Отец Александър Мен и съветските научни атеисти

ef0300d9c3e36b8c2565b8b192d7ea06-600x395

Разказ на Александър Кравецки за първата публична изява на отец Александър Мен

Скандал в районния комитет

Аз никога не съм бил духовно чедо на отец Александър и никога не съм се познавал с него. В самото начало на 80-те години, когато исках да поговоря с някого за християнството, няколко пъти отивах при него с въпроси. Но при отец Александър имаше немалко млади хора с горящи очи и това беше нещо като едностранно запознанство. Но не искам да разказвам за това, а как започна неговата публична проповед. Получи се така, че аз участвах в организацията на първото му участие и тази история е много характерна за началото на перестройката.

В средата на 80-те години двама мои бивши съученици организираха в Октомврийския районен комитет (райком, бел. прев.) младежко творческо събиране. В тези странни години под знака на районните комитети се случваха интересни неща. Държавният контрол тук беше по-слаб, отколкото на другите места, затова под покривите на райкомите бързо израснаха бъдещите търговци, организатори на изложби на позабравени художници и покровители на рок-групи и т.н.

Ако трябва да съм честен, вече не мога да си спомня, с какво точно се занимаваше творческото обединение, създадено от моите съученици, но те бяха по някаква причина в райкома. В началото на 1988 година на децата беше поръчано да проведат „вечер на отдиха за младежта, посветена на хилядолетното кръщение на Русия” – точно така се казваше това мероприятие. През 1988 година хилядолетното кръщение на Русия се празнуваше официално, защото никой не разбираше какво означава това и как именно то трябва да се празнува.

Октомврийският райком реши да организира вечер, на която ще излязат научните атеисти, един православен свещеник и още някое популярно име, за да се събере публика за мероприятието.

В тези години свещенослужителите започнаха да се появяват в светските СМИ (средства за масова информация, бел. прев.), но това беше все още рядкост и екзотика. Райкомът в лицето на моите съученици получи заповед „да намери поп”, който да се съгласи да присъства. А те на свой ред, се обърнаха към мен.

65229_398908850195496_1187235067_n

В очакване на арест

Отец Александър ми се видя идеалният кандидат – неговите проповеди и книги, издадени в Брюксел, бяха отправени към хората, получили съветско антирелигиозно възпитание. Но имаше една особеност. Две години по-рано вестник „Труд” напечата цикъл статии на Николай Домбковски „Крепост на съвестта”, в която се разказваше за занимаващите се с антисъветска дейност отцепници. Домбковски твърдеше, че ни ръководят избягали в чужбина емисари. Един от тези чуждестранни агенти бил протопрезвитер Йоан Майендорф – той го назова по име, а авторът на статията описваше отец Александър като опасен и хитър антисъветчик. „Александър Волфович Мен с голи ръце не можеш да победиш (т.е. сам не можеш да победиш, бел. прев.). Колко лукав е отец Александър!”

Подобни обвинения на страниците на вестниците означаваха, че над този човек е надвиснала заплаха от арест. Изглеждаше, че и дума не може да става за това да бъде поканен, че след такава статия човек не може да получи възможност за публична изява. Но в края на 80-те и началото на 90-те години  често се случваха чудеса.

Аз разказах на своите приятели за тази ситуация и решихме, че понеже районният комитет им поръчал да намерят свещеник, а не да му съставят досие, те няма да разказват нищо от това на своите началници. Но точно там сбъркаха. Отец Александър се съгласи, но каза, че за оправдание пред съответните органи му е необходимо официално писмо.

Ксерокопирните услуги тогава още бяха под забрана, затова и у мен не е останало копие на това забележително писмо на райкомска бланка с образа на Ленин, започваща с думите: „Уважаеми Александър Волфович, Октомврийският райком Ви моли да вземете участие във вечер на младежкия отдих…” Ако някой от хората, следящи отец Александър беше разбрал, че в центъра на Москва се готви негово публично участие, то нямаше да се състои. Но стана чудо. В Октомврийския районен комитет името на отец Александър Мен не говореше на никого нищо.

При това, вървейки в крак с времето и канейки свещеник, работещите в райкома трудно биха си представили как на сцената до бюста на Ленин изведнъж ще излезе човек в свещеническо облекло.

Като цяло бяха много нервни и за всеки случай засекретиха мероприятието. Нямаше обява за вечерта, а билети можеха да се поръчат само чрез комсомолската районна организация. Затова и за предстоящото мероприятие никой не знаеше, името на свещеника никъде не беше огласено, но нямаше основание и за забрана. В един момент на някого от началството му се прииска предварително да поговори със свещеника. Помолиха ме да предам тази молба, аз се умълчах за няколко дни, а после излъгах, че да се звъни извън града е сложно и няма как да предам тази молба. А отец Александър така и не разбра, че са го чакали в районния комитет на комсомола за сърдечен разговор.

До вечерта оставаше един ден, а от 1200 билета бяха разпродадени около 100 (запази ги една комсомолска организация от някакво учреждение, където работел един от енориашите на отец Александър). А тъй като след смяната на властта идеологията беше в силата на парите, районният комитет изведнъж спря да се бои от свещеника и започна да се бои от това, че мероприятието може да се провали. Накрая беше решено, че преди началото на „вечерта на младежкия отдих”, билетите ще бъдат продавани от всички жени. Оставаше само да съберем желаещите, тъй като не бяха предвидени никакви реклами или обяви. В края на краищата аз цял ден звънях на всички свои познати и не толкова добре познати, за да им съобщя, че утре в залата на „Институт за стомана и сплави” ще има вечер, в която ще участва отец Александър Мен, че билетите ще се продават преди началото, и че има смисъл да му се задават въпроси за отношението между религията и науката, религиозните възгледи на учените и за всичко това, за което е писано в книгата „Произходът на религията”.

54138704_1264153386_menn_inspiredМладежка вечер на отдиха

Радиото „от уста на уста” сработи и на 11 май 1988 година залата на „Института за стомата и сплави” беше пълна. Аз срещнах отец Александър при метрото и му връчих покана, в която беше написано: „Скъпи приятелю! Октомврийският районен комитет те кани на младежка вечер на отдиха, посветена на хилядолетното кръщение на Русия. Пред теб ще говорят водещи специалисти в областта на религията и атеизма, свещенослужител, фокусник-илюзионист, писател-сатирик и вокално-инструментален ансамбъл”.

Прочитайки това, отец Александър каза: „Ще изляза на сцената, ще извадя една топка от блузата си и ще кажа – а сега на дискотека!”

Беше ми зле. Имах усещането, че цялото това мероприятие е организирано нарочно по този начин, че отец Александър ей сега публично ще го заклеймят и че той няма никакви шансове за успех. Придружих го до залата, предадох го в ръцете на организаторите и избягах. Формално имах благороден повод – живеехме недалеч и трябваше да успея да взема децата и да освободя съпругата си за вечерта. Но истината беше, че аз просто не исках да присъствам на унижението, на което заради мен щеше да бъде подложен този уважаван от мен свещеник. Затова и за случилото се по-късно разказвам на основата на магнетофонен запис и многочислени разкази на очевидци.

След като отец Александър и неговите опоненти казали своите кратки речи, в залата започнали да правят записи. Хората задавали въпроси за вярата и науката, за религията и хуманизма, за ролята на Църквата в историята. Това били теми, по които отец Александър беше писал много, разбирайки доводите на атеистите. Докладчиците-марксисти не бяха подготвени да водят дискусия на такова равнище и материалистическият им мироглед претърпя съкрушително поражение. Когато някой от опонентите опита да премине от съдържателни аргументи към политически, залата просто започна да ръкопляска и да не му дава възможност да говори. Победата на отец Александър беше съвършено очевидна. Във втората част на тази „вечер на отдиха” трябваше да има изпълнение на вокално-инструментален ансамбъл, но за него останаха съвсем малко миловидни църковни бабички, решили да видят що за животно е това „вокално-инструментален ансамбъл”.  Основната част от изпълнените с впечатления хора предпочете да си тръгне.

В границите на позволеното

През 1988 година вече започна времето, когато границите на позволеното се определяха предварително и публичното участие на свещеник Александър Мен създаде прецедент. Основавайки се на този прецедент, беше възможно да го канят и на други места, което съвсем скоро се случи. Моите съученици от районния комитет ми разказваха, че в продължение на няколко дни след тази вечер, началниците им постоянно звънели и се интересували за мероприятието. Не ги обвинявали, а се интересували. Дори участъковият милиционер идвал и питал, кой е организирал това участие на Александър Мен? Но доколкото буквата на закона не беше нарушена, всичко отмина без неприятности и организационни изводи. За мен тази вечер определи бъдещите ми професионални занимания. Организаторите на вечерта бяха абсолютно поразени от това, че църковната тематика може без всякаква реклама да напълни залата. Предложиха ми да измисля още някое и друго комерсиално мероприятие на църковна тема и резултатът беше, че през есента на 1988 година, под крилото на районния комитет на комсомола бяха открити общодостъпни курсове по църковнославянски език. Но това е вече съвсем друга история.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: www.pravmir.ru

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: