Фаюмските портрети или иконата до иконописта

 

Автор: Дмитрий Марченко

Иконописта се корени дълбоко в богословието на православната Църква, но тя има своето културно родословие – античното изкуство. Никое културно явление не се създава „на чист лист”, не възниква просто „от въздуха”. Затова за правилното разбиране на иконописта е важно да се разбере този културен контекст, в рамките на който е възникнало иконописанието. Защото първите иконописци, ранно-християнските художници, така или иначе са били деца на своята епоха, тяхното художествено майсторство се е създавало в рамките на художествените течения, които са възникнали тогава и които са съществували паралелно с тях. Именно от тази гледна точка за нас трябва да представлява интерес късноантичното изкуство.

Какво е това елинизъм

Изкуството на Римската империя, без оглед на определените регионални особености, в основата си е било продължение на изкуството на елинизма. Елинизмът се е сформирал в резултат на походите на Александър Македонски на Изток. Гръцките държави, образували се след този поход, са създали почва за смесване на културите на завоевателите и местните народи. Тази смес от антична традиция с традицията на древния Египет, Персия и др. се нарича елинизъм. Римската империя, която завоювала голяма част от елинистичните държави, също е влязла в културния ареал на елинизма. Така на почвата на синтеза между западните и източни традиции, възниква по-късно и великата византийска култура.

Дълго време за античното изкуство светът е съдил изключително по скулптурата и архитектурата, чиито образци са се съхранили за поколенията в една или друга степен. Но за античната живопис е можело да се придобие представа основно от писмените източници или немногото образци на монументални стенописи от Древния Рим или от рисунките по древногръцките съдове. С течение на времето, археологията привнесла свои корективи за изучаване на историята на живописта, като все повече повдигала завесата над творчеството на древните художници.

Нещо като сензация станала находката в Египет на полуразграбените погребения от периода на римското владичество. През 1887 година във Фаюмския оазис били намерени египетски мумии, заключени в калъфи или саркофази, украсени с маски, които възпроизвеждали чертите на покойния. Но във фаюмските погребения не е имало никакви маски, а вместо тях са открити живописни портрети на покойните. Тези портрети са имали незаличим ефект върху културната публика в края на XIX век, което продължава и до днес.

Първите находки са направени близо до днешното селище Ер-Рубайят, разположено недалеч от древна Филаделфия; по-късно към тях са прибавени портрети, открити в местността Хавара (намираща се на мястото на некропола на древната Арсиноя, което по-рано се е наричало Крокодилополе). Доколкото голяма част от артефактите са намерени в района на Фаюмския оазис, за тях се е утвърдило наименованието „фаюмски портрети”. Макар и по-късно,  подобни картини са били открити и в други райони на Египет – Мемфис, Антинополе, Ахмим и Тива.

Досега са намерени общо повече от 900 портрета, които датират от I—III век до Рождество Христово – време, в което Египет е бил завладян от римляните. Няколко столетия преди това, в Египет е управлявала гръцката династия на Птолемеите – потомци на един от съратниците на Александър Македонски. Управляващият елит, разбира се, също е бил съставен от гърци. Затова е удивително, че едновременно с традиционното египетско изкуство, е съществувало изкуството на гръцките завоеватели и синтезирано елинистично изкуство, вплитащо в себе си двете традиции.

Това дава отражение върху всички аспекти на културния и религиозен живот на древните египтяни за посочения период, в това число и на погребалните обреди. До нас са дошли примери от погребални изображения, изпълнени както в по-древната египетска традиция (релефните погребални маски), така и в по-новата гръко-римска традиция (погребалните портрети).

С какво фаюмските портрети са интересни за християните?

С какво артефактите могат да бъдат интересни за християните? Дали само със своята красота и малко ли са в целия свят други прекрасни произведения на изкуството? Защо за нас представлява интерес именно фаюмският портрет?

Струва си да обърнем внимание на един немаловажен факт – египетските погребални изображения са били предназначени не просто за съзерцание (макар и на много от тях да са нарисувани живи хора) – те се рисувани за погребение. Общоизвестно е какво огромно значение древните египтяни са отделяли на задгробния живот, затова и погребалните изображения са били едни от най-важните негови аспекти. При древните египтяни се е считало, че след смъртта на човека неговият мистичен двойник Ка се отделя от тялото, но той може да се всели в изображение на покойник и по такъв начин да получи нов живот. Затова много важно било художникът да придаде максимално сходство с изображението на починалия, иначе Ка няма да познае своя портрет и ще бъде обречен на скитане.

Портрет от гледна точка на вечността

Фаюмските портрети са били не просто изображение на човек, не просто „фотография”, която предава неговия моментен облик. Изобразявайки човека „от гледна точка на вечността”, художниците са се стремили да изобразят не просто външният облик на починалия, а неговата вечна душа (макар че думата „душа” в дадения случай да се употребява с известно внимание, тъй като представата за нея в древноегипетската религия не съвпада с християнското учение). Така или иначе, фаюмският портрет е образ на вечна, в известен смисъл – безсмъртна личност.

Именно това обстоятелство обединява фаюмският портрет с иконата. И както елинските философи, които понякога се наричат „християни до Христа”, защото античната философия е подготвила тази почва, на която да израсте богословието, така и фаюмският портрет в някакъв смисъл може да се нарече „икона до иконописта”.

Особености на композицията

Композицията на фаюмския портрет обикновено е раменно изображение (поясните изображения се срещат по-рядко). Главата на персонажа по правило е обърната в три четвърти, а преките фронтални изображения са малко. Погледът е насочен право към или над „зрителя”. Източникът на светлина, който се формира чрез черно-бяла рисунка на лицето, най-често е „разположен” отгоре и вляво от изображението – дясната (от страна на зрителя) страна на лицето обикновено е затъмнена, независимо от това, в каква страна е разгърнат персонажа, а потъмнената страна на носа се предава с широка тъмна линия. Тази особеност на моделирането присъства и в по-условните, плоски изображения.  Лицата не изразяват емоции, очите са често широко отворени, а фонът е условен – обикновено светъл или златен.

Трябва също така да отбележим и своеобразната асиметричност като стилистична особеност на по-голямата част от фаюмските портрети (особено късните). Лявата част на лицето се отличава от дясната (очите, веждите, ъглите на устните, ушите и т.н.). Този прийом не е свойствен за елинистичното изкуство, но в него може да се види новото влияние на живописта. Всъщност това е опит да се предаде обем на предмета и неговото перспективно изразяване, но по-динамично и експресивно.

Подобни стилистични прийоми се срещат и в иконописта

Интересно е, че подобни стилистични прийоми се срещат и в иконописта. Технически фаюмските портрети също са близки до първите християнски икони. Огромно множество фаюмски изображения са нарисувани на дървени табла (по-скоро на грундирани платна). Основната живописна техника е енкаустика (живопис с бои на восъчна основа), също както и в случая с първите икони.

Тук някой може да възрази, че такова тясно етническо явление като египетския погребален портрет се отнася не само за Египет, но и за  гръко-римската традиция. И ако изображенията на мумиите и саркофазите се явяват характерни особености именно за египетския регион, то в другите части на Римската империя е имало други традиции – ритуални портрети на предците, които се разполагали в атриумите на римските домове или ритуални портрети на императора и магистратите, които по принцип не се отличавали стилистически от погребалните портрети на Египет, но примерите за такива произведения могат да се преброят на пръсти. А по-голямата част от египетските погребения са донесли до нашето време това, което не се е съхранило в други места на бившата Римска империя.

И днес, толкова години след откриването на фаюмските портрети, те са способни да поразят погледа, а някои дори намират сходство със своите съвременници. Просто се вгледайте в тези лица. Вижте очите, разкриващи Вечността.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: pravlife.org