Да се научим да обичаме малките неща

Автор: архим. Павел Пападопулос

Продължаваме публикациите с беседите на архим. Павел Пападопулос, като ви представяме блог с неговото творчество на български език и страница в социалните мрежи. 

Нека се научим да обичаме малките неща. Така ще имаме щастие. Не чакай големите и лъскавите неща, за да почувстваш радост. Радостта не идва от нещата, които ни се случват, а от настройката на нашия живот (от това как ще се отнесем към събитията в живота ни).

Когато ценим правилно малките неща и имаме благодарност за тях, тогава и в големите ще чувстваме радост. Ако в малките се окажем неблагодарни, рано или късно и в големите ще се окажем непризнателни.

***

„Когато някой има много грижи,  себе си не може да види, а как може да вижда клопките на врага, които са приготвени от доста време?

Защото врагът има обичай да не води явна война, както казва св. Йоан Златоуст. Ако водеше явна война, тогава мнозина нямаше да падат лесно в клопките му и така да се окажат малцина тези, които се спасяват (Лука 13:23), както казва Господ.

Но когато врагът поиска да хвърли някой в големи грехове, първо го кара да е нерадив към малките и незабележими неща; преди прелюбодеянието го хвърля в честия и порочен поглед; преди убийството – в малък гняв; преди помрачението на ума –  в леко разсейване, а преди разсейването му представя привидната нужда на тялото.

Затова Господ, Който предузнава всичко, преварвайки хитростите на дявола, заповядва на хората да отсичат предварително поводите, за да не мислим, че  лесно се прощават малките грехове и да изпадаме по жалък начин в страшни и големи грехове“

(преп. Петър Дамаскин, Добротолюбие)

***

Нека имаме съзнание за нашата мяра. Да знаем нашите възможности. И казвам това, защото мнозина четат за строгата аскеза, която вършил някой преподобен и казват: „Нека и аз я пазя!”. Но по мярата ти ли е тази аскеза?  Сигурно забравяш, човече, че преподобният я е пазил  след години аскетическа борба с по-леки подвизи? Как искаш да отидеш директно в трудните неща, когато не можеш да правиш лесните и малките неща? Обсъди ли с духовника си дали трябва да вършиш толкова строга аскеза? Защото съществува вероятност да се заблудим (=прелъстим) и да се разочароваме. Прелестта може да дойде, ако постигнем успехи без труд в тази аскеза, където да си мислим, че сме  някои, че сме напреднали духовно в сравнение с другите. И така вместо голямата и строгата аскеза да породи в нас любов, ще ни донесе осъждане и строгост към другите. От друга страна, по-вероятно е да се провалим в тази аскеза. Този неуспех ще донесе разочарование, униние и оттегляне от всяка духовна борба.

Въпросът не е да вършим велики и дивни неща, а всекидневно да вършим малки и смирени неща сред благословеното послушание.

Да ревнуваме в преподобните подвижници не техните велики подвизи, а тяхното всекидневно себеотричане, които са показали в целия си живот, и което ги е довело до великите и трудни аскетически борби. Разбира се, преподобните никога са нямали за цел да правят велики и тежки аскетически подвизи. Преподобните са искали да са с Христос. За това копнеели, за това се борили да не би случайно да разрушат връзката си с Христос. В това тяхно усилие  живеели аскетически, чисто, смирено и безшумно.

Затова, имайки съзнание за нашата мяра и състояние и естествено – благословението на духовния ни отец, ще се подвизаваме богоугодно. Богоугодно не означава да живеем както някои преподобни подвижници,  а с дух на послушание и смирение, кръстна любов и разсъдителност.

Много е важно да знаем кои сме и кое е нашето място в обществото и Църквата. Женен ли си? Не искай да живееш като монах. Лекар ли си? Не се опитвай да живееш като градинар. Псалт ли си? Не се меси в работата на свещениците. Пееш ли фалшиво? Не се качвай на певницата, благословени човече! Не живей в заблудата, че си нещо, което не си, че можеш да постигнеш нещо, което не можеш да правиш поради това, че нямаш  естествени дарби, упражняване или опит.  Знай кой си и кои са границите ти  в това, което си или което си предприел.

Много пъти не приемаме кои сме. От това започват много проблеми. Трябва да приемем, че сме тези, които сме. Внимавайте,  да не се успокояваме в нашите лоши навици и страсти и да казваме: „Такива сме, на който не му харесва. . .”.

Да приемем кои сме означава да приемем нашите добри и лоши страни, (чрез себеизпитване да познаем себе си и да не живеем в самозаблудите на себеидола, който градим в нас). Да знаем, че това можем да го правим, а това – не; че съм призван да живея по този начин, а не по другия начин,  който си въобразявам, че ми подхожда.

И в духовните неща е нужна разсъдителност. Не заравняване със земята, нито безразсъдна ревност. Послушание към духовния отец и Църквата. Когато съществува послушание и смирение, малкият пост, който пазим и малката молитва биват благославяни от Бога. Всичко става благословено и напредваме духовно.

Стойност имат не големите подвизи, а това да излезем от егото ни и да живеем, поставяйки в края нашия начин на спасение и духовно преуспяване; поставяйки в центъра на духовното ни усилие разсъдителността, послушанието, смирението, покаянието,  любовта, светотайнствения живот.

***

Животът служи само на една цел – на Любовта. Тази, която те кара накрая, преди да станеш вечен, да промълвиш смирено: „Благодаря!”.


Превод от гръцки език: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: