Еволюционната теория, Дарвин и религията*

Еволюционната теория е научна теория за развитието на живота на земята. Според нея настоящото разнообразие от видове се дължи на постепенни процеси, в рамките на дълъг период от време, през който се развива от простото към сложното като се е променя, адаптирайки се към околната среда. Според нея всички организми имат общ произход от една единствена клетка, зародила се от нежива материя. Създател на еволюционната теория е Чарлз Дарвин, а нейното надграждане след него се нарича неодарвинизъм.

Трябва да кажем,  че теорията на Ч. Дарвин не се появява внезапно, от нищото, но различни мислители преди него подготвят почвата за нейната поява. Всъщност Дарвин дори не е първият, на който му е хрумнала идеята за еволюцията и за това, че Земята не е на няколко хиляди години. В края на XVIII в. шотландецът Джеймс Хатън (1726-1797) публикува книгата „Теория за земята”, според която сегашният вид на земята трябва да се обясни с бавно въздействие на еднородни сили през много продължителен период от време[1]. Че Земята е стара, на милиони години, макар че не се е наемал да каже точно колко, е и била позицията на британския прочут геолог Чарлз Лайел (1797-1875). Дядото на Дарвин, Еразъм Дарвин (1731-1802), е известно, че също е смятал, че всички организми на земята произхождат от общ предшественик. Френският учен Жан-Батист Ламарк (1744-1829) бил създател на своя теория на еволюцията, предхождаща тази на Чарлз Дарвин, различавайки се от Ч. Дарвин във задвижващите еволюцията фактори. Последният обаче се смята за най-систематичен и точен в своя възглед, който подкрепя с изследвания и няколко съчинения.

Еволюционната теория и съвременната наука

Огромен процент от биолозите приемат еволюционната теория на Дарвин за научен факт и в по-голямата част от света тя се представя като водещо, ако не и единствено смислено обяснение за развитието на живота.  Голямата й популярност сама по себе си не означава, че еволюцията е факт,  но е сериозен аргумент в тази насока, доколкото отразява едно преобладаващо мнение в общност, която се предполага, че е съставена от експерти. Всеки човек разбира се има някакви пристрастия, които е много трудно да се отделят от нашите обяснения. Затова е и напълно възможно да съществуват учени, които подкрепят еволюцията, защото са атеисти, и я приемат за алтернатива на сътворението. Такъв случай, изглежда, е зоологът Дейвид Уотсън, според който еволюцията „е универсално приета теория не защото може да бъде доказано чрез логически последователни доказателства, че е истина, а защото единствената алтернатива, специално сътворение, е явно невероятна“[2]. Очевидно е, че понякога еволюцията наистина се превръща в псевдо-религия, която замества истинската такава. Същевременно сред подкрепящите еволюционната теория има както невярващи, така и вярващи учени (бихме могли да споменем напр. Аса Грей, Теодосий Добжански, Франсиско Аяла, Франсис Колинс, Кенет Милър и др.), което поставя под съмнение атеистичния ентусиазъм на някои. Колкото до истинността на самия възглед, можем да кажем, че учените обикновено предпочитат подривните теории и може да се предположи, че с голямо усърдие биха предложили или се прикрепили към подобен възглед, който би им позволил да изпъкнат, ако разбира се, съществува друго, по-смислено научно обяснение. Според едно проучване от 2009 г. 97% от попитаните учени в САЩ смятат, че хората и другите живи същества са еволюирали с течение на времето, а 87% казват, че еволюцията се дължи на естествени причини, като естествения подбор[3]. Това е много висок процент.

За да илюстрираме по-добре въпроса с подкрепата за еволюционната теория от съвременните учени ще дадем един любопитен пример. През 2001 г. Институт Дискавъри (подкрепящ интелигентния дизайн[4]) публикува изявление A Scientific Dissent From Darwinism[5] (Научно разграничение от дарвинизма), според което: „Скептични сме относно възгледите за способността на случайни мутации и естествен подбор да обяснят сложността на живота. Трябва да бъде насърчено внимателно проучване на доказателствата за Дарвиновата теория“[6]. Изявлението е подписано от ок. 700 учени по данни към 2007 г. (с времето броят на подписалите се увеличава). Не е съвсем ясно обаче дали този текст е насочен към еволюционната теория въобще или към изключителността на естествения подбор и случайните мутации като механизми на еволюцията! Съществуват мнения, че подобен текст би могъл да бъде подписан и от хора, които приемат еволюцията! Независимо от тази неяснота, която като че ли компрометира декларацията, нека да приемем условно бройката на подписалите се. Като отговор на този списък и други подобни списъци, Националният център за научно образование съставя списък на учени, които подкрепят еволюцията. Проектът се казва „Проект Стийв“[7], защото съдържа само учени, чието име е Стивън (или вариациите му като Стефани, Стефан, Естебан и пр.). Подписалите се в списъка по данни от 2007 г. са ок. 800, от което може да се заключи, че само чрез името Стив и сродните му, учените, подкрепящи еволюцията са близо до бройката на тези, които я отхвърлят, а ако списъкът не съдържаше ограничения за имената, то разликата би била много сериозна. От казано през 2003 г. от Уилям Дембски от Института Дискавъри, се разбира, че целта на проекта е била не да оспорва, че мнозинството от учените подкрепят натуралистична концепция за еволюцията, а че наистина има сериозни учени, които не приемат тази концепция – което се е поставяло под въпрос от Националният център за научно образование[8]. През 2005 г. тръгва и друга проеволюционна инициатива – A Scientific Support for Darwinism (And For Public Schools Not To Teach „Intelligent Design“ As Science) Научна подкрепа за дарвинизма (И за това в държавни училища да не преподават „Интелигентен дизайн“ като наука), което представлява петиция, което е подписана от 7733 учени (от които над 3000 са биолози) само за 4 дена. Тези факти не доказват верността на еволюционната теория, но показват, че тя се радва на сериозна подкрепа. Колкото до моята лична позиция, тя се влияе от мнението на мнозинството учени. Съгласен съм, че еволюционната теория е едно напълно възможно обяснение, но и не гледам безкритично на нея. Мнението на мнозинството не трябва по дефолт да се приема за идентично с истината. В историята, включително и в историята на науката, има редица случаи, когато мнозинството е приемало грешни твърдения – геоцентризма, хипотезата за произволното самозараждане[9], виждането за неподвижността на континентите и др. А пред еволюционната теория според мен стоят проблеми, които имат нужда от своето осветляване[10]. На първо място, тя е ненаблюдаема, защото, за да се случва, изисква много дълги периоди от време, които са практически ненаблюдаеми от гледна точка на краткостта на човешкия живот – разбира се не всяко научно познание е наблюдаемо по своя характер. Теорията на еволюцията правилно отбелязва генетичните прилики между човекът и шимпанзето, които са 96%, или анатомичните такива, но от това обяснението, че човекът и шимпанзето имат общ произход, макар и вероятно, не е непременно задължително обяснение-все пак, генетичната прилика между човека и кравите е ок. 80%[11], а между човека и плодовата мушица е ок. 60%[12]. Още повече, че тази малка разлика на генетично ниво води до големи разлики в социалния и интелектуалния живот на хората и шимпанзетата. Еволюционната теория обяснява наличието на рудиментарни органи като остатъчен елемент от еволюцията. Но това, че един орган на някакъв етап е обявен за рудиментарен, не означава, че един ден няма да бъде намерена неговата функция – каквито примери съществуват[13], нито пък означава, че е свидетелство именно за еволюционната теория – би могъл да доказва и някое друго виждане. Такъв подход на използване на аргументи, породени от недостатъчно научно знание и на наместването им към научни теории може да се опише като „наука на празнините“ и не е непременно по-добър от същия подход, използван от креационистите.

„Просто теория“ ли е еволюционната теория?

Някои се противопоставят на еволюционната теория, изхождайки от наименованието й, и твърдят, че еволюцията е само теория, а не доказан факт, не е непременно научна истина. Оставяйки настрана въпросът за това дали еволюцията е доказана или не, е удачно да изясним значението на думата теория:

1. Възглед по даден въпрос, който е недоказан и е синоним на мнение, догадка. Във всекидневният език ние използваме за тези неща думата теория, но в науката това отговаря на хипотеза.
2. Фундаментално схващане в науката (например гравитационна теория).

В биологията еволюционната теория се счита за теория именно в този смисъл, като нещо, което е факт [14]. Това не означава, че тя е непременно такъв факт. Но за момента еволюцията е научният модел, който според мнозинството от учените обяснява най-добре развитието на живота. Еволюцията не трябва да има статут на нещо, което е едва ли не аксиома в биологията. Естествените науки не са устроени като математиката и всяка теория, която изхожда от тях, подлежи на преоценка, в зависимост от новите факти и изследвания. Както смята еволюционният биолог Кенет Милър, като всяка теория, и еволюционната, би могла да бъде заменена от друга, ако вече не намира нужната научна подкрепа[15]. Тази му мисъл е много по-разумна от твърденията на някои по-крайни защитници на този възглед, според които дори обсъждането на научната стойност на еволюционната теория е проява на невежество. Следователно, според мен трябва да се виждат и двата момента в теорията за еволюцията – нейното широко приемане сред научната общност, също както и неоканчателния й статут като абсолютна истина.

Отношението на еволюционната теория към религията

И от вярващи, и от невярващи, еволюционната теория може да се разглежда като възглед, който отрича Бога. Разбирайки библейската книга Битие по много елементарен начин, като че тя описва буквално същинския начин, по който е създаден светът и като комбинират това си мнение с факта, че Дарвин предлага различен възглед за произхода, стигат до извода, че Дарвиновата теория предполага отричане на Бога. Тя определено е била използвана по този начин от мнозина апологети на атеизма, но това не значи, че нейната същност е наистина атеистична. Според съветският критик на религията Григорий Гурев, дарвинизмът „представлява безусловно едно атеистично учение”[16]. Колко е различна тази негова „безусловна” сигурност от твърденията на самия Дарвин. В свое писмо от 1876 г. до Джон Фордайс Чарлз Дарвин пише: „Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че един човек може да бъде ревностен теист и еволюционист“[17] и дава за примери англиканският свещеник Чарлз Кинсли и американският ботаник-дарвинист Аса Грей. Освен това, в своя монументален труд „Произход на видовете”, Чарлз Дарвин не дебатира с възгледа дали Бог въобще е създал света, а с този дали видовете са сътворени поотделно или имат общ произход (каквато е позицията му)[18] и твърди, че неговият възглед „се съгласува по-добре с това, което знаем за законите, наложени на материята от твореца“[19]. Дарвин в заключението на книгата си настоява и, че теорията му не бива да се смята за противопоставяща се на религията[20] и цитира какво му е писало едно духовно лице (Ч. Кингсли): „[духовникът – б. м.] постепенно се научил да разбира, че божествената концепция да се вярва, че Той е сътворил малко оригинални форми, способни на саморазвитие в нови и необходими форми, е толкова благородна, колкото и да се вярва, че Той се е нуждаел от нов творчески акт, за да запълни празнините, причинени от действието на неговите закони“[21]. Заедно с това, в самия завършек на своята книга, Дарвин намира място за Бога в своята еволюционна теория, Който поставя като инициатор на самото начало на живота, преди еволюцията да тръгне: „Има величие в този възглед  за живота с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от твореца в малко форми или в една, и че докато планетата продължава да се върти съгласно установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили безброй форми, най-прекрасни и чудни“[22]. „От твореца” обаче липсва в първото издание на неговата книга, а е добавка към второто и всички останали нейни издания по-късно. Тази добавка Дарвин, в свое писмо от 1863 г., заявява, че я е направил заради общественото мнение[23]. И това му заявление обаче е спорно доколко отразява окончателната му позиция. Причината за това е, че по време на неговия живот книгата претърпява общо 6 издания, три от които са факт след гореспоменатото писмо – през 1866, 1869, 1872. Тоест остава необясним фактът защо след като Дарвин съжалява, че във второто издание е добавил „от твореца”, той в следващите издания продължава да го публикува по този начин, като последното издание е цели 9 години след заявеното от него през 1863 г. – достатъчно време да осмисли убежденията си. Разбира се, величието в този възглед за развитието на живота, с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от твореца в малко форми или в една„ запазва своята възхитителност, независимо от личните убеждения на самия Дарвин.

   От казаното досега можем да заключим че, независимо от собствените възгледи на Дарвин относно религията, самият той, макар, че не се е считал за християнин, също така не е смятал, че неговата теория е във конфликт с вярата в Бога. Затова и да се използва името на Дарвин, във връзка с теорията му, като оправдаване на атеизма, е несъстоятелно. Не бива еволюцията да се поставя на една плоскост с атеизма и човек да бъде задължаван да избира между Бог и еволюцията, между върховната истина за битието и онова, което твърди съвременната наука[24]. Еволюционната теория не е нито религиозна, нито антирелигиозна по своята същност. Тя е научна теория и касае естествените процеси, които са довели до развитието на живота и неговия биологичен механизъм, без да обсъжда въпроси от над-научно естество като този за Първопричината на съществуването. Тя е неутрална по въпроса за това има или няма Бог[25] и нейните последствия не водят непременно да отхвърляне на телеологичността в творението, а единствено до изясняване на материалните причини за неговото развитие[26]. И ако се намерят автори, които да използват еволюцията като аргумент срещу съществуването на Бога, това означава, че при тях еволюционната теория е изгубила своя смисъл на научен възглед и се е превърнала в една философия, в една псевдорелигия[27].

Личността на Дарвин и отношението му към Бога

По-горе разгледахме някои позиции на Дарвин във връзка с отношението на еволюцията към религията и стигнахме до извода, че еволюцията е неутрална по този въпрос и че самият Дарвин не е считал за проблем приемането на еволюционната теория и вярата в Бога. Сега можем да погледнем малко по-дълбоко в личните възгледи на Дарвин по отношение на съществуването на Бога, за да видим каква е била неговата позиция и по този начин да направим едно допълнение към въпроса за отношението на теорията за еволюцията към Бога[28]. Какъв е бил Дарвин – теист, агностик или атеист? Възгледите на Дарвин относно Бога са били противоречиви. Той е заемал различни позиции по този въпрос в различни етапи от живота си. Също така е трудно да се даже доколко, когато споменава Бога, наистина вярва в това, което казва, или го прави като дипломатичен подход с оглед на  по-лесното приемане на неговите възгледи. Все пак нека да се опитаме да разберем малко повече.

Не е без значение семейната среда, в която израства. Чарлз Дарвин (1809-1882) е роден в заможното семейство на Робърт Дарвин и Сюзана Уеджуд.  Баща му бил по професия е бил лекар, по убеждения невярващ, а майка му e посещавала унитарианска  църква[29]. Въпреки това самият Дарвин бил кръстен като дете в англиканската църква. Майка му починала когато бил на осем години и самият Чарлз признава, че не си спомня почти нищо от нея. През 1825 г. Чарлз Дарвин започнал да изучава медицина в Единбург, каквото било желанието на баща му, но с времето почувствал, че няма призвание за професията на баща си. Баща му, след като осъзнава, че синът му няма да стане лекар, макар че той самият бил невярващ, му предложил да стане свещеник, защото смятал, че това ще му даде стабилно положение в обществото. Самият Чарлз по това време изглежда е имал вяра в Бога, макар че е имал и интелектуални пречки да й се отдаде напълно. Чарлз Дарвин си спомня: „Аз помолих да ми се даде определено време за размисъл, тъй като на основанието на малкото сведения, с които разполагах, не можех без колебания да заявя, че вярвам на всички догми на англиканската църква. От друга страна, мисълта да стана селски свещеник ми харесваше. Затова старателно прочетох книгата на Пирсън ” За вероучението” и няколко други богословски книги, а тъй като в онова време нямах ни най-малко съмнение в пълната и буквалната истинност на всяка дума в Библията, то аз много скоро се убедих, че нашето вероучение трябва да се смята напълно приемливо. Мен обаче ме поразяваше колко е нелогично да се говори, че вярвам в онова, което аз не мога да разбера и което фактически не се поддава на разбиране. Аз бих могъл с пълна сигурност да кажа, че нямам никакво желание да оспорвам тази или онази догма, но никога не съм бил такъв глупак, за да чувствам или казвам: „credo quia incredibile…”[30]. Очевидно е, че погрешното вярване в буквалното тълкуване на Библията в ранния период на Дарвин от негова страна, е оказало негативно влияние върху последващият религиозен живот на ученият. Пред Дарвин са се оказали две различни картини, тази на Битие като (уж) описваща буквалният и същински начин, по който е създаден светът и това, което според Чарлз показват неговите собствени изследвания и фактите. Може би основен проблем за вярата на Дарвин било нейното прекалено рационализиране от него. Той търсил за нея такива осезаеми аргументи, каквито легнали в основата на неговите биологически хипотези. На преклонна възраст той бил попитан от Е. Евелин защо се е отказал от религиозното учение. Отговорът му бил: „Защото аз не намерих доказателства в негова полза”[31].

През 1827 г. Дарвин постъпил в университета в Кеймбридж, за да стане свещеник. Тук се запознал с двама свещеници – ботаникът Джон Хензлоу и геологът Адам Седжуик. За първият Дарвин в своята автобиография казва, че приятелството му с него е най-важното обстоятелство в цялата му кариера, а за втория, че е разширил интелектуалния му хоризонт. През 1831 г. Дарвин завършил образованието си и вече можел да получи енория. Случило се така обаче, че му предложили да участва в околосветско пътешествие с кораба „Бигъл” (което той приел), благодарение на което могъл да направи наблюденията си на Галапагоските острови, които оказали значително влияние върху създаването на еволюционната теория. Колкото до въпроса с бъдещата свещеническа кариера, няколко годишното пътуване с Бийгъл, според израза на отец Александър Мен, решило въпроса от само себе си.
Три години след като приключва пътешествието си, през 1839 г. Чарлз се оженва за своята братовчедка Ема Уеджуд. Последната е описвана като всеотдайна и любяща съпруга. По вероизповедание тя е била унитарианка. Знае се, че се е притеснявала от някои от възгледите на съпруга си и че му изпраща писмо, в което изразява притеснението си, че поради тях двамата ще бъдат разделени за вечността. Дарвин не е останал равнодушен към писмото, защото сам свидетелства, че го е целувал и е плакал. Напълно е възможно фактът, че съпругата му Ема, която той много обичал, че е била дълбоко вярваща, да е оказвало влияние върху възгледите на самия Дарвин.

Според някои мнения Дарвин изгубва християнската си вяра след смъртта на 10 годишната си дъщеря Ани, през 1851 г. Не може да се говори, че преди това той е имал дълбока вяра, но след това изглежда, че загубва и нея и започва да се самоопределя като агностик – човек, който не е сигурен в съществуването на Бога. В писмото си към Фордайс той категорично отрича да е бил атеист някога, и се определя по-скоро като агностик: „В най-крайните моменти на колебания аз никога не съм бил атеист, в смисъл да отричам съществуването на Бога. Мисля че като цяло (и все повече и повече когато остарявам) но не винаги, че агностик би било най-точното описание на моята умствена нагласа“[32]. Като причина за прехода му към тези му позиции освен семейната трагедия, буквалистичното разбиране на Писанието, рационализирането на вярата,  може би трябва да се изтъкне и общото му душевно състояние[33]. Това, което някога му е доставяло голямо удоволствие – поезията, живописта, музиката, Шекспир, вече му се струва безинтересно. Самият той твърди, че загубата му на „висшите естетически вкусове” е достойна за съжаление и „е равносилна на загубата на щастие”. В своя „Дневник” Дарвин казва: „Добре помня своето убеждение, че в човека има нещо повече освен диханието на тялото му. Но сега даже най-величествените пейзажи не биха могли да възбудят в мен подобни убеждения и чувства”.

През 1882 г. Дарвин умира. Той е очаквал да бъде погребан в църковното гробище Сейнт Мери в Доун, но е погребан в Уестминстърското абатство, където са короновани и погребани много британски крале. Това става по настояване на негови колеги и със съдействието на президента на Кралското общество. За някои може да изглежда ироничен фактът, че тялото на Дарвин почива в църква, но ако Дарвин наистина е бил считан за враждебен на религията, една църковна сграда би била последното място, където някой би предложил Дарвин да бъде погребан.

   И така, на базата на фактите, категорично можем да отречем, че Дарвин е бил атеист, както и че е виждал еволюционната теория като алтернатива на християнското учение, както смятат някои. През живота си Чарлз Дарвин е минал през различни етапи, но никога не е бил атеист. Не е за пренебрегване и, по отношение на последните му години, неговото душевно състояние, състояние на апатия, което като че ли ни кара да поставим под съмнение неговия агностицизъм. С оглед на целия му живот ми се струва, че при Чарлз Дарвин по отношение на вярата е имало една нестабилност и несигурност.

Как трябва да се отнасяме спрямо теорията на еволюцията

Първо, независимо от това дали считаме еволюционната теория за истина или не, тя е възглед, което се приема от мнозинството биолози по света. Това не е нещо, което може с лека ръка да бъде пренебрегнато.

Второ, както видяхме по-горе, това не бива да ни притеснява, дотолкова, доколкото еволюционната теория не враждува с религията (нито пък нейният основател е атеист). Ако такава вражда е налице, тя е плод на неправилното разбиране на еволюцията, както между другото бихме могли да кажем, че учението за геоцентризма е свързано с неправилно разбиране на Писанието.
Трето, точно, защото еволюционната теория е научна теория (независимо дали смятаме, че е вярна или не), ние можем само по научен път (ако имаме тази възможност), на базата на научни аргументи, да определим нейната истинност или не. По същия начин имаме пълното основание да застанем срещу всеки, който се опитва да използва еволюционната теория като подкрепяща атеизма, правейки от нея нещо, което не е – религия.

Четвърто, връщайки се по-назад към историята, можем да се поучим от грешките на другите. През XVII в. Римокатолическата църква осъди хелиоцентризма като противоречащ на Писанието. Писанието би могло да се разбира и в смисъл, който противоречи на еволюцията, но нека и ние като римокатолиците да не се окажем заложници на собствените си богословски грешки, отхвърляйки теория, която би могло да са окаже, че е една научна истина! За предпочитане е сега да подходим към нея като една възможност, съобразявайки се с научните доказателства за нея (разбира се и с онези, които са в противоречие с нея) отколкото впоследствие да се налага да се оправдаваме, че реакцията ни навремето е била погрешна и спрямо теорията, и спрямо собственото ни разбиране за това, което е Православие и което не е!

Автор: Атанас Ваташки


* Преработен вариант, част от магистърската ми теза „Вярата и науката – противопоставяне или синергия“

[1] Срв. Стефоф, Ребека. Чарлс Дарвин и революцията на теорията за еволюцията. София, 2007, с. 29, 32.

[2] D. M. S. Watson. Adaptation. In: British Association for the Advancement of Science, Report of the Ninety-Seventh Meeting, p. 95: https://archive.org/stream/reportofbritisha30adva#page/n3/mode/2up

[3] Източник: http://www.people-press.org/2009/07/09/section-5-evolution-climate-change-and-other-issues/

[4] Възглед в науката, че някои факти във Вселената са най-добри обясними с интелигентна причина. Подобен възглед може да бъде критикуван не заради интелигентната причина, а защото, търсейки свръхестествено обяснение в полето на науката, което изследва видимия свят и търси естествени причини, интелигентният дизайн се превръща в ненаучен възглед.

[5] Повече за декларацията може да се види тук: http://www.dissentfromdarwin.org/faq/

[6] Английският текст на изявлението може да се прочете тук: http://www.dissentfromdarwin.org/

[7] Повече за проекта може да се види тук:  https://ncse.com/project-steve-faq

[8] Срв. William A. Dembski. Project Steve – Establishing the Obvious: A Response to the NCSE: http://www.discovery.org/a/1393

[9] Става дума за възглед, според който живи организми могат да  се появят от нежива материя – например, че личинки могат да възникнат от мъртва плът , мухите от сметта, а мишките от зърното. Този възглед е отречен от Франческо Реди и Луи Пастьор. Относно идейната основа на хипотезата за самозараждането и съответната критика към нея, вж. Маринов, Борис. Има ли противоречие между науката и Библията по въпроса за същината, произхода и развитието на живота? София, 1942, с. 52-65.

[10] За критика на различни еволюционистки аргументи, вж. Маринов, Б. Има ли противоречие между науката и Библията… с. 80-111.

[11] The Genome Sequence of Taurine Cattle: A Window to Ruminant Biology and Evolution: http://science.sciencemag.org/content/324/5926/522.full

[12] Background on Comparative Genomic Analysis: https://www.genome.gov/

[13] Някои такива примери са: апендиксът, за който сега се знае, че съдържа лимфна тъкан, която играе роля в имунната защита на организма и е място, където се образуват бактерии, необходими за нормалната работа на храносмилателната система; опашната кост, която поема тежестта на тялото при сядане и към която се закрепват мускули, свързани с функции на тазовото дъно като дефекация и континенция; щитовидна жлеза, която произвежда хормони, свързани с развитието и метаболизма.

[14] Срв. Колинс, Франсис. Езикът на Бог. София, 2008, с. 130; Miller, Kenneth. Finding Darwin’s God : A scientist’s search for common ground between God and evolution. New York, 2007, p. 53-54.

[15] Срв. Miller, K. Finding Darwin’s God… p. 21-22.

[16] Гурев, Григорий. Великий конфликт. Борьба между наукой и религией. Москва, 1965, с. 62.

[17] To John Fordyce, 7 May 1879: https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-12041.xml

[18] Срв. Дарвин, Чарлз. Произход на видовете чрез естествен отбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот. София, 2011, с. 153, 180, 187, 202, 550, 552, 568-569.

[19] Дарвин, Ч. Пак там, с. 568.

[20] Срв. Дарвин, Ч. Пак там, с. 560.

[21] Дарвин, Ч. Пак там, с. 560. Писмото на Кингсли, за което говори Дарвин, може да се прочете тук: https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-2534.xml

[22] Дарвин, Ч. Пак там, с. 570. Атеистът Шпилер явно е бил разочарован от тези думи на Дарвин, защото пише: „За жалост, сам Дарвин мисли, че животът в първата клетка е вдъхнат от Създателя“ (цит. по: Панчовски, Иван. Безбожник ли е бил Дарвин? В: Духовна култура, София, 1938, кн. 3, с. 66).

[23] Срв. To J. D. Hooker [29 March 1863]: https://www.darwinproject.ac.uk

[24] А такива възгледи не липсват. Срв. напр. Велчев, Валентин. Вяра и наука. София, 2010, с. 203-204.

[25] За неутралност на еволюцията по този въпрос настоява и Харвардският еволюционен биолог-агностик Стивън Гулд (1941-2002), който твърди: “Или половината от моите колеги са удивително глупави или дарвиновата наука е напълно съвместима с религиозните вярвания – и в еднаква степен съвместима и с атеизма” (Цит. по: Тимъти Келър. Оборила ли е науката християнството:  https://rado76.wordpress.com/2014/01/22/reason-for-god/#_ftn15 )

[26] Срв. Пенов, Димитър. За произхода и целта на света. В: ГДА, 1957, с. 115, 120, 122. За връзката между телеология и еволюция вж. 122-130. Димитър Пенов дори счита, че не можем да говорим без телеология за еволюция.

[27] За необходимостта от различаване на еволюцията като биологична теория и като философска доктрина, вж. книгата на Джон Ленокс „Погребала ли е науката Бога“. София, 2005, с. 103-119. За цялата книга е характерен един подход на определяне на методите на науката въобще и разграничението им от философските твърдения.

[28] Биографични сведения за живота и възгледите на Чарлз Дарвин черпя от: Мен, Александър. По въпроса за мирогледа на Чарлз Дарвин. В: Произход на религията. В. Търново, 1994“, с. 246-254; Стефоф, Р. Чарлс Дарвин и революцията на теорията за еволюцията. Въпросът за религиозните възгледи на Дарвин в българската богословска мисъл е разгледан накратко от проф. Иван Панчовски в статията му „Безбожник ли е бил Дарвин?“(ДК, 1938, кн. 3., с. 65-69).

[29] Унитарианството е учение, което отрича Троичността на Бога и Божествеността на Иисус Христос.

[30] Цит. по: Мен, А. Произход на регията, с. 248-49.

[31] Цит. по: Мен, А. Пак там, с. 251.

[32] To John Fordyce, 7 May 1879: https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-12041.xml

[33] Срв. Мен, А. Произход на религията, с. 253.

Advertisements

7 Comments on Еволюционната теория, Дарвин и религията*

  1. Валентин Велчев // 07/11/2017 в 21:58 //

    Изобщо не съм съгласен, че Дарвин е смятал, че неговата еволюционна теория се нуждае от Творец!
    В запазена кореспонденция с неговия наставник Чарлс Лайъл, Дарвин изрично подчертава, че изобщо не приема идеята за Божествена намеса в еволюцията:
    „Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво (свръхестествено) чудо, в които и да е етап от развитието.“
    R. E. Clark, Darwin: Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86

    В друго писмо до своя приятел ботаника Джоузеф Хукър, Дарвин още споделя, че началната примитивна клетка (която си представя като капка протоплазма, подобна на желе) би могла да възникне и посредством абиогенеза. Ето частта от текста, в която той обяснява как би могло да се получи самозараждането на първия жив организъм:
    “Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да приемем химически да се формира протеинова структура, готова и за по-сложни промени.”
    Charles Darwin, in Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202.

    Според д-р Лаурънс Крофт, малко след смъртта на Дарвин семейството му нарочно унищожило много от неговите документи, за да прикрие неприязънта му към християнството.
    Lawrence R. Croft, The Life and Death of Charles Darwin (Chorley: Elmwood Books, 1989), p. 95. See also Russell Grigg, Darwin’s Arguments Against God, 13 June 2008, at: creationontheweb.com.

    Сто години след публикуването на „Произход на видовете“, биологът и член на Кралското общество, сър Джулиън Хъксли, казва: „Дарвинизмът изхвърли самата идея за Бога като творец на живота от сферата на рационалната дискусия.”
    Cited in Sol Tax and Charles Callender, (eds.), Evolution After Darwin, vol. 3 (Chicago: University of Chicago Press, 1960), p. 45.

  2. Валентин Велчев // 08/11/2017 в 21:55 //

    Ето тук има много хубава статия, в която могат да се проследят религиозните възгледи на Дарвин. (Виж втора и трета точки.)
    http://humanism.su/ru/articles.phtml?num=000747

  3. Здравей. И аз не съм съгласен, че е смятал, че теорията му се нуждае от Творец. Той говори за Него в началото, а след това Го игнорира (в този дух е и първият цитат, който си сложил) и минимизира Неговата роля спрямо онази, която има преди неговата теория. Все пак аз твърдя, че въпросът с неговите убеждения и теория е много по-сложен, и апелирам да не бъде оставян да бъде решаван от страна на атеистите или креационистите (от които си посочил две връзки).

  4. Валентин Велчев // 10/11/2017 в 13:16 //

    Възгледите на Дарвин са най-малкият проблем в случая. Еволюционната теория наистина използва научния метод, но не е научно доказана! През петдесетте години на ХХ век теорията за Стационарната вселена се счита за меродавна. Тя постановява, че вселената и животът са вечносъществуващи. Тогава също е имало не малко теолози, които са „доказвали“, че тя чудесно се съгласува с Битие. Чудя се когато еволюционната теория падне от пиедестала си, тогава с какво ще съгласувате Битие – това в рамките на шегата, разбира се.
    Извън шегата, християнството приема, че светът е сътворен от нищо. Това е нарушение на закона за запазване на материята/енергията, т.е. представлява чудо. Но науката не приема свръхестествени явления и по такъв начин излиза, че не можеш да съгласуваш християнството с науката. Тоест дори да го свържеш с еволюционната теория, то пак си остава антинаучно. Как решаваш този проблем?

  5. Избягвам да коментирам научната стойност на еволюционната теория (освен в някои общи положения), защото не е нещо, от което разбирам. Колкото до Битие, на други места съм казал, че тя може да се съгласува с еволюционната теория, но по същество не е обвързана с никой специфичен научен възглед, защото е религиозно, а не научно обяснение.
    По втория абзац, много може да се каже, но най-общо казано това твърдение, че науката не приема свръхестествените процеси е твърдение не на самата наука, а на атеистите (и по-точно сциентистите) и мисля, че е добре да не приемаме тяхната пропаганда. По-точно е да се каже, че тя не изследва свръхестествените процеси, нито може да го прави, защото се занимава с друга сфера на интерес.
    П.С. Не бих искал тук да се точат безсмислени, безкрайни разисквания като в коментарите в блога на Радо. Ако имаш нещо да ми кажеш, знаеш кога можеш да го направиш.

  6. Валентин Велчев // 11/11/2017 в 17:02 //

    Коментарите, които ти пиша изобщо не са безсмислени!
    Първо, постарах се да ти покажа, че имаш грешка в статията като се опитваш да прокараш възгледа, че Дарвин е отреждал каквата и да било роля на Бога в своята теория. Няма никакво значение дали определени негови мисли са цитирани от атеисти, креационисти, агностици и пр. Като цяло писмата му разкриват, че той е бил настроен против християнството и е сдържал неприязънта си единствено заради общественото мнение и нежеланието да нарани религиозните чувства на съпругата си. Теорията му по същество е отрицание на библейския възглед за сътворението, а интегрирана в християнството се превръща в „троянски кон“, който го разрушава отвътре.

    Второ, показах ти, че няма никаква нужда от този синкретизъм на християнството с дарвиновата теория, защото тя не е научна – утре ще падне и ще трябва отново да моделирате Библията, така че да се стикова със следващата и т.н., и т.н. Така всеки ще ни смята за нагаждачи, които като нямат собствена позиция, постоянно се прикачват към всяка модерна научна парадигма. Предполагам разбираш, че така се руши не толкова нашия авторитет, колкото този на Църквата.

    Трето, пиша ти тук, защото теистичната еволюция, която защитаваш е изключително опасно учение и всички, които четат статиите ти трябва да бъдат наясно със слабостите на този възглед, с които ти си пропуснал да ги запознаеш. За сега ще спра до тук и ще ти предоставя възможността ти да го направиш сам, защото смятам, че така е коректно. Но ако не си наясно защо това учение е антагонистично на християнството или не искаш умишлено да разкриеш неговите слаби страни, тогава ще го направя аз.
    Поздрави!

  7. Това е твоята интерпретация. Моята е по-горе.

    1. Да, бил настроен против Християнството, съгласен съм. Съгласен съм и че се е влияел от общественото мнение и жена си. Заедно с това според собствените му думи, включително и от писмата му, за които говориш, както съм показал, се вижда, че не е бил атеист, както и че е бил убеден, че теорията му е съвместима с религията. Това са факти. Ако е той го е смятал,при условие, че както казваш, е враждебен на Християнството, няма причина ние, които сме вярващи, да не го смятаме.

    2. Не става дума за синкретизъм. Аз пак ти казвам, че не се моделира Библията с Еволюцията специално, защото Библията е съвместима принципно със всяка една научна теория, доколкото последната се придържа в полето на науката. Както отбелязва Владимир Лоски, богословието „напълно се задоволява с всяка научна теория за света, при условие, че същата не преминава неговите граници и не отрича дръзко онова, което е извън нейното полезрение“.
    Има еволюционисти, както сме си говорили, които правят от еволюцията философско учение, но това вече е извън еволюцията като научен възглед.
    Така че руши се авторитета на Църквата, ако тя се обвързва с някой възглед (пак ти припомням случая с геоцентризма), а не, ако се покаже, че спрямо нея са допустими различни научни възгледи. Това правя.

    3. Не защитавам теистичната еволюция. Казах ти, че просто се опитвам да покажа, че е възможна. Прочети пак статията за Теистичната еволюция и ще видиш, че виждам възможни проблеми при нея, т.е. не я приемам безкритично.

    П.С. Нямах предвид, че коментарите ти в онези дискусии са били безсмислени, а че отстрани погледнато не са довели до нищо, но всеки си е останал на своята позиция.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: