Любовта е рана…

cross-3080144__340

Автор: о. Харалампос Пападопулос

„Любовта е рана. . .

Истината е, че любовта се измерва с раните, които е оставила в душата и тялото ни. Тези, които ни обикнаха, ни измъчиха много. Тези, които обикнахме,  ние ги измъчихме. Знакът за признаване на любовта не са изречените думи, а болката, която почувствахме, жертвите, които направихме, светлината, която приехме. Гортинският митрополит Макарий в своя вечерна проповед каза: „Когато Христос трябвало да убеди учениците Си, че е техният Господ, не им показал триумфа на Възкресението Си, а раните Си“. Елате да видите раните Ми, поставете пръст в раната на Моята любов.  Всъщност сякаш им казвал: „Не Ме ли помните? Не Ме ли разпознавате? Аз съм Този, Който ви обикнах до смърт. Вижте раните Ми!“.

В Царството Божие няма да бъдем разпознати по нашите успехи и постижения, а по нашите  мъки  и страдания. Както изстрадалата жена, която ходила на  хемодиализа и показала раните си на свети Паисий с думите: „Виж, отче, раната ми, костта се вижда!“, за да получи отговор: „Аз виждам в раната ти не костта, а Рая. . .“

***

Кой е бил най-значимият момент на Христос? Нито чудесата, нито изцеленията, нито великите личби, а онзи момент, в който станал абсолютно „уязвим”. Моментът на Неговото крайно смирение. Часът на Кръста, на страха, на вътрешната борба, на любовта, която става жертва. „Безсилен” и „незащитен”. Предаден и забравен от всички, като обикновен всекидневен човек, който се бори с надеждата и отчаянието. Славата Му е Кръстът Му, страхът, вътрешната борба, цялостното Му предаване на Божията воля, на Божието домостроителство.

Защото чудесата, изцеленията, личбите, Възкресението били много близо до Неговата божествена природа, но кеносисът (понизяването), смирението, унижението, болката и най-голямото изпитание – този непоносим Кръст на цялото човечество, са били единственият Негов избор. Той понизил Себе Си. Загубил нещо, за да стане Човек и да влезе в историята на човечеството с цел да го спаси. Оставя небесното блаженство, за да влезе в човешката трагичност. И това ни поучава, че любовта знае да губи, за да спаси.

Най-свещеният момент на един човек е моментът, в който той се явява уязвим пред нас. Човекът, който разкрива своите страсти и явява слабата страна на своето битие, е обичан и свещен. Затова и навярно не съществува по-голям грях и крах от това да експлоатираме слабите моменти и страни на една човешка душа.

В момента, в който другият се оголва пред нас, съществува само едно движение –  да го облечем с любов. Христос в часа на Кръста показва докъде може да стигне Божията любов към човека. Ние естествено бихме искали да слезе от Кръста, след като не понасяме да ни припомня какво означава да обичаш истински. . .

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: