Слово на представянето на св. Йоан Богослов
Автор: св. Симеон Метофраст
Какво слово може да въздаде похвала за тези, чиито живот е целият похвала и които победиха жилото на смъртта? Защото както слънцето превъзхожда всички небесни явления, така и Богослов превъзхожда всички свои постижения, благословени от Божията десница. Затова той се оказа свободен от робството на смъртта до Второто пришествие на Този, Който се яви, и са бедни думите, с които да изразим похвала.
По-скоро ще разкажем за неговото раждане по плът и кръв, доколкото е възможно с думи да изразим плътското у безплътния, защото дори робството на природата е било неизвестно нему – живял в плът, той нямал нужда от нищо плътско. Но не е възможно без кръв да дойде човекът в света, а чрез родители, затова нека да кажем за незнаещите, кой е родил блажения. Заведей и Саломия са негови родители, а казват, че Саломия е била дъщеря на Йосиф Обручник. Ако проследим тази връзка, ще се окаже, че Йоан Богослов е родственик на Господа чрез Йосиф Обручник. Впрочем, благодарение на риболова, той бил и близък ученик на Христос.
Почерпил обилно от дарбите и умирайки за плътта, той избягал от мрежите на страстта и, причастявайки се с божествения Дух, гръмко казал: „В началото беше Словото“ – така разкрил, че Синът е равен на Отца, освен в рождението, от което следва, че цялото творение ще пребъде не само досега, но и до свършека на света, благодарение на неговото благовестие, твърдо придържайки се към Православната вяра.
Но с какви думи може да се опише морето на неговите добродетели или устроението на душата му, безстрастието и благонравието му? Като паднал на гърдите на Господа, той получил дара на премъдростта, на планината Тавор станал свидетел на Богоявлението, никога не се отделял от своя Учител, безстрашно стоял заедно с Владичицата с Него до самия Кръст, когато чул от Христа радостните думи: „Ето твоята майка“ – му казал Господ, показвайки Богородица, и от този момент св. Йоан Я взел при себе си до Нейното връщане при Сина. И както съобщава разказът, Йоан Богослов се оказал син на трима: на Саломия – по плът, на Св. Богородица – по благодат, а от Св. Дух той бил наречен „син на гърма“[1].
Неговите чудеса, многочислени и удивителни, ясно описани в пътуванията му, разказват също и за някакво странно и свръхестествено чудо, което е извършил св. Йоан Богослов, за което говорят и древните историографи в някои истории. Разказват за това, че един човек, притесняван много от своя заемодавец, като нямал с какво да му върне дълга, отишъл при великия Йоан Богослов, търсейки от самия него спасение за дълга си. Този човек, подложен на нещастие, бил християнин. Блаженият Йоан му отговорил: „Братко, нищо ли не можеш да върнеш от целия дълг?“ Християнинът с голям срам отговорил на блажения Йоан: „Нямам нищо на този свят, светецо Божий, освен този сърп, който нося в пояса си“.
Като се съжалил се над него, Богослов го хванал за ръката, завел го на полето и му заповядал да нареже един куп трева. Взел я, дълго я благославял и вдигайки поглед към небето, помолил Бога да превърне тревата в злато. И Бог, който изпълнява желанието на боящите се от Него, превърнал тревата в злато – то било точно толкова, колкото бил и целият дълг – нито повече, нито по-малко. Св. Йоан Богослов му дал златото и се обърнал към християнина: „Върни се с радост в дома си, братко, защото намери в Бога избавление от бедата си“. Докато говорел, християнинът преклонил глава и се поклонил на светеца, а след това се отправил към дома си, радвайки се и славейки Бога.
Но колкото и безсилни да са думите да изкажат величието на неговите деяния, нека се обърнем и към неговото представяне [2] с една странна история, поразяваща с чистотата на равноангелния отец: по какъв начин той, безплътният, се оттеглил в земята на още по-чисто място, и да споменем за мястото на неговото представяне.
Свети Йоан, нашият отец, извикал някои от братята и казал: „Разходете се малко с мен и вземете нещо, с което да изкопаете земята“. И когато те изминали известно разстояние по пътя, той, достигайки предуказаното му място, заповядал на своите спътници да копаят. Те започнали да изпълняват поръчаното и усърдно да копаят в земята. Когато изкопаното му се сторило достатъчно дълбоко, той казал на братята: „Вървете си и ме оставете тук с Господа“. След това братята се отдалечили толкова, колкото да не ги види учителят им, че стоят и гледат как ще легне в земята; но по тяхното свидетелство, те могли само да видят, как той легнал в ямата. Мислейки си, че както обикновено, че св. Йоан ще поспи, братята го оставили не задълго, а след като се върнали скоро разбрали, че са приготвили за него гроб. Поразени от това, докато се връщали към дома си, получили утешение свише. Но едновременно с това, когато св. Йоан легнал в приготвения за него гроб, той бил понесен невидимо от ангелски ръце като Авакум в невидимия свят и се представил пред Господа съгласно изпълненото от Бога обещание, казано на Петър: „Ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?“ (Йоан 21:22, бел. прев.), защото очаквал Идещият да съди живите и мъртвите. На все още живите той често явявал по различен начин.
Макар и добре да са известни многото явявания на свети Йоан Богослов, много ще пропусна да разкажа, но ще припомня внимателно и боголюбиво един известен и неотдавнашен разказ.
Някой си, наречен Неофит, от младостта си подвизавайки се в чист живот, в света… на длъжност императорски слуга, по професия виночерпец (а това му давало възможност постоянно да опитва от императорските ястия), в дните на господаря Роман, тръгнал да пътува през царството му на обикновен селски кон и достигнал през нощта храма на свети Йоан Богослов, когато се извършвал празникът на апостола, и дочаквайки до края на трета песен на утринното богослужение, тръгнал към храма на Спасителя в Халки, и произнасяйки там молитва, тръгнал да се връща по пътя обратно. Срещнал го някакъв достолепен човек и като го поздравил, му казал: „Радвай се, господин Неофит“. А Неофит му отвърнал на поздрава с думите: „Радост да ти даде Господ“. И Богослов му отвърнал: „Братко Неофит, какво стана с теб на празника на Йоан Богослов?“ Неофит му отговорил: „Всичко там е великолепно, и както предполагам, сега започва четвърта песен“. Тогава отново го попитал Йоан Богослов: „Съвършено вярно и аз, братко, оставих в Ефес точно тази четвърта песен и дойдох дотук, за да празнувам в този храм“.
Ако някой би гледал внимателно отстрани, би помислил, че този вдъхващ увереност човек, който говори с Неофит е Богослов, то на него ще кажа, че честите явявания на светиите са достойни, очевидно приятни и пълни с радост, а нападенията на бесовете са ужасни и пълни със страх. Така казвал и уверявал всички самият Неофит: „Радваше се душата ми, както никога в моя живот, когато той ми се яви и говореше с мен“.
Йоане, представителю на вярата, учителю на благочестието и всесияйно светило на целия поднебесен свят, основание на Църквата и прибежище и опора на всички верни, ти, който със своите мъдри учения изобличи еретическите заблуди, пази всички нас в честната и православна вяра, всички ни запази, укрепи, утвърди, запази своя народ, бидейки светец в нашата църква, промисляйки за своето стадо, застъпвайки се за този град и твоя раб, във всичко и винаги защитавани и учени от предците си – твоите недостойни раби, благодарим ти! От тебе и за тебе ние получихме вечните блага и се удостоихме с безкрайното Небесно Царство, с милостта, щедростите и човеколюбието на Господа Иисуса Христа, комуто подобава и силата и славата, вовеки, амин.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: pravoslavie.ru
Текстът е преведен със съкращения
[1] При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от Господ „Син на гърма“, защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя (бел. прев.).
[2] Представяне – свършека на земния живот на светеца.
Задругата 
Вашият коментар