Животът е по-силен от думите

los-810x540

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Темата е за  осъждането и заглавието й е:  за да съдиш живота ми,  трябва да го преживееш. Много пъти сме чувствали, че другите ни съдят, порицават, осъждат, дори ни клеветят и тогава в сърцето ни, отвъд чувствата на отчаяние, меланхолия и скръб, се надига едно огромно Защо. И казваме (на другия): ти не знаеш живота ми, сърцето ми, не си влязъл в дома ми, в семейството ми, в душата ми, как тогава ме съдиш? Затова, за да съдиш живота ми, трябва да го живееш.

Ще видим, че отците на Църквата са говорили за тези неща стотици години по-рано от съвременните психолози. Защо? Защото пустинните подвижници, особено те,  са имали дълбоко себепознание. Познавали онова дълбоко аз, което, както казва св. Порфирий, е в нас и дори ние не го познаваме, и когато при някакво затруднение или изпитание стигнем до нашите граници, тогава откриваме, че в нас съществува това аз, което не сме познавали.

Отците слезли много дълбоко в себе си и ако четем св. Исаак Сириец, св. Йоан Лествичник, авва Доротей, на който ще се спрем,  ще видим колко дълбоко познават човешкото сърце и движенията на човека, човешката психика.

Авва Доротей казва, че нищо друго не разгневява Бога толкова много и води човека до богоизоставеност, колкото злословието, осъждането и унижаването на ближния.  Ще се разгледаме тези понятия по-нататък.

Св. Йоан Лествичник казва, че осъждането е толкова голям грях , такъв екзистенциален крах, че както водата загасява огъня,  така и осъждането загасява Божията благодат. Старецът Паисий казваше, че човекът, който осъжда, изолира душата си за Божията благодат, както правим изолация на домовете срещу влагата, жегата и студа.

Първо ще кажем, че едно е съждението и друго – осъждането. И по самите думи го разбираме.

Съждението е дар, който Бог ни е дал, е естествен дар от Бога и само човекът има съждение, което означава, че има възможност да различава нещата, да ги оценява, да каже, че това е добро, а това – зло; да каже, че това иска, а онова не  иска. Това е съждението, посредством което преценяваме, че  дадено нещо е ценно или не, че е красиво или грозно.  Това е изключително важна възможност на човека, голяма харизма, защото съждението по някакъв начин става навигатор в живота. Ако нямаме правилно съждение, няма да имаме правилна навигация в живота, ще претърпим корабокрушение, ще съсипем себе си.

Оттук правилното съждение е нещо много важно. Но тъй като човекът има страсти и е немощен и слаб, какво прави? Св. Максим Изповедник казва, че той  изопачава Божиите харизми. Страстите, според отците, в своето устройство и естество не са зли, а изопачени нужди на човека, изопачени харизми, изопачени възможности. Както те учат, страстите не се премахват, а се преобразяват.

Следователно осъждането е изопачено съждение. Св. Паисий Светогорец казва нещо много хубаво, че съждението, което имаш, е естествена харизма и Бог ти го е дал, но дангалачето  го експлоатира и те кара да осъждаш и да съгрешаваш. Затова трябва да се пречисти твоето съждение и да дойде божественото просветление, а дотогава не се доверявай на съждението. Тоест човекът трябва да се изцели духовно.

Авва Доротей казва, че трябва да различим в нас, че едно нещо е грехът, а друго личността, която извършва греха. Тук има голямо объркване. Отново поради факта, че сме грешни хора и в нас изопачаваме нещата, не можем да отделим греха от личността, която го извършва, и обикновено  избухваме срещу хората. Отците на Църквата смятат, че можем да  осъждаме и заклеймяваме, да порицаваме и подчертаем греха,  но никога блудницата, а блуда. Можем да вземем отношение срещу кражбата, убийството, но никога срещу убиеца. Убиецът като личност го обичаме.  Блудницата я обичаме, но отхвърляме и осъждаме постъпката, този нейн избор. Това не е толкова лесно, трудно е.

Нека да видим и детската психология, която казва, че ако искаш да съсипеш едно дете, му поставяй табели. Дори съвременната психология говори за това да различаваме постъпката от личността на детето. Обичаме личността, помагаме й да узрее и да израсне духовно, но за конкретното деяние можем да кажем, че този избор не е правилен.

Авва Доротей казва това много хубаво – не може да съдиш и осъждаш самото разположение на душата и от една постъпка да правиш заключение за целия живот на човека.

Обикновено така правим. От една постъпка осъждаме целия човек, от един погрешен избор осъждаме целия живот. Правим това всекидневно, изключително сме строги с другите, постоянно ги осъждаме, но човекът не е само неговите дела, а нещо по-дълбоко от тях. Достоевски, този велик руски писател, велик богослов, който чрез литературата е творил богословие, казва,  че при Второто Пришествие Бог няма да ни съди за това, което сме извършили, а за това, което е закопняло сърцето ни. Защото това, което копнеем, е много по-голямо от това, което вършим. Обичаме другия, но нашата идеология, възпитанието, средата, в която  сме израснали, мисленето, което сме възприели, предразсъдъците не ни оставят да покажем нашата любов към другия. Много хора обичат силно, но не могат да го изразят, защото не са се научили да изразяват чувствата си. Един човек не се изчерпва само със своите дела, а е нещо по-велико от тях.

Също така авва Доротей казва, че не можеш да отъждествяваш другия с постъпката му  и да казваш, че след като е направил тази постъпка, той е  такъв (грешен) и такъв е животът му, защото това е много голям грях. Другото, което трябва да имаме предвид е, че не можем да съдим другия без да знаем живота му, както казахме в началото. Само Бог, казва светецът, може да оправдае или да осъди, защото само Той знае състоянието на всеки един.  Тоест в какво състояние е бил, когато е извършил нещо, вътрешно какво е чувствал през този период, защото един и същ човек, след 5-10 години, когато вече е узрял или се е променило неговото състояние, сам се покайва и казва: какво направих, каква грешка, как се съсипах, как допуснах да направя това!

Второ. Не знаеш силата на другия.  Ние, хората, сме уникални пред Бога, напълно различни един от друг, някой има сила да се моли, друг да пости, трети да дава утеха, четвърти не издържа това.

Ако отидеш при две новородени деца и леко ги побутнеш, ще видиш едното да затваря очи, а другото да трепери. Различна нервна система – какво означава това? Че по различен начин възприемат света.

Чуйте колко пионерска е мисълта на авва Доротей:  не знаеш силата на всеки, не знаеш състоянието му, не знаеш средата, в която е израснал, не знаеш неговите дарби, мислене, не знаеш  неговите способности. Как тогава се осмеляваш да съдиш? Осъждането убива разсъждението.

Авва Доротей казва още нещо удивително: Бог гледа труда, мъките на човека, скръбта, психологичния натиск, който всеки човек изпитва преди да извърши зло, и затова го милва. Невероятни са възгледите на авва Доротей в  неговите аскетически слова. Той казва това, което казахме в началото: не знаем коя е причината, поради която всеки човек стига до определена страст. Никой не се е събудил една сутрин и да каже: ах, колко хубав ден!  Я да стана егоист! Никой не е казал:  сутринта ще се събудя и ще стана блудник или алчен. Има някакви причини, които го водят до това. Зад един егоист  може да стои човек, който е трябвало да изгради мощно его, за да оцелее, особено ако е израснал в един труден дом, където е трябвало да издигне стени срещу другите, за да може да се предпази. Зад един човек, който много пъти изглежда жесток, се крие една наранена душа.  Кой чувства нужда да покаже, че е силен? Уплашеният – той има нужда да убеди другите, че е силен. Кой има нужда да убеди, че е мъдър – този, който е невеж. Кой има нужда да убеди другите, че е красив?  Този, който е несигурен. Хората, които имат добра връзка със своя вътрешен свят, нямат нужда да убеждават никого, а са това, което са; те не се тревожат, не се безпокоят, просто са себе си. Там, където виждаме някой да се напряга, за да покаже нещо, се крие една нужда, изопачена нужда.

Светецът говори и за унижението. Той казва: ти не само съдиш и осъждаш брата, а какво правиш? Унижаваш го. Тоест искаш да го отчаеш. Знаете, че отчаянието е от дявола. Папа Ефрем Катунакиотски,  велик духовник, месеци наред е бил на легло и милият, сам казва на духовните си чеда: веднъж изпаднах в отчаянието, което  е ад. Оттук си представете колко голям грях е да разочароваш един човек, да му отрежеш крилете.

Много пъти, когато нещо те терзае, чувстваш, че си сам, че ще се подлудиш, че си луд, но отиваш при един приятел и той ти казва: и аз бях така. И ти му казваш:  и ти беше така? И веднага чувстваш облекчение, това те отморява, успокоява.

Трябва да проявяваме  съчувствие. Какво означава това? Най-голямата грешка, която правим, ние, които сме в Църквата – свещениците, но и благочестивите хора е, че когато другият има някаква скръб или изпитание, ние му правим проповед. Единственото нещо, което не иска един страдащ и изтерзан човек е проповед. С това го смазваме, да не говорим, че той не чува в този момент, защото вътрешно гори. Какво го успокоява? Да му кажеш: съчувствам ти, разбирам те, имаш право; да видим какво ще правим и Бог си знае, или дори нищо да не кажем. Ние много пъти отиваме при една майка, която е загубила детето си, което е най-голямата болка на земята, а хората ме питат: какво трябва да й кажа? Какво да й кажеш? Ние, духовниците, се чувстваме неловко, чувстваме, че нещо трябва да кажем, малко сме виновни, представляваме Бога и нещо трябва да кажем. Но нещата не са такива, защото особено в такива случаи не са нужни думи. Нужна е разсъдителност. Не можеш да кажеш на една майка, че Бог така е поискал и е взел детето й. Не можеш да поставиш Бога пред една майка, трябва да разбереш, че Бог страда с нея, Разпнатият Господ страда в този свят, защото това не е светът, който Бог е поискал, този свят не е Божият свят, а светът на падението, свят на смърт, болести, неправди. Трябва да разбереш, че Света Богородица държи ръката й, Бог не е взел детето й и сега не стои отсреща да я гледа как  страда, а е до нея и страда.

Много пъти тези страдащи хора не помнят нищо от това, което им казвате, но винаги ще помнят вашето присъствие, че сте там, в затруднението им. Това ще остане – една прегръдка, едно присъствие. Затова св. Порфирий казва: върви там, седни и се моли с броеницата за тази майка, изричай молитвата и не говори. Бог не иска адвокати. Бог не се нуждае от представителство. Бог е жив. За да Го представляваш, ще рече, че не е жив, че не съществува, и аз ще Го представлявам! Но Бог присъства и трябва да повярваме  в присъствието Му в онзи момент и в силата на мълчанието.

Много е важно да вдъхваме кураж.

Едно старче на Света Гора 60 години живяло там и никога не е излизало в света. Ние отиваме, стоим 3-4 дни и след това светът ни се струва странен, а представете си 60 години да живееш там. Веднъж той излязъл и когато се върнал, го попитали:

– Отче, как ти се видя светът (т.е. хората)?

Той казал:

– Изключително хубав, но голяма беднотия. Представете си само! Жените нямат пари за плат да си ушият дълги поли!

Друго нещо, което е много важно, когато внимаваме в осъждането е, че когато съдиш  и осъждаш грешки, страсти, грехове и проблеми на другия, и ти ще си изпатиш същото рано или късно.

Делото на свещеника не е нито да съди, нито да осъжда, а да укрепва  изтерзаната душа и да я лекува. Св. Никодим Светогорец в книгата си за изповедта казва  на духовника: когато изповядваш  и ти кажат някой тежък грях, внимавай да не демонстрираш, че си се сепнал, че си се учудил, а остани несмутим, за да не разочароваш другия.  Това е чувствителността на светците.

Накрая, нека имаме предвид кои са хората, които обикновено осъждат- или ние самите, ако осъждаме другите. Хората, които осъждат, имат суетен  живот и колкото по-суетен е животът ти, толкова повече се занимават с другите. Друга категория са  тези, които дълбоко в себе си завиждат на това, което обвиняват. Това са хора, които се занимават с живота на другия, защото те самите нямат духовен живот, техният живот е празен, безпорядъчен, м него отсъства Светия Дух.

И един прост съвет как да преодолеем тези неща. Трябва да знаем,  че не е от полза външно да протестираме, т.е. повече помагат молитвата, търпението и най-вече с начина на нашия живот да покажем, че не сме това, в което ни обвиняват. Защо? Животът  не може да се скрие. Животът ще покаже на другите, че не сме това, в което ни обвиняват. Животът е по-силен от думите на другите. Нужно е и търпение и рано или късно истината ще блесне. Бъдете сигурни.

Превод от гръцки език: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: