Facebook за спасение или погубване или социално зло ли са социалните мрежи?

Автор: Христо Георгиев

Социално зло ли са социалните мрежи, променят ли те хората, заменят ли истинското човешко общуване с някакво ново, фалшиво, вредно, опасно? Или са някакъв своеобразен вид благословия за общуването между хората, правейки го много по-достъпно, много по-лесно, много по-сигурно и в крайна сметка много по-човешко? Можем да чуем тези две крайни мнения заедно с много междинни. 

На пръв поглед изглежда че бумът в социалните мрежи в последните години поставя пред обществото за решаване принципно нови проблеми, такива каквито не сме имали до сега. Дали това наистина е така? И в частност какво променят социалните мрежи за християните? Нещо добро или зло са всъщност технологиите, разглеждани в контекста на християнските ценности?

Напоследък все по-разпространено в православните среди е мнението, че социалните мрежи са зло. Социалните мрежи подменят истинския човек с някакъв нов, фалшив виртуален човек. Едно време хората бяха различни, казват поддръжниците на тази теория. Едно време хората бяха добри, обичаха се един друг, общуваха по традиционните начини, които са утвърдени през вековете. Днес това не е така – много по-лесно е да нагрубиш, излъжеш, уязвиш някой във Facebook, хората стават лоши, не се обичат, „падат си“ по тези нови технологии, които са антихристиянски, които не са част от Църквата, които разрушават човешкото общуване. И те, технологиите в крайна сметка са причината, поради която хората се отдалечават от Бог.

Нима това е така? Наистина ли това е така?

Могат ли изобщо технологиите да променят принципно отношенията между хората, отношенията между всеки от нас и останалия свят, отношенията между човек и Бог? Могат ли технологиите да ни наложат посока, избор, концепция за света, която е противна на нашата собствена, на тази, която бихме избрали ние самите, ако ги нямаше технологиите?

Опитвам се да разсъждавам като християнин, какъвто съм. Опитвам се да разсъждавам като инженер, какъвто съм.

Като инженер аз зная, че технологиите са само инструмент. Всяка технология, всеки инструмент може да бъде използван за добро, но може да бъде използван и за зло. Ядрената техника може да създава електроенергия и да подобрява живота на хората. Може също така да създава оръжия за масово поражение и да унищожава хората.

Нещо повече, почти всяка технология, разработена от човечеството е била използвана на практика от него и за добро и за зло. И в частност всяка комуникационна технология също.

Хората са използвали папирус и пергамент за да записват мислите си или за да ги предават за съобщение един на друг. Това добро ли е за човечеството или зло? Няма как да не отбележим, че в историята има безброй много случаи, в които писмени съобщения са позволявали да бъдат спасени хора и също толкова безброй много случаи, когато писмени съобщения са позволявали да бъдат унищожени хора.

По-късно настъпило времето на печатните книги, ерата на откритието на Гутенберг. За пръв път човекът имал възможност да издава нечии съчинения в наистина много и наистина идентични екземпляри. Благодарение на това, няма как да го отречем, в момента съществуват милиони жълти печатни издания, порнографски книги. Благодарение на тази технология получиха много широка подкрепа съчинения като „Mein Kampf“ на Хитлер и „Комунистическия манифест“, в резултат на които са избити милиони. Също благодарение на тази технология са отпечатани милиони и милиони учебници по медицина, благодарение на които са спасени милиони и милиони човешки животи. Книгата, отпечатвана в най-голям тираж в историята на човечеството е Библията.

По-късно в света се появи радиото. Да не губим времето си с излишни повторения – за него можем да кажем същите неща както за печатните технологии. Също както и телевизията…

И след това се появиха компютрите, малко след това световната мрежа, Internet, малко след това World wide web, а по-късно и социалните мрежи. Човекът винаги смята, че последната открита и въведена технология е по-различна от всички останали. Страхува се, че тя влияе на неговите решения. Така, както издателите на вестници обявиха за социално зло радиото, а малко по-късно комерсиалните радиомрежи обявиха за зло телевизията. Всъщност социалните мрежи, както и всяка друга технология, могат да бъде използвани както за добро, така и за зло. Феноменът „Информационни и комуникационни технологии“ на сегашния етап ви дава възможността да създавате. Например – да създадете сайт. Но не технологиите решават какво да бъде съдържанието на този сайт, а всъщност точно то е важното. Вие решавате. Имате правото и отговорността да решите това. Можете да създадете сайт, проповядващ добро, можете да създадете сайт проповядващ зло. Можете да създадете сайт, чрез който да събирате средства за благотворителност и да спасявате хора, можете да създадете сайт за онлайн хазарт и да погубвате хора. И като използвате Facebook или Twitter също можете да спасявате или погубвате хора. Вие можете. Технологиите само улесняват решенията, които вие вземате. Можете да използвате социалните мрежи за да организирате атентати. Можете да използвате социалните мрежи за да спасявате жертвите на тези атентати.

Как изглежда всичко това от гледна точка на един християнин?

Всеки от нас знае, че имаме право на свободен избор. Всеки от нас знае, че правото на свободен избор ни е дадено от Бог. Всеки от нас знае, че ако не можем да изберем свободно да обърнем гръб на Бог и да творим зло, ние няма да имаме това право на свободен избор и няма да сме хора, а нещо подобно на домашните животни. Защото не ние ще имаме свободата да решаваме своя живот, някой друг ще го прави вместо нас.

Правят ли ме социалните мрежи по-лош? А правят ли ме по-добър?

Социалните мрежи са просто технология. Няма как да ме направят по-лош или по-добър. Това би означавало, че аз нямам свободен избор, би означавало, че или тези технологии, самите те, или пък създателят на тези технологии, могат да попречат на Бог, който ни гарантира правото на свободен избор, за да бъдем човеци. Но ако имаше някой или нещо, което може да ограничи или промени решеното от Бог, то Той не би бил Бог. Всяка технология е нещо създадено. Няма как нещо тварно да може да промени, попречи, оскверни нещо нетварно, тоест – Бог. Ако това беше така, то би означавало, „че напразна е нашата вяра“. Не съм учил богословие, но ако бях, предполагам на това щяха да ме научат в самото начало. Тоест, не предполагам, надявам се…

Но добро нещо ли са комуникациите между хората? И дали новите днешни технологии наистина улесняват тези комуникации?

Спомням си една притча за св. Макарий Египетски. Веднъж той вървял из пустинята. Видял полузаровен в пясъка череп на мъж. Почукал по него с тояжката си и го попитал: „Кой си ти?“. „Аз бях езически жрец“, отговорил черепът. „А къде си ти сега?“, попитал светецът? „В ада“, отговорил жрецът. „А как е там, в ада?“. „Тук всеки от нас е обърнат с гръб към останалите“, отговорил жрецът „и само благодарение на твоите молитви успяваме да се обърнем поне малко и да се видим един друг“.

Общението е добро, а липсата на общение за човека е ада. Но човек сам решава дали да бъде в общение или да обърне гръб на братята си и на Бог. Съвременните високотехнологични социални мрежи всъщност нито улесняват общението, нито му пречат. Социалните мрежи само улесняват достъпа ни един до друг. Улесняват комуникацията между нас. Но комуникацията не означава общение. Комуникация е и всеки обмен на данни между компютри. Но този обмен не е общение. Общение има между хората. И днешните високотехнологични социални мрежи могат единствено да улеснят комуникациите. Тоест – те могат предоставят на човека възможност по-лесно отколкото до сега да организира общение между хората и също така по-лесно отколкото до сега да попречи на това общение.

Ако правилно си спомням, в православните икони дявола не е представян като черен, опашат и рогат, както е в популярната западна култура, а като силует, обърнат с гръб…

Затова мисля е очевидно, че технологиите не са сами по себе си нещо добро или нещо лошо. Или поне така виждат нещата инженерът в мен и християнинът в мен. Технологиите просто улесняват човека в изпълнението на решенията, които той е взел. Но не технологиите определят тези решения. Тези решения вземаме ние. И в това е нашата човешка свобода. И в това е нашата отговорност. И няма как когато дойде денят да дадем отчет за живота си да се оправдаем с това, че технологиите са ни заставили да вземем едно или друго решение, да бъдем Божии или не. Няма как да дадем такъв отговор на Него, Който ни гарантира правото на този свободен човешки избор. И това винаги ще бъде така, защото създаденото от Бог няма как да бъде променено и свободата и отговорността, дадени ни от Бог няма как да бъдат отменени. Бог ни обича прекалено много, за да ни спаси въпреки нашето решение и така да ни принизи. Бог уважава човешкия избор.

Наше е решението дали да използваме технологиите за любов и общение или за отказ от общение и за гордост. Наше е също така решението, когато вече сме се поддали на гордост, защото ние го правим, да се обърнем към Господ и Любовта, принасяйки покаяние. И този избор стои пред нас по точно същия начин както преди две хиляди години. Както този избор е стоял пред Иуда и пред Петър, точно по същия начин той стои пред нас и днес. И ние избираме дали да се покаем с последващия си живот като Петър или да погубим душите си като Иуда. Не технологиите, не социалните мрежи, не медиите, не който и да е друг, а всеки един от нас. Не пушката убива, а човекът натиснал спусъка. Технологиите не могат да бъдат нито добри нито лоши. Те не са добри или лоши. Хората са.