Съвременното идолослужение

maxresdefault-1024x576

Автор: о. Николай Лудовикос

„Братя,  кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Кол. 3:4).

Изглежда, че главните дела, които засягат християнския живот, са тайни, защото ако бяха толкова видими, нямаше да има причина повече да говорим за откриване. В противовес на това, което смятаме, това са дела, които защитаваме от публичност, дела, които не изнасяме на светлина и най-вече не крещим за тях, не се хвалим с тях сякаш са дела, за които трябва да вземем награда от другите хора. Защото това са  дела, които въобще на днешния човек изглежда, че не са от полза. Затова исках да избегна този текст, но ще го разгледаме.

В даден момент Христос  ще се яви, защото сега е незабележим. Кой се съмнява за това? Нали? Кой днес разглежда Христос като нещо, което не се нуждае от доказателство? Кой днес реално прославя публично  името на Христос? Пуснете телевизора – по-скоро го спрете, но ако ви харесва и имате време, пуснете го. Във всеки случай трябва да издържите това бреме на глупостта. Животът, както се предлага днес, този съвременен лайфстайл, колко прославя името на Христос? Доколко има нужда от Христос? Изключително много! И, разбира се, американските филми, понеже нямат Христос, винаги имат Супермен, агент 007 го убива, цяла армия стреля с хиляди куршуми и на него нищо му няма, а той стреля  и ги убива. „Отмъстителите”. . . „Железният човек”. . . понеже нямаме Бога, се нуждаем от свръхчовеци (супермени), които в действителност не съществуват. Но понеже си въобразяваме, че  можем да издържим този живот, в онзи момент се правим, че сякаш съществуват, и казваме колко хубаво би могло някой ден науката да направи така, че някой да бяга като куршум или да лети в небето, облечен в някакво специално облекло. Някой ден . . .  науката. . .  Ние чувстваме нужда да вярваме на всички тези неща, защото животът е абсурден и постоянно показва, че сме недостатъчни във всичко това. Сега се добави и икономическият дефицит. Дефицит в отношенията, в професията, в емоционалната сфера, в политическата и икономическата. Тук е ужасният аспект на Просвещението –  свръхизтъкването на човешкото същество. Виждаме човекоцентричните цивилизации днес, с Америка на върха, но и ние я следваме. Тя изглежда всемогъща, защото възпява човешките страсти  и прославя един човек, който е успял. Той е велик, страшно смел  и винаги печели, най-вече това. Накрая е победител и всички други са разбити, а сам той винаги е на върха и остава там. И тъй, къде е Христос тук? Не мисля, че Христос бива прославян при тези условия, други са Христовите добродетели, други неща говори Той. Тук имаме почти противоположните неща. Христос иска милостиня? Това е жестокост. Христос иска смиреномъдрие? Това е огромно високомерие.  Христос казва да обичаш враговете си?  Разбий  враговете и ги прекарай през месомелачката – казваме ние. Не е ли така?

Но не това предаваме на децата си ние и сетне хора, които са  в системата на средното образование, ми казват за младите: отче, стават на 15 години и не знаят  къде се намират. Нито ред, нито нищо. Милост! Предават деца всеки ден на тази култура, ако това нещо е култура. Е, как трябва да отвърнат тези деца?  И като деца, които имат идеали, които никой не им е преподал?

Разбира се, някога, когато тези наши деца ни изкормят, казваше свети Паисий, тогава и ние ще получим хабер какво точно правим. Сегашната епоха е такава. И когато те осъзнаят, че това е гибелно за тях и им причинява огромна болка, ще поискат да се махнат и да направят едно, да направят друго.

И тъй, къде е Христос тук? Къде са добродетелите на Христос, къде са блаженствата? Блажени сте, когато ви изгонят и т.н. Ние сме готови да изгоним другите и дори първи да го направим. Понякога и християните са такива и дори по-лоши. Защото едно е Християнството тук, и друго е  екзистенциалното Християнство, което има много скришни неща,  противоположни на изброените по-горе.

Това, което носят, е благодатта на Светия Дух – те носят мир. Разбира се,  борим се за тях, не е нещо, където натискаш едно копче и ги намираш. Обикновено поемаме по един път, който е задънен. И когато стигнем накрая, казваме няма ли нещо друго? Не е ли така?

Христос казва: всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. Веднага щом я превърнеш в обект, сякаш си извършил прелюбодеяние. Днес прелюбодеянието (изневярата) се е превърнало в единствения начин хората да пообщуват реално! Не е ли така? В миналото по филмите, когато двама млади се запознават, какво правеха? Хващаха се за ръце, отиваха в парковете, разхождаха се, а днес  веднага се налага законът на дай и вземай. Веднага, тук и сега. Сякаш всички хора да са приковани в оралния стадий, както казва психоанализата, в който малкото дете пъха  всичко в устата си – така и ние изпробваме всичко по много конкретни начини, и разбира се, не се задълбочаваме в нищо.

И как се прославя Христос тук?  Къде се прославя Христос по този начин?   Името на Христос изглежда напълно излишно, както  и Неговото присъствие. Чуваме само едно Боже мой като тревожен вик или предсмъртен вик и не знам какво още. Защо да трябва човек да стигне до границата на изкушението и личната катастрофа, за да започне да мисли, че вероятно, навярно, може да върви погрешно?

Да, има и нещо друго, един друг начин на живот, нали? И след това идва и часът на Бога и Го викаме в погрешния момент да направи погрешни неща за нас. Да вложим и Бога в нашия нарцисизъм и Той да обслужи нашите планове. Но кои наши планове?  Целия този абсурдизъм. Затова светите старци казваха, че тук идват много хора и всеки иска каквото му скимне . Малцина обаче търсят как да станат Божии хора, да видят духовния път и това, което Бог иска от нас, а не просто това, което мислим, че трябва да имаме тук и сега. И как Бог ще може да се намеси в един такъв случай? Бог се намесва тогава, когато човекът е немощен (нататък ще видите какво имам предвид). Човекът е немощен по своята воля, но когато сам остави  справедливостта на Бога, тогава най-вече Той се намесва.

„И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение“.

Има много членове, които са свободни и правят каквото им харесва – това казв. Блудство или нечистота от всеки вид, при която човек постоянно осквернява всичко и всеки със своята лоша похот (не свързвайте това само със сексуални неща,  лошата похот е с по-широко значение и то е: да искаш на всяка цена нещо в ущърб на всички. Или както казваме, да минеш през трупа на другия, за да стане това, което ти си намислил. И, разбира се,сребролюбието (алчността), което е откровено идолослужение.

Както и друг път сме казвали, не съществуват атеисти – аз поне още не съм срещал атеист.  Дори тези, които се наричат атеисти, имат в съзнанието си нещо, което изпълнява функцията на бог – каквото и да е то – пари, политика, някой човек, някаква идея. Идолопоклонниците реално са атеисти. Всъщност атеизмът (безбожието) означава идолослужение. Имаме един идол, който и да е той,  кланяме му се и го смятаме за център на нашия живот, и този идол след малко няма да съществува, защото ще дойде смъртта. Защо е нужна смъртта? Тя е нужна заради идолите, макар че дори смъртта може да стане идол. В часа на смъртта идолите рухват, тогава се вижда истината и какви точно сме, вижда се с какво реално се свързваш, на какво реално служиш. Страшното е, че това продължава във вечността и всеки сам подготвя своя ад.

Разбира се, Бог не измъчва никого, ни ние сами подготвяме ада или Рая с нашето произволение и с това, което дълбоко в себе си желаем. Понякога се питаме: защо определени неща ни измъчват, Боже мой? Вземи от мен тази страст! Но ако Бог  те попита: искаш ли наистина да я взема? Ще кажеш – Не,  остави я още малко! В действителност обичаме своите страстите, защото не обичаме нищо повече от тях. Защото зад всичко това не съществува любовта към Бога, а себеслужението и себеобожествяването, в което всички днес от малки биват въвеждани, и затова  с никого не можем да се разберем. Или другият няма право да ме онеправдае така, както аз го онеправдавам? Или няма право да ме отхвърли емоционално така, както аз го отхвърлям? Защо не признаваме правото на другите да бъдат криви, каквито сме и ние?  Колко хубаво е да започвахме от това! Помисли си, че си крив, и веднага ще погледнеш на жена си с изключителна симпатия! И ще видиш, че дори се бори повече срещу своята кривина от тебе . . .

И така, ние сме ранени. И бидейки такива, (смятаме, че) имаме права, и понеже имаме права, горко на този, който не разбира това. И естествено, понеже ме обича, е длъжен да го разбере! А крием това, защото сме високомерни. Обикновено хората не изразяват това, от което реално имат нужда,  а казват други неща и другият се опитва да разбере и така е налице такъв абсурдизъм.

В една „школа за родители” ще изнеса беседа, казаха ми да говоря за любовта. И им казах: избрах една тема- любовта като насилие. Не съществува по-добър начин да скриеш насилието от това, което наричаш любов. По-добро скриване на насилието от това в „любовта” не може да има. И е невероятно колко стрели и ножове крием в онова, което наричаме любов.  И горко на този, който ще обикнем или на този, чиято любов ще  търсим!

Това е лошата похот и това е сребролюбието (алчността), която е и емоционална алчност, и сексуална, и икономическа, и властова. Всичко това е свързано с идолослужението. И когато човек падне в капана им, поддаде им се и ги постави на мястото на Бога, тогава руши себе си и другите – колкото допусне Божията милост. Така може да стигне и до пълна катастрофа. И внимавайте, това са зверове, които живеят в нас, но и диви зверове,  домашни диви зверове, защото винаги виждаме греха в другия, всички сме сигурни, че грехът съществува, но лошото е, че всички сме сигурни, че съществува в другия. Другият  греши!
Ето началника ми! Ето съдружника ми! В себе си нищо не виждам!

Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието“

Не мислете, че Божият гняв е нещо, което идва отгоре. Същността е, че Бог позволява да водим живота си така, както го водим. Не си представяйте, че Бог измисля начини да ни накаже, напротив, противоположното прави. Старецът Паисий казваше – сякаш имаш една майка, която има пощурели деца. Хваща ни оттук, хваща ни оттам, да ни защити, да не  стигнем до крайните последици от делата ни. Божият гняв е това отвръщане на Бога  поради всички тези дела- не може да ги приеме и резултатът е, че влизат и други сили,  и правим нещата страшни. Казваш една-две тежки думи на твоя човек, и това завършва в развод . Ама как стана това? Аз исках само малко да я сплаша! Останалото го прави другият, ако и той няма духовни сили. От друга страна, Бог гледа колкото се може това да не  се случва- всеки ден, всеки един  момент Божията благодат и милост ни спасява, понякога безкрайни пъти на ден. Затова човек трябва да е смирен и да различава тези неща, за да може  чрез благодарението да върви напред.

„А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си“

Нито гняв, нито ярост.  Казах, че този текст трябваше да го пропуснем, ама хайде, в даден момент трябва да  прочетем и тези неща. Тоест и гневът е идолослужение, както и алчността, нечистотата и лошата похот. Гневът е трайно състояние, казвам гневен съм. Наистина съм гневен, гневен на всички, освен на мене. . Но не се ли гневиш малко, че си гневен? Защо си толкова гневен? Не се гневим на себе си, че сме гневни. Гневим се само, че другите ни карат да се гневим, както и на ближния, че ни е разгневил и ни е вдигнал кръвното. Именно защото фундаменталната връзка не работи добре, защото нашите земни членове са разпръснати, както иска и съвременната реклама, за да работи и капитализмът,  вместо да сме един член, едно движение, едно желание.

Злобата е едно тънко състояние – таим злоба към някой, той е направил  нещо. Е, и ние сме направили, но таим злоба срещу него.  Това може да продължи десетилетия: целият ни живот да бъде една злоба.

Забравих да кажа, че  лошата похот е и привличането на вниманието на другия за користни цели. Знаете, че когато някой мами другия, и това е алчност и лоша похот. Когато мамиш, привличаш или очароваш другия, защото  това обслужва твоите интереси, водиш го някъде, поставяш го в списъка с твоите „фенове”. Има такива „списъци”. Във факултета, в който преподавам, виждам една красива студентка, зад която вървят  „фенове”. Един, двама, трима. . . Вървят заедно, ходят заедно на кафе, през паузите – има списък с „фенове”. Тя култивира списъка, а те клетите, вървят след нея. Не знам това къде ще свърши. Казах на една такава студентка:

– Виж, аналог на сигнала са и тези, които отговарят, нали? Не може да викаш който и да е и да дойде Аристотел. Не става. Той няма да дойде, а ще дойде този, когото си извикала, затова не се разстройвай!

Съществува тази игра на желанието (похотта), която реално затруднява много хора да намерят себе си. Младите са в този капан, не знаят какво правят. В капан са и са принудени да показват различни неща, които всъщност не искат и не разбират.  И естествено, когато дойде час да обикнат истински, водата е свършила, къде е водата?  Даваш, даваш, даваш, накрая свършва, а след това – не можеш нито да вземеш, нито да дадеш на другия. Казват ни – не намирам любов, искам да обикна, но не мога!  И как да обикнеш, след като обикна целия свят преди това?

Завчера видях едно страхотно интервю на бивш директор на фейсбук,  който каза страшни думи: закрийте  фейсбук, аз вече не позволявам на децата ми да ползват фейсбук, защото не съществува по-голямо робство! Чуйте какво казва – не съществува по-голямо робство от фейсбук. Защото  се кланяш на едно въображаемо аз, нали?  Въображаеми аз-ове, с които създаваш една мрежа от връзки, за да получиш лайкове. Дадох  едно интервю за американски вестник и понеже се чете и от много гърци,  получило е не знам колко хиляди лайка. Представете си постоянно да трябва да говоря, за да получавам лайкове! Страшно нещо е това, защото накрая ще говориш неща, които се харесват на другите,  а не на теб. Разбирате ли? След това правиш това, което другите искат. Имаш едно публично аз, което всички търчат да купят и продадат. И ти самият си една маймунка, която вярно следва всичко това, което трябва да правиш, за да получиш всички тези лайкове и това диктува социални поведения, характери, идеи, и въобще заличава свободния човек и го принуждава  истината му да зависи от  одобрението на множеството. Но когато всички са съгласни с вас, бъдете сигурни, че сте направили грешка. Ако всички са съгласни с вас – Христос казва това – горко ви, когато всички ви казват „Браво!”. . .

Превод от гръцки език: Константин Константинов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: