Срещата между християнство и философия в творчеството на св. Юстин Мъченик

Юстин Философ и Мъченик (ок. 100–165)

„Той е човек, изкачил височините на философията, гръцка и чуждестранна; той е преизпълнен с голяма ученост и с богатствата на знанието“^[1] (св. патр. Фотий Цариградски)

„Чрез мъченичеството си той спечелил победната награда, умирайки в името на истината, която проповядвал“^[2] (Евсевий Кесарийски)

За жизнения път на свети Юстин Философ и Мъченик^[3] имаме сведения в запазените му произведения – по-малка част в Първа и Втора апология и най-вече в „Диалог с Трифон“. Той е един от първите християнски апологети въобще и е считан за най-видния от тези на II в. Това го поставя като родоначалник на все още формиращата се богословска мисъл в нейното отношение към заобикалящия свят, към езическата култура. В някои от своите възгледи – като този за християнското отношение към философията, или за метода на тълкуване на Стария Завет, св. Юстин става обект на подражание от следващите църковни писатели и свети отци на Църквата. В този смисъл приносът му към развитието на християнското богословие е изключително значим. А мъченическата му смърт в Рим се превръща в едно свидетелство за целия му живот. Този подвиг, както и неговата начетеност карат църковния писател Тертулиан да го нарече „философ и мъченик“^[4]. Същото прозвище използва и св. Йоан Дамаскин, а св. Атанасий Александрийски го определя като „мъченик и философ“^[5].

В своето съчинение „Диалог с Трифон“ християнският автор описва търсенето на смисъла на живота и желанието за истинско богопознание, което го е обхванало. Той преминава през всички основни за онова време философски школи, наставляван от учители. Първоначално е част от популярното тогава учение на стоицизма, но остава разочарован, заради отхвърлянето от учителя му на важността на темата за богопознанието. След това за кратко е ученик на аристотелиански философ, който обаче му иска пари, за да го обучава. При условие, че във философията тогава преобладава възгледът, че мъдростта, която се преподава в нея, идва чрез човека, но не е негова, и съответно е недостойно да се иска заплащане, Св. Юстин го оставя с обвинението, че този учител не е никакъв философ. Копнежът му към истинско философско знание – по собствените му думи, – не го отказва в неговото търсене и той става ученик на питагореец. Последният обаче му казва, че за да достигне до щастливия живот, той изисква от него предварително познание по музика, астрономия и геометрия и след като разбира, че ученикът му не ги познава, го освобождава. Последната надежда на св. Юстин е платонизма^[6]. Той хвали своя учител като мъдър човек и съобщава, че ежедневно напредва в платонизма и все пак е налице един сериозен проблем: „Възприемането на нематериалните неща напълно ме завладя и платоничното виждане за идеите даде криле на моя ум, така че за кратко време си въобразих, че съм станал мъдър. Толкова голяма беше глупостта ми, че очаквах незабавно да погледна към Бога, понеже това е целта на платоновата философия“^[7].

Това, което дава началото на прелома в неговото духовно търсене, започнало докато той, според собствените му думи, се наслаждава в ученията на Платон^[8], е срещата с един кротък старец, изповядващ християнството. Между двамата започва дискусия за същността на философията, познаването на Бога, безсмъртието на душата и значението на християнското Свещено Писание^[9]. Той не вижда повече стареца, но казаното от него му оставя съдържание за размисъл и поставя началото на привързаността му към старозаветните пророци и Христовите последователи. След размишление достига до извода, че християнството е единствената истинска и полезна философия^[10]. На този етап той се е приближил до християнството, но все още не е станал такъв. Неговото християнство, доколкото може да се прецени, има предимно интелектуална основа. Но вярата му преминава в решение за посвещение на Христос, когато вижда неустрашимостта на християнските мъченици от смъртта и от „всички останали неща, които се смятат за страшни“, поради което разбира, че различни обвинения, изказвани срещу тях, са неоснователни^[11]. След като разбира, че християнското учение е изопачавано, той осъзнава, че би искал да стане християнин^[12].

Вяра и разум

Християнските учения „не са срамни според здравия разум^[13], но наистина са по-възвишени от всяка човешка философия“^[14]. От една страна св. Юстин се позовава на здравия разум, а от друга страна смята, че християнството превъзхожда човешката философия, сиреч самото то е Божествено учение. Но на други места той го нарича Божествена философия. Следователно определено е възможно от негова гледна точка религиозната вяра, съществуването на Бога и разумът да не се намират помежду си в противоречие.

Вярата за раннохристиянския автор не е сляпо доверие, а процес, който понякога се ражда у човека, вследствие на някакво подпомагане отстрана на Бога. Например безсеменното раждане на Спасителя – събитие, изглеждащо невъзможно според чисто човешките, светски критерии за възможно и невъзможно, е предсказано от пророците чрез силата на Светия Дух векове преди да стане факт. По този начин според св. Юстин Бог е желаел, когато това чудно събитие се случи, то да предизвика вяра^[15]. А това показва и, че Бог желае да подпомага нашата вяра в Него (в случая – чрез тези пророчества) – тя може да получи подкрепата на разума.

По същия начин, обръщайки се към своята езическа аудитория, и говорейки за мястото на раждането на Спасителя – Витлеем, ѝ казва, че може да се информира за Неговото рождение в този град от римските данъчни регистри^[16] от времето на прокуратора Квириний^[17].

Някои мисли в Първа апология св. Юстин Философ и Мъченик представя като опит адресатите да бъдат подтикнати чрез разум^[18], т.е. творбата се позовава на разума като критерий, според който тя трябва да бъде съдена. В края ѝ той предлага на адресатите ѝ да уважат написаното, стига то да им се струва „разумно и вярно“ ^[19].

Сред християните от онова време има както образовани хора, така и такива, които не могат да четат, дори такива, които страдат от разни недъзи като слепота, но въпреки това последователите на Христос са способни да се учат и са „мъдри и вярващи по ум“^[20]. Т.е. Мъченикът не разглежда вярата като нещо, което е чуждо на ума и стремежа към знание, напротив, между тях съществува органична връзка. По същия начин, по думите на св. ап. Павел, вярващите „имаме ум Христов“ (срв. 1 Кор. 2:16).

Има неща в живота на човека, които не са обусловени от неговия собствен избор и знание. Например раждането ни зависи от нашите родители, без ние да можем да влияем върху този процес, нито пък да знаем за него. Също така, в ранен етап от живота ни може да сме научени на нечестиво, греховно поведение, непознавайки все още Бога. Но в противовес на времето, когато сме деца на „необходимостта и невежеството“, при кръщението, което е ново раждане, и при което ни се опрощават извършените грехове, можем да станем „деца на свободен избор и знание“. Този процес се нарича и „просветление“, понеже кръщаващият се просветлява в своя ум^[21].

Краят на своя живот св. Юстин завършва като свидетел за Иисус Христос. Преди това префекът Рустик провежда с него разпит и му отправя въпрос  дали мисли, че след като бъде обезглавен, ще отиде на небето, получавайки награда за своя живот. Св. Юстин дава отговор, свидетелстващ за сигурния характер на неговата вяра: „Не мисля,” каза Юстин, „но имам пълно познание и съм напълно уверен в това“^[22]. Неговата вяра във вечния живот е несъмнена убеденост, която се е превърнала в познание.

Възглед за философията

Както бе споменато, св. Юстин Философ и Мъченик носи философска мантия. Не е никак случайно, че Трифон юдеинът го нарича „философ“, както се назовава и самият той^[23]. За разлика от философите обаче, той проповядва не някакво собствено учение, а това на Господ Иисус Христос, на което изцяло се е предал интелектуално и сърдечно, и което счита за истинската философия. Проф. Илия Цоневски пише: „И след като приел християнството св. Юстин наистина останал философ, но той станал християнски философ, проникнат от убеждението, че чрез вярата в Христа – Сина Божи, той е навлязъл в нова област на познанието“^[24]. Със своето положително отношение за съвместимостта между християнство и философия, както и между вяра и разум, св. Юстин се явява родоначалник на множество църковни писатели и свети отци, които ще приемат и доразвият неговите възгледи. Според изследователят Лесли Барнард св. Юстин е автор, който се явява своего рода пионер на гръцката апологетика. Той си поставя за цел не просто да отхвърли несправедливите обвинения срещу християните, но „да покаже, че философията е истинна, разумът – духовна сила, а християнството – пълнота и на двете“^[25].

Св. Юстин поддържа мнението (на Платон), че за благоденствието на държавата е нужно управляващите да обичат мъдростта, т.е. да се занимават с философия^[26]. Обръщайки се към управляващите, той им казва, че е нужно да издават своите решения следвайки благочестието и философията^[27]. Философията не просто има своята важност за християнството, но тя ни и води към Бога. По думите му: „Философията е най-великото притежание и най-скъпоценна пред Бога, към Когото ни води и с Когото ни обединява, и наистина свети са тези хора, които ѝ се отдават“. Истинската ѝ природа обаче убягва на мнозина и това се вижда от факта, че различните философски школи си противоречат помежду си^[28]. На философията ѝ е отделено висше призвание: търсенето на Бога. С нотка на неодобрение той признава, че мнозинството от философите не се интересуват от това дали съществува само един Бог или повече, дали има Божествен промисъл, както и дали това знание е важно за човешкото щастие. Мъченикът счита християнството за единствената полезна философия^[29]. Богословът Ричард Норис обяснява, че във виждането на раннохристиянския автор философията представлява не толкова спекулативна система, колкото стремеж към търсене и „виждане“ на Бога. И съответно за него християнството е не сбор от спекулативни идеи, но нещо, което „предлага като реалност онова, което философията само обещава: свързването на човека с Бога“. И все пак, ако за древния апологет християнството е философия, то това не означава, че между тях трябва да се постави знак за пълно равенство. Християнството също така и се различава от нея, понеже философията се базира на вродените у човека способности на неговия ум, докато християнството представлява Божествен дар, Откровение на Бога^[30].

Според св. Юстин философите, заедно с „истински благочестивите“, са насочвани от разума да обичат истината. Всичко, което е противно на нея, в теоритичен, или практически план, се отрича и от самия разум^[31]. Както и сред християните има хора, които само носят това наименование, но животът им е покварен (и следователно са само по име християни), така и сред философите има само по име „философи“, които не се държат достойно за своето занимание^[32]. Има нещо кардинално различно между философията и стремежът към суетната слава, който се наблюдава у някои, погрешно считани за философи. В подкрепа на виждането си привежда мисъл от Сократ, че истината, казана от човека, трябва да се цени повече от произнасящия я^[33]. Спрямо последният той има високо мнение и го определя като добросъвестен човек, който е подложен на преследване, заради обвинения, сходни с тези към християните: че въвежда нови божества, че отхвърля държавната религия (религията на поетите като Омир), както и порока в нея. Сократ достига до определени истини в познаването на Иисус Христос, Който като Логос е в него и във всички хора^[34].

     Според апологета, в различни отношения християнското учение има свои паралели с философията, както и с древните поети. Това не означава, че между тях трябва да се постави знак за равенство. Християнството е по-сходно с истината или по-скоро то е самата истина, понеже представлява учението на Въплътената Истина. Обсъжданите паралели са действителност поради две причини: (1) заради просвещаващато влияние на Логоса сред всички хора, включително сред философи и поети, в резултат на което у тях са налични „семена истина“; (2) и поради факта, че древните философи заемат свои учения – като тези за безсмъртието на душата и наказанието след смъртта, от старозаветните пророци, благодарение на които успяват да ги разберат^[35].

Християнството има прилика с учението на Платон, че всички неща „са подредени и направени от Бога“^[36] (и все пак се различава, като твърди, че Бог е Творец, а не просто оформител на материята); в есхатологичен план то има прилика със стоиците^[37] относно това, че светът ще свърши (и все пак се различава от тях, защото не смята, че Бог е подвластен на този край, и също, защото той представлява окончателен, не постоянно повтарящ се край); то има прилика и с различни поети и философи (напр. Платон^[38]), когато казва, че ще има следсмъртна награда за праведните и наказание за нечестивите^[39], разбира се, различавайки се в различни подробности^[40]. И различни учения, относно Иисус Христос или факти от живота Му имат някакви по-малко или повече смътни аналогии в древногръцката религия. Тези прилики се дължат не на това, че християнството е взаимствало от нея, а че то (имащо своите основи във времето още преди раждането на Спасителя) е по-древно, а демоните са вдъхновили древните поети да кажат същото^[41].

Някои западни изследователи нарочват Мъченика в някакъв „платонизъм“^[42]. Платон наистина може да се счита за любимия философ на св. Юстин^[43], а влияние от средния платонизъм^[44] в използваната от него терминология безспорно има, но то не е такова, че да бъде определен като „платоник“. Използването на платоническа терминология или нередките позовавания на Атинския философ не правят св. Юстин Философ и Мъченик „платоник“, както и цитирането на езически съчинения в Деяния на св. апостоли не прави св. ап. Павел езичник; нито пък използването на стоическия термин логос от св. Йоан Богослов го прави привърженик на стоицизма. Това са съвсем различни неща. Мъченикът смята, че учението на Философа като цяло не се различава от учението на Иисус Христос, макар и да не е еднакво във всичките си аспекти с него^[45]. Според него Платон заема различни свои твърдения от светите пророци, по-конкретно от Мойсей, които обаче не разбира правилно^[46]. В този смисъл за св. Юстин Мъченик и Философ, по тези въпроси да се чете древногръцкият философ е подобно на това да се чете Свещеното Писание. А практиката да се привижда следване на философски учения, там където ги няма, е възможно да е породена от погрешния възглед, че богословие и философия са, ако не несъвместими, то поне изолирани една от друга области^[47]).

Мисълта на св. Юстин е в своята същност категорично християнска. Когато тя се анализира, е значима грешка това да се прави през рационалистичните презумпции на съвременния изследовател, а не в контекста на мисълта на автора. Св. Юстин има като цяло положителна нагласа към философията не защото е повлиян, „пленен“ от нея, а защото я съпоставя със своята християнска вяра и вижда определено сходство между тях. Той приема, че Господ вдъхновява познаването на истината у всички хора. Това правилно познание принадлежи на християните, защото познанието на истината води до познание на Бога. Така излиза, че Бог подпомага хората, дори и извън християнството, да се приближат до него.  Всяко правилно познание е вдъхновено от Бога и „Всичко от истината, което е било познато някога, е по своя произход християнско“^[48] (Р. Хайнцман).  И онези, които живеят преди Иисус Христос, но са причастни на Логоса, са считани за християни преди Христос – за такива св. Юстин счита някои от философите.^[49]. В този смисъл Платон – във връзка с истинните моменти от учението си, св. Юстин вижда не като родоначалник на платонизма, а като християнин. Респективно следващият го няма как да бъде набеждаван за „платоник“.

Всеобщият Логос и Неговото семе сред хората

     Философът и Мъченик оценява положително моралната страна в учението на стоиците. Ценното в нея, истинните неща в другите философски учения, а и въобще у хората, се дължи на семето на Логоса (λογος σπερματικος), което е разпръснато или посято от Него^[50]. Самият Логос е Господ Иисус Христос. Доколкото мненията на хората са били съобразни с истината, до такава степен те са били и съобразни с Логоса, Който е Истината. Точно заради това св. Юстин може да заключи, че „каквито и неща да са били правилно казани сред хората, те принадлежат на нас, християните“^[51] – тъй като са вдъхновени от Господ Иисус Христос. Именно във връзка с Господ Иисус Христос, апологетът нарича семето му сред хората „семена на истината“. Онези обаче, които си противоречат относно по-важните неща, не притежават безспорното познание. Познанието чрез семето на Логоса може да се опише като едно рационално доближаване до Христос, което е било характерно за законодатели и философи. Сред положителните примери в това отношение са философите Хераклит и Сократ, които, също като християните, са били преследвани заради това, че са живели според Логоса и са познавали истината. Споменатото познание на логосните семена преди Христос има частичен характер, защото е базирано на ограничено познание на Логоса. Затова при него са се наблюдавали някои противоречия, най-общо казано – слабости. След Въплъщението може да се говори за познание на целия Логос, Който се е явил в Личността на Господ Иисус Христос. И Неговите последователи – християните, които вече живеят не според зрънца (семена) от истината, но според целия Логос, са още по-мразени от онези, които са живели според познанието на част от Него. Въобще силите на тъмнината преследват хората, живеещи според Логоса и водещи непокварен живот^[52].

    На няколко пъти – във връзка с учението на стоицизма, както и с Евангелието на св. Йоан Богослов, бе обсъдена концепцията за логоса в древната философия – която ѝ е добре позната. Би било удачно отново да бъдат казани няколко думи по този въпрос, предвид анализа върху св. Юстин. Философските течения, които формират основните идеи за логоса и в които концепцията за него има значимо място, са стоиците и платониците Стоиците разглеждат логоса като физическа енергия, която подрежда и управлява света. За тях човешкият разум (логос) е частица от космическия логос. Човешкият такъв поражда определени „общи схващания“, които те наричат семена на основни религиозни и етични вярвания, споделяни от всички хора. Именно, защото човешкия разум е частица от космическия, последният е същинският причинител на гореспоменатото познание. Тази идея преминава при платониците, но с различно съдържание. За тях логосът вече не е физическа енергия, а нематериален ум, който те идентифицират със Световната душа^[53]. Според тяхното учение „логос сперматикос“ е божествения разум, който просветлява човешкия ум, а семената на логоса представляват резултатите от това просветление^[54].

Стъпвайки на тези философски виждания, но разбирайки Логоса така, както го представя св. ев. Йоан в неговото Евангелие, св. Юстин Философ и Мъченик доразвива концепцията за логоса^[55]. Последният не е просто някакъв рационален принцип, или нематериален ум, а Божествена Личност, приела човешка природа – Господ Иисус Христос. Неговите последователи живеят не както тези преди идването Му – според семена, т.е. част от истината, но според познанието на целия Христос. Въплътеният Христос е критерий за това кое знание е истинно и кое не е, и чрез Него християните могат да разпознаят вярното и погрешното в мненията на философите^[56]. Същевременно и преди Въплъщението функционира вдъхновяващата дейност на Логоса към хората. Той като един Сеяч (срв. Мат. 13:3-9) насажда Своето семе сред философи, законодатели, поети и сред всички хора. По този начин св. Юстин разкрива, че върховете на богопознанието, нравственосттта и въобще стремежът към истината в Античността (а вероятно и във всяка епоха на човечеството^[57]), са вдъхновяни и подкрепяни от Бога. По думите на Ричард Норис, св. Юстин е носител на виждане, което приобщава към Христовото откровение „историята на гръцката мисъл, общото културно наследство на Средиземноморския свят… Христос като Логос се превръща във всеобщия Посредник на познанието на Бога, и като такъв в кулминацията на историята – не просто на Израил, но на целия „населен свят“^[58].

Ролята на разума в богопознанието и нравствения живот

Според апологета разумът има отношение не само към мисленето, но и към действията на човека в духовно-нравствен аспект^[59]. Да се живее благочестиво означава да се следват наставленията на разума. И обратно: разумният живот се изразява в благочестие, живот в святост. Такъв разумен и благочестив живот води св. Юстин. Малко преди неговия край, той отказва да принесе жертва на гръко-римските богове, защото „Няма здрав разум, който да се обърне от благочестие в нечестие“^[60].

Пазещият заповедите, дадени в Писанието, да обича Бога с цялото си сърце и с всичката си сила, както и тази да обича ближния си, както себе си (срв. Марк 12:30, 31), притежава посветен на Бога ум и спазвайки ги, той може да бъде наречен справедлив и благочестив човек^[61]. Греховете напрактика представляват отдалечаване от Бога, а по този начин и от разума. Конкретно, според християнския автор, грехът на прелюбодейството е поведение, което е противно на здравия разум^[62].

Разумните хора избират да следват наставленията на Словото. То е разпънатият при Понтий Пилат Иисус Христос, Когото християните почитат разумно и вдъхновени от Него, те самите живеят разумно^[63]. Господ Иисус Христос – Логосът, тъй като със Своето идване показва, че не всички мнения и учения са добри, поне в известен смисъл, може да бъде наречен „здрав Разум“^[64].

Св. Юстин изпитва загриженост към хората, които не познават християнството. Върху самите християни, ако не им свидетелстват за него, ще падне наказанието за заслепеността на техния ум^[65]. Адресатите на Първа апология вероятно могат да имат някакво извинение за преследването на християните, докато все още не познават Божественото учение и се доверяват на лъжливи слухове за него, но след като чуят истината за живота и учението на християните и въпреки това продължат гонението, това означава, че са постъпили противно на това, което разумът изисква^[66]., т.е. липсата на справедливо отношение е проява на поведение, несъвместимо с повелите на разума.

Античната религия, почитаща богове, които се сношават с жени и покваряват деца (т.е. вършат различни дела, недостойни за богове), всъщност почита зли демони, приели някакъв измамен образ. Демоните са заблудили хората, заради ужаса, който са всявали у тях, както и защото хората не са използвали разума си, за да преценят, че подобни действия не подхождат на богове и следователно не могат да бъдат извършени от такива. Това обаче е било направено от Сократ, който имал за цел да освободи хората от демоните. В резултат обаче последните успяват да постигнат неговата смърт чрез порочни хора. Св. Юстин заявява, че в мисията си да разкрива истината Сократ е вдъхновяван от Разума (Логоса). Логосът се въплъщава сред варварите (в случая – евреите) в лицето на Иисус Христос, разкривайки истината този път не чрез някой друг, а персонално. И християните, според Мъченика, покорявайки се на Иисус Христос, приемат, че елинските богове всъщност са зли демони^[67]. В тази си мисъл християнският автор, за да отхвърли обвинението към християните в атеизъм, припомня познати неща от философията, които интерпретира ги в християнски дух, а след това се опитва да покаже, че тези учения са близки и на християнството. По този начин не само цели да обори обвинението към християните, но също така и да го сближи с познатите им представи.

За разлика от споменатата черта на Античната религия, християните почитат Бог, Който е Бог на праведността, с „разум и истина“^[68]. А причината въобще да може да се говори за разумно познание при човека е Божията воля. Сътворявайки ни, Той ни дарява с рационалните ни способности и с възможността свободно да изберем да следваме святата Му воля^[69]. Именно свободната воля прави възможна способността на човек да води добродетелен, или пък порочен живот. И следователно самият човек носи отговорност за постъпките си, а не съдбата, както смятат стоиците^[70]. Същевременно преценката на разума е критерий за това дали нещо е добродетелно или порочно. Чрез дара на способността за разсъждение Бог иска хората „да познаят Него, Който ги е създал“^[71]. Наличието на способност у всеки човек да използва разума и ума си^[72] го лишава от възможност да се оправдае пред Твореца, че не живее праведно или не е се е обърнал към Него^[73], към Самия Разум. Водещите неправеден начин на живот, които, освен това, подлагат на гонения християните, всъщност живеят противно на разума^[74]. Така живеят и последователите на Маркион^[75], т.е. най-общо – еретиците.

Св. Юстин не е систематичен християнски мислител, но неговите идеи оказват изключително голямо влияние при формирането на оценката на християнската мисъл  към проблемът за вярата и разума, както и за отношението на християнството към философията. От неговата мисъл следва, че светската мисъл (независимо от недостатъците, които тя има) във всичките ѝ прояви – философия, наука, култура, дори религия, в своите истинни прозрения и изводи представлява едно доближаване до Бога чрез разума; доближаване, което е подкрепено и насърчавано от Него. Това търсене открива пълнотата на истината в лицето на Господ Иисус Христос. Виждайки философията, поне в известен смисъл, като подготовка на елините за Иисус Христос^[76], възгледите на християнския апологет могат да бъдат считани за предшественик на по-детайлно разработените такива на Климент Александрийски, който заявява директно, че както за евреите Стария Завет е подготовка за Месията, така и за елините философията е подготовка за Него.

Като оценка за ролята на св. Юстин Мъченик, не само в християнството, но и в световната цивилизация въобще, можем да се съгласим с позицията на Лесли Барнард: „Юстин заема централно място в Църквата от II в. Той е направил изключителен принос към интелектуалната традиция на християнската мисъл със своята интерпретация на логоса, чрез която той е заявил принадлежност към Христос на най-доброто от гръцката философска традиция… Той е бил при това първият мислител след св. Павел, уловил вселенския елемент в християнството и който е обобщил… цялата история на цивилизацията като намираща своя завършек в Христос“^[77]

Автор: Атанас Ваташки

---

[1] Цит по: Falls, Thomas. St. Justin Martyr. The First Apology, The Second Apology, Dialogue with Trypho, Exhortation to the Greeks, Discourse to the Greeks, The Monarchy of the Rule of God“. Washington, D.C, 2008, p.  17, n. 52.

[2] Евсевий Кесарийски. История на Църквата, IV, 16.1.

[3] За св. Юстин Философ и Мъченик срв. Цоневски, Илия. Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. София, 1986, с. 91-103; Цоневски, И. Древните християнски апологети и гръцката философия…, с. 204-221; Великов, Юлиян. Знание, взаимност и философия в ранните свети отци и църковни писатели. [Русе], 2019, с.101-122; Малицки, П. История на християнската църква, т. 1.  София, 2007, с. ; Мейендорф, Иоанн. Введение в святоотеческое богословие. (Конспекты лекций). Москва, 1992, глава 3;  Цветкова-Глазер, Анна. Патрология. Раннохристиянски автори и произведения. София, 2015, с. 35-49; Хайнцман, Рихард. Философия на средновековието (Основен курс по философия, т. II). София, 2002, с. 49-53; Barnard. Leslie. Justin Martyr. His life and thought. Cambridge, 1967; Norris, Richard. God and world in Early Christian theology: A study in Justin Martyr, Irenaeus, Tertullian and Origen. London, 1966, p. 33-56; Quasten, Johannes. Patrology, vol. I (The beginnings of patristic literature from the Apostles creed to Irenaeus). Notre Dame, IN, p. 196-219; Ulrich, Jörg. Justin Martyr. – В: In defence of christianity: early christian apologists…, p. 51-66; Parvis, Sara. Justin Martyr and the apologetic tradition. In: – Justin Martyr and his worlds (editors: Sara Parvis, Paul Fosters). Minneapolis, 2007. Посочките към двете апологии на св. Юстин са по изданието: Barnard, Leslie. St. Justin Martyr. The First and Second apologies. Mahwah, New Jersey, 1997. Посочките към „Диалог с Трифон“ пък са по: Falls, Thomas. St. Justin Martyr. The First Apology, The Second Apology, Dialogue with Trypho, Exhortation to the Greeks, Discourse to the Greeks, The Monarchy of the Rule of God“. Washington, D.C, 2008.

[4] Тертулиан. Против Валентинианите, V.

[5] Срв. Falls, T. St. Justin Martyr. The First Apology, The Second Apology, Dialogue with Trypho…, p. 17 (n. 52).

[6] В богословската науча се счита за широкоприето схващането, че става дума за средния платонизъм, по-конкретно някой, близък по схващания до философа Албин (ок. II в.) – срв. напр. Norris, R. God and world in Early Christian theology…, p. 37. От него е запазено единствено съчинението „Въведение към диалозите на Платон“ (Наличен на български в превод на Никола Антонов: https://www.academia.edu/).

[7] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, II.

[8] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, XII.

[9] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, III-VII.

[10] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, VIII.

[11] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, XII.

[12] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, XIII. Обикновено обяснението на Мъченика за приемането на християнството в Диалога и апологиите се съединяват като време, но според нас в тях се говори за различни етапи от неговия живот, през които постепенно проумява истината.

[13] Или според „трезвата преценка“, но, така или иначе, смисълът е един и същ.

[14] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, XV.

[15] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XXXIII.

[16] Визира се преброяването на населението (за което става дума в Евангелията), което включва и финансова информация.

[17] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XXXIV.

[18] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LV.

[19] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LXVIII.

[20] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LX; Втора апология, X.

[21] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LXI. Л. Барнард посочва, че св. Юстин е първият, който използва думата „просветление“ (φωτισμος) във връзка с кръщението и посочва, че под нея апологетът разбира Божественото присъствие в човека, което той получава при извършването на тайнството, което му дава възможност да води наистина нравствен живот. Това Божествено присъствие е присъствието на целия Логос в новопокръстения – срв. Barnard, L. St. Justin Martyr…, p. 174 (n. 377).

[22] Срв. Мъченичество на светите мъченици Юстин, Харитон, Харито, Евлипист, Хиеракс, Пайон и Либериан (Версия Б). В: Петков, А. Аскезата на древния християнски мъченик…

[23] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, I, VIII.

[24] Цоневски, И. Древните християнски апологети…, с. 209-210.

[25] Срв. Barnard, L. Justin Martyr. His life and thought…, p. 4; Цоневски, И. Древните християнски апологети…, с. 210.

[26] Срв. Платон. Държавата. София, 2014. 473D. Цитатът от св. Юстин не е съвсем точен.

[27] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, III.

[28] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, II.

[29] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, I, VIII.

[30] Срв. Norris, R. God and world in Early Christian theology…, p. 38-39.

[31] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, II.

[32] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, IV.

[33] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, III.

[34] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, VII, X.

[35] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XLIV; Втора апология, XIII. Св. Юстин е първият от апологетите, който възприема възгледа, че философите (особено Платон) са заемали някои от своите учения от старозаветните пророци и особено от св. прор. Мойсей, които обаче не са били способно да разберат добре (срв. Първа апология, XLIV, LIX, LX). Тази идея, която има своите корени при Филон Александрийски, става широко разпространена сред ранните апологети след св. Юстин. Ричард Норис отбелязва, че тя (поне доколкото се отнася до Платон) се корени в разбирането на апологета, че  Мойсей е по-древен автор от Платон и че между техните писания има прилики. Според споменатия изследовател, следствие от твърдението за по-голямата древност на св. Мойсей е не просто, че Платон е заемал от него, а че в пророческите му писания се открива чистата и пълна форма на учението, което споделят. Т.е. „по-древната мъдрост е по-автентична и заслужаваща доверие“ (срв. Norris, R. God and world in Early Christian theology…, p. 40-41).

[36] Св. Юстин приема, че вселената е създаден от безформена материя, както учи Платон, който е взел това си учение от Мойсей – срв. Първа апология, X, LIX, LXVII . Изглежда, че апологетът не вижда противоречието по отношение на въпроса за материята между библейският разказ за сътворението и учението на Платон. Това обаче не навежда категорично към мисълта, че св. Юстин разглежда материята като съвечна на Бога – той никъде не твърди, че редом с Бог съществува несътворена материя. Когато пише, че Бог е създал вселената от безформена материя, е възможно също така да има предвид материя, която преди това Бог е сътворил в безформено състояние. Още повече, че на няколко места св. Юстин твърди, че всичко е създадено от Бога (срв. Първа апол., XIII, XVI, LVIII; Диалог с Трифон, LXII), а това изключва възгледа, че тази материя е била съвечна на Твореца – срв. Barnard, L. Justin Martyr. His life and thought…, p. 111-113. От запазените мъченически актове на св. Юстин и шестимата други християни, които са убити заедно с него, се вижда, че на въпроса на префекта Рустик за това каква вяра св. Юстин изповядва, последният отговаря (освен останалото) „Вярата, че ние благоговейно поддържаме отношение с Бога на християните, Който вярваме, че е Създател и Творец на целия свят от началото, на всичко видимо и невидимо…“ (Срв. Мъченичество на светите мъченици Юстин, Харитон, Харито, Евлипист, Хиеракс, Пайон и Либериан (Версия Б). В: Петков, А. Аскезата на древния християнски мъченик…).

[37] Основна разлика между тези две учения според него, е че докато стоиците приписват човешките действия и страдания на съдбата, то християните смятат, че човек притежава свободна воля, дарена му от Създателя, и е отговорен за постъпките си. Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, VII.

[38] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, VIII.

[39] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XX; Втора апология, VII.

[40] Според св. Юстин не Радамант и Минос ще бъдат съдии, а Иисус Христос; следсмъртното наказание няма да трае хиляда години, а ще бъде вечно; и че ще има възкресение (срв. Първа апология, VIII).

[41] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XXI-XXIII.

[42] На възражението, че св. Юстин е повече философ-платоник, отколкото християнин, отговаря проф. И. Цоневски, вж. Древните християнски апологети…, с. 209-221.

[43] Интересно е да се отбележи, че от общо девет цитата от класически автори в двете апологии, шест са от Платон, а другите са от Ксенофонт (два) и Еврипид (един) – срв. Barnard, L. St. Justin Martyr…, p. 105-106, (n. 18).

[44] За средния платонизъм във връзка със св. Юстин вж. Barnard, L. Justin Martyr. His life and thought…, p. 29-38.

[45] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, XIII. Според Мъченика например, християнството за разлика от Платон, отхвърля предсъществуването на душите и тяхното естествено безсмъртие, и пак за разлика от него, говори за вечно, а не временно наказание за нечестивите – срв. Barnard, L. Justin Martyr. His life and thought…, p. 33-34.

[46] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LIX и LX.

[47] Проблем, който има своя корен още в мисълта на св. Тома от Аквино, чийто възглед се е оказал предопределящ за развитието на западната богословска, философска, а и секуларна мисъл.
Л. Барнард обвинява св. Юстин именно, че не прави разграничение между теология и философия, виждайки най-добрите елементи от гръцката философия като подготовка за Христос, в Когото е разкрита истинската мъдрост, Божествената философия. Според него този възглед бил в противоречие с Новия Завет (за това вж. „Библейски основи за отношението вяра и разум“) – срв. Barnard, L. Justin Martyr. His life and thought…, p. 27.

[48] Хайнцман, Р. Философия на средновековието…, с. 52.

[49] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XLVI.

[50] Повече за тази концепция, вж. Norris, R. God and world in Early Christian theology…, p. 41-45.

[51] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, XIII.

[52] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XLIV, XLVI; Втора апология, VIII, X, XIII; Barnard, L. St. Justin Martyr…, p. 15.

[53] Впрочем е важно да бъде отбелязано, че в творчеството на св. Юстин се говори, че съществува сходство между Платоновата концепция за Световната душа и християнската концепция за Словото Божие (срв. Първа апол., LX), или по-точно, че говорейки за нея, Платон всъщност визира Словото, без обаче да разбира правилно това християнско учение. Според апологета, когато Платон пише Тимей 36b, той има на ум Писанието, по-точно Числа 21:7 – тоест епизода за медната змия, предобраз на Христовия кръст и въобще на самия Божи Син. Според Ричард Норис, причината св. Юстин да прави тази идентификация е не толкова твърдението му, че Платон е взаимствал погрешно от Писанието, колкото факта, че в платонизма Световната душа има функция подобна на Словото в християнството. Както Световната душа, която е божествен Ум, е отделена от върховния Интелект, така и Словото е Бог, различен от Отца. И Както Отец сътворява вселената чрез Своето Слово, така и Световната душа подрежда всичко във света. Разбира се, разлики съществуват, но и приликата е очевидна, а оттам и идентификацията на св. Юстин – обяснима. Срв. Norris, R.  God and world in Early Christian theology…, p. 46-47.

[54] Срв. Norris, R. God and world in Early Christian theology…, p. 42-43.

[55] Според Лесли Барнард, при все, че св. Юстин стъпва на определена философска основа, най-вече на стоицизма, логосната му концепция си е негова собствена и тя се различава от различните философски такива – срв. Barnard, L. St. Justin Martyr…, p. 15-16, 199-200 (n. 71).

[56] Gonzales, J. A history of christian thought…, p. 104-105.

[57] Струва ми се, че вижданията на св. Юстин за семето на Логоса могат да бъдат отнесени не само за хората преди Въплъщението, но и за всички онези, които не Го познават след Въплъщението.

[58] Norris, R. God and world in Early Christian theology…, p. 44.

[59] Срв. напр. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, V, XII, XIII; Втора апология, II, VII, VIII.

[60] Мъченичество на светите мъченици Юстин, Харитон, Харито, Евлипист, Хиеракс, Пайон и Либериан (Версия Б). В: Петков, А. Аскезата на древния християнски мъченик…

[61] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, LXXXXIII.

[62] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, II.

[63] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XII, XIII.

[64] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, IX.

[65] За помрачеността на ума вж. 2 Кор. 4:4, Еф. 4:18-19.

[66] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, III; Ulrich, J. Justin Martyr…, p. 60-61.

[67] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология,V.

[68] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, VI.

[69] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, X, XXVIII, XLIII.

[70] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Втора апология, VII.

[71] Св. Юстин Философ и Мъченик. Диалог с Трифон, CXXXXI.

[72] Очевидно тук не се визират изключения като психичноболните например.

[73] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, XXVIII.

[74] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LVII.

[75] Срв. Св. Юстин Философ и Мъченик. Първа апология, LVIII.

[76] Срв. Ulrich, J. Justin Martyr…, p. 62.

[77] Barnard, L. St. Justin Martyr…, p. 21. Друго значение на дейността му е посочено от Jörg Ulrich: „Във време, в което излежда, че християнството става все по-маргинализирано в множество общества по света, и следователно апологетичната дейност е по-опасна отвсякога, има голяма стойност в изучаването на Юстиновите творби, защитаващи и промотиращи християнството“ – Ulrich, J. Justin Martyr…, p. 66.