Винаги всички и винаги заедно

32207447_1149017438571540_6285063589719965696_n1

Автор: прот. Николай Афанасиев

Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус Христос през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен (1 Кор. 11:23-24). В навечерието на Голгота чрез установяването на Евхаристията Христос съгражда Църквата, за която казва на апостолите: Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18). Съграждането на Църквата е свързано със страданията, смъртта и възкресението на Христос. Непосредствено след обещанието за Църквата, Спасителят започнал да говори на учениците, че Синът Човечески трябва да отиде в Иерусалим, за да пострада там и да възкръсне. Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне (Мат. 16:21).

През нощта, когато бе предаден… Христос знаел, че това е последната Му нощ на земята и че това е последната Негова трапеза, която извършва с учениците преди Своето възкресение. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в Царството Божие (Марк 14:25). Но Той не ги изоставил. „Обществото“, което Христос образувал през Своя земен живот с учениците Си няма да се прекрати. То ще премине в нова фаза на своето съществуване.

По време на земния Си живот Той постоянно пребивавал със Своите ученици, споделял с тях общ живот, преломявал с тях, според иудейския обичай, хляба и благославял чашата. След Неговата смърт и възкресение те щели да преломяват хляба и ще благославят чашата. Хлябът, който те ще преломяват, е този хляб, който Христос преломил на Тайната вечеря и чашата, която те ще благославят, е тази чаша, която благословил Христос. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Кор. 11:26). Евхаристията, извършвана от учениците докле дойде Той, е последната трапеза на Христос, която още продължава. Също както Тайната вечеря, тя е свързана с Неговата смърт и Неговото възкресение.

Христовите ученици преломяват и благославят един единствен хляб и една единствена чаша. Защото един хляб, едно тяло сме ние многото (1 Кор. 10:17). Хлябът, за който тук става дума е евхаристийният хляб, а ние многото в Павловите послания се отнася за християните, събрани на Евхаристия, тъй като мисълта за евхаристийния хляб естествено извиква мисълта за евхаристийното събрание, на което се преломява този хляб. Това съответствие между евхаристийния хляб и тялото още по-ясно изпъква от едно друго място в същото послание: Вие сте тяло Христово … (12:17). Сие есть тело Мое. Ние всички или ние многото сме едно тяло Христово, защото един е хлябът, от който ние всички се причастяваме (1 Кор. 10:17).

Чрез хляба и виното на Евхаристията ние ставаме тяло Христово. Причастяването създава κοινωνια (общение) (10:16), която е реалното „съ-единение“ с тялото и кръвта Христови. Реалността на хляба разкрива пълната реалност на тялото Христово, а единството на хляба – единият хляб – разкрива единството на тялото. Чрез Евхаристията, на която учениците, за първи път щели да се съберат след Петдесетница, те ще бъдат в Христа, защото те ще бъдат в Неговото тяло и Той също ще бъде в тях, тъй като Неговото тяло е неотделимо от Него  Самия, а чрез Него те ще бъдат в Отца. Да бъдат всички едно: както  Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Иоан 17:21). Земното „общество“ на Христос става Негово тяло – Църква.

Църквата Божия е в Христа, защото народът Божи се събира от Бога в Христа. Затова народът принадлежи на Бога Отца така, както Му принадлежи Христос. Оттук следва тъждествеността на Църква и Евхаристия и тъждествеността на Църквата Божия с местната църква, явявана всеки път в нейното евхаристийно събрание. По силата на тази двойна тъждественост членовете на местната църква, събрани на евхаристийно събрание, проявяват Църквата Божия. Членовете на местната църква са членове на тялото Христово, а събрани заедно на евхаристийно събрание те са Църква Божия в Христа. Затова събирането заедно на евхаристийно събрание означава събиране в църква. Кога се събирате в църква… В Евхаристията Христос присъства в пълнотата на Своето тяло – един хляб и една чаша – и Неговото тяло е Църквата. Църквата е там, където се извършва Евхаристията и където се извършва Евхаристията, там е Църквата. Това е основната постановка на евхаристийната еклисиология на апостол Павел.

Присъствието на Христос на Евхаристията е двояко. Христос присъства в Евхаристията, защото евхарстийният хляб е Неговото тяло. В Евхаристията Той пребивава с нас така, както е пребивавал с апостолите на Тайната вечеря, само че Неговото присъствие с тях се заменя от пребиваването Му в евхаристийните Дарове. Но земното тяло след възкресението е неотделимо от Неговото прославено тяло.1 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие (Марк 14:25). Очакваният Месия вече дойде. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии (Иоан 1:11-12).

Не може да има Месия без царство и без народ. Чрез страданието, смъртта и възкресението царството е вече придобито. Голгота е начало на възцаряването. Тъй трябва да се издигне (νφωθηναι) Син Човеческий, та всякой, кото вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3: 14-15). И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си (Иоан 12:32). Глаголът „νφωθηναι“ означава „издигнат“ и „прославен“.2 Издигането на кръста е начало на прославянето и прославянето се извършва чрез Голгота. Защото Той прябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си (1 Кор. 15:25). Христос е Господ (Κιριος). Вашия Цар ли да разпна? (Иоан 19:15). Пилат сгрешил само в едно: не вашия, а единственият Цар на всички и единственият Господ. Христос вече царува чрез Църквата и в Църквата. Неговото царуване е предусещане (предвкусване) на Царството Божие. Когато пък Му биде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички (1 Кор. 15:28).

„Денят Господен“ в новозаветните текстове има есхатологичен смисъл. Това е денят на второто пришествие на Господа със слава за всички. В този ден всички ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма (Марк 13:26).

Ние живеем в това есхатологично очакване, но в Църквата есхатологията не е само далечно бъдеще. В Църквата настоящето включва в себе си и бъдещето, и миналото. „Денят Господен“ ще дойде, но той и постоянно идва в Църквата, защото Господ идва при своите. Евхаристията е трапеза на Господа, Който идва в Църквата в Св. Дух. За да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство (Лука 22:30). Евхаристията е пир на Агнеца, на който ние предусещайки второто Негово славно пришествие, пием и ядем с Него и Той вкусва с нас новото вино в Своето царство. Всеки път в Евхаристията ние очакваме Неговото пришествие при нас. Да, дойди Господи Иисусе! (Откр. 22:20) – такава е нашата евхаристийна молитва. Маран атта – нашият Господ идва. Евхаристията е „трапеза Господня“, която се извършва в „деня Господен“.

Кога се събирате в църква … (1 Кор. 11:18). Местната църква се събира в Църквата Божия в Христа. Евхаристийното събрание е събрание на цялата местна църква на едно и също (επι το αυτο). Единството и пълнотата на тялото Христово в Евхаристията определят единството и пълнотата на местната църква в евхаристийното събрание. За апостол Павел учението за Църквата, което той приел от Господа, изключвало каквато и да било възможност за няколко евхаристийни събрания в една местна църква. Това било невъзможно, защото Христос е един в пълнотата и единството на Своето тяло.  Той присъства в него чрез Евхаристията, когато всички се събрат в църква и в която Той идва при зова на Своите. Само Църквата в цялата своя пълнота може да извършва Евхаристия, защото Евхаристията е дело на Църквата, а не на отделни групи. Съществуването на отделни групи, извършващи отделна Евхаристия за отделни членове би означавало разделяне на местната църква, а разделянето на местната църква би означавало разделяне на Христос. Христос зове на Своята трапеза цялата Църква, защото трапезата е възможна само в Църквата, в която Той царува. И само в Църквата времето се съкращава и бъдещето става настояще чрез действието на Духа. В нашия земен живот „денят Господен“ е възможен само в Църквата.

Кога по времето на апостол  Павел се е извършвало евхаристийно събрание? Естествено, най-подходящ за това бил първият ден след събота. Това е денят на Христовото възкресение и същевременно – Негов ден, „денят Господен“. Във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си… (1 Кор. 16:2). Ако апостол Павел споменава този ден, то е защото е това е бил денят на „трапезата  Господня“. В първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб… (Деян. 20:7). Лука напълно определено нарича първия ден след съботата ден на евхаристийното събрание , когато всички се събирали за преломяване на хляб. В своите послания апостол Павел не указва пряко в кои други дни се извършвали евхаристийните събрания, но посочва условията, при които те могат да протичат – когато цялата църква се събере επι το αυτο (1 Кор.  14:23).3 Това казва Павел.

Освен в първия ден след съботата, евхаристийно събрание можело да има и когато цялата църква се събира заедно. Призивът на св. Игнатий Богоносец за едно евхаристийно събрание не съдържал в себе си нищо повече от това, което се съдържало в учението на апостол Павел. Еклисиологията на св. Игнатий винаги е била евхаристийна.

Винаги всички и винаги заедно. Такъв е най-древният опит от църковния живот на първите християни. И този опит произтичал от самата същност на Църквата. Господ е призовал на Своята трапеза всички Свои членове и само с всички Той пие и яде на Своята трапеза. Църквата в Христа, трапезата Господня в Църквата и местната църква, когато е събрана заедно, разкриват Църквата  Божия. Денят Господен е за всички, а не за единици и този ден идва в Църквата за всички. Ние всички очакваме пришествието на Христос в Евхаристията, когато всички заедно сме събрани на нея, така както и всички чакаме Неговото пришествие. И Духът и невестата казват: дойди! И който чува да каже: дойди! (Откр. 22:17).

 

Източник: прот. Н. Афанасиев, „Трапеза Господня“, изд. Праксис, ВТ, 1999г. превод: Мая Иванова


 

1 Вж. Статията на О. Cullmann, La deliverance anticipee du corps humain d`apres le N. T. в сборника Hommade et Reconnaissance a K. Barth, Neuchatei – Paris 1946, p. 36.

2 O. Cullmann, Urchristentum und Gottesdienst, Zurich 1950.

3 Бълг. превод гласи: Ако, прочее, се събере цялата църква наедно (бел. прев.).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: