Автор: Любомир Трайков Въпреки съществуващите още от ΙV век агиографски свидетелства за пътуването на душата през „въздушните митници”[1], за основен литературен извор на идеята за митарствата се смята житието на св. Василий Нови (ок. 866 – 26.03/944 или 952)[2]. Много са въпросите около живота, дейността и ролята на преподобния отец Василий Нови. Според Герасим Петрински: „житието е единственият извор за живота на светеца, за когото не се споменава нито в Константинополския синаксар от XI в., нито в някой друг съвременен извор”[3]. Благочестивият мирянин Григорий, от името на когото е написано житието, не знае нищо за ранните години от живота на своя герой[4]. Житиеописанието му започва със залавянето на отшелника Василий на пустинна планина в Мала Азия по подозрение, че е вражески съгледвач[5]. Вързан, Василий е отведен в Константинопол, вероятно през 896 г.[6], където по заповед на царя е подложен на разпити и изтезания от патрикия Самон, но по чудодеен начин успява да се спаси[7]. Преподобният има проблеми с властите и по време на управлението на император Роман I Лакапин (919 – 944)[8]. Василий прекарва живота си в Константинопол, в домовете на различни граждани – първо в къщата на някой си Йоан, със среден социален статус, а впоследствие в дома на … Продължете с четенето на Житието на св. Василий Нови като основен извор за „Митарствата на душата“