Как да бъдеш най-истинно православен

За да бъдеш най-истинно православен, трябва първо да обявиш себе си за пазител на „чистото, неповредено православие“. Забрави въобще, че православието (ортодоксия) означава „правилно славене“ (на Бога), тоест „правилна вяра“ и добави епитети като „чисто“ и „неповредено“, за да изглеждаш още по-голям ревнител. Може да създадеш тавтология, но със сигурност ще спечелиш вниманието на такива, които имат ревност по истината.

За теб е комплимент да те именуват „зилот“. Дори ти самият не би се посвенил да се наречеш така, което би било проявя на голямата ти и несъмнена скромност. Това според теб означава, че си праведен борец за истината. Дори може да си придадеш важност като цитираш Откровението на св. Йоан Богослов: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10), като си направиш сайт и сложиш стиха за мото. Това би бил още един начин, за да се поставиш в групата на ревнителите за вярата. Наистина истинският зилот е ревнител за вярата. Но ти не си такъв. Ти си този, за който св. ап. Павел казва, че има ревност по Бога не по разум (срв. Римл. 10:2), тоест такава ревност, която не е от Бога. По-добре остави тази лъжеревност, за сметка на истинската, и бъди верен до смърт.

За да бъдеш най-истинно православен, трябва също и да си готов във всеки един момент да громиш „враговете“ на православието с определението „модернист“. Независимо за какво става дума, дори без да четеш онова, което е написано, под всеки текст на заподозрения в модернизъм пиши, че е такъв и обясни, че няма защо да бъде четен. Че дори е грехота да бъде четен. Разбира се, ти знаеш, че такова определение в православно-богословски контекст не съществува – то е характерно за изкуството и литературата. Естествено, ако беше уверен, ти веднага би им приписал определението „еретик“. Но ти знаеш, че ереста е понятие, което се определя съборно и не можеш да го използваш когато ти скимне. Затова вложи смисъла на „ерес“ в думата „модернист“. Може „за цвят“ евентуално да добавиш и „обновленец“. Така не само, че ще се покажеш като ловък йезуит, който знае как да заобикаля Преданието, но и ще намериш възможност да оплюеш онези, които ненавиждаш, „опаковайки“ личната си неприязън като желание за „защита на православието“.

Онези, които не са тесногръди фанатици като теб самия, наречи „икуменисти“. Забрави, че думата произхожда от гръцката дума за „вселена“, а твоята Църква е определяна (и трябва да бъде) като „вселенска“. Забрави въобще, че като християнин имаш мисионерски дълг да свидетелстваш за вярата си. По-добре кажи, че вратите на храма са отворени за всеки, вземи си един стол, седни на него и зачакай те да влязат! Всички тези, които свидетелстват за вярата, вършейки твоята работа, докато ти седиш на стола, без значение дали правят богословски компромиси или не, само заради своята православна мисия, обяви за предатели и отстъпници! Не знам какъв успех ще имаш, но поне ще потиснеш бушуващия глас на съвестта си, и ще можеш на техен гръб да се почувстваш като най-истинно православен.

Затвори си очите за това, че православното богословие в 17-18 в. (най-вече, но не само руското), е под силно западно влияние и обяви тези, които призовават за „завръщане към отците“ и представляват цвета на православното богословие през 20 в –  Г. Флоровски, Н. Афанасиев, Й. Майендорф, Й. Зизиулас, за модернисти. Парадоксално е, че ти именуваш така онези, които са истинските ревнители за православието и истината, но да си най-истинно православен е живот, изпълнен с парадокси. Бъди кон с капаци и не позволявай у теб да се прокрадне мисълта, че не винаги всичко у нас е било наред. Богословствай в католически и протестантски дух, защото ти, о, мислещи се за най-православен, колкото повече така правиш, толкова по-православен (или по-точно „празнославен“) ще бъдеш.

Обогати речника си с думи като „масонство“, „илюминати“, „ционисти“, „конспирация“, „папа“, „антихрист“ и ги свържи смислово. Заяви, че има световен заговор на римокатолиците, евреите и масоните срещу православието. Изфабрикувай снимки на папата, които показват, че той прави масонски и сатанински знаци или пък ги изтълкувай в този смисъл, дори да не е така. Покажи снимки на православни йерарси, които се прегръщат с папата. Това им действие вероятно не удовлетворява очакванията ти, но пък според теб „доказва“, че към заговора принадлежат лица от православието. Вероятно ти си против това прегръщане, защото смяташ, че нашите йерарси е най-православно да се бият с него или поне да му „шибнат“ един шамар?! Възможно е ти да би направил именно това, представяйки си, че си самият св. Николай, който удря Арий – една, определено невярна история. Знам, че те смущава, че те ще обсъждат богословски въпроси. Такива, които често ти самият не разбираш. Може би именно заради това си незнание си против тях, страхувайки се, че ще бъде постигнат някакъв богословски „компромис“. Не е изключено, но ти не се притеснявай за Църквата. Каквото и да става, тя ще остане стълб и крепило на истината.

Ти си гордееш с твоето „православие“. То те кара да се чувстваш по-голям и по-свят от другите. Православието повишава твоето чувство за превъзходство. Ти се гордееш с православието, както фарисеят се гордее, че не е като другите грешници и че пости и дава десятък редовно (срв. Лука 18:11-12). Ти имаш лъжеправедността на фарисея, а не истинската, кротка и смирена Христова праведност на митаря. Твоето православие се изразява в гръмки речи, в заклеймяване и осмиване на несъгласните с теб, в грижата за дължината на брадата ти, както и в споровете за „дни, месеци, времена и години“ (Гал. 4:10) като най-спасителни за човека, но не и в следването на Иисус Христос и изпълняването на евангелските добродетели. Ти си православен, но не и християнин.

Но най-лошото е, че след всички приказки за ревност по истината, ти си завършен протестант. Ти си готов също като всеки еретик да напуснеш Църквата – корабът на спасението, само защото не удовлетворява твоите измислени критерии за истинност и праведност, и да се присъединиш или дори да основеш своя структура (която няма как да наречем „църква“), също както десетките старостилни секти в Гърция. Парадоксално, но след цялата ти борба срещу модернизма и икуменизма ти си станал техен изразител.

Автор: Атанас Ваташки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: