Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието (книга)

Автор: проф. Иван Панчовски (1913-1987)

Линк за сваляне на книгата

Книгата е публикувана през 1944 г.

Съдържание

Предговор 5

1. Борба за смисъл на живота 7

2. Смисъл на живота 37

3. Живот и религия 59

4. Пред дверите на смъртта 92

5. Има ли вечен живот? 112

6. В царството на вечния живот 135

7. Адът и неговата вечност 159

8. Ценност на вярата във вечния живот  214

За книгата

„Книгата е замислена като втори том на „Пътят на модерния човек към Бога”. Изследването призовава към дълбок размисъл по темата за смисъла на живота. Написана е увлекателно и достъпно, и съдържа цитати от множество автори, което е белег за високата обща информираност на проф. И. Панчовски.

Въпросът за смисъла на живота е най-важният и най-съдбовният спрямо всички други. И от него зависи посоката на целия ни живот. Модерният човек търси смисъла на живота на различни места и съответно получава различни отговори. Тези отговори са твърде различни и объркват човека. Те не могат да го задоволят, защото са несъвършени, плод на нашия ограничен ум, и съответно не са абсолютни отговори. Смисълът не е в нещо, а в Някого – в безкрайния и абсолютен Бог, първоизвор на живота, светлината и знанието. Да вярваш в Бога значи да вярваш в смисъла на живота. Да търсиш Бога и да бъдеш в общение с Него е като да живееш, защото Бог е живот. Само вечният живот, към който смъртта е врата, може да придаде на преходното ни съществуване истински смисъл и красота.

Бог, както вече бе казано, е първоизвор на живота, а не на смъртта. Съответно християнинът е проповедник на Бога, Който е живот (срв. Йоан 6 гл.), не на смъртта. Това не означава, че християнинът забравя за смъртта. „Той нито си затваря очите пред нея и се стреми да я забрави, нито изпада в ужас и паника пред нея”. Смъртта е зло, враг на живота. Тя обаче ни избавя от едно друго зло – „безсмислието на простиращото се до безкрая съществуване”. Мисълта за смъртта ни помага да ценим всяка минута живот, да живеем праведно и смислено.

„Душата люби Бога заради самия Бог”, е заглавието на един вдъхновяващ химн на Ангел Силезуис, посочен в книгата. Вярващият е познал Бога и прави всички заради Него, защото Той е Истината, Правдата и Любовта. Бог е Абсолютното добро и съответно любовта към самото добро е любов към Бога – понякога осъзната, понякога не. Съответно за вярващия Бог е истинският двигател на благочестивия живот, а не наградата на рая или наказанието на ада. Раят и адът не са създадени от Бога, а от човека, те са резултат от свободната му воля. Представата за Бог като създател на ада е безбожна и богохулна. „Адът в своя произход и в своето съществуване е свързан битийно не с Бога и Неговата справедливост, а с човека и неговата свободна личност. Адът не е необходим, за да получат възмездие злите, а за да не бъде човек принуден да обича Бога и доброто и поставен насилствено в рая”. Адът възниква вследствие на човешката ненавист към Бога, в избора му на злото. Бог желае човек да бъде в рая, не в ада. Човекът, който не е в Бога, преживява ада в душата си – първоначално по време на земния си живот, а впоследствие и след смъртта. Учението за апокатастасиса на Ориген е погрешно, защото разглежда апокатастасиса като предопределен от Бога процес, което противоречи на свободната воля на човека, който може и да не поиска да бъде с Бога.“

(Из: Атанас Ваташки, Проф. Иван Панчовски като християнски апологет)