Отчаянието е по-опасно от греха

O.-P.-Papadopolous

Автор: архим. Павел Пападопулос

Дяволът е по-доволен, когато се разочароваме, отколкото когато съгрешаваме. Защото грехът ни може да се изцели чрез покаянието и надеждата в Божията милост, но разочарованието и отчаянието ни заковават в мрака и пораждат в нас униние и скръб.
Разочарованието много пъти има за майка срама. Срамуваме се, че сме съгрешили, срамуваме се за греховете, които сме направили, но в същото време започваме диалог с помисъла ни. „Как го направих? Защо да не мога да победя изкушението? Защо да не мога да преодолея изпитанието?” Занимаваме се с греха си колкото време е нужно, за да се отчаем. И това е гибелно. Сякаш искаме да стигнем до този момент на скръбта, на чувството за безизходица.

Нека не дискутираме с греха си, с помислите си, защото като начинаещи ще се потопим в отчаяние. По-добре е да излезем на разходка, отколкото да седнем сами в компанията на нашите помисли. Голямата интровертност в тези случаи вреди – води до скръб и дори до депресия.

Отчаянието е по-опасно от греха. Отчаянието крие егоизъм, чувстваме се погинали, защото имаме големи очаквания към нашето азче.

Нека осъзнаването на греха и неуспеха ни стане повод да приемем нашата недостатъчност и да се смирим (затова и Господ  допуска нашия грях и неуспех). Защото само тогава можем да преодолеем нашето падение, всяко изкушение и изпитание без да се разочароваме и да се наскърбяваме.

Не прави удоволствието на дявола да бъдеш навъсен и мрачен. Усмивката  ти „ходи” невероятно много! Особено тази, която се ражда от  упованието  ти в Христос.

***

„Щуростта” на Бога е, че ни обича каквото и да правим. E, някои не издържат тази Негова „щурост”, затова и „кръщават” Бога наказващ, съдия, моралист.

Да, Бог е справедлив, но не когато 1+1= 2, а когато 1+1 не ме интересува колко прави, защото ти прощавам, обичам те.

Справедливостта на Бога има като правило безкрайната и непонятна за мнозина  Негова любов.

***

Лесно е да поправяш другите, да им размахваш „заплашително” пръст. Лесно е да дебнеш, за да забележиш и да осъждаш. Лесно е, но не и душеполезно.

Не дойдохме в този живот, за да станем мъчение за другите, дори да е за „тяхно добро”, както много пъти твърдим.

Въпросът е да станем балсам, а не мъчение за другите.

И това ще стане, когато имаме снизхождение и смирение – тогава словото ни се изпълва със сладост, погледът ни се напоява с едно очарование, което само любовта може да излъчи.

Нека престанем да търсим поводи, за да избухнем със злоба и страст срещу другите поради нашето неудовлетворено пустославие и психоневротични плодове на нашия егоизъм. Нека потърсим възможности, за да избухнем в целувки и прегръдки спрямо другите.

П. П: Дори ако другите стоят далеч от теб (по техни причини), ти изпращай твоите целувки; Все някоя от тях ще даде плод в тях.

***

Наличието на изкушения в живота ни не означава, че напредваме духовно. Духовната война трябва да поражда в сърцето ни не разочарование, а надежда. Много пъти се чувстваме изморени, именно защото се борим. Това е добро, героично.

Без духовно насилване, тоест без борба не можем да се очистим от страстите и да се изцелим от духовните ни болести.

Бори се, не спирай да водиш битка. Това, че се бориш означава, че вървиш по правилния път. Много пъти мислим, че доказателството, че сме напреднали духовно, е когато всичко става лесно и без изкушения и изпитания. Това обаче е погрешна мисъл. Това, че изпитваме трудности в духовната борба не означава, че не вървим добре – напротив, то е доказателство, че обичаме Христос и „плащаме” за тази любов. И това е красиво и превъзходно. Не е превъзходно, че изпитваме трудности, а че го правим заради Христос. Затова, ако изпитваш трудности, ако виждаш, че не се справяш, че падаш отново и отново, че не можеш да отсечеш някоя твоя страст, не се разочаровай, продължи да се подвизаваш.
Важно е не  само да преодолеем някои наши грехове и да не падаме отново (това е желаното); но и това, че се подвизаваме и не изоставяме духовната борба.  Въпреки нашите падения, това е блажено и похваляемо.

Не стой да анализираш твоите падения – след като знаеш, че си съгрешил пред Бога и хората, се покай и започни отначало. Това е духовният живот – любочестива борба, не победа, а борба, която има за цел Христос, а не отдиха.

***

Още един ден, още едно ново начало.

И пътя на живота  продължава.

Не анализирай много нещата. Не ти е от полза.

Изпълва ума ти с вредните емисии на помислите.

Виж небето. . .

Не оставяй в злините на този свят, защото накрая ще престанеш да чувстваш благодарение за това, което имаш, и тогава ще започнеш ропота. Един ропот, който не гледа напред с надежда, а спира в една застояла неблагодарност.

Виж небето. . . вдишай живота, който ти е дарен; ако ще да не е така, както си го мечтаел. Въпросът не е да придобиеш мечтания живот, а да правиш живота си мечтан. И това може да стане, когато престанеш да  анализираш всичко и да сравняваш живота си с този на другите, когато престанеш да гледаш живота си през призмата на твоето пустославие.

Погледни небето. . .  вдишай неговия лазур, оцвети живота си по твоя път. . .

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: