Любовта променя не само този, който обича, но и този, който бива обичан

Автор: архим. Павел Пападопулос

Идваш на Света Гора. И там вече се оставяш на Промисъла Му. Живееш като последен от всички. Душата ти мрази греха. Живееш в аскеза и трезвение. Минали са месеци и месеци в молитва и душевните ти сили са се изчерпали. Докосваш предела на своята издръжливост. Умора. Тази битка няма край. Бориш се със сълзи на очи. Тези твои орлови очи. Стигаш до отчаяние и викаш: „Боже мой, Ти си неумолим!” Падаш на колене. Паднал си духом. И тогава Го видя. Откри се пред теб, Този, Който винаги се намираше до теб. Христос.

Дойде и благодатта Му и те докосна завинаги. Беляза те до краен предел. Онези думи, онзи Негов глас. „Дръж ума си в ада, и не се отчайвай!”. С огън се изпълни твоето същество. Всичко стана Светлина и Благодат. Още малко и нямаше да издържиш. Свръхразумен мир. Космическа тишина. Божествена лудост. Всичко придоби смисъл. И както дойде, така и  си тръгна.

Този Негов неизречен кротък поглед ще те преследва през  остатъка на живота ти.

„Бог е любов” ще казваш  отново и отново. Проповядваш го, защото го видя, защото го преживя. И твоят поглед вече стана Рай. Животът ти вече става една молитва, едно дело на мир и любов. Живееш сякаш не живееш. И умираш, за да живееш. Ти, който позна „Бога както си е”, сега и ти ставаш бог. Човек на любовта, на молитвата, на смирението. Монах. Свят. Велик. Благодатен. Простодушен. Силуан. Св. Силуан.

***

Превъзходното на някои хора е, че до тях се променяш. С тях си и не само ти харесва тяхното присъствие, но ти харесва и твоето аз. Харесва ти твоето аз, защото техният поглед вече те променя, дава ти мир, радост, отпуска те. Техният говор  като любовна милувка гали сърцето ти, чуваш една тяхна дума и раят се пробужда в теб. Общуването с тях  дава живот на живота ти, подмладява всекидневието ти,  дава ти пролетни благоухания, ако ще да е есен.

Любов се нарича това. Да, любов. Защото любовта променя този, който обича, но и този, който бива обичан. . .

Обичаш ме и се променям, обичаш ме и се променяш.

Представете си каквото става, когато любовта е взаимна.

***

Този, който обича, винаги чувства, че е длъжен. Не защото има някакъв синдром за вина, а защото сърцето му винаги чувства нуждата да даде повече, да даде на другия каквото има, да се жертва, да се разпне, да умира, за да живее другият; да загуби, за да се спаси другият. Този, който обича, дължи на Бога. Дължи на Бога, защото „открадна” малко от битието Му.

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов

Изображение: webmiastoto.com