Тайнството на единството – II част

149182_euharistia

Автор: протопрезвитер Александър Шмеман

Към първа част

Четенето, а по-късно пеенето на Символа на вярата са въведени в чина на литургията сравнително късно – в началото на VI век. Дотогава определеното му място в християнското богослужение е било тайнството Кръщение. С „Възвръщането на символа” (Redditio Simboli), т.е. с тържественото изповядване на вярата, е завършвало приготвянето на оглашения за кръщелното встъпване в Църквата. Символът на вярата възниква във връзка с Кръщението и едва по-късно, в епохата на големите догматически спорове, все по-често започват да го употребяват като мерило за православие, а като  ὅρος – като «предел», ограждащ Църквата от ереси. Що се отнася до Евхаристията, както вече знаем, бидейки завършек на събранието на верните, т.е. на повярвалите, възродените «чрез вода и Дух», получилите помазание свише, – в съзнанието на ранната Църква за всички участници в събранието тя е означавала единство във вярата като нещо самоочевидно. Затова включването на Символа на вярата в литургийния чин, станало твърде скоро повсеместно, е само потвърждение на изначално очевидната, органическа и неразривна връзка между единството на вярата – от една страна, Църквата и нейното самоизпълнение в Евхаристията – от друга, връзка, представляваща сърцевината на опита и живота на ранната Църква.

Трябва да се спрем на тази връзка, защото тъкмо в това се състои главната разлика на нашия сегашен опит от опита на ранната Църква, че в наше време тази връзка не се усеща като самоочевидна, а единството, за което така много говорят и спорят в наши дни, е породено от нея и произтича от нея.

Веднага правя уговорката, че формално всичко е като че ли на мястото си и тази връзка съществува за православните като неотменим закон, закрилян и опазван от каноните и от църковната дисциплина. Така, съгласно тази дисциплина, инославният не се допуска до причастие в православната литургия, защото според православното учение, «общението в тайнствата» предполага единство на вярата, върху което на свой ред е основано и което изразява единството на Църквата. Така, пак по силата на тази дисциплина, на православния му е забранено участие в тайнства, извършвани от инославни. Този закон обаче все по-очевидно се възприема като формален, защото и в нашето официално школско богословие, и в съзнанието на вярващите той отдавна е откъснат от реалността, от която е произлязъл, за която свидетелства и извън която всъщност е непонятен.

А тази реалност е изначалният, основополагащ опит на Евхаристията като тайнство на единството и следователно като тайнство на Църквата, която св. Игнатий Антиохийски определя като «единство на вярата и любовта». « А нас всички, които се причащаваме от единия Хляб и Чаша, съединени един с друг за общуване с Единия Дух Свети…» – именно този опит, запечатан в тези думи от евхаристийната молитва на св. Василий Велики, именно това разбиране и възприятие на Евхаристията са избледнели в съвременното църковно съзнание. Но тогава какво може да означава – реално, житейски, «положително» – забраната за общение с инославни, щом  като от самите православни Евхаристията отдавна вече не се възприема като общение и «съединение един с друг»; щом като не само за обикновените вярващи, но и в богословските определения тя е станала силно индивидуално «средство за лично освещение», към което всеки прибягва или от което всеки се въздържа според мярата на своите лични и посвоему разбирани «духовни нужди», нагласа, подготовка или неподготвеност и т.н.? Очевидно е, че ако в първите векове смисълът на такава забрана се е състоял в опазване на реалния опит на Църквата като единство на вярата, и следователно с отричането на практика е утвърждавал такова единство и е свидетелствал за него, то при снизяването на Евхаристията, както впрочем и на всички тайнства, до категорията на просто едно от средствата за освещение, тя станала само забрана, за съжаление лишена за все по-голям брой вярващи от самоочевидност и духовна убедителност.

Превод от руски език: Венета Дякова

Материалът подготви: Красимира Ковалкова


Източник: протойерей Александър Шмеман – «Литургическо богословие»; «Евхаристията – тайнство на Царството» – гл. 7 «Тайнството на единството»; стр. 417-419; Изд. Фондация «Покров Богородичен»; София, 2013

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: