Еволюционната теория, Дарвин и религията*

 

Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че човек може да бъде ревностен теист и еволюционист[1] (Чарлз Дарвин † 1882)

Еволюционната теория[2] е научна теория за развитието на живота на Земята. Според нея настоящото разнообразие от видове се дължи на постепенни процеси, в рамките на дълъг период от време, през който организмите се развиват от простото към сложното като се променят, адаптирайки се към околната среда. Според нея всички организми имат общ произход от една-единствена клетка. Създател на еволюционната теория е Чарлз Дарвин, а нейното надграждане след него се нарича неодарвинизъм.
Трябва да се отбележи, че теорията на Дарвин не възниква внезапно, от нищото, но различни мислители преди него подготвят почвата за появата ѝ. Дарвин не е първият, на когото му хрумва идеята за еволюцията и за това, че Земята не е на няколко хиляди години. В края на XVIII в. шотландецът Джеймс Хатън († 1797) публикува книгата „Теория за земята”, според която сегашният вид на Земята трябва да се обясни с бавно въздействие на еднородни сили през много продължителен период от време[3]. Че Земята е стара, на милиони години, макар че не се наема да каже точно колко, е и позицията на известния британски геолог Чарлз Лайел († 1875). Дядото на Дарвин, Еразъм Дарвин († 1802) също смята, че всички организми на Земята произхождат от общ предшественик. Френският учен Жан-Батист Ламарк († 1829) е създател на своя теория за еволюцията, предхождаща тази на Чарлз Дарвин, която се различава във виждането за задвижващите еволюцията фактори. Дарвин обаче се смята за най-систематичен и точен в своя възглед, който подкрепя с изследвания и с няколко съчинения.
   Еволюционната теория и съвременната наука. Някои се противопоставят на еволюционната теория, изхождайки от наименованието ѝ, като твърдят, че еволюцията е само една теория, а не доказан факт, че не е непременно научна истина. В тази връзка е добре да се спомене, че значението на думата теория може да варира от основополагащ възглед в дадена област до схващане, обяснение за нещо[4]. Разбира се, даден възглед може да бъде основополагащ за някоя област (което не е равнозначно на „верен“) и същевременно да представлява едно схващане, обяснение на определени процеси, което може да бъде повече или по-малко достоверно. Природонаучното познание е винаги на път, в него не може да има абсолютизъм. То е обусловено от изследванията, фактите и интерпретациите. Една теория би могла да бъде повече или по-малко обоснована, но не би могла да се приема като аксиома.
Същевременно едва ли е оправдано прекаленото релативизиране на еволюционната теория. Тя е схващане, което е преминало равнището на хипотезата и се е превърнало в теория, която е много повече от една теория. Еволюционната теория се подкрепя от повечето учени и като цяло в биологията се счита за теория, която е факт [5], която е доказана. Това не означава, че тя е непременно такава. Всяка теория може да бъде приемана за факт и впоследствие да бъде изместена от друга, която също се определя като „доказана“. Естествените науки не са устроени като математиката и всяка теория, която изхожда от тях, подлежи на преоценка, в зависимост от новите факти и изследвания. Според биолога еволюционист Кенет Милър като всяка научна теория и еволюционната би могла да бъде заменена от друга, ако вече не намира нужната научна подкрепа[6]. Тази мисъл е много по-разумна от твърденията на някои по-крайни защитници на този възглед, според които дори обсъждането на научната стойност на еволюционната теория е проява на невежество.
Следователно трябва да се отчитат и двата момента в теорията за еволюцията – нейното широко приемане сред научната общност, също както и неокончателния ѝ статут като абсолютна истина.
   Всеки човек, разбира се, има някакви пристрастия, които е много трудно да се отделят от неговите научни обяснения. Затова и има учени, които подкрепят еволюцията, защото са атеисти и я приемат за алтернатива на сътворението, в което, по някаква причина, отказват да вярват. Такъв учен е, изглежда, зоологът Дейвид Уотсън, според когото еволюцията е „универсално приета теория не защото може да бъде доказано чрез логически последователни доказателства, че е истина, а защото единствената алтернатива, специалното сътворение, е явно невероятна“[7]. Очевидно е, че понякога еволюцията наистина се превръща в идеология, в псевдорелигия, която замества самата религия.
Същевременно сред подкрепящите еволюционната теория има както невярващи, така и вярващи учени (от последните могат да се споменат например Аса Грей, Теодосий Добжански, Франсиско Аяла, Франсис Колинс, Кенет Милър и др.), което поставя под съмнение атеистичния ентусиазъм на някои.
Колкото до истинността на самия възглед, може да се каже, че учените обикновено предпочитат подривните теории и вероятно с голямо усърдие биха предложили или се прикрепили към подобен възглед, който би им позволил да изпъкнат, ако смятат, че има друго по-смислено научно обяснение. Според едно проучване от 2009 г. 97% от попитаните учени в САЩ смятат, че хората и другите живи същества са еволюирали с течение на времето, а 87% казват, че еволюцията се дължи на естествени причини[8]. Това е много висок процент.
За да се илюстрира по-добре въпросът с подкрепата за еволюционната теория от съвременните учени, ще се даде един любопитен пример. През 2001 г. Институт „Дискавъри“ (подкрепящ „Интелигентния дизайн“[9]) публикува изявление A Scientific Dissent From Darwinism[10] (Научно разграничение от дарвинизма), според което: „Скептични сме относно твърденията за способността на случайни мутации и естествен подбор да обяснят сложността на живота. Трябва да бъде насърчено внимателно проучване на свидетелствата за Дарвиновата теория“[11]. Изявлението е подписано от около 700 учени по данни към 2007 г. (след време броят на подписалите се увеличава). Не е съвсем ясно обаче дали този текст е насочен към еволюционната теория въобще, или към изключителността на естествения подбор и случайните мутации като механизми на еволюцията. Съществуват мнения, че подобен текст би могъл да бъде подписан и от хора, които приемат еволюцията.
В отговор на този списък и други подобни, Националният център за научно образование съставя списък на учени, които подкрепят еволюцията, наречен „Проект Стийв“[12], защото съдържа само учени, чието име е Стивън (или вариациите му като Стефани, Стефан, Естебан и пр.). Подписалите се в списъка по данни от 2007 г. са около 800, от което може да се заключи, че само чрез името Стив и сродните му учените, подкрепящи еволюцията, са близо до бройката на тези, които я отхвърлят, а ако списъкът не съдържаше ограничения за имената, то разликата би била много сериозна.
От казано през 2003 г. от Уилям Дембски от Институт „Дискавъри“ обаче се разбира, че целта на института не е да оспорва, че мнозинството от учените подкрепят натуралистична концепция за еволюцията, а че наистина има сериозни учени, които не приемат такава концепция. Това се е поставяло под въпрос от Националния център за научно образование[13].
През 2005 г. тръгва и друга проеволюционна инициатива – „A Scientific Support for Darwinism (And For Public Schools Not To Teach „Intelligent Design“ As Science)“, т.е: „Научна подкрепа за дарвинизма (И за това в държавни училища да не се преподава „Интелигентен дизайн“ като наука)“. Тази инициатива представлява петиция, която е подписана от 7733 учени само за 4 дена. Такива акции не доказват верността на еволюционната теория, но показват, че тя се радва на сериозна подкрепа.
Мнението на мнозинството, въпреки значението си, не трябва автоматично да се приема за идентично с истината. В исторически план има редица случаи, когато мнозинството е приемало грешни твърдения – геоцентризма, хипотезата за произволното самозараждане[14], виждането за неподвижността на континентите и др. А пред еволюционната теория според автора стоят проблеми, които имат нужда от своето осветляване[15]. На първо място, междувидовата еволюция е ненаблюдаема, защото, за да може да се убедим, че многото микроеволюционни промени са довели до еволюция на макроеволюционно ниво, е нужно време, с което ограничеността на нашия живот не ни позволява да разполагаме. Ако човечеството продължи своето съществуване за такива периоди и всяко поколение описва настъпилите еволюционни промени на микро ниво, това би направило еволюцията наблюдаема. Разбира се, не абсолютно всяко научно знание е наблюдаемо по своя характер, но същевременно наблюдаемостта е важен научен критерий.
Теорията на еволюцията правилно отбелязва генетичните прилики между човека и шимпанзето, които са 96%, или анатомичните сходства, но от това обяснението, че човекът и шимпанзето имат общ произход, макар и вероятно, не е непременно задължително обяснение – все пак генетичната прилика на човека с абисинската котка е около 90%, на човека с домашното говедо е около 80%[16], а с плодовата мушица – около 60%[17]. Още повече, че тази малка разлика на генетично ниво води до големи разлики в социалния, интелектуалния и духовния живот на хората и шимпанзетата. Биохимикът Сър Ернст Чейн († 1979), Нобелов лауреат за медицина и физиология (1945), отбелязва: „Не е нужно да бъдем експерти по зоология, анатомия или физиология, за да видим, че съществуват някои сходства между маймуните и човека, но със сигурност за нас са по-важни разликите, отколкото сходствата. За разлика от хората маймуните не са способни да станат философи, математици, пророци, писатели, поети, композитори, художници и учени“[18].
Еволюционната теория обяснява наличието на рудиментни органи като остатъчен елемент от еволюцията. Но това, че даден орган на някакъв етап е обявен за рудиментен, не означава, че един ден няма да бъде намерена неговата функция – както например се случва с апендиксът или с щитовидната жлеза, нито пък показва, че е свидетелство непременно само за еволюционната теория – би могъл да свидетелства и за някое друго виждане.
Такъв подход на използване на аргументи, породени от недостатъчно научно знание и на наместването им към научни теории може да се опише като „наука на празнините“ и не е непременно по-добър от подобния подход, използван от креационистите, иронизиран като „бог на празнините“[19].
Личността на Дарвин и отношението му към Бога
. Разглеждането на религиозните възгледи на основателя на еволюционната теория може да послужи като въведение във връзка с въпроса за отношението на еволюционната теория към религията. Възгледите на Дарвин относно Бога са противоречиви[20]. През живота си той заема различни позиции по този въпрос. Също така е трудно да се каже дали когато споменава Бога, доколко наистина вярва в това, което казва, или го прави като дипломатичен подход с оглед на по-лесното приемане на неговите възгледи.
Не е без значение семейната среда, в която израства. Чарлз Дарвин е роден в заможното семейство на Робърт Дарвин и Сюзана Уеджуд.  Баща му по професия е лекар, по убеждения невярващ, а майка му посещава Унитарианска църква (унитарианството е учение, което отрича Троичността на Бога и Божествеността на Иисус Христос). Въпреки това самият Чарлз Дарвин е кръстен като дете в Англиканската църква. Майка му умира, когато е на осем години и самият Чарлз признава, че не си спомня почти нищо за нея.
През 1825 г. той започва да изучава медицина в Единбург, каквото е желанието на баща му, но след време разбира, че няма призвание за професията на баща си. След като Робърт Дарвин осъзнава, че синът му няма да стане лекар, го съветва да стане свещеник, защото смята, че това ще му даде стабилно положение в обществото. Самият Чарлз по това време, изглежда, вярва в Бога, макар че има и интелектуални пречки да се отдаде напълно на вярата. По-късно той си спомня: „Аз помолих да ми се даде определено време за размисъл, тъй като на основанието на малкото сведения, с които разполагах, не можех без колебания да заявя, че вярвам на всички догми на Англиканската църква. От друга страна, мисълта да стана селски свещеник ми харесваше. Затова старателно прочетох книгата на Пирсън ”За вероучението” и няколко други богословски книги, а тъй като в онова време нямах ни най-малко съмнение в пълната и буквалната истинност на всяка дума в Библията, то аз много скоро се убедих, че нашето вероучение трябва да се смята напълно приемливо. Мен обаче ме поразяваше колко е нелогично да се говори, че вярвам в онова, което аз не мога да разбера и което фактически не се поддава на разбиране. Аз бих могъл с пълна сигурност да кажа, че нямам никакво желание да оспорвам тази или онази догма, но никога не съм бил такъв глупак, за да чувствам или казвам: „credo quia incredibile…”[21].
Очевидно е, че погрешното вярване в необходимостта от буквално разбиране на Библията в ранния период на Ч. Дарвин оказва негативно влияние върху последващия религиозен живот на учения. Пред него се очертават две картини, тази на Битие като (уж) описваща буквалния и същински начин, по който е създаден светът и това, което според Дарвин показват неговите собствени изследвания и фактите. Може би основен проблем за вярата на Чарлз Дарвин е нейното прекалено рационализиране. Според отец Александър Мен той търси за нея такива осезаеми аргументи, каквито са в основата на неговите биологически хипотези. На преклонна възраст Дарвин е попитан от Е. Евелин защо се отказва от религиозното учение. Отговорът му е: „Защото аз не намерих доказателства в негова полза”[22].
През 1827 г. Чарлз Дарвин постъпва в университета в Кеймбридж, за да стане свещеник. Там се запознава с двама свещеници – ботаникът Джон Хензлоу и геологът Адам Седжуик. За първия в своята автобиография Дарвин казва, че приятелството му с него е най-важното обстоятелство в цялата му кариера, а за втория, че разширява интелектуалния му хоризонт.
През 1831 г. Ч. Дарвин завършва образованието си и вече може да стане свещеник. Тогава обаче получава предложение да участва в околосветско пътешествие с кораба „Бигъл”, благодарение на което посещава Галапагоските острови, които оказват значително влияние върху създаването на еволюционната теория. Колкото до въпроса за бъдещата му свещеническа кариера няколкогодишното пътуване с „Бигъл“, според израза на отец Александър Мен, решава въпроса от само себе си.
Три години след като приключва пътешествието си, през 1839 г. Чарлз се оженва за своята братовчедка Ема Уеджуд. Тя е описвана като всеотдайна и любяща съпруга. По вероизповедание е унитарианка (също като майка му). Известно е, че тя се притеснява от някои възгледи на съпруга си по отношение на Бога и че му изпраща писмо (когато все още не са женени), в което изразява тревогата си, че поради това двамата ще бъдат разделени за вечността. Чарлз Дарвин не остава равнодушен към писмото, защото сам свидетелства, че го е целувал и е плакал. Напълно е възможно дълбоката религиозност на съпругата му Ема, която Ч. Дарвин много обича, да смекчава позицията му към християнството.
Според някои мнения Чарлз Дарвин изгубва християнската си вяра след смъртта на 10-годишната си дъщеря Ани (1851 г.), след което започва да се самоопределя като агностик – човек, който не заема позиция относно съществуването на Бога. В писмото си към Джон Фордайс той категорично отрича да е бил някога атеист и се определя по-скоро като агностик: „В най-крайните моменти на колебания аз никога не съм бил атеист, в смисъл да отричам съществуването на Бога. Мисля че като цяло (и все повече и повече, когато остарявам) агностик би било най-точното описание на моята умствена нагласа“[23]. Като причина за промяната на възгледите му, освен семейната трагедия, буквалистичното разбиране на Писанието, рационализирането на вярата, може би трябва да се изтъкне и общото му душевно състояние – който фактор отчита отец А. Мен. Това, което някога доставя голямо удоволствие на учения – поезията, живописта, музиката, Шекспир, вече му се струва безинтересно. Самият той твърди, че загубата му на „висшите естетически вкусове” е достойна за съжаление и „е равносилна на загубата на щастие”. В своя „Дневник” Дарвин пише: „Добре помня своето убеждение, че в човека има нещо повече освен диханието на тялото му. Но сега даже най-величествените пейзажи не биха могли да възбудят в мен подобни убеждения и чувства”[24].
Чарлз Дарвин умира през 1882 година[25]. Приживе той очаква да бъде погребан в църковното гробище Сейнт Мери в Доун, но тленните му останки са положени в Уестминстърското абатство, където са короновани и погребани много британски крале. Това става по настояване на негови колеги и със съдействието на президента на Кралското общество. За някои може да изглежда ироничен фактът, че тялото на Ч. Дарвин почива в църква[26], но ако той наистина е считан за враждебен на религията, една църковна сграда би била последното място, където някой би предложил Дарвин да бъде погребан.
   И така, независимо, че името на Чарлз Дарвин е използвано от определени кръгове като знаме на атеизма и че е популярно сред широка аудитория мнението, че той е бил атеист, на базата на фактите определено може да се отрече, че това е така[27]. Не е за пренебрегване и неговото душевно състояние в последните години на живота му, състояние на апатия, което като че ли кара да се постави под съмнение убедеността на неговия агностицизъм. С оглед на целия му живот се създава впечатлението, че по отношение на вярата в Чарлз Дарвин има една несигурност и непоследователност.
Отношението на еволюционната теория към религията. И от вярващи, и от невярващи еволюционната теория понякога се разглежда като възглед, който отрича Бога[28]. Разбирайки библейската книга Битие твърде буквално, сякаш тя описва същинския начин, по който е създаден светът и като свързват това си мнение с факта, че Чарлз Дарвин предлага различен възглед за произхода, стигат до извода, че Дарвиновата теория предполага отричане на Бога. Тя определено е използвана по този начин от мнозина апологети на атеизма, но това не означава, че нейната същност е наистина атеистична. Според съветския критик на религията Григорий Гурев дарвинизмът „представлява безусловно едно атеистично учение”[29].
Колко е различна тази негова „безусловна” сигурност от твърденията на самия Дарвин. В свое писмо от 1876 г. до Джон Фордайс Чарлз Дарвин пише: „Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че човек може да бъде ревностен теист и еволюционист“[30] и дава за примери англиканския свещеник Чарлз Кингсли и американския ботаник-дарвинист Аса Грей.
Освен това, в своя монументален труд „Произход на видовете”, Чарлз Дарвин не дебатира с възгледа дали Бог въобще е създал света, а с този дали видовете са сътворени поотделно, или имат общ произход (каквато е позицията му)[31] и твърди, че неговото виждане „се съгласува по-добре с това, което знаем за законите, наложени на материята от Твореца“[32].
В заключението на книгата си Дарвин настоява, че теорията му не бива да се смята за противопоставяща се на нечии религиозни убеждения[33] и цитира какво му е писал споменатият вече Ч. Кингсли (без да го назовава). Последният „ми писа, че „постепенно се научил да разбира, че божествената концепция да се вярва, че Той е сътворил малко оригинални форми, способни на саморазвитие в нови и необходими форми, е толкова благородна, колкото и да се вярва, че Той се е нуждаел от нов творчески акт, за да запълни празнините, причинени от действието на неговите закони“[34].
Заедно с това, в самия завършек на своята книга, Ч. Дарвин намира място за Бога в своята еволюционна теория, Когото поставя като инициатор на самото начало на живота, преди еволюцията да тръгне: „Има величие в този възглед  за живота с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от Твореца в малко форми или в една, и че докато планетата продължава да се върти съгласно установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили безброй форми, най-прекрасни и чудни“[35].
„От Твореца” обаче липсва в първото издание на неговата книга, а е добавка към второто и всички останали нейни издания по-късно, осъществени по времето, когато Ч. Дарвин е все още жив. В свое писмо от 1863 г. Дарвин заявява, че е направил тази добавка заради общественото мнение[36]. Спорно е обаче доколко това мнение отразява окончателната му позиция, защото по време на неговия живот книгата претърпява общо шест издания, три от които са факт след гореспоменатото писмо – през 1866, 1869, 1872 г. Тоест остава необясним фактът защо, след като Дарвин съжалява, че във второто издание добавя „от Твореца”, той в следващите издания продължава да го публикува по този начин, като последното издание е цели 9 години след заявеното от него през 1863 г. – достатъчно време да осмисли убежденията си!
Разбира се, величието в този възглед за развитието на живота, с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от Твореца в малко форми или в една, запазва своята възхитителност, независимо от личните противоречиви убеждения на самия Дарвин.
   От казаното досега може да се заключи, че независимо от собствените възгледи на Чарлз Дарвин относно религията самият той, макар че не се счита за християнин, не смята, че неговата теория е в конфликт с вярата в Бога. Затова да се използва името на Дарвин и неговата теория като оправдаване на атеизма, е несъстоятелно. Не бива еволюцията да се поставя на една плоскост с атеизма и човек да бъде задължаван да избира между Бог и еволюцията, между върховната истина за битието и онова, което твърди съвременната наука[37]. Американският биолог (агностик) Стивън Джей Гулд, след като дава примери за учени еволюционисти, които не са религиозни и такива, които са, пише: „Или половината мои колеги са изключително глупави, или дарвиновата наука е напълно съвместима с конвенционалните религиозни вярвания – и еднакво съвместима и с атеизма”[38].
Еволюционната теория не е нито религиозна, нито антирелигиозна по своята същност. Тя е научна теория и се отнася до естествените процеси, които довеждат до развитието на живота и неговия биологичен механизъм, без да обсъжда въпроси от наднаучно естество като този за Първопричината на съществуването. Тя е неутрална по въпроса за съществуването на Бога и нейните последствия не водят непременно до отхвърляне на телеологичността в творението[39], а единствено до изясняване на материалните причини за неговото развитие[40]. И ако се намерят автори, които да използват еволюцията като аргумент срещу съществуването на Бога, това означава, че при тях еволюционната теория е изгубила своя смисъл на научен възглед и се е превърнала в една философия, в една псевдорелигия[41].
Как да се отнасяме спрямо теорията на еволюцията. Независимо от това дали считаме еволюционната теория за истина или не, тя е възглед, приемащ се от мнозинството биолози по света. Eволюционната теория властва в науката почти необезпокоявано вече около 150 години. Това не е нещо, което може с лека ръка да бъде пренебрегнато. Същевременно трябва да се напомни на онези, които искат да я превърнат в абсолютен, вечен научен догмат, че и Птолемеевата геоцентрична система властва в науката дълго време, при това не 150 години, а близо 10 пъти повече!
Второ, почти пълният монопол на тази теория в науката не бива да притеснява християните, дотолкова, доколкото еволюционната теория по своята природа не враждува с религията. Ако такава вражда все пак е налице, тя е плод на неправилното разбиране на еволюцията, както между другото би могло да се каже, че учението за геоцентризма е свързано с неправилно разбиране на Свещеното Писание.
Трето, точно, защото еволюционната теория е научна теория (което няма отношение към въпроса дали е вярна, или не е), може само по научен път, на базата на научни аргументи, да се определи нейната истинност. По същия начин, именно защото е научна теория, християните имаме пълното основание да застанем срещу всеки, който се опитва да използва еволюционната теория като подкрепяща атеизма, правейки от нея псевдорелигиозна идеология.
Четвърто, връщайки се по-назад към историята, можем да се поучим от грешките на другите. През XVII в. Римокатолическата църква осъди хелиоцентризма като противоречащ на Писанието. То би могло да се разбира и в смисъл, който противоречи на хелиоцентризма, както и на еволюцията, но нека и ние като римокатолиците да не се окажем заложници на собствените си богословски грешки, отхвърляйки теория, която може да се окаже, че е една научна истина! За предпочитане е да подходим към нея като една възможност, съобразявайки се с научните аргументи в нейна полза (разбира се и с онези, които не говорят в нейна полза), вместо впоследствие да се налага да се оправдаваме, че реакцията ни навремето е била погрешна и спрямо тази теория, и спрямо собственото ни разбиране за това, което е православие и което
не е.

Автор: Атанас Ваташки

* Из книгата „Религия и наука – противопоставяне или единение“


[1] To John Fordyce, 7 May 1879: https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-12041.xml

[2] Въпреки че термините „еволюционна теория“ и „еволюция“ често се използват взаимозаменяемо (вкл. в това изследване), те са различни. Ако еволюцията се отнася до промени сред организмите, то еволюционната теория се отнася до систематично изследване на въпроса за това как тези промени се осъществяват (ако трябва да се прояви още по-голяма точност, трябва да се каже, че има няколко подварианта на еволюционната теория  – като градуализма и теорията на точковото равновесие). От това пък може да се заключи, че евентуалната достоверност на еволюцията не води автоматично до достоверност на еволюционната теория като специфичен възглед за начина, по който еволюцията протича.

[3] Срв. Стефоф, Ребека. Чарлс Дарвин и революцията на теорията за еволюцията. С., 2007, с. 29, 32.

[4] Български тълковен речник А-Я… с. 957.

[5] Срв. Колинс, Франсис. Езикът на Бог. Учен представя доказателства в подкрепа на вярата. С., 2008, с. 129-130; cf. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 53-54.

[6] Cf. Ibid, p. 21-22.

[7] D. M. S. Watson. Adaptation. In: British Association for the Advancement of Science, Report of the Ninety-Seventh Meeting, p. 95: https://archive.org/stream/reportofbritisha30adva#page/n3/mode/2up

[8] Източник: http://www.people-press.org/2009/07/09/section-5-evolution-climate-change-and-other-issues/

[9] Възглед, според който някои факти във Вселената са най-добри обясними с интелигентна причина. Подобен възглед може да бъде критикуван не заради интелигентната причина, а защото, търсейки свръхестествено обяснение в полето на науката, която изследва видимия свят и търси естествени причини, „Интелигентен дизайн“ излиза от рамките на научното обяснение, както впрочем излизат от неговите рамки и атеистичните еволюционисти, които приемат, че ако знаем естествените фактори за появата на живота, то това знание отрича Божието съществуване.

[10] Повече за декларацията може да се види на: http://www.dissentfromdarwin.org/faq/

[11] Английският текст на изявлението може да се прочете на следния електронен адрес: http://www.dissentfromdarwin.org/

[12] Повече за проекта може да се види на:  https://ncse.com/project-steve

[13] Cf. William A. Dembski. Project Steve – Establishing the Obvious: A Response to the NCSE: http://www.discovery.org/a/1393

[14] Става дума за възглед, според който живи организми могат да  се появят от нежива материя – например личинки да възникнат от мъртва плът, мухите – от сметта, а мишките – от зърното. Този възглед е отречен от Франческо Реди († 1697) и Луи Пастьор († 1895). Относно идейната основа на хипотезата за самозараждането и съответна критика към нея вж. Маринов, Борис. Има ли противоречие между науката и Библията по въпроса за същината, произхода и развитието на живота? С., 1942, с. 52-65.

[15] За критика на различни еволюционистки аргументи вж. Пак там, с. 80-111.

[16] Cf. Humans share almost all of our DNA with cats, cattle and mice: https://www.independent.co.uk/news/science/human-dna-share-cats-cattle-mice-same-genetics-code-a8292111.html

[17] Background on Comparative Genomic Analysis: https://www.genome.gov/

[18] 50 Нобелови лауреати и други велики учени… с. 45.

[19] „Бог на празнините“ (от англ. God of the gaps) е фраза, описваща тенденцията от страна на някои да обясняват пропуските в научното познание с Божия намеса.

[20] Биографични сведения за живота и възгледите на Чарлз Дарвин се използват от: Мен, Александър. По въпроса за мирогледа на Чарлз Дарвин. В: Произход на религията… с. 246-254; Стефоф, Р. Чарлс Дарвин и революцията…
Въпросът за религиозните възгледи на Дарвин в българската богословска мисъл е разгледан накратко от проф. Иван Панчовски в неговата статия „Безбожник ли е бил Дарвин?“(ДК, кн. 3. С., 1938, с. 65-69), като неговият анализ е непълен.

[21] Цит. по: Мен, А. По въпроса за мирогледа на Чарлз Дарвин. В: Произход на религията… с. 248-49. Дарвин говори за приписваната на Тертулиан фраза „вярвам, защото е абсурдно“. За това, че изразът е по-различен, както и за това, че Тертулиан в никакъв случай не отхвърля разума, вж. Кураев, А. За вярата и знанието… с. 56-57.

[22] Цит. по: Мен, А. По въпроса за мирогледа на Чарлз Дарвин. В: Произход на религията… с. 251.

[23] To John Fordyce, 7 May 1879…
Бъдещият проф. Иван Панчовски привежда този цитат от Дарвин през друг автор (заради което вероятно се и подвежда), но само до първото изречение (срв. Безбожник ли е бил Дарвин… с. 68-69), за да аргументира позицията си, че Дарвин е вярвал в Бога. Това си мнение за убежденията на Чарлз Дарвин проф. И. Панчовски излага на няколко места в своята статия, а неговата погрешност може да се отдаде на недостатъчното познаване на възгледите на самия Ч. Дарвин.

[24] Срв. Мен, А. По въпроса за мирогледа на Чарлз Дарвин. В: Произход на религията… с. 253-254.

[25] Популярен мит е, че преди смъртта си Чарлз Дарвин се отказва от своята теория (или поне изразява съмнение в нея) и приема християнството (вж. Стефоф, Р. Чарлс Дарвин и революцията… с. 100). Тази история се появява за първи път в американско баптистко списание през 1915 г., чак 33 години след смъртта му. Според публикацията в него Лейди Хоуп се среща с Дарвин няколко месеца преди смъртта му. Историята обаче е отречена от цялото семейство на Дарвин. Проф. Иван Панчовски разглежда тази история като действителен епизод от живота на Дарвин (срв. Безбожник ли е бил Дарвин… с. 68).

[26] Срв напр. Стефоф, Р. Чарлс Дарвин и революцията… с. 101.

[27] Предвид тази атеистична злоупотреба с еволюционната теория е напълно обяснимо, ако някои са били заблудени за убежденията на самия Чарлз Дарвин. Йеромонах Серафим Роуз например заявява, че „еволюционната теория е била създадена от невярващи, които са искали да отрекат Божието действие в творението и да обяснят сътворението само с „естествени“ причини“ (cf. Rose, S. Genesis, Creation and Early Man … p. 438).

[28] Една от най-сериозните критики на еволюционната теория от православен автор, е тази на йером. Серафим Роуз. Той я разглежда не като наистина научна теория, а като атеистична философска спекулация, която е в категорично противоречие със светите отци на Църквата – cf. Ibid, p. 105-675.

[29] Гурев, Григорий. Великий конфликт. Борьба между наукой и религией. Москва, 1965, с. 62.

[30] To John Fordyce, 7 May 1879…

[31] Срв. Дарвин, Чарлз. Произход на видовете чрез естествен отбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот. С., 2011, с. 153, 180, 187, 202, 550, 552, 568-569.

[32] Пак там, с. 568.

[33] Срв. Пак там, с. 560.

[34] Пак там, с. 560. Писмото на Кингсли, за което говори Дарвин, може да се прочете тук: https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-2534.xml

[35] Дарвин, Ч. Произход на видовете… с. 570. Атеистът Шпилер явно е бил разочарован от тези думи на Дарвин, защото пише: „За жалост, сам Дарвин мисли, че животът в първата клетка е вдъхнат от Създателя“ (цит. по: Панчовски, И. Безбожник ли е бил Дарвин… с. 66).

[36] Cf. To J. D. Hooker [29 March 1863]: https://www.darwinproject.ac.uk

[37] А такива възгледи не липсват. Срв. напр. Велчев, Валентин. Вяра и наука. С., 2010, с. 203-204.

[38] Stephen Jay Gould. Impeaching a Self-Appointed Judge. In: Scientific American, July 1992, p. 119.

[39] Някои смятат, че еволюционната теория обезсмисля използването на телеологичния аргумент. След като еволюцията е способна да създаде биологичното разнообразие, хармонията и реда в природата, позоваването на Бога в случая се приема като излишно. Такова разбиране всъщност предполага едно смесване на методите на религията и тези на науката. Еволюционната теория се опитва да обясни как е създаден светът, а религията – от Кого. Еволюционната теория не казва, че биологичното разнообразие и редът в творението не са резултат от Бога Творец, нито твърди, че само и единствено еволюцията, без участието на Бог, е произвела биологичното разнообразие на Земята. Следователно телеологичният аргумент може да продължи да бъде приеман, независимо от теориите за начина на развитие на живота. Фактът, че науката може да даде някакво обяснение за даден природен процес (независимо дали то е вярно или грешно) не означава, че това обяснение отхвърля ролята на Бог в този природен процес.

[40] Срв. За връзката между телеология и еволюция вж. Пенов, Димитър. За произхода и целта на света. В: ГДА, 1956/1957. С., 1957, с. 122-130.

[41] За необходимостта от различаване на еволюцията като биологична теория и като философска доктрина, вж. книгата на Джон Ленокс „Погребала ли е науката Бога“. С., 2005, с. 103-119. За цялата книга е характерен един подход на определяне на методите на науката въобще и разграничението им от философските твърдения.

9 Comments on Еволюционната теория, Дарвин и религията*

  1. Валентин Велчев // 07/11/2017 в 21:58 //

    Изобщо не съм съгласен, че Дарвин е смятал, че неговата еволюционна теория се нуждае от Творец!
    В запазена кореспонденция с неговия наставник Чарлс Лайъл, Дарвин изрично подчертава, че изобщо не приема идеята за Божествена намеса в еволюцията:
    „Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво (свръхестествено) чудо, в които и да е етап от развитието.“
    R. E. Clark, Darwin: Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86

    В друго писмо до своя приятел ботаника Джоузеф Хукър, Дарвин още споделя, че началната примитивна клетка (която си представя като капка протоплазма, подобна на желе) би могла да възникне и посредством абиогенеза. Ето частта от текста, в която той обяснява как би могло да се получи самозараждането на първия жив организъм:
    “Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да приемем химически да се формира протеинова структура, готова и за по-сложни промени.”
    Charles Darwin, in Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202.

    Според д-р Лаурънс Крофт, малко след смъртта на Дарвин семейството му нарочно унищожило много от неговите документи, за да прикрие неприязънта му към християнството.
    Lawrence R. Croft, The Life and Death of Charles Darwin (Chorley: Elmwood Books, 1989), p. 95. See also Russell Grigg, Darwin’s Arguments Against God, 13 June 2008, at: creationontheweb.com.

    Сто години след публикуването на „Произход на видовете“, биологът и член на Кралското общество, сър Джулиън Хъксли, казва: „Дарвинизмът изхвърли самата идея за Бога като творец на живота от сферата на рационалната дискусия.”
    Cited in Sol Tax and Charles Callender, (eds.), Evolution After Darwin, vol. 3 (Chicago: University of Chicago Press, 1960), p. 45.

  2. Валентин Велчев // 08/11/2017 в 21:55 //

    Ето тук има много хубава статия, в която могат да се проследят религиозните възгледи на Дарвин. (Виж втора и трета точки.)
    http://humanism.su/ru/articles.phtml?num=000747

  3. Здравей. И аз не съм съгласен, че е смятал, че теорията му се нуждае от Творец. Той говори за Него в началото, а след това Го игнорира (в този дух е и първият цитат, който си сложил) и минимизира Неговата роля спрямо онази, която има преди неговата теория. Все пак аз твърдя, че въпросът с неговите убеждения и теория е много по-сложен, и апелирам да не бъде оставян да бъде решаван от страна на атеистите или креационистите (от които си посочил две връзки).

  4. Валентин Велчев // 10/11/2017 в 13:16 //

    Възгледите на Дарвин са най-малкият проблем в случая. Еволюционната теория наистина използва научния метод, но не е научно доказана! През петдесетте години на ХХ век теорията за Стационарната вселена се счита за меродавна. Тя постановява, че вселената и животът са вечносъществуващи. Тогава също е имало не малко теолози, които са „доказвали“, че тя чудесно се съгласува с Битие. Чудя се когато еволюционната теория падне от пиедестала си, тогава с какво ще съгласувате Битие – това в рамките на шегата, разбира се.
    Извън шегата, християнството приема, че светът е сътворен от нищо. Това е нарушение на закона за запазване на материята/енергията, т.е. представлява чудо. Но науката не приема свръхестествени явления и по такъв начин излиза, че не можеш да съгласуваш християнството с науката. Тоест дори да го свържеш с еволюционната теория, то пак си остава антинаучно. Как решаваш този проблем?

  5. Избягвам да коментирам научната стойност на еволюционната теория (освен в някои общи положения), защото не е нещо, от което разбирам. Колкото до Битие, на други места съм казал, че тя може да се съгласува с еволюционната теория, но по същество не е обвързана с никой специфичен научен възглед, защото е религиозно, а не научно обяснение.
    По втория абзац, много може да се каже, но най-общо казано това твърдение, че науката не приема свръхестествените процеси е твърдение не на самата наука, а на атеистите (и по-точно сциентистите) и мисля, че е добре да не приемаме тяхната пропаганда. По-точно е да се каже, че тя не изследва свръхестествените процеси, нито може да го прави, защото се занимава с друга сфера на интерес.
    П.С. Не бих искал тук да се точат безсмислени, безкрайни разисквания като в коментарите в блога на Радо. Ако имаш нещо да ми кажеш, знаеш кога можеш да го направиш.

  6. Валентин Велчев // 11/11/2017 в 17:02 //

    Коментарите, които ти пиша изобщо не са безсмислени!
    Първо, постарах се да ти покажа, че имаш грешка в статията като се опитваш да прокараш възгледа, че Дарвин е отреждал каквата и да било роля на Бога в своята теория. Няма никакво значение дали определени негови мисли са цитирани от атеисти, креационисти, агностици и пр. Като цяло писмата му разкриват, че той е бил настроен против християнството и е сдържал неприязънта си единствено заради общественото мнение и нежеланието да нарани религиозните чувства на съпругата си. Теорията му по същество е отрицание на библейския възглед за сътворението, а интегрирана в християнството се превръща в „троянски кон“, който го разрушава отвътре.

    Второ, показах ти, че няма никаква нужда от този синкретизъм на християнството с дарвиновата теория, защото тя не е научна – утре ще падне и ще трябва отново да моделирате Библията, така че да се стикова със следващата и т.н., и т.н. Така всеки ще ни смята за нагаждачи, които като нямат собствена позиция, постоянно се прикачват към всяка модерна научна парадигма. Предполагам разбираш, че така се руши не толкова нашия авторитет, колкото този на Църквата.

    Трето, пиша ти тук, защото теистичната еволюция, която защитаваш е изключително опасно учение и всички, които четат статиите ти трябва да бъдат наясно със слабостите на този възглед, с които ти си пропуснал да ги запознаеш. За сега ще спра до тук и ще ти предоставя възможността ти да го направиш сам, защото смятам, че така е коректно. Но ако не си наясно защо това учение е антагонистично на християнството или не искаш умишлено да разкриеш неговите слаби страни, тогава ще го направя аз.
    Поздрави!

  7. Това е твоята интерпретация. Моята е по-горе.

    1. Да, бил настроен против Християнството, съгласен съм. Съгласен съм и че се е влияел от общественото мнение и жена си. Заедно с това според собствените му думи, включително и от писмата му, за които говориш, както съм показал, се вижда, че не е бил атеист, както и че е бил убеден, че теорията му е съвместима с религията. Това са факти. Ако е той го е смятал,при условие, че както казваш, е враждебен на Християнството, няма причина ние, които сме вярващи, да не го смятаме.

    2. Не става дума за синкретизъм. Аз пак ти казвам, че не се моделира Библията с Еволюцията специално, защото Библията е съвместима принципно със всяка една научна теория, доколкото последната се придържа в полето на науката. Както отбелязва Владимир Лоски, богословието „напълно се задоволява с всяка научна теория за света, при условие, че същата не преминава неговите граници и не отрича дръзко онова, което е извън нейното полезрение“.
    Има еволюционисти, както сме си говорили, които правят от еволюцията философско учение, но това вече е извън еволюцията като научен възглед.
    Така че руши се авторитета на Църквата, ако тя се обвързва с някой възглед (пак ти припомням случая с геоцентризма), а не, ако се покаже, че спрямо нея са допустими различни научни възгледи. Това правя.

    3. Не защитавам теистичната еволюция. Казах ти, че просто се опитвам да покажа, че е възможна. Прочети пак статията за Теистичната еволюция и ще видиш, че виждам възможни проблеми при нея, т.е. не я приемам безкритично.

    П.С. Нямах предвид, че коментарите ти в онези дискусии са били безсмислени, а че отстрани погледнато не са довели до нищо, но всеки си е останал на своята позиция.

  8. Валентин Велчев // 25/11/2017 в 11:41 //

    Добре, ще напиша накратко три следствия от превръщането на Битие в митология.
    1. Хомосексуализъм!
    Стиховете:
    „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете) , над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялатаземя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.“
    Битие 1:27‭-‬28 СИ
    вече нямат задължителна сила!
    2. Аборти!
    Щом видовете са претърпели еволюция, тогава „ембриогенезата е кратко повторение на филогенезата“, т.е. можеш да абортираш зародиша, защото той още не е човек, а е на някои от етапите риба, земноводно, влечуго, австралопитек и пр.
    (Да поясня. Макар законът на Хекел отдавна да е отречен, все пак остава една ревизирана негова версия в учебниците по Теория на еволюцията.)
    3. Отпада необходимостта от Изкупление!
    Ако съблазняването на Ева от „змията“ е само алегория, тогава смъртта на кръста и възкресението също са преобразни.
    Нямам време да пиша повече, но релативирането на разказа за Сътворението разклаща цялата християнска етика и догматика! Разбирам, че искаш да привлечеш еволюционисти към християнството, но цената, която плащаш е много висока и абсолютно неприемлива. Освен това еволюционната теория скоро ще падне от сцената, така че няма нужда да й се кланяме.
    Надявам се след Нова година да излезе една моя нова книга, в която съм дал повече разяснения по тези въпроси. Поздрави!

  9. Не знам какви са последствията, но аз съм против превръщането на Битие в митология.
    По отношение на абортите, те са благоприятствани от атеизма въобще (вкл. и от еволюционисткия), но нещата се променят при една теистична интерпретация на еволюцията, при която животът би започнал от момента на зачатието, когато се съединява душата със зародиша.
    Относно темата за изкуплението и еволюционизма вече съм написал, че тази тема наистина я считам за проблем, макар и не нерешим, но по-трудно решим от други.
    Успех с книгата!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: