Да вземем своя кръст

13061969_10209470579900630_4976041849394531747_n

Автор: прот. Александър Мен

(Проповед на Вход Господен в Йерусалим 1986 г.)

В името на Отца и Сина и  Светия Дух.

Народът посреща Господа! Посреща Го с палмови клонки, приветства Го с радостни викове, а Господ идва със сълзи в очите. Защо народът ликува, а Господ плаче? Защото Той плаче за тяхната слепота, за тяхната невярност, за тяхната готовност да Го предадат всяка минута. И така сред хората останала поговорката: днес вика „Осанна“, а утре „Разпни“. Може би наистина сред хората, които така възторжено са посрещали Христа Спасителя е имало такива, които след няколко дни са искали Той да бъде разпнат. Човекът е толкова е немощен, непостоянен, неверен! И затова Църквата ни призовава да Го посрещнем днес по друг начин – с истинска вярност в сърцето, както се пее в днешното песнопение: „Днес ни събра благодатта на Светия Дух, и като вземаме своя кръст, казваме: „Благословен е идещият в името Господне!“.

Забележете, казано е (в Евангелието, бел. прев.):  „взеха палмови или клони от млади дървета“*, а не „всички взеха своя кръст“, и тогава казват: „Благословен е Идещият в името Господне“. Значи ако ние няма да Го посрещнем, държейки своя кръст, тогава нашето ликуване няма да бъде за Него радостно, а ще стане такъв източник на сълзи, какъвто е бил и в евангелските времена. „Вземи своя кръст“ – ето какво трябва да направим, за да можем от любов към Него да идем на среща със спасяващия, отдаващ Себе Си за нас Господ.

А „да вземем своя кръст“, означава да разделим Него трудовете Му, скърбите Му заради хората, Неговата любов към тях и Неговото търпение, защото Той е Спасител, Той е Страстотерпец, Той има Божия любов към нас. Да „вземем своя кръст“ означава да Му подражаваме с твърдост, упование, любов, с готовност винаги да се трудим един до друг без ропот, без униние, с надежда за това, че Господ идва днес, за да ни спаси, да ни донесе спасение. И всеки път, когато ние с вас преживяваме Кръста Христов и ликуваме на Пасха, ние отново и отново живеем в Божието спасение, което е нашият живот, наша сила, всичко, върху което стоим, всичко с което се движим и дишаме, начало и край, алфа и омега – Христос, нашият Спасител!

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Блог за о. Александър Мен


 

* А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя (Марк. 11:8).

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: