Православието като съблазън

a-15-491x300

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)
В периода на обществени и църковни съблазни и изкушения в Църквата е бил отбелязан празникът Тържество на Православието. В последно време различни хора се опитват да анализират православната вяра и живот, и някои от тях представят Православието като религия или своего рода съвършена религиозна идеология, която може да помогне на съвременния човек: всъщност, той все повече се затваря в своята индивидуалност. Трябва да кажем, че същото правят всички религиозни идеологии и всички религиозни секти.

В края на краищата, Православната църква – това е съблазън, особено за съвременния човек, който иска да използва която и да е идеология, дори религиозната, за користни и утилитарни цели.

Гръцката дума за „съблазън“ или „скандал“ етимологически намеква за връзки и капан, който се готви от някакъв враг. Освен това, думата означава изкушение, препятствие. В този смисъл Православието се явява съблазън за тези, които не познават неговата вътрешна дълбочина и неговата вътрешна пълнота – то е, и през цялото време остава примка, капан, пречка, спънка и камък за препъване.

***

Православието е съблазън за тези, които под влиянието на религиозната и мистическа традиция на Изтока го поставят на едно място с другите религии, стараейки се да получат за себе си изгода от религиозния му или духовен характер, и игнорират това, че става въпрос не за религия, а за Църквата, за Богочовешкото общение, което избавя човека от болестта на религията.

Православието е съблазън за тези, които под влиянието на католическата схоластика и протестантския морализъм считат, че Православието също предлага философско-идеологически истини и система от морален, за някои в условен смисъл на думата „щастлив“ живот, и игнорират това, че Православието прониква и изцелява самата същност на човешката личност.

Православието е съблазън за тези, които го виждат през призмата на западната метафизика, през „феодалния“ образ на мисълта, и затова се борят с него, както са правели това просветителите, романтиците и модернистите, игнорирайки от една страна това, че Православието е антиметафизично по своята същност и се намира от другата страна на „феодалния мироглед“. Затова и Православието не се безпокои от стрелите на различни западноевропейски течения и в недрата на му никога не са се раждали подобни враждебни нему учения.

Православието е съблазън за тези, които искат да пренесат в него своите страсти, особено тщестлавието, сладострастието и сребролюбието, и да го използват за социални и политически цели, забравяйки, че в същността си Православното Предание е претворяване на самолюбието в боголюбие и човеколюбие.

Православието е съблазън за тези, които го използват за съзиждане на своеобразни „духовници“ и „епископи“ и пренебрегват това, че на Православната църква са чужди всички тези системи, които говорят за господство на клира или народа.

Православието е съблазън за тези, които го смятат за играчка за благочестиви хора, които не знаят, че играчките на катарите („чистите“), започват от манихейството и завършват с с огромно количество религиозни движения в Средновековието. Те нямат никакво отношение към Православната църква, която е място на искрено каещи се, които не преследват корист или лична изгода.

Православието е съблазън за тези, които искат да видят в него опора за национализма и капитализма, игнорирайки това, че Православната църква е вселенска и един от нейните главни признаци е любовта към човека – на което и да е място, в която и да е страна да се намира то, особено любовта към страдащия и измъчен от всяка тиранична власт човек.

Православието е съблазън за тези, които го смятат за юридическо лице с обществени права и придатък на държавните и социални учреждения или глашатай на разните политически образувания, необходими за едно демократичното общество. Такива хора не вземат под внимание това, че Църквата приема в прегръдката си всички хора, към които и партии да принадлежат те, както квачката приютява всичките си пиленца, независимо от техния цвят.

Православието е съблазън за тези, които търсят в него различни по вид и степен съблазни и скандали, защото съблазън за самото Православие е това, че то обича всички и не счита другите за свои врагове. Православието няма врагове.

***

Който гледа на Православната църква през такива деформирани стъкла, се съблазнява. В същността си Православната църква е съблазън в този смисъл, в който може да стане съблазън и слънцето, което принадлежи на всички, осветява и грее над всички, но никой не може да го присвои и да го гледа с открит поглед, защото ще ослепее.

Който иска да познае светлината и топлината на Православието, може да прочете текстовете на св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Палама или прекрасната книга на Владимир Лоски „Мистическото богословие на Източната църква“. Ако няма време и възможност да чете такива книги, може да се запознае с известната книга „Отечник“ или „Патерик“. Струва си да се прочетат книгите на Достоевски и Пападиамантис. В тях може да се намерят смирени изразители на Православното предание, да се видят хора, пеещи „песен Божия“, които скромно, без самохвалство, без фанатизъм и театралност, живеят в Църковната ограда, каят се и възприемат Православната църква не като място за философстване и не като социална или морална система, а като общество от смирени и освещаващи се хора, като духовна лечебница, даваща им елей и вино, изцеляващи човешките рани. Това може да се види още при стареца Паисий Светогорец, старците Порфирий Кавсокаливит и Иаков Цаликис, при отец Ефрем Катунакиот, при отец Софроний Сахаров.

Православната църква е живот за всички тях, но е съблазън за самонадеяните, „религиозните“, за всякакъв вид „чисти“ и „истински“ лицемери, за „потребителите“ и „кариеристите“, а също и за тези, които искат да превърнат Православието в социална, морална и политическа система – именно заради това, че никаква държава не може да стане и да бъде християнска, и още повече, не може да стане православна. Където и да са се правили такива опити, човекът е претърпявал неуспех.

Това е истинската съблазън за Църквата. И хората, които неправилно се отнасят към Православната църква са или съблазнени, или съблазнители. Но и те стават обекти на нейната любов и грижа, защото Църквата е майка, а не учение; Лечебница, изцеряваща рани, а не система, притискаща в ъгъла и убиваща безличните идеологии.

Православната църква е „място“, където се слуша и преживява, както би казал св. Симеон Нови Богослов, „божествен химн на любовта (ερώτων)“. За този, който може да издържи. За другите – Православието е съблазън и безумие.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: www.myriobiblos.gr

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: