Бог поругаван не бива

23517962_10155939702124581_5224153826199108595_n

С това изображение напомняме на митрополит Николай какво донесе Съветската армия като „освободителка“ в България

Автор: Задругата

На 12 ноември 2017 г., неделя, в Пловдив, пред паметника на Съветския войник , наричан още „Альоша”, се състоя панихида за съветския войник, отслужена от митрополит Николай. По повод на проповедта на митрополита след панихидата, поместена във в-к „Марица” пишем тези редове, за да покажем, че глупостта и лъжата, изказвани дори високо, от църковния амвон, си остава лъжа и глупост; пишем, заради онези православни християни, съблазнени от думите на този висш църковен служител; и в крайна сметка заради Христос, Който е Пътят, Истината, и Животът (Йоан 14:6).

Недопустимо е един митрополит да прави панихида пред паметник на съветския войник. Напомняме на митрополит Николай, че Съветската армия влиза в България като окупатор, за да наложи режим на чужда страна – СССР, която е символ на борбата против Бога и християнството.  Затова е необяснима  позицията на митрополита, че Съветската армия през 1944 г. пристига тук и навсякъде, където влезе, като освободителка. От кого ни освобождава? Тя идва не като освободител, а като агресор. България никога не е обявявала война на Съветския съюз, нито е изпращала войски на Източния фронт. Още на 26 август 1944 г. тя вече се счита за страна, обявила неутралитет. И обявяването на война на неутрална България, от страна на СССР  (на 5 септември), окупацията на нейната територия (каквото е присъствието на огромни, чужди армейски части на българска територия), е всичко друго, но не и акт на миротворчество.

В църковен аспект наследството на Червената армия е деветосептемврийския преврат, за който българските комунисти никога не биха се почувствали готови, ако не беше чуждото военно присъствие у нас. Същият преврат, който доведе до 45 години държавен атеизъм, 30 000 жертви (между които много свещеници и монаси) и стотици хиляди репресирани, до поставяне на Българската Църква под контрола на атеистичната държава,  до осмиване на религията като суеверие, опиум за народите, идеология на буржоазията и пр. комунистически мантри.

„Защо безименният миротворец Альоша да е лош? Защо да е виновен? Нима трябва да го презираме или подценяваме и обезценяваме заради това, че е дошъл от Изток, а не от Запад? В западните страни има паметници на загиналите американски миротворци, в източните – на руските и други миротворци. Такава е историята, такива са фактите. Понеже в конкретния случай и едните и другите са били достойни да се нарекат синова Божии, затова техните паметници и паметта за тях изобщо трябва да бъде пазена.“

Напомняме на митрополит Николай, че богоборческият режим, наложен с влизането на Съветската армия, доведе и до  едно явление, чиито уродливи форми виждаме днес – окупирането на Българската православна църква и превръщането й в слугиня на чужда богоборческа държава – СССР – разсекретяването на досиетата на митрополитите в ДС като клон на КГБ у нас,  потвърждава това.

Говорейки за световния ред, целящ да бъде установен от страна на Германия, митрополит Николай забравя, не знае или пропуска съзнателно, че Съветската армия, която се била „защитавала“ е първоначално съюзник на „нацистката орда“, на искащите да установят нов световен ред, който е „ред арогантен, брутален, насилнически, безчовечен и антихристиянски“ (използваме терминологията на митр. Николай). Това се променя единствено, когато немците нападат СССР, но първоначално двете страни гледат едни на други като съюзници. Следователно същата тази държава, чиито паметници дядо Николай защитава, е готова да участва в установяването на този „брутален“ и „антихристиянски“ ред.

„Във всеки режим, дори в Богоборческите, а особено в тях, има прояви на християнска доблест, смелост и подвиг. Тези прояви на доблест смелост и подвиг трябва да бъдат помнени и уважавани. Трябва да бъдат помнени и пазени спомените за доблестта, смелостта и подвига на хора, които са извършвали достойни дела не за себе си, не в свое име, а в името на ценности, които са извечни и които Спасителят ни е наредил да пазим. Затова: „Вечна памет на миротворците, които ще се нарекат синове Божии“!”.

В връзка с горепосоченото, а и заради привеждането на едно от блаженствата, казани от Иисус за миротворците, всичко това звучи откровено Богохулно. Блаженствата са централен момент в учението на Иисус Христос, изразяващи основните черти на онези, които живеят обновен живот в Него и които са жители на Божието Царство. Идентифицирането на армия и държава, проводник на откровено антихристиянска (и въобще античовешка) идеология, отговорна за смъртта на милиони – и в същия този Съюз, и по света, представлява изопачаване на учението на Христос, хула срещу Самия Христос.

Да, доблестта, смелостта и подвига трябва да бъдат уважавани и помнени. Затова ако искаме да бъдем справедливи и да получим прошка от Бога за това демонично време, в което съветският режим чрез своята съветска армия, се опита да пресече корените на християнството в България, трябва не да правим панихиди на паметниците на нашите окупатори, а да правим панихиди за загиналите християни по време на тази окупация и да прославяме като мъченици загиналите за вярата си от този режим. В същата тази Русия, на която г-н Анатолий Макаров е посланик у нас, Руската православна църква канонизира мъчениците на комунистическия режим и ги почита, а у нас митрополитите ни не само, че се страхуват да говорят за това, а почитат окупаторите и мъчителите!

В своето слово митрополит Николай изявява претенции, че оценява и положителните, и отрицателните страни от съветското наследство, като сред последните поставя потъпкването на свободата, достойнството и неотменимите човешки права, които са дадени от Бога. Но същевременно, защитавайки паметника „Альоша“, не язди ли на два коня, които са се насочили в противоположни посоки? Защото съветските паметници в България не са просто символ на победата над нацистка Германия, а символ на комунизма, установен индиректно с помощта на същата тази армия, затова днес те се превръщат в символ и на всички последствия от комунистическото управление в България, включително и тези, които засягат Християнството и Българската православна църква.

Съветският съюз не е миротворец за Варшава (т.е. Полша), както твърди митрополит Николай – която първоначално е поделена между Германия и СССР, нито е такъв за някой от европейските градове, които той изброява. Пътят на Червената армия през Източна Европа (вкл. и у нас) по посока на Берлин, винаги е съпровождан от кръв, грабежи, изнасилвания и насилствена промяна на държавния ред в „освободените“ земи. Това са процеси, аналогични с тези в Русия, след Октомврийската революция, когато Червената армия взима властта. Нейната победа е построена върху костите на милиони руснаци. В тази връзка трябва да се подчертае още веднъж, че свързването на Червената армия и нейните действия в Източна Европа, с едно от евангелските блаженства, е проповядване на ново „евангелие“, което не е това на Христос, но евангелие на демоните.

Освен това знамето, пред което митрополитът е правил панихида, е знаме на самообявилата се извън всички международни закони „Донецка република”, откъсната от Украйна от сепаратисти – акт, който международната общност осъди и заради който Русия търпи санкции. А ние живеем в правова страна, част от ЕС и такова поведение на висш духовник от БПЦ на наша територия е недопустимо (същият гаф беше допуснат наскоро и от митрополит Киприан, който освети знамето на ДНР на язовир Копринка).

Поведението и думите на митрополит Николай са не само политически и дипломатически гаф, но са и срамни за митрополит на Църква, която пострада толкова от богоборческия режим, наложен чрез терор от Съветската армия. Паметникът на Альоша, паметникът на Съветската армия, паметникът на Бузлужда и всякакви паметници, напомнящи и прославящи този режим, са идоли на безбожното време, в което Църквата и християнството бяха преследвани по най-жесток начин.

Недопустимо е митрополит на Християнска църква да си позволява да прави молитва пред паметник, издигнат в прослава на власт, която е преследвала Христос и християните, защото този паметник е символ на борбата срещу Бога, а  „Бог поругаван не бива” (Гал 6:7).

От редакцията

Advertisements

2 Comments on Бог поругаван не бива

  1. Тодор // 14/11/2017 в 14:26 //

    написали сте само глупости .Все едно България ве е била съюзник на фашистка германия

  2. Кое е глупост и защо?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: