване на политиката на държавен атеизъм. Публикуван е уникален документ от 15 юли 1944 г., в който архиепископ Лука се обръща с писмо към управляващия делата на Московска епархия Крутицки митрополит Николай, където излага собствена програма за активиране на дейността на РПЦ и противодействие на материализма 13. В страната, както писал той, цари „безпросветна религиозна тъмнина”, народът е „подивял от духовен глад”. Той разглежда причините за „широкото разпространение на безбожието сред нашия народ и съпричастното към науката общество“.  Владиката предлага следните мерки за възраждането на християнската проповед и живот в СССР:

– да се разширят откритите неповредени църкви и да се започне строителство на евтини нови дървени храмове (или да се разработят проекти за църкви с такива стандарти);

– да започнат работа заводи и работилници за производство на църковна утвар, свещи, иконописни ателиета;

– за попълване на клира, в условията на недостиг на подготвени в семинариите свещеници, да се потърсят сред народа „обикновени и чисти по сърце овци от Христовото стадо”, като се дадат на тези „простовати (неуки, бел.прев.) свещеници” необходимият минимум богослужебни и богословски знания;

– да се открият неделни училища за енориашите под 18 години;

– да се организира богословски институт за подготовка на квалифицирани богословски кадри, за които да бъде достъпна най-новата богословска и религиозно-философска литература на католическите и протестантски конфесии, а също и изучаването на метапсихология (нова наука, занимаваща се с изучаването на „тези проявления на човешкия дух, които явно принадлежат към областта на трансцедентното, но официалната, материалистична наука ги игнорира и дори заклеймява като суеверие);

– под егидата на църквата с „колективен труд на християните-учени от всички националности” да се започне критика на антирелигиозната литература, да се напише достъпна за свещениците литература с критика на атеистичните нападки срещу Църквата;

– да се подготвят сборници с най-ярките жития на светиите.

Обръщението на архиепископ Лука предизвикало откровена тревога у височайшите ръководители на идеологическата сфера в СССР. На 2 август 1944 г. началникът на Управлението по пропаганда и агитация на ЦК на ВКП Г. Александров препратил писмото на владиката до секретаря на ЦК Г. Маленков. В съпроводителния документ се казвало, че то „представлява много голям политически интерес”. Отбелязвало се, че авторът „представя широка програма за активизация на дейността на духовенството и непримирима борба на духовниците против материализма”.

„Писмото…показва колко далече стигат плановете на някои видни деятели от духовенството”. Документът е бил даден в архива на 4 май 1946 г., но не е известна реакцията на партийното ръководство 14. По всичко личи, че след това е било поръчано на Съвета по делата на РПЦ (фактически от органите на държавна сигурност) да се „справят” с неудобните йерарси.

Антицърковното подразделение на Народния комисариат за държавна сигурност (Народный Комиссариат Государственной Безопасности) внимателно е следяло поведението на авторитетния йерарх. На 4 май 1944 г. по време на беседата в Съвета по делата на РПЦ при СССР на патриарх Сергий с председателя на Съвета Карпов (той е заемал този пост до 1960 г, макар през 1955 г. да е бил уволнен от органите на държавна сигурност в рамките на разследването на престъпленията на сталинския режим), главата на РПЦ повдигнал въпроса за възможността за преместването на архиепископ Лука в Тулска епархия, мотивирайки тази необходимост с лечение от малария. Но Карпов запознал Сергий с „ред твърдения от страна на архиепископ Лука, с неправилните му действия и нападки” и на патриарха било отказано 15.

В служебна записка на народния комисар по здравеопазването на РСФСР  А. Третяков от 10 май 1944 г., Карпов като посочвал редица постъпки на архиепископ Лука, „нарушаващи законите на СССР” (например това, че окачил икона в хирургическото отделение на евакуационната болница в Тамбов и извършвал религиозни обреди в служебното помещение на болницата преди провеждането на операциите; на 19 март се явил на междуобластно съвещание на лекарите, облечен в архиерейско облачение, седнал на председателския стол и в същото облачение изнесъл доклад по хирургия и др.), областният здравен отдел бил длъжен да направи съответстващо предупреждение на професор Войно-Ясенецки и да не допуска противозаконните действия, изложени в настоящото писмо”. Накрая през ноември 1945 г. Карпов направо изискал преместването на непокорния архиерей по-далече от столицата, например в Крим. Енориашите напразно се опитвали да защитят своя духовен наставник, събирайки над хиляда подписа под съответното прошение до патриарха.

Патриарх Алексий І (заемал патриаршеския престол от  1945 до 1970 г.) бил принуден да проведе разговор с изтормозения от властите архиепископ. Той ценял митрополит Лука и се надявал да го премести по-близо до Москва. Но крайният резултат от натиска на властите бил назначението на архиепископа на Симферополската и Кримска катедра на РПЦ с патриаршески указ от 5 април 1946 г.

Архипастир на Таврида

Митрополит Лука пристигнал в Симферопол със самолет на  26 май 1946 г. Той обиколил 58 действащи енории в епархията, убедил се в бедственото състояние на преживелите гонения и на затворените храмове. Били затворени монашеските обители, сред тях бил и затвореният през 1928 г. знаменит Топловский Свято-Параскевиевски женски манастир в Кримските планини (свети Лука дълго и безуспешно се опитвал да възроди превърната в ТКЗС обител, но това станало чак през 1992 г.).

Към средата на 1955 г. в Крим вече останали 49 действащи православни храмове и молитвени домове, в които служили 53 свещеници. Освен това в енориите на РПЦ на полуострова (по данни на държавните органи) имало 14 общини на евангелски християни-баптисти, които наброявали 1500 души, стотици адвентисти на седмия ден, около 100 старообрядци, няколко нелегални групи петдесятници, хлисти, толстоисти, йеховисти, еврейски клерикали. Имало и групи на „църковни монархисти” и „Истинно-православна църква” (30 души) начело с някакъв бивш лагерник16.

screenshot_1_0

С вече отслабнало зрение

В Крим ученият четял лекции по гнойна хирургия на лекари, направил серия доклади в Кримското хирургическо общество, лично оперирал и консултирал лекарите, а в началото на 1947 г. станал консултант в Симферополската военна болница. Но прекъсвали лекциите му, настоявали да не бъде в църковно облачение, затова и му забранили медицинската дейност. Професорът провеждал консултациите си вкъщи. Дори изгубвайки зрението си през 1958 г., той поставял безпогрешни диагнози.

Показателен е случаят с жената на свещеника отец Йоан, секретаря на епархията, Надежда Милославова. Редица лекари, изследвайки я по време на влошаване на здравето й, не видели нищо сериозно и не счели, че е необходима хирургична намеса.

Архиепископ Лука внимателно прегледал жената и заявил, че тя ще умре, ако до два часа не се оперира. По време на операцията извадили огромен, готов да се спука абсцес в коремната област, а болната оздравяла17. Девойката Галина Филина, която страдала от злокачествено образувание  на главния мозък, била излекувана с усилени молитви и коленопреклонни прошения от свети Лука. Впоследствие Галина завършила институт, станала кандидат на медицинските науки и сътрудник към Московския институт за серуми и ваксини „Менделеев”18. „Бог Ви изцели с моите ръце. Молете Му се” – неизменно казвал светителят-хирург Лука на спасените хора.

През 1949 г. професорът започнал работа над второто (и незавършено) издание „Регионарна анестезия”, а също така и над третото издание по „Очерци по гнойна хирургия”, което било допълнено от професор В. И. Колесов и издадено през 1955 г.

Митрополитът не изоставял активната си проповедническа дейност. „Считам за свое главно архиерейско задължение навсякъде да проповядвам за Христа” – казал той в Симферополския храм на 31 октомври 1952 г. По думите на самия архипастир, за 38 години свещенослужение, той е произнесъл  1250 проповеди, от тях 750 са били записани и съставили 12 дебели тома с машинописни страници. През 1955 г. архиепископът бил избран за почетен член на Московската духовна академия, чиито Съвет нарекъл събраните проповеди на митрополит Лука „изключително явление в съвременния църковно-богословски живот” 19.

В следвоенния период Войно-Ясенецки завършил работата си над публикувания едва през 2000 г. философско-богословски трактат „Дух, душа и тяло” и „Наука и религия”. Откъси от засегнатите в тях проблеми архипастирят излагал в своите проповеди, лекции и лични писма.

В книгата „Дух, душа и тяло” ученият обосновал понятието „християнска антропология”. По мнението на автора, тя трябва да разглежда човека като единство на три съставни части – дух, душа и тяло (това е т. нар. трихотомия, бел. прев.). Сърцето той считал за орган на общението на човека с Бога и орган на богопознание (изхождайки от евангелските думи на Христос).

„Подхвърлен на изолация…”

Резултатите от научно-богословските си изследвания архиереят излагал пред вярващите във вид на антиматериалистически проповеди, което сериозно раздразнило властите. Според записките на Карпов в Съвета на министрите на СССР е дадена рязка характеристика на заслужилия пастир: „Реакционер и голям фанатик, стремящ се към подбуждане на религиозността”, който „продължава да остава реакционер”, дори е предлагал „в благоприятен момент при наличието на подходящ повод да бъде подложен на изолация”.

screenshot_7_1

Валентин, синът на светеца и академик В. П.  Филатов

Стигнало се до лични обръщения на Карпов към патриарха. Първойерархът, който ценял архиепископ Лука, на 28 март 1948 г. го приел за разговор. Кримският владика недвусмислено потвърдил съдържанието на своето „бунтарско (противодържавно, бел. прев.)” поведение, като въодушевено разказал за неговата популярност сред младежите и интелигенцията, сред въцърковените млади хора. Само след настойчивите увещания на управляващия делата на Патриаршията протойерей Николай Колчицки, епископът-хирург обещал на патриарха да проповядва само в неделни и празнични дни и да се ограничава с тълкуването на Библията. До края на дните си светителят запазил дълбокото си уважение и преданост към патриарха, като неизменно говорел на обкръжаващите го: „Трябва да жалим патриарха, а не да го осъждаме”20.

Към средата на 1948 г. започнали нови притеснения за Православната църква. Потъпкването на правата на вярващите тревожило Кримския архиепископ, който изпратил писмо до патриарха с протест против „абсолютната” забрана за обучението на децата в основите на Христовата вяра (показателно е, че с отговора на патриарха от 18 януари 1949 г. са се запознали 15 видни партийни и държавни ръководители)21.

От момента на пребиваването си в Крим до самата си смърт свети Лука се намирал под негласното наблюдение на органите на държавна сигурност. След създаването на министерство по държавната безопасност (МГБ) на СССР, в неговия състав съществувал отдел „О” за „борба с антисъветските елементи сред духовенството, църковниците и сектантите”. Съответно, в управлението на МГБ в Кримска област работело отделение „О” (контраразузнавателен отдел), което осъществявало и негласната агентурно-оперативна разработка на архиепископ Лука.

След създаването на КГБ през 1954 г. с „духовниците и сектантите” се занимавало 3-то отделение на 4-ти секретно-политически отдел (в средата на 1955 г. в отдела работели 15 оперативни работници, по тази линия имали групи в апаратите на упълномощените от КГБ в Ялта, Севастопол, Евпатория, Керч и Феодосия). В антирелигиозния отдел работели трима сътрудници начело с майор Уткин, а „куратор” на РПЦ бил упълномощения капитан Бетяев. През юли 1955 г. отделът разполагал с 14 агенти по линията на разработки на РПЦ, при това трима свещеници били привлечени към негласно сътрудничество за изтеклата година. Водили се дела-формуляри (наименование на дела от оперативния учет, заведени на отделни лица във връзка с постъпващи сведения, които давали основание да бъдат подозирани в провеждане на подривна дейност против СССР. Терминът е отменен през 1954 г., бел. прев.) на 6-ма свещеници и 3-ма участници в „църковния актив”22.

Интересно е, че владиката пристигнал в Крим в разгара на вътрешното разследване по повод на крещящата злоупотреба с власт на началника на областното управление на МГБ генерал-лейтенант Петър Фокин (1900–1979, практически през цялата война той бил ръководител на отдела по държавна сигурност на Крим). Както се видяло от разследването, заслужилият чекист Фокин довел до „занемаряване” агентурната и следствена работа на полуострова, а вместо преките задължения (както се отбелязвало  в доклада на началника на МГБ на СССР Виктор Абакумов от 8 август 1946 г.) се „занимавал с уреждане на своето лично благосъстояние”. Било отбелязано, че фактически четири месеца генералът не се е появявал на работа „поради болест”, а в действителност „прекарвал времето си в лов и разходки по Черноморското крайбрежие на Крим”. Работейки в Германия (Фокин бил началник на оперативния сектор на НКВД в провинция Бранденбург., б.а.), придобил „голямо количество скъпи неща, ценности и автомобили”. В Крим използвал обществени средства за обновяване на имението си, присвоявал незаконно иззети вещи при арести. Не се отдалечавал от началника на Ялтенския отдел на МГБ подполковник Николай Мусов. Покрай „присвояването на вещи” на репресирани, предприемчивият офицер отворил гараж за автомобилни гуми, продавал на пазара продукти от земеделското стопанство на УМГБ23. Фокин дълго време бил държан по заповед на министъра, а след това бил заместен от началника на Бобруйска област. Наистина, в края на 1951 г. окончателно го освободили „по болест”. В Симферопол дошъл нов началник – генерал-майор Георги Марселски.

(следва продължение)

Копията на документите от агентурно-оперативните разработки на св. Лука можете да видите в оригинала (бел. прев.). 

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Православная жизнь


 

1Подвиг медиков в годы Великой Отечественной войны. Электронный ресурс. Режим доступа:http://1941-1945.at.ua/forum/8-1153-1.

2 Электронный ресурс. Режим доступа:http://www.pravmir.ru/obrashhenie-mitropolita-sergiya-stragorodskogo-22-iyunya-1941-goda/

3 Архиепископ Лука (Войно-Ясенецкий). Наука и религия. М.: Образ, 2007. С.7.

4 Войно-Ясенецкий В., проф. Поздние резекции при инфицированных огнестрельных ранениях суставов. М.: Медгиз, 1944. 96 с.

5 Войно-Ясенецкий В., проф. Там же.С. 10–11.

6Автобиографические воспоминания уже полностью ослепший свт. Лука продиктовал в 1958 г. личному секретарю Елене Лейкфельд. Записи заканчиваются на событиях 26 мая 1946 года – дне прибытия архиепископа для служения во главе Крымской епархии РПЦ.

7 Год со святителем Лукой Крымским… С.5.

8 Год со святителем Лукой Крымским… 3 января.

9 Год со святителем Лукой Крымским… 13 ноября.

10 Бараев Т.М. «Приидите ко мне, все труждающиеся и обремененные»… С.87.

11 Год со святителем Лукой Крымским… 14 мая.

12 Год со святителем Лукой Крымским… 6 ноября.

13 Русская Православная Церковь в годы Великой Отечественной войны 1941–1945 гг. Сборник документов. М.: Издательство Крутицкого подворья, 2009. С. 117–125.

14 Русская Православная Церковь в годы Великой Отечественной войны… С. 321.

15 Год со святителем Лукой Крымским…24 октября.

16 Отраслевой государственный архив Службы безопасности Украины (далее – ОГА СБУ). Ф.2. Оп.21. Д.17. Л.113, 117.

17 Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 53–58.

18 Там же. С. 97.

19 Марущак Василий, протодиакон. Святитель-хирург… С. 87. Часть проповедей вошла в издание: Святитель Лука (Войно-Ясенецкий). Проповеди годового круга. М.: Артос-Медиа, 2009. 622 с.

20 Никитин В.А. Патриарх Алексий I: Служитель Церкви и Отечества. М.: Эксмо, 2013. С.309.

21 Там же. С.315.

22 ОГА СБУ. Ф.2. Оп.21. Д.16, Л.72–73; Д.17. Л.114, 120.

23 ОГА СБУ. Ф.9. Д.17. Л.85–86.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: