Как да избираме духовник?

Какво да правим, ако не намираме духовник: трябва ли да го търсим? Може ли да се молим Господ да ни дари с духовен отец? Как да не объркаме духовния си живот? Разказва архимандрит Маркел (Павук), духовник в Киевското духовно училище.

kak-da-izbirame-sveshtenik

– Отче, в наше време е практически невъзможно да се намери истински духовник, не е ли така? Още светите отци са говорили за това.

– Всеки свещеник е призван да бъде духовник. Ако той не се стреми към това, се превръща в „требоизпълнител“, който идва в храма както продавачът – в магазина на работа. Неговия начин на живот е съвсем типичен. Обикновено той идва в храма с автомобил, влиза през задния вход, влиза в стаичката на клисаря и облича там подрасник и расо, като че ли са някакво специално работно облекло, облича и одеждите, служи, кръщава, опява, венчава, без при това да казва нито едно наставление. След това бързо сваля одеждите, подрасника, като че се бои, че някой ще познае у него християнина и свещеника, сяда в автомобила и отива да се занимава със своите си лични работи.
Свещеникът-духовник се стреми да отделя възможно повече време за молитви и за своето паство. Той по правило се опитва навсякъде да ходи с подрасник и расо, подражавайки на светителя-изповедник св. Лука Кримски (Войно-Ясенский), който дори и в страшните безбожни години на гонения никога не свалял расото. Така такъв свещеник, по примерите на иконописните образи на Спасителя и древните назареи, обикновено не подстригва косата си и не подрязва брадата си. В храма той прави всичко възможно не само да изпълнява правилно свещенодействията, но и да проповядва. Водейки се от Свещеното Писание и от светоотческите традиции, такъв свещеник е готов по всяко време на денонощието, според наставленията на апостола, с кротост и благоговение да даде отговор за своето упование. Преди и след богослужението винаги го очакват енориаши, за да получат благословение и да зададат въпроси за духовния си живот, а и не само за това.
Аз обрисувах образа на идеалния свещеник-духовник. И повярвайте, такива добри пастири в нашата Православна църква има немалко. Те не са станали сега и затова не може да се каже, че са рядкост, че изведнъж са оскъднели. Когато са говорили за такова оскъдняване, светите отци са имали предвид не духовенството, а старчеството. Това са различни неща. Старецът е човек, най-често монах, не задължително в свещенически сан, който благодарение на дългогодишната аскеза (молитва и пост) е очистил душата си от страстите дотолкова, че е възприел от Господ дара на разсъдливостта. На него му се открива волята Божия за другите хора. Към него се обръщат за съвет. Такива прозорливци всякога са били малко, а днес те са единици.

– Може ли да се молим да бъдем дарени с духовник? Как да почувстваме, че сме срещнали своя духовен отец?

– Свещеникът, който служи във вашия храм е вашият духовник. Не е нужно дълго да го търсите. Наистина, в големия град, където има много храмове и свещеници, винаги има възможност за избор. Всеки християнин трябва да се постарае да направи за себе си този избор възможно най-бързо (и молитвите няма да попречат за това), за да не обикаля по различни храмове и духовници. Обикновено такова обикаляне не довежда до нищо хубаво и човек се обърква духовно.

– Защо?

– Защото всеки свещеник си има свой подход за решаване на едни или други въпроси. Така например по-темпераментните твърдо настояват човек възможно по-бързо да се откаже от един или друг вреден навик, а спокойните проявяват по този въпрос повече търпение, а може би и разсъдителност.
Хората, склонни към леност и отпуснатост трябва да си избират по-строг духовник, който постоянно да ги разбужда и гони. И обратното – на педантичните, точните, излишната строгост на духовника може да навреди. Те може да се претоварят в духовния живот и съвсем да го изоставят, затова трябва да си търсят мек и снизходителен духовен отец.

– Възможно ли е някой да не може да си избере духовник, защото не е готов да прояви истинско смирение – да го слуша и да следва неговите наставления?

-Да, за човек който за пръв път се насочва към храма на средна възраст, а и по-късно или за образованите хора, привикнали да преценяват рационално, а не според душата и сърцето, понякога е трудно да се въцърковят напълно. В резултат на предходния си мирски живот, често бурен и труден, те са свикнали към всичко да се отнасят с недоверие и по тази причина започват да си търсят някакъв идеален духовник-старец, но здраво вкоренените страсти не им дават да се доверят всецяло на никого.

– Но нали все пак има и свещеници, които отказват да бъдат духовници. За тях това е допълнителен товар, отговорност за духовното чедо пред Бога… Известно е, че в Гърция изповядват само монасите. Може би поради това не всеки свещеник е съгласен да има духовни чеда?

-Такова „смирение“, такъв отказ да бъдеш духовник, може да си позволи единствено монах в манастира, имащ някакво особено послушание, което не му позволява редовно да изповядва. Всеки енорийски свещеник, повтарям това, е длъжен да бъде и духовник, а не само „требоизпълнител“. Изключение от това правило са много младите, отскоро ръкоположени свещеници без духовно образование. Те, по силата на възрастта и малкото опит в духовния живот, не следва много ревностно да се налагат и да дават наставления. Трябва да проявяват такт, търпение и внимание.
Що се отнася за гръцките традиции, при тях има много неща, които са различни у нас, но не във всичко се налага да подражаваме на другите народи.

Интервю на Наталия Горошкова

Превод: Христо Георгиев

Източник: Православная жизнь

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: