За мисионерския подход или за спасителното, прекрасното и необятното в Православието

Автор: Александър Иванов

„Този е римокатолик, бягайте от него! Махнете го този хомосексуалист, той не заслужава Божията милост и любов! Тази е вещица, онази е блудница – не контактувайте с тях! Те са недостойни, ще горят в ада! Ходете по храмовете да ви четат Киприянови молитви, защото злото е навсякъде около нас!„ – това са изразите, които все по-често чуваме сред българската православна общност.

Рядко ще чуем някой да ни говори за християнската любов, за мира в сърцето, за това как да се отнасяме към ближните си, за покаянието, за прошката, за смирението, за кротостта, за Евангелието, за св. Отци, за живота на светиите и т.н. Духовници и богослови изнасят по тричасови лекции за това как да се пазим от римокатолици, от протестанти, от сектанти, от магии, от врачки и т.н. Някои ни съветват дори да страним всячески от тях, за да не би поради нашата слаба природа те да ни навредят, да ни приобщят към себе си и да ни отдалечат от Светата Православна Църква.

А защо например „великите“ богослови не изнесат лекции по въпроси, касаещи ереста етнофилетизъм, която е заразила голяма част от християните в България, и от която са пострадали толкова много хора[1]!? А нещо да кажем за социалната дейност? Ами за милосърдието? А за отношението ни към ближните? Поведението в храма? А за катехизацията, която никаква я няма? За съжаление, вместо да се занимаваме със съществени неща, ние се занимаваме с глупости.

Прави тъжно впечатление фактът, че докато ни учат как да се пазим от магии, римокатолици, протестанти, всякакви ереси и секти, тези хора пропускат да ни учат на най-важното – кой е Бог, коя е Пресвета Богородица, какво е Учението на св. Православна Църква, в какво вярваме, на какво ни учи Христос, как да се молим, как да се прекръстваме, как да се отнасяме към ближните си, какъв отговор да дадем за вярата си[2] (ако се наложи) и т.н. Същите богослови и духовници не са обяснили на народа кой е Христос, а тръгват да обясняват кой е врагът. Подготвят ни за някаква въображаема борба, а не са ни дали оръжието и не са ни научили как да го ползваме.

И докато едните ни учат на какви ли не излишни неща, други духовници, богослови и миряни най-дръзко съдят канонизирани от Христовата Църква светци; заклеймяват всичко що няма църковен привкус и не присъства в Свещ. Предание; осъждат патриарси и велики богослови-светила на Църквата; и може би едно от най-страшните неща, което си позволяват, е това, че дръзват да определят задгробната участ на всеки, който не живее според техните измислени, зилотски, фарисейски и изпълнени с омраза норми и правила.

Крайно време е да спрем да се занимаваме с глупости. Да си дадем сметка за това, че ако българският народ беше катехизиран, нямаше да се поддава на разни окултни и еретически учения, и нямаше да се налага разни духовници и богослови с часове да обясняват  що е римокатолицизъм, що е магьосничество, как да се пазим от тях и пр. „Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън“ (Мат. 23:26).

Братя и сестри, нека най-напред да се научим да обичаме ближните си; да им прощаваме; да се стараем по-малко да грешим; нека да опознаем св. Православие и да заживеем с него. То е спасително, прекрасно и необятно!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Източник: Доксология БГ

 

---

 

[1] Покръстване на помаците (1912 – 1913).

[2] В какво вярваме съгласно Символа на вярата.