„Господи, спаси ни от благочестивите!“

atanasii-limasolkski-640x350px

Негово Високопреосвещенство Атанасий Лимасолски

Автор: Лимасолски митрополит Атанасий (Николау)

Човек се пита: всичко, което прави – поклоненията, свещите, бденията, молитвите, постите, милостинята – всичко, което правим в нашия живот, каква цел има и защо го правим? Отговорът на този въпрос е много важен, защото от него зависи нашият правилен или неправилен духовен живот.Да ви дам един пример: Питам децата, които сега са на лагер, коя е най-голямата Божия заповед? И всички те назовават различни заповеди: да не крадеш, да не лъжеш, да не вършиш неправда спрямо другия човек, да почиташ родителите си, да обичаш ближния, но нито едно дете не се усъмни, че е възможно нито една от тези заповеди да не е първата и най-главната.

Хората мислят, че първата заповед е да обичаш ближния си. Но първата Божия заповед и единствена Божия заповед, първата и единствената – всички други са последица от тази заповед – е да възлюбиш Бога с цялото си сърце. Първата заповед, казва Христос, е «възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила» (Марк 12:30).

atanasii-limasolski-varna-2015

Негово Високопреосвещенство Атанасий Лимасолски на среща и дискусия във Варна, септември 2015 г.

А втората заповед, подобна на първата и която произтича от първата, е да възлюбиш ближния си. Всички други са последици. Ако обичаш ближния си, няма да откраднеш от него, няма да го излъжеш, няма да го онеправдаваш, няма да му вземаш нещата, няма да посегнеш на жена му, няма да посегнеш на дома му, няма да го осъждаш, тоест това са последици на първата заповед. Да възлюбиш ближния си също е последица на първата заповед. Ако обичаш Бога, не е възможно да не обичаш ближния си. Човек, който обича Бога, като естествена последица на любовта към Бога има любов и към брата си.Следователно първата и единствена Божия заповед е да възлюбим Бога от цялото си сърце. Така всичко, което правим в Църквата, има тази цел. Затова ходим на поклонения, затова постим, затова се молим, затова се изповядваме, затова палим свещи, затова четем житията на светците, затова правим всичко – за да обикнем Христос.

Сега, къде е грешката. Грешката е в това, че за съжаление твърдим, че правим всички тези неща, за да станем добри хора, по-добри хора. И тук е голямата заблуда. Това е стъпалото, на което всички се препъваме. Защото, ако Църквата имаше за цел да ни направи по-добри хора, тогава нямаше да има смисъл да имаме лична връзка с Христос, нито пък щеше да имасмисъл Христос да дойде в света. Защо не можем да разберем светците? Или да го кажа още по-просто, поради каква причина не можем да разберем хората, които обичат Бога?

Казваме: добре, това е необходимо, за да се спасиш, за да си близо до Бога. Но необходимо ли e например да «хванеш балкана» и да отидеш да правиш всички тези неща? Разбира се, не! Не е необходимо. Но ако проумеем, че нашата връзка с Бога не е просто връзка, „за да се спасим“, както казваме, а отношение на любов, само тогава можем да разберем, поради каква причина светците са правили всички тези неща, които не се обясняват чрез разума. Защото любовта превъзхожда разума. Дори и светската любов, точно както някой обича другиго, както някой, който иска да се ожени например и обича жена си, обича девойката, която ще вземе, или девойката – мъжа; и правят неща, които разумът не може да побере. Ако го попиташ: коя е най-красивата девойка на света, може да ти каже, че е девойката, която обича. Разбира се, той гледа на нея със своите си очи. Нашите очи ни казват нещо друго. Или, ако попиташ нея, кой е най-добрият мъж, ще ти опише мъжа, когото обича, с най-хубавите думи. Тя не вижда недостатъци, не вижда слабости, не вижда нищо лошо, защото любовта превъзхожда тези неща.Любовта не влиза в схемите на логиката. Любовта е над логиката. Така е и с Божията любов. Божията любов превъзхожда човешкия разум. Затова не можем да съдим с рационални критерии хората, които обичат Бога. Затова светците са имали своя си логика. Те са имали друга логика, а не човешката логика. Защото тяхната логика е логиката на любовта. И Църквата не ни учи да станем добри хора; не -това е естествено, трябва да станем, ако не станем добри хора, какво правим?! Това са неща от детската градина. Църквата ни учи да обичаме Христос, да обичаме именно личността на Господ Иисус Христос.

В Църквата се развива едно отношение. Личното отношение на човека с Христос, не с учението на Христос – така да се каже – не с Евангелието. Евангелието е нещо, което ни помага да стигнем до Христовата любов. Когато стигнем до Христовата любов, няма нужда от Евангелието. Няма нужда от нищо, всичко спира. Остава само отношението на човека с Бога. В това Църквата се различава от религията.

Религията ни учи да изпълняваме задълженията си точно както при идолопоклонниците. Например: отишли сме на поклонение, поклонили сме се, сложили сме пари в касичката, оставили сме нашите свещи, олио, молитви, имената, даровете, всичко. Това са религиозни задължения. Но сърцето ни изобщо не е се променило. Изтекло е времето за нашите задължения, сега сме си както преди. Готови да се нахвърлим срещу другите, готови да се противопоставим на другите, готови да бъдем вкиснали отново, както преди. Сърцето ни не се е изменило. Не сме се свързали с Христос. Просто защото се задоволяваме със задълженията, с религиозните задължения.

И да знаете, че тези хора, религиозните хора, са най-опасният тип в Църквата. Тези религиозни хора са опасни. Бог да ни опази от тях. Когато служих Света Литургия и казвахме «Господи, спаси благочестивите», един светогорец каза на шега «Господи, спаси ни от благочестивите», тоест Бог да ни опази от религиозни човеци, защото религиозен човек означава своенравна личност, която никога не е имала отношение с Бога. Той просто изпълнява задълженията си пред Него, но няма никакво сериозно отношение и затова Бог не му открива нищо на този човек. И ви признавам от опита си, че не видях по-лоши врагове на Църквата от религиозните хора.

Когато децата на религиозните хора, свещеници дори и богослови се опитаха да станат монаси или свещеници, тези хора станаха по-лоши и от демони. Възроптаха срещу всичко. Станаха най-големите врагове на хората. Сещам се за родители, които водеха децата си на беседите и когато детето им в един момент направи една крачка напред, те станаха най-лошите хора и изричаха най-лоши думи. Аз им казвам: «Ама ти доведе детето на беседата, не го доведох аз». Веднъж казах на един баща, когато виждах,че дъщеря му имаше ревност в църквата, и му казвам: «Виж, не я води повече на беседите. Не я води, защото дъщеря ти ще стане монахиня и утре аз ще съм виновен.» «Не, отче, горко ми, ние се прекланяме пред тебе.» А дъщеря му стана монахиня вече седем години, а той още не ми говори. Хора, които не спираха да говорят, не спираха да говорят.

atanasii-youth-orthodox

Негово Високопреосвещенство митрополит Атанасий с православни младежи

Те винаги бяха първи – беседи, бдения, книги, какво още, всичко. Водеха и децата си, а когато настъпи моментът, в който детето им в своята свобода вземаше решение да тръгне по свой собствен път, тогава тези хора отидоха в напълно противоположния лагер и показваха, че за тях Христос никога не е говорил в сърцето им. Просто бяха религиозни хора. Затова религиозните хора са най-трудният тип в Църквата. Защото, знаете ли? Тези хора никога няма да се изцерят. Защото мислят, че са близо до Бога. Докато грешниците, погиналите например, така да се каже, те знаят, че са грешни. Затова Христос е казал, че митарите и блудниците ще отидат в Царството Божие, а на фарисеите е казал – „Вие, вие, които сте религиозни, никога няма да влезете в Царството Божие“. Защото Словото Божие никога не довело до промяна в тяхното сърце. Просто се задоволявали в спазването на религиозните форми.

Следователно, нека внимаваме върху себе си и да разберем, че Църквата е лечебница, която ни лекува, кара ни да обичаме Христос, а Христовата любов е пламъкът, който гори в сърцата ни, и нека изследваме себе си дали се намираме в Божията любов. Ако в нас виждаме всички тези пороци, користолюбието и лукавството, тогава трябва да се безпокоим. Защото не е възможно Христос да е в нашите сърца и да сме кисели като оцет.

Как е възможно да се молиш и да си изпълнен с жлъч срещу другия човек? Как е възможно да четеш Евангелието и да не приемаш брата си? Как е възможно да казваш, че еди-колко си години си в Църквата, еди-колко години си монах, духовник или каквото и да е, и в същото време да не си научил азбуката на духовния живот, която е любовта – да търпиш брата си, да бъдеш малко търпелив, а ако не го приемаш, означава, че нищо не си направил. Нищо, абсолютно нищо. Христос е стигнал дотам да каже за девиците, че няма нищо общо с тях. Той ги е изхвърлил от чертога, въпреки че са имали всички добродетели, но нямали любов. Защото е искал да им каже, че може да са имали външни добродетели, може да са останали девици, може да са направили хиляди неща, но не са постигнали същността на това, което е най-важно от всичко. Ако това не си постигнал, защо искаш всички други неща? За какво са всички други неща – да ям днес олио или да не ям. . . Може, например, да не ям олио, а да ям брата си от сутрин до вечер.

2

Ватопедски манастир, Света Гора Атон

На Света Гора казват да не питаш дали ям олио – „рибаря да не ядеш, а рибата изяш“ – човека да не ядеш, а една капка олио изяш. Да ядеш другия с езика си е много по-лошо, отколкото да изядеш една лъжица олио. Но въпреки това ние се концентририме върху това – да ядем ли олио или да не ядем, да ядем ли риба или не. Например някой е потопил лъжицата си в чинията на другия и затова могат да се скарат, да се сбият, защото бил натопил лъжицата си в чуждо ястие. Разбирате ли колко комични са тези неща и ни се подиграват демоните, но и хората извън Църквата? И когато те идват близо до нас вместо да виждат човеци, преобразени в Иисус Христос, да виждат приятни хора, зрели хора, уравновесени хора, завършени хора, изпълнени с хармония в себе си, за съжаление ни виждат с всички тези страсти и цялата тази язвителност и казват: «Е, такъв ли да стана? По-добре без това».

Ти, който ходиш на църква, каква полза ти донесе Църквата? Например, ходил си на поклонения, видял си старци, видял си свети мощи, видял си Света Гора, иконата на Света Богородица в Тинос и си се завърнал. В крайна сметка каква е ползата от всички тези неща? Преобрази ли се сърцето ни? Станахме ли по-смирени човеци­? Станахме ли по-милосърдни човеци? Станахме ли по-кротки човеци в семейството ни, в манастира ни? Или там, където работим? Това е, което има значение. Ако не сме успели да постигнем тези неща, нека най-малкото станем смирени – чрез покаянието. Нека бъдем смирени. Ако дори това не успеем, тогава сме достойни за голямо оплакване. За оплакване сме. Защото, за съжаление, времето върви и минава, а ние отдаваме значение на годините.

sv-paisijКогато попитаха старец Паисий колко години е на Света Гора, той казваше: «Дойдох същата година, когато дойде мулето на съседа ми». Неговият съсед – старец Зитос – имаше едно муле и знаете, че на Света Гора всяка килия има по едно животно, едно муле, върху което товарят вещите си. Това животно живее много години, не купуваш всеки ден мулета, скъпи са. И тъй, в годината, в която дойдох на Света Гора, съседът ми купи мулето. Едни и същи години сме на Света Гора, но горкото си остана муле и аз си останах същия. Не се промених». И тъй, казваме много пъти например, че 40 години служа и го казваме това ние, свещениците и калугерите. 40 години съм в манастира. Ама годините са в твоя вреда. Бог ще ти каже: «40 години и още не си успял да постигнеш нещо? 40 години и още се гневиш, още осъждаш, още роптаеш, още се противиш, още нямаш послушание? 40 години си тук и още не си научил азбуката на монашеския живот, на християнския живот?» Какво да ги правя годините ти? Какво да правя с всичко това?».

Всичко тези неща са в наша вреда. Казвам това преди всичко за себе си. Защото важат за мене първо и тъй като ги зная от моя опит, затова ви ги казвам. Не ги казах за тебе. За мене ги казах. За мене на първо място.

Всичко това го казваме най-малкото, за да се смирим. За да си затворим устата – когато имаме в нас целия този егоизъм и всички онези неща, които за съжаление ни правят за смях и ни карат да изглеждаме неразумни пред Бога. Ако се смирим и престанем да се мислим за нещо велико, тогава наистина човек може лека-полека да започне да поправя себе си чрез покаянието, което се ражда като плод на смирението. Този, който не търси оправдания, той се покайва. Този, който намира оправдания, той никога не се покайва, никога няма да научи какво означава покаяние, този човек, който винаги – независимо дали вътрешно или външно – оправдава себе си. Затова нека изследваме себе си. «Изпитвайте себе си» (срв. 1 Кор. 11:28) – казва св. Апостол Павел. Изследвай себе си дали Божията любов е в тебе. И не толкова дали това е така, а най-малкото дали живеем в пространството на покаянието, за да може Бог да изцели нашето същество. Нашата връзка с Църквата ще ни изцели. Нека станем хора, изцерени от страстите и греха.

Мнозина се питат как да стигнем до това. Как да стигнем до това ли? Когато оставим себе си в ръцете на добрия Лекар Бога – когато се оставим с вяра в Божиите ръце. Бог знае за всеки един какво е необходимо и ще ни води по пътищата, по които лека-полека, с течение на годините, човек ще се усъвършенства, ще стигне до съвършенство. Стига само да се предадем с вяра на Бога, както предаваме себе си с вяра на лекаря, или например на капитана на кораба. Имаме вяра. Тя ни води и не се тревожим за това къде отиваме и кога ще стигнем, защото знаем, че Този, Който управлява кораба се грижи, бди, зне пътя и внимава.

Друго важно нещо, за което искам да кажа нещо повече и понеже някои ме предизвикаха, е въпросът за времето.

Видяхте ли, че през дните, които прекарахме на кораба, нямахме външни предизвикателства. Нямахме нещо, което да привлича вниманието ни, както когато сме вкъщи, например телевизора. Видяхте ли колко време имахме? И разговаряхме помежду си. Разговаряхте вие, които сте женени, съпрузите помежду си, с деца си. Децата играеха заедно, говориха си и имахме достатъчно време на разположение и си общувахме и това беше най-важно от всичко – фактът, че можахме да общуваме. Най-трагичното е, когато вкъщи всички сядат пред телевизора и не разговарят един с други и времето минава, а хората не общуват помежду си. И най-лошото от всичко ли? Именно какво гледаме по телевизора. Тук се извършва голямата поквара на нашите деца и на нашите души. Гледах какво става тези дни, когато бяхме извън кораба.

Там имаше деца, които черпеха с нещо, сервираха, имаше и телевизор, който работеше и никой не гледаше, но беше включен. В един момент погледнах да видя какво дават и видях, не знам какъв филм беше, няма значение, нещо даваха. През цялото време едни преследваха други, тоест едно преследване, пистолети, куршуми, автомобили, взривове, хвърчаха от една къща в друга. Но всички тези неща ги виждат вашите деца, малките деца, цялото това насилие. Не говоря за другите срамни неща, които са по-лоши и да не казвам, че са покварили и възрастни. И да не ми каже някой, че не е така, защото го знам от първа ръка. Слушаме това в изповедите. Хора на възраст, сериозни хора и да се покваряват от телевизията. От цялата тази поквара, която всекидневно показват. Не говоря за другите неща. Говоря за цялото това насилие, което телевизията излъчва. След това как децата няма да свикнат с насилието и няма да са немирни, непослушни и ще правят неща, които са напълно непривични?

Знаете ли колко грозно нещо е, когато виждаш малки деца да подражават на големите и така да разрушават своето невинно излъчване. Понякога, когато ходя на разни прояви, има деца, които танцуват. И гледаш деца-момиченца или момченца на по десет години, пълни с невинност, да правят такива движения, когато танцуват, които ги правят жени, които напълно са деградирали, виждаш и едни напълно други нрави. Виждаш как тези деца се покваряват, подражавайки на големите, които гледат по телевизията. И да вършат неща, да се забавляват с неща, които са пагубни. Затова не казвам това само от духовна гледна точка, но от всяка гледна точка – и психологическа, и социална, и семейна, и духовна – колкото можете далеч от тези неща. Помогнете на вашите деца да не зависят от телевизията, защото се изпълват с неприлични картини, и вие също. Ако не позволяваш на детето си да гледа неприлични филми, а ти самият ги гледаш, който си по-възрастен, какъв е смисълът? Или ония безумици, където пише, че е забранено за лица под 18 години, или каквото е там под 12 години. Ако станеш на 12 години, било позволено, така да се каже. И със сигурност само това нещо привлича любопитството на малките и всички гледат. За да не се позволява на деца под 12 години, означава, че има нещо, което е достойно за всяко любопитство.

Мисля, че разрухата, която настъпва в душевния свят на хората, е огромна. Защото, както казахме вчера, благочестивите образи, които човек възприема, му помагат изключително много в духовния живот. Също така важи и обратното – срамните сцени, които човек гледа, младият човек, му причиняват толкова злини в душевния му свят и го научават на толкова лоши неща, че буквално вредата е неизмерима и не знаем дали някога може да се възстанови. Но ако някой следи нещата и ги изследва, ще види, че наистина телевизията води до ужасна разруха в душата на човека и особено на младите хора. Но не само това. Виждате ли, едното зло води до друго. Това е цяла верига. Защото тя унищожава общението, унищожава времето, унищожава чистотата на душата на човека и след това той вече се чувства изморен, изтощен е, няма никакво разположение да прави каквото и да е. Защото душата му се е изпълнила от неща, които са го изморили и след това той се пита защо се изморява и не може да разбере. Опитайте се да направите експеримент да спрете или да намалите гледането на такива неща и ще видите каква отмора ще почувствате и колко време ще имате на разположение, което ще бъде много по-полезно за всичко, което правите.

И несъмнено тези неща не са без връзка с духовния ни живот, защото духовния живот на човека произтича от всички негови действия, които върши. Разбира се, с това не искам да ви кажа да спрете да гледате телевизия. Не съм срещу това. Но в крайна сметка всички тези неща вместо да улесняват живота, го затрудняват и го разрушават, както направихме с развитието на технологиите – вместо да ни улесняват. Хващаш самолета, пътуваш. Хващаш кораба, тръгваш, не гребеш, както са правили едно време, и хиляди други улеснения, но в крайна сметка това голямо улеснение ни доведе до едно голямо затруднение и погубихме себе си, погубихме красотата на нашия живот, разрушихме света и сега търсим други науки и открития, за да видим дали можем да спасим това, което е останало.

Разбира се, всички тези неща и всичко, което включва трагедията на нашето падение и това деградиране на нашата персоналност, въпреки че по човешки наистина изглежда нещо трудно, ако човек се обърне към Бога, тогава става това, което Христос е казал – че невъзможното за човеците е възможно за Бога. Така човек вижда Божието чудо и в наши дни и с всички тези обстоятелства и с всички тези предизвикателства, които се случват около нас, и лекотата, с която грехът се извършва, но въпреки всичко има хора, които обичат Бога и от тръните поникват рози. От тръните поникват рози и действително се извършва голямото чудо на спасението на човека независимо от останалите човешки слабости, от окаяното ни положение, от проблемите ни, от трудностите пред Църквата, пред семейството, пред обществото и всичко друго, което за съжаление бомбардира всеки човек.

Завръщаме се там, откъдето започнахме, и казваме, че в крайна сметка разрешение и отговор на всички проблеми е човек да се обърне и да възлюби Бога, а когато човек възлюби Бога, тогава Бог ще го изцели, ще го въздигне и мъртъв да е, и пред разложение да е, Бог ще го въздигне, стига само той да изхвърли от себе си всичко ненужно и да постави в сърцето си Божията любов, като върху Божията любов и в Божията любов съгради живота си, съгради брака си, съгради семейството си, съгради пътя си, учението си, пътуването си. Ако човек наистина направи това, тогава ще се радва на живота си и животът му ще стане рай, защото раят не е нищо друго освен Божията любов, а адът не е нищо друго освен липсата на любов към Бога.

Накрая се моля тази Божия любов да ни съпътства и да не забравяме, че всичко, което правим, го правим поради тази причина и да не бъдем просто религиозни хора, а да станем хора, които обичаме Бога и нашият живот ще се промени в правилна насока и ще се преобразим в нашия Господ Иисус Христос.

Моля се всички да имаме Божия покров и любов в нашия живот!

Бог да е с нас!

Превод: Константин Константинов

Източник: Dveri.bg

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: