Трета книга, издадена от Задругата, вече е факт: „Религия и наука – противопоставяне или единение“


Считано от месец март, 2019 г., е факт третото издание на сайта Задругата – апологетичното изследване на нашия колега Атанас Ваташки „Религия и наука – противопоставяне или синергия“. Относно книгата, която е достъпна и онлайн (виж по-долу), прилагаме следното резюме:

„Изследването „Религия и наука – противопоставяне или единение“ (достъпно и онлайн тук) разглежда тема, която е основна в рамките на Християнската апологетика, и за съжаление е винаги актуална. Често се смята, че науката е единственият сигурен път към истината, а религиозната вяра е близка до суеверието и спекулацията и е нещо, което не заслужава доверие. От това следва „естественият“ извод, че отношенията между религията и науката няма как да не са в дух на противопоставяне. Авторовото желание е да се покаже, че подобна позиция представлява неразбиране на природата на науката, както и тази на религията. Противно на подобни опростенчески позиции, науката и религията се разглеждат като пътища към познанието и истината.

Наистина, православното богословие правилно осъзнава този проблем като по-скоро присъщ за Запада, като привнесен на православна почва, но дори и така, бидейки привнесен, той все пак е наличен и при нас. За свързаността на този проблем преди всичко със Запада съществуват различни причини, но като основни могат да бъдат посочени три. Първо, епигенезисът на съвременната наука е на Запад, а не на Изток, заради което проблемът за отношението ѝ към религията не се поставя със същата острота. Второ, за Изтока липсва такова категорично очертание между вярата и знанието, както е например при Тома Аквински († 1274), но двете, макар и различни, се разглеждат тясно свързани помежду си, като изпълващи се взаимно. И трето, източните свети отци се фокусират преди всичко върху смисъла на човешкия живот – постигането на единение и спасение в Бога. Те гледат на този свят като среда, в която възрастваме в познание за Бога, виждат го в перспективата на другия свят, който очакваме, когато Бог ще бъде „всичко у всички“ (1 Кор. 15:28). В този контекст на мисли те проявяват по-слаб интерес към всички неща, които биха ни оставили единствено в рамките на този свят. Затова от светското знание светите отци се съсредоточават главно върху онова, което има нравствена стойност за човека или води до познание за Бога.

Главна насока, която се следва при написването на това съчинение е, доколкото е възможно, процесът да се осъществява в дух на вярност към Преданието на Църквата. Основен недостатък при някои изследвания по тази и подобна проблематика са, че прокарват опити за изкуствено примиряване на религията и науката на базата на определени философско-методологични похвати, вместо да се обърнат към Преданието; опитват се да омаловажават познавателната стойност на науката или пък да уеднаквяват същността и методите на религията и науката.

Тук се избягва такъв подход. Религията има наднаучна, но не и противонаучна същност. Вместо да се правят опити двете да бъдат нагаждани една към друга, трябва да се покаже, че основната причина, която стои зад негативните възгледи, насочени срещу възможността за единение между тях, не е в силата на рационалните аргументи, които се изтъкват, нито в различието между религия и наука, а в отношението на хората към Бога. Ако то е враждебно, отношенията религия и наука ще преминават от враждебност до безразличие; ако то е благоприятно, ще бъде възможно и единението между тях.

Обсъжданият въпрос е източник на конфронтация точно заради повече или по-малко измислени противопоставяния като „вяра или знание“, „вяра или разум“, „естествено или свръхестествено“ „еволюция или сътворение“, но тези противопоставяния, характерни за секуларизираната (била тя понякога и „богословска“) мисъл не са така характерни за светоотеческата такава.

В изследването се желае да се демонстрира, че християнството не е чуждо на познанието, разумността, и опита, но ги изисква. А науката се разглежда не като някаква секуларна дейност на човека, която трябва да се „примири“ с християнството, но като такава, която е благословена от Бога и ни носи познание за Него и за света, в който живеем и който Той е сътворил за нас. Затова и често се правят позовавания на свети отци и вярващи учени, които са осъзнали този факт и които биха могли да разчупят у нас оковите на съмнението.

Разбира се, едва ли е обосновано да се твърди, че е възможно да се намери решение на всеки един проблем, свързан с религията и науката, или че може да се изгради някаква стройна система, по която да се разрешават всички противоречия. В крайна сметка знанието и възможностите на хората са ограничени и оттам и възможните решения, които могат да бъдат предложени. А и за православието, което не е схоластично по своята природа, не е характерен стремеж всяко едно нещо да се рамкира и поставя в някаква схема. Именно от подобни опити възникват проблеми между религията и науката, като се измислят половинчати решения – на реални или измислени проблеми, само и само да се даде някакъв отговор, вместо просто да се замълчи там, където на този етап не се е достигнало до истината или липсва пълна възможност за интерпретирането ѝ. В този живот и в този свят винаги ще остават неизяснени въпроси – по които ние можем да разсъждаваме и да придобием някакво знание, но не и да дадем пълните отговори. И трябва да приемем този факт. „Защото донейде знаем… но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне“ (1 Кор. 13:9-10).

Безспорно в последните няколко века в света се наблюдава сериозен подем на науките във всяко едно отношение. Тези обаче, които са очаквали, че това ще доведе до края на религията, са останали особено разочаровани. Научният прогрес по никакъв начин не подрива вярата в Бога. Изясняването на природните процеси довежда до повече причини за възхита пред Създателя. Не науката враждува с религията, или религията с науката, а истината с неистината, знанието с незнанието, вярата с неверието.“

Книгата може да се чете и сваля свободно оттук

Тя е налична за четене в следните библиотеки (списъкът постепенно се обновява):

– Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (София)
– Народна библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив)
– Университетска библиотека към ПУ „Паисий Хилендарски“ (Пловдив)
– Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ (Варна)
– Народна библиотека „П. Р. Слайвейков“ (Велико Търново)
– Библиотека в Православен богословски факултет към ВТУ (Велико Търново)
– Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ (Шумен)
– Регионална библиотека „Светослав Минков“ (Перник)
– Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ (Кюстендил)
– Регионална библиотека „Любен Каравелов“ (Русе)

Книгата може да бъде закупена от:

Книжарници

Bookpoint
Гринуич

Електронни магазини

Електронна книжарница Сиела
store.bg
ozone.bg
dbooks

За поръчки: 

Разпространител – Бгкнига ЕАД. 0886 30 87 18 | http://www.bgkniga.bg

Авторът – avatashki@abv.bg

Кратка връзка към тази публикация: https://wp.me/p1xlhv-5y2 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: