Пречистият Спасител

Posted на 06/02/2019 in Есеистика, Изпратено от вас, Култура, Философия, Sticky // 0 Comments

Автор: Ангел Димитров

Пречистият Спасител е бил абсолютно безпомощен в този свят. Той има цялата сила на Сътворител на битието, но силата на Духа му не е такава, каквато ние си я представяме. Той е смирен, кротък по Сърце, тих, изпълнен с милост. Неговият Кръст е започнал още при Святото Му Рождение. Неговият Кръст е отпадналото, греховното, натежалото човешко сърце. Неговият Кръст е камъкът в гърдите ни, който Той трябва да превърне в плът. С колко болка, с колко сърдечна мъка и отеческа любов се обръща към учениците Си с думите: „Къде е вярата ви, маловерци?“1

С колко любов и горест казва на Камъка на Църквата Си „още преди първият петел да пропее ще ме предадеш три пъти“2. За загрубялото и кораво сърце на този свят, питащо „що е истина“3, Той е оставил мълчанието Си. Кроткото и Божествено Сърце, което трябва да понесе това, че нямаме уши да Го слушаме и очи да Го виждаме. Какъв по-голям Кръст за Сина на вечно Верния и Любещ Отец от безверното и себелюбиво синовно сърце на човека? Кръста Божият Син е понесъл в Сърцето Си, когато е станал Син Човечески. Какво Сърце има Нашият Христос, за да се дава до свършека на света като Жертва Свята, Мирна и благоуханна на олтарите на Църквата, какво Сърце трябва да има, за да дава опрощение при всяка изповед, какво Сърце трябва да има, за да ни допуска до Живота Си в кръщелния купел, като много добре знае, че ще го предадем, че ще го изоставим, че ще го прободем отново? Какво Сърце има Нашият Господ, за да сътвори човека, знаейки че трябва да го изкупи и спаси? И получава обор, получава маловерие и хула, получава бич и кръст, получава предателство и оцет, получава копие е гроб.

И възкръсва, за да има Евхаристия, за да дойде Духът на Утешението, за да ни приготви място при Своя Отец, Който в Любовта на Сина и общението на Духа пребъдва вече и като Наш Отец. Каква сила има Агнецът Божий, Който се води на заколение? Ние искаме сила, искаме да насилстваме, искаме огън от Небето. А Той ни казва, че не знаем от кой дух сме. Защото Неговият Дух е дошъл в света през раните на Тялото Му, от пет „пътя“ е дошъл Христовият Дух – два на ръцете, два на нозете и един до Сърцето Му. Силата Му е силата на Неговата Небесна Любов, на Пречистото Му Сърце, на ръцете, благославящи за изцеление и на нозете Му, обиколили друмищата на Галилея. И всичко това ние сме приковали, и само Небесната Му Божия Любов е победила всичко и е възтържествувала над убийството и лъжата на княза на тоя свят. „Ваш отец е дяволът, а той открай време е човекоубиец“4. И в силата на Своята Любов Той възкръсна за Живот преизобилен, Живот вечен.

В силата на Своята Любов понася и прощава. И толкова преизобилва в Себе Си, в такава пълнота на Милост, че остава и за нас, че без мярка дава и на нас. И толкова е възлюбил Своите, за които е понесъл и простил, че не ни насилва при Себе Си. Че залог за мощта Му е тайната скритост на Любовта, от която плаче за Лазар, преди да го възкреси, от която възлюбва богатия младеж, който няма да тръгне подир Него, от която иска отговор от Петър – „любиш ли Ме?“5.

И от Същия Любещ Спас Пилат получава като отговор мълчание. Мълчанието. Гробна тишина от Живия Бог. И е абсурдно, мъчително, трудно за човека да разбере и понесе тишината на Христа пред управителя от Рим. На човека му е трудно да понесе Бог. Въобще аз се съмнявам, че Бог търпи въпроси. Има ли място за въпроси в Присъствието Му? Кое не ни стига в Него, че Го питаме за друго? Той няма мъдрост и трябва да се отнесе до друго нещо, за да ни извести ли? А ако Той е Самата Мъдрост, защо ни е да Го питаме, защо не Му се доверяваме? Съмняваме се, че Той е Единственият Благ, затова пробваме от благата, които Той мрази?

И въпреки това в Патерика има един случай: един монах решава да напусне пустинята и да отиде в света. И като минавал през някакво езическо село, влюбил се в дъщерята на жреца. Питал го за нея и езичникът отговорил, че първо трябва да пита своя бог дали би допуснал такава женитба. Жрецът се молил пред идола в капището и бесът, който обитавал там рекъл: Нека тоя монах се откаже от п`острига и Кръщението Си, тогава дай му дъщеря си като награда. И жрецът обяснил изискването на блудния монах. Тогава този тържествено се отрекъл и от ангелоподобието си, и от Св. Кръщение. Жрецът радостен се върнал при идола и разказал какво се случило. Но демонът креснал: „Даа! Но Милостта на Неговия Бог още е с него!“ И като му съобщил и това жрецът, монахът се разкаял в сърцето си, задето той се отказал от всичко, а Милостта не отстъпвала.

Неговото мълчание е нашето говорене. И някак Неговото говорене е тайно, скрито, от дълбините Му. И то се разнася в силата, изцеляваща при допир: „Кой ме докосна? Сила излезе из Мене“6, в краткото и режещо „който от вас е безгрешен, нека хвърли пръв камък върху й“7, или пък в „за да познаете, че Син Човечески има власт да прощава грехове, казва му: стани и ходи“8, и в „Отче, прости им, защото не знаят що вършат“9. Неговата скритост и дълбочина не се ли виждат в „Аз имам храна, за Която вие не знаете. Моята храна е да върша волята на Оногова, Който ме е пратил“10, и в „толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца“11, или пък „вечен живот това е, да познаят Тебе, Единия и Истинен Бог, и Иисуса Христа, Когото изпрати“12, и в „но не Моята, а Твоята воля да бъде!“13.

Какво може да каже Христос Господ на Пилат? Как да го каже? „Моето учение не е Мое“?14 Това ли да му каже? Моята Истина и Моята Светлина не са Мои? Така ли да му отговори? Аз не търся нищо друго освен Моя Отец, Аз нищо друго не желая да имам извън Отца Си, Аз друга радост и друг живот извън Отца Си не приемам. И заради волята на Отца Ми, толкова възлюбил света, и Моята смърт е живот, и Моето смирение възвисяване. Аз съм в Любовта на Отца Си. Син – това е Моето Име. Синовството Ми е Моето битие. Така ли да му рече? Та нали който не люби, не познава, който не познава, не слуша, който не слуша, не чува, който не чува, пребъдва в тишина. И в тишината какъв отговор може да намери?

Който не познава какво ще чуе и ще разбере? Как да се разбере, че учението на Христа не е в думи, а в сила и живот? Като сила е силата на Неговата Небесна Любов и животът е познанието на Отца Му? Силата на Любовта Му е непозната и познанието на Отца Му сякаш трябва да е безлюбовно. „Ти ли си царят иудейски?“ „Ти го каза“15. Ти го каза, защото не разбираш нито игото Ми, нито царстването Ми, нито Царството Ми. Защото ти знаеш само силата и игото на княза на тоя свят, на убийството, на кражбата, на лъжата. А Моето е във възраждането, в даряването, в истината. Ти не знаеш откъде, от Кого съм дошъл, затова не знаеш Закона Ми и волята Ми. Не знаеш, че Аз съм от Отца Си и с Духа Му, че Нашето Царство е вечната Ни Любов, че игото Ни е благо, защото Моята храна е волята на Отца Ми. Всичко е за Него, защото Го любя, и Той всичко Ми дава – и Себе Си. И Божият Син става Син Човечески. И Небето идва на земята. Три пъти Светият, Вечният и Пречистият, който допира въглен до устните на пророк Исаия, за да може той да Му говори, слиза при неочистени, маловерни човеци. И те го заливат с греховете си, с отстъпничеството си, с бездушието си.

Да си тръгне от мястото им, не Го искат, защото е удавил свинете им в морето. „Свинете! Дай си ни свинете! Върви си! Къде са ни свинете?“ „Изцели я в Събота!“16 „Проклет да си! Ти правиш Себе Си равен на Бог!“17 Той им дава Плътта Си за храна и Кръвта Си за питие, но учениците Му си тръгват, защото „тежко е това учение, кой може да го понесе“18. И какво трябва, какво може Той да им каже? За какво да не мълчи пред изкривените ни от възражения усти и ококорените от възмущение очи? Да започне да живее като нас – грубо, грозно, насилствено, вероломно? Трябва ли Синът Човечески да стане син на гнева и чедо на беса, за да проговори на един език с нас, за да е Неговата сила понятна? Дошъл е между Своите Си, а те не го приеха. Чужд между Своите Си, между делата на Ръцете Си и диханието на Устата Си. Синът е сам сред нас. Сам сред плесниците. И въпросът: „Ако си Син Божий, изцели Сам Себе Си! Ако си Син Божий, слез от Кръста!“19

Как Любовта Му да отговори на това? Коя истинска Любов би тръгнала да се защитава и оправдава? Отче, Отче, Когото любя, та нали заради Нашата Любов, която имаме помежду Си и от която сътворихме човеците, слязох тука, за да ги изкупя? Нали заради Нашата Любов проповядвах и изцелявах, и възкресявах чедата им? Нали заради Нашата Любов поех немощите им, греховете им, злото им? Нали заради Нашата Любов приех хулите им, подигравките, плесниците, качиха ме на това дърво и прободоха Нозете и Ръцете Ми, заради Нашата Любов? Отче! Нали заради Нашата Любов ще умра? Отче, прости им, прости им! Те не знаят Нас, не знаят Нашата Любов, не знаят Сина Ти, прости им! Това ли трябваше да извика Той от Кръста, за да наруши мълчанието Си, за да ни обясни всичко? За да задоволи тази толкова крещяща през вековете човешка нужда Бог да говори? А Неговото Сърце не е замлъквало, не е спирало да живее в Отца и да служи, нали е дошъл, за да послужи! И Неговата безпомощност, Неговото мълчание и кротост, Неговият Кръст и гроб, те са победили света и са го върнали на Отца. Князът на тоя свят в Него няма нищо.

1 Мат. 8:26.

2 Пак там.

3 Иоан 18:38.

4 Иоан 8:44.

5 Иоан 21:17.

6 Лука 8:46.

7 Иоан 8:7.

8 Мат. 9:6.

9 Лук. 23:34.

10 Иоан 4:32.

11 Иоан 14:9.

12 Иоан 17:3.