Как да посрещаме Новата година?

7bb71426ef15321ce06ef459e2deb1b9Автор: Видински митрополит Неофит

„Очакваме ново небе и нова земя“ (2 Петр. 3:13)

 Не могат да се знаят, нито да се изброят всичките разнообразни молби, желания и очаквания, с които хората посрещат встъпването на Новата година в световното летоброене. Но се знае, че всеки човек, пък и всеки народ, е ковач на своята съдба, творец на своето щастие или нещастие.

Вярно е, че животът, здравето и изобщо земните блага идват свише, от ръката на Бога – Промислителя. Но е вярно и това, че много зависи от хората, какви Божи дарове ще им донесе Новата година. Много зависи това от тяхната разумна мисъл и свободна воля, от насоката и начина на техния живот и от качеството на техните дела. Изобщо, за да бъде годината щастлива и благополучна за човека зависи от това, доколко той живее и действа по закона на Бога – Промислителя, изразен в учението на Хрисос – Спасителя.

И Словото Божие, и вековният опит подчертават истината, че извор за радост и щастие, както и за скръб и душевна мъка на човека е споменът за миналото. Всеки може да провери как някакво неизразимо блаженство обхваща душата, когато човек си помисли, че в миналата си дейност той е станал причина за създаване утеха и радост на мнозина, че е извършил честни, приятни, мили и трогателни дела. Неописуема радост преизпълва сърцето на човека, когато той си спомни миналата дейност, без прискръбно вълнение на душата, без жестоки угризения на съвестта и без горчиво чувство на себеосъждане. Изобщо, блага радост, щастие и душевно задоволство обхваща човека, когато той мислено вижда свитъка на своето минало, преизпълнен с благородни подвизи, родолюбиви обществени дейности, милосърдни и хуманни дела, чисти замисли, благи социални и богоугодни стремежи.

С нищо не може да се сравни душевната тиха и блага наслада на човека, когато той мислено гледа вписани в миналите страници на живота си сълзите, които е изтрил, помощта, която е давал, радостта, която е създал на своите близки – малките и нещастни братя Христови. Защото той чувства, как всичко това го е приближило до всеблагия Бог – Промислител, и му е създало душевен покой, за да очаква с твърда вяра едно още по-щастливо бъдеще. И затова, в този момент, за него не е важна толкова годината, колкото благоволението на Онзи, Който е господар на годините и вековете.

От друга страна, лесно можем да си представим, каква убийствена мъка обхваща душата на онзи, който, посрещайки новата година, мислено вижда своето мрачно и греховно минало! Свитъкът на неговия изминал живот се разкрива като обвинителен акт, в който той мислено вижда: преживяното време в безделие и лекомислие, в безверие и морална поквара, в груба престъпност и безумно разрушение на своите нравствени и физически сили, в съблазън и развращение на малките и невинните. Лесно можем да си представим, какво горчиво и жестоко угризение на съвестта чувства той, виждайки мислено: извършените от него неправди, измамничества, кражби и беззакония, причинените сълзи и страдания на ближните си, създадените пакости на семейството и народа си!

Защото, колкото низко и да падне човек, колкото и да е обезверен, загрубял и озверял, идва момент на опомняне – неговият безсмъртен дух заговаря и той почва да чувства, колко се е отдалечил от Бога – Промислителя и колко лекомислено е погазил Неговия закон – изпълнението му дава на хората радост и благополучие, а погазването му – съд и осъждане.

Потвърждава се истината, че желаното при встъпване на Новата година щастие и благополучие – лично за всекиго и общо за всички, зависи от това, доколко е изпълнен законът на божествената любов, който гласи:

Обичайте се като чеда на един небесен Баща, а си помагайте взаимно като братя.

Въпросът е: дали сме помагали да се облекчат тежестите в живота на нашите ближни или с поведението и делата си сме ги направили още по-непоносими.

Църквата желае всички нейни чеда да черпят от своето минало само радост и душевна утеха. Затова тя винаги, във време и без време, ги поучава и съветва сериозно да мислят и благоразумно да определят насоката на своя личен, семеен и обществен живот, и да вършат дела, достойни за вписване в свитъка на Новата година.

Вечен закон е времето да върви бързо, да хвърчи напред безспирно  и безвъзвратно да го използват. Времето е подобно на една неизмерима по големина книга с безброй страници – това са годините. При встъпване на всяка нова година Господарят на времето и живота за всеки човек и за всеки народ, открива в тази голяма книга нова, чиста страница, в която се вписват техните дела. От качеството на тези дела зависи така желаното щастие и благополучие в живота.

Този свят, в който всички ще поживеем – кой повече, кой по-малко, е място за възпитание и усъвършенстване на безсмъртното у нас – душата. Един ден всички ще се намерим на друго място, на което пред праведния съд ще дадем отчет за извършеното тук. Там голямата книга ще се отвори, делата ще се разкрият, присъдата ще се произнесе… Тогава ще се яви обещаното ново небе и нова земя (2 Петр. 3:13) и ще се открие вечността на нов и съвършен живот за тези, които, съгласно с повелите на Божия закон, достойно са използвали времето и годините тук на земята. Тогава ще се открие върховно и безкрайно щастие, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (1 Кор. 2:9) за ония, които са опазили страниците в книгата на земния си живот чисти и неопетнени с неправди и престъпни деяния…

Тази истина е вечната тема на църковното благовестие. Като я припомняме и сега, при встъпване на Новата година, нека всички заедно (с) Църквата усърдно молим Всеблагия Бог – Промислител благодатно да ни помага в трудовете ни за безбедно съществуване и да ни съдейства да впишем в свитъка на Новата година добри дела, които да бъдат извор за радост и душевна утеха в живота. А още по-усърдно да молим Господ Бог да ни помага да опазим вярата си силна, съвестта си – чиста, ума си – светъл и духа – спокоен. Защото истинското щастие се състои в това: човек да притежава силна вяра, чиста съвест и спокоен дух.

Ето с такива мисли и чувства нека посрещнем Новата година, която на всички да бъде честита и благопоучна.

 

Източник: + Видински митрополит Неофит „Слова, поучения и речи“, С., 1938


Бележка на редактора:

През 2018 г. се навършиха 150 години от рождението на Видински митрополит Неофит.  Повече за пастирската му дейност можете да прочетете в Двери бг от Цветомира Антонова. 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: