Силата на християнина не е в „Осанна!“, а в „Разпни Го!“

Автор: архим. Павел Пападопулос

Удивлявам се на теб, който живееш в арената на брака,

на теб, който възпитаваш деца с труд и болка,

на  теб,  който дръзваш да се влюбиш без страх,

на теб, който  в младостта си живееш като мъдър и целомъдрен,

на теб, който понасяш кръста си без въпроси,

на теб, който обичаш, макар че  много са те наранили,

на теб, който вървиш по пътя на търпението и мълчанието,

на теб, на който една прегръдка стига,

на теб, чиито поглед е невинна милувка. . .

***

Смиреномъдрието краси човека. Смиреният човек, където и да застане, където и да се окаже, пръска  тайнствена благодат и бива обикнат от всички.

„Демоните треперят пред смирението, точно както станало с един послушник. Един християнин имал бесновата дъщеря, водил я при много лекари, но не можела да се изцели. Този християнин имал приятел, духовен човек, който познавал монаси и на когото  казал свята болка за дъщеря си, а той му отвърнал: „Детето ти ще намери изцеление само когато извикаш един монах-послушник да дойде в дома ти и да отправи малка молитва. Тозчас ще видиш детето ти да оздравява“.

– И къде ще намеря този монах?

– Ето! Долу на пазара идват млади послушници монаси от пустинята и продават своя ръчен труд.  Кажи на един такъв монах: „ела у дома да ти платя, защото сега нямам пари в мен ”. Кажи му да се помоли и ще видиш, че детето ти ще оздравее.

Сутринта човекът веднага отишъл на пазара и видял един млад монах да продава разни изделия на своя труд. Попитал го:

– Отче, колко струват тези неща?

– Еди-колко си – отговорил монахът.

– Можеш ли да дойдеш до дома ми да ти платя, защото нямам пари в мен?

– Ще дойда – казал той.

И след като доближили дома , дяволът надушил, че е дошъл часът да си плюе на петите и да излезе от човека, и се приготвил. Влизайки в дома, дъщерята на човека посрещана монаха, вдигнала ръка и му ударила една плесница. Монахът обърнал и  другата страна и тя му ударила още една. Момичето веднага паднало и от устата й започнала да излиза пяна. Накрая, излизайки, демонът казал, че заповедта на Христос го изважда от човека и го прогонва. Детето веднага оздравяло.

От тази постъпка се видяло, че този послушник бил напреднал, добър монах, който със сигурност се упражнявал в обучението и изцелението на душата си. В молитвата ни винаги трябва да се молим и да умоляваме Бог да ни избави от този звяр – егоизма, и да дари светото смирение на душата ни.

***

Отброих годините си и осъзнах, че ми остава по-малко време за живот, отколкото съм живял досега. . .

Чувствам се като детенцето, което е спечелило торба с бонбони: лакомо е погълнало първите,  но когато забелязало, че са му останали малко, започнало да ги вкусва с дълбока наслада.

Вече нямам време за безкрайни събрания, на които се дискутират норми, процедури и вътрешни правилници, знаейки, че никой доникъде няма да стигне.

Вече нямам вече време, за да търпя абсурдни хора, които въпреки своята напреднала възраст не са пораснали.

Вече нямам време да водя посредствени  спорове.

Не искам да ходя на събрания, където парадират надути егоизми.

Не понасям манипулаторите  и спекулантите.

Дразни ме завистта и тези, които се опитват да принизят по-способните, за да узурпират тяхното място, талант и постижения.

Мразя да съм свидетел на недостатъците, породени от битката за едно величествено звание.

Хората вече не дискутират съдържанието, а подзаглавието. Времето ми е малко, за да дискутирам заглавия и подзаглавия. Искам същността, душата ми бърза. . . остават ми малко бонбони в торбата. . .

Искам да живея близо до лица с човешка ипостас.

Хора, които могат да се смеят с техните грешки. Които не надменничат със своя триумф, които не смятат себе си за избрани, преди да настъпи техният час; хора, които не избягват своите отговорности.

Хора, които защитават човешкото достойнство и които единствено искат да вървят заедно с истината и искреността.

Същественото е това, което заслужава труд в живота.

Искам да съм заобиколен от лица, които знаят да докосват хорските сърца. . . Хора, които чрез жестоките удари в живота си са научили, че човек израства с нежни докосвания до душата.

Да, бързам, но само за да живея  с интензитета, който само зрялостта може да ми подари. Смятам да не пропилея нито един от бонбоните, които ми остават. . . Сигурен съм, че някои ще са по-вкусни от тези, които вече съм изял.

***

Христос не изкоренява нещо, което е вложил в нашата природа, а го прочиства, води го към Него.

Природата на човека не е била създадена с недостатъци, а твърде добра, давайки на човека възможността да избере свободно,  по негова преценка къде ще я отведе: към безкрайното съвършенство в Христос или към бездънния мрак на страстите.

Общението на човека с Христос води човешката природа до благодатно богообщение, води твърде доброто до съвършено по благодат.

Затова е необходимо човек да намери Христос и да влезе в общение с Него. И това може да стане, когато човекът приеме, че не само не е съвършен, а намери смелост да признае грешките и греховете, които са потъмнили дори онова твърде добро.

Чрез светотайнствения живот на Църквата човекът може да намери отново пътя си към съвършенството, спасението, възпълването.

Защото в  крайна сметка човек може да докосне пълнотата на битието си само  чрез Тялото Христово, само чрез Църквата, само чрез ближните си, в чиито лица ще съзре красотата на своя Творец.

***

Как да се отнасяме към един горделив човек?

Опитах се да отговоря на този въпрос, който ми бе зададен. И си казах: „Какво по-добро от това да видя Господа? Неговият пример, Неговият живот!“.

И смирено стигнах до следното: решението е едно. Само по един начин можеш да посрещнеш и да „победиш“ някой горделив и егоистичен човек. . . като претърпиш поражение.

Решението е да загубиш доброволно, да се качиш на кръста, не защото другите те качват, а защото ти го искаш заради другите. . .

Защото в крайна сметка силен е смиреният, този, който не гледа земното оправдание, а обича ближния си и прави всичко през призмата на есхатона.

Искаш да победиш по светски? Току-що загуби по Бога. . .

Силата на християнина не се вижда от „Осанна!“ на света. Силата на християнина се вижда от „Разпни Го, разпни!“

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов