Образът на Месия в Стария Завет и в късния юдаизъм

Автор: проф. Иван Панчовски († 1987)

Виж също „Месианската идея сред културните народи преди Рождество Христово“

Месианската идея била запазена и развита в чист и неподправен вид в божествените откровения на Стария Завет. Тук образът на Месия бил обрисуван въз основа на тези свръхестествени про­рочества.

Веднага след грехопадението в Едем започнали действията на Божия промисъл, които имали за цел да подготвят човечеството въобще и специално богоизбрания народ за идването на Месия, божествения Избавител и Спасител на човешкия род. От гледище на религиозната философия на историята може да се каже, че всички събития от ерата преди Рождество Христово имали в себе си скрита тенденция да събуждат съзнанието за греховност и виновност пред висшата Правда, да усилват жаждата за изкупление и спасение и да отварят сърцата на хората за вярата в идващия небесен Изкупител и Спасител. Това важи във висша степен за историята на старозаветното човечество. Законът, по който тя се движила, бил в известен смисъл на думата ^ивъзпитател в Христос“. Под промислителното ръководство на този „възпитател“ старозаветното човечество все повече разпалвало у себе си вярата в идващия Месия и се подготвяло да Го приеме и се спаси чрез Него.

Веднага след грехопадението, още в Eдемската градина било дадено на прародителите на човеците обещание за идването на Избавител. Това първо обещание с основание се нарича първоевангелие, първа радостна вест, защото в него за пръв път са грейнали далечните зари от вярата в победата на доброто над злото и от надеждата за участие във вечния блажен живот на бъдещото Божие царство, основано от Месия. В присъствието на съгрешилите прародители Бог изрекъл към главния виновник за тяхното падение, към техния изкусител — змията, следните думи: „Ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.“ (Бит. 3:15). Не само от духа на този текст, но и от смисъла на контекста в други библейски изрази следва да се заключи, че змията тук е външен образ, в който е конкретизирал себе си и се е прикрил дяволът. Следователно, победата, която дяволът е постигнал чрез изкусяването на прародителите на хората нито е пълна, нито е окончателна. Потомците на жената, човеците, поне в лицето на своите духовно-нравствени избранници не ще се подчиняват на дявола, а чрез останалите в богоподобната им природа сили на доброто и чрез Божията помощ ще враждуват против не­го и нерядко ще го поразяват, докато дойде Великият потомък на жената, Който ще сложи начало на религиозно-нравствената об­нова, ще постави основите на царството Божие на земята, в края на времето ще окове сатаната и ще го хвърли за вечни времена в „огненото езеро“ (Откр. 20:2,14). Месианският характер на този текст е очевиден, защото пълна и окончателна победа над духа на злото и над поднебесните сили на злобата не може да изтръгне никой грешен и смъртен човек. Това е по силите само на могъщо, небесно, божествено Същество. Но тази победа ще бъде свързана с жертва от страна на визирания Избавител; макар Той да порази дявола в главата му, последният ще Го ужили в петата Му, което означава, че божественият Победител ще има и човешка природа, която единствено може да бъде поне донякъде уязвима от дявола.

Първоевангелието за бъдещото избавление чрез Великия потомък на жената се пазило и се предавало от поколение на поко­ление. По време на потопа то се съсредоточило главно в лицето на Ной, който в очите на баща му Ламех се очертавал като утеха в работата и в труда при обработването на прокълнатата земя, а в очите на Бога — като праведен и непорочен човек (Бит. 6:8-9).

Съкровено пазеното обещание Ной предал чрез пророческото си благословение на сина си Сим, откъдето то по-късно било не само предадено, но и отново потвърдено чрез други божествени откровения на Авраам, родоначалника на богоизбрания народ. Бог благословил Авраам и му обещал да произведе от него голям народ и да възвеличи името му, защото в него „ще бъдат благословени всички земни племена“ (Бит. 12:2-3). По-късно Бог казва още по-определено, че „от Авраам именно ще произлезе народ ве­лик и силен и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята“ (Бит. 18:18). Месианският смисъл на тези библейски текстове е безспорен, тъй като в тях се говори за благословение не на един народ, а на всички земни народи, което може да произлезе само чрез мощта и дейността на Месия като божествен Пратеник и Спасител.

Обещанието за общочовешко благословение и спасение чрез потомството на Авраам било припомнено и на първородния Ав­раамов син Исаак, който е предобраз на бъдещия Изкупител и Спасител на света. Исаак не бил принесен в жертва на Бога. Тази жертва като чисто човешка не би могла да донесе изкупление и спасение на човешкия род. Такава жертва можел да бъде само бъдещият Месия, който щял да се роди по човешка природа от потомството на Авраам — Исаак, и щял да бъде богочовек, а не обикновен човек. На Исаак Бог обещал да умножи потомството му като небесните звезди и в неговото семе ще бъдат благословени всички земни народи (Бит. 26:4).

Във Ветил (Луз) във видение насън Господ отнесъл към Исааковия син Иаков даденото вече обещание за благословение в него и в неговото семе на всички земни племена и му обещал да изпълни обетованието си (Бит. 28:13,14).

От Иаков, който получил името Израил, защото се борил с Бо­га, докато не му било дадено благословение от Него, обещанието за общочовешко избавление преминало върху Иудиното коляно. В завещанието си Иаков казал: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят — от чреслата му, докле не дойде Прими­рителят и на Него ще се покоряват народите.“ В тези библейски думи месианската идея определено е съсредоточена в едно лице, като е обрисувана и най-характерната черта от образа му: Той ще бъде Примирител, Неговата мисия ще бъде да възстанови завета и мира между Бога и грешния човешки род.

Моисей, като записал в „Петокнижието“ всички споменати Бо­жии обещания за бъдещия Избавител, прибавил към тях и свое пророчество за Него, в което отбелязва една Негова отличителна черта: Той ще бъде „Пророк, Когото Бог ще издигне из средата на богоизбрания народ“ — Пророк, подобен на Моисей (Втрз. 18:15), посредник между Бога и човеците. Старозаветната църква е съзнавала, че тук Моисей не говорил за някой обикновен пророк, а за особен, единствен и изключителен Пророк, какъвто може да бъде само Месия. Поради това тя е засвидетелствала, че след смъртта на Моисей нямало вече такъв пророк като него, „когото Господ знаеше лице с лице“ (Втрз. 34:10).

Нишката на месианската идея продължава непрекъснато, ка­то образът на очаквания Месия се очертава все по-определено и по-пълно. Чрез пророк Натан месианските обещания достигат до цар Давид и оттук нататък се свързват с неговия род, поради което Месия се нарича Син Давидов. В пророчеството на Натан бъдещият Месия се обрисува вече като Богочовек: от една стра­на, Той ще произлезе от семето на Давида и, от друга страна, ще бъде Божи син — Бог ще Му бъде Отец; поради богочовешката си природа този далечен Потомък на Давид ще царува вечно (2 Царств. 7:12-19).

В псалмите на пророк и цар Давид образът на Месия е очертан с поразителна определеност, точност и пълнота.

Във 2-ри псалом Месия е наречен направо Помазаник Божи — Христос. Бог Му казва: „Син Мой си Ти; Аз днес Те родих.“ Против Него ще въстанат царете земни и ще се съвещават князете заедно. Съзнавайки божественото Му достойнство и вечната Му мисия, псалмопевецът приканва всички да се смирят пред Него, да Му отдадат дължимата почит и да Му се уповават, за да не погинат в своя път…

В 44-ти псалом Помазаникът Божи се изобразява като човек и Бог: Той е най-прекрасният от синовете човечески и Божи син, Когото Бог е помазал с елей на радост повече от съучастниците Му. Неговото украшение ще бъде вечна слава и красота; Той ще е облечен в истина и правда и десницата Му ще покаже чудни дела. Пред Неговото величие ще се поклонят народите. Името Му ще се помни от род в род и народите ще Го славят от века до века…

Този образ на Месия се попълва с някои черти от 71-ви псалом. Там Той се обрисува като цар на мира и правдата, като справедлив съдия и владетел, който ще закриля бедния, ще спа­си синовете на сиромаха и ще сломи потисника. Пред Него ще се поклонят всички царе и ще Му служат всички народи, защото Той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник. Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси души­те на бедните; от коварство и насилие ще избави душите им и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите Му. Поради това Неговото име ще бъде благословено довека; докато слънце грее, ще се предава името Му; и в Него ще бъдат благословени всички земни племена, всички народи ще го облажават …

В 109-ти псалом се разкрива първосвещеническото и царското достойнство на Месия. Той ще бъде свещеник навеки по чина Мелхиседеков, вечен Първосвещеник. Него Бог нарича Господ, Когото ще постави от дясната Си страна. Това означава, че Ме­сия ще има царско достойнство; Той ще участва в пълнотата на Божията власт и на Божието всемогъщество; Той ще владее над враговете Си …

В псалмите е обрисуван също и страдалческият образ на Ме­сия. Като вечен Първосвещеник, Той е Архиерей и Жертва. В 39-ти псалом Месия е представен като вечен Първосвещеник, Който чрез своята саможертва отменя всички други всесъжения, прино­си и жертви за грях …

В 21-ви псалом се описват униженията и страданията на Ме­сия, Който принася Себе Си в жертва за всички грехове на човешкия род. Картината е толкова живо и пластично нарисувана, че пред нейната гледка човек потреперва. Вземайки върху Себе Си греховете на всички човеци, Изкупителят пъшка под тяхното бреме в изоставеност и самотност, в изнемога и презрение. Той говори: „Боже Мой, Боже Мой! Чуй ме; защо си ме оставил? … Аз съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у на­рода. Всички, които ме виждат, ругаят ме, клатейки глава, думат с уста: Той се уповаваше на Господа; нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден … Аз се разлях като вода; всички ми кости се разхлабиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност. Силата ми изсъхна като чирепка, езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всички ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.“ Все пак Бог не ще презре и не ще пренебрегне скърбите на божествения страдалец; Бог не ще скрие от Него лицето Си и ще откликне на вика Му. Затова пък Месия ще възвестява Божието име на братята Си и във великото събрание ще възхвали Бога. Въз основа на това ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Него всички езически племена …

Месия ще пострада за изкуплението на човешките грехове; Той ще умре и ще слезе в ада. Но според предсказанията на 15-ти псалом Бог не ще остави душата Му в ада и не ще даде на Своя Светия да види тление. Очевидно тук се говори за възкресението на Месия, тъй като смъртта не можеше да Го удържи, както се изразява св. апостол Петър, като отнася към Него думите от споменатия псалом (Деян. 2:26).

В следващия период от старозаветната история — времето на пророците — образът на Месия е обрисуван вече в пълнота и съвършенство. Той толкова живо се е представял пред погледа на пророците, че те са Го описвали, като че ли Го виждали пред себе си и били очевидци на чудните Му дела. При това образът на Месия все повече се избистрял; очертавала се неговата духовно-нравствена страна, разкривало се неговото духовно-нравствено благородство и величие, а месианската идея блясвала в чиста религиозна същност.

Пред духовния поглед на пророк Иоил месианското време се представяло като пълно с Божия благодат: Бог ще излее от Своя Дух върху всяка плът, синовете и дъщерите на Божия народ ще пророкуват; старците ще сънуват сънища и момците ще виждат видения; също и върху роби и робини Бог ще излее Своя Дух (Иоил 2:28-29).

Пророк Амос предвещава, че в месианското време Бог ще възстанови падналата Давидова скиния, ще запълни нейните пукнатини, срутеното ще въздигне и ще уреди както в стародавни дни (Амос 9:11).

Пророк Осия описва мирния характер на спасението чрез Ме­сия: то ще се извърши не с лък, нито с меч, нито с война, нито с коне и конници; Бог ще покаже милост над Своя народ, който ще се обърне към Него, ще Го потърсят и ще Го изповядват за свой Господ; те ще благоговеят пред Господа и пред благостта Му в последните дни (Осия 1:7; 2:23).

Всички тези черти и прояви, с които се характеризира и опис­ва месианското време, свидетелстват, че месианското царство не ще е земно и политическо, а духовно и благодатно.

По съзерцаване образа на обещания Месия и по вярната му характеристика на най-голяма висота се издигнал пророк Исаия. Отците и учителите на Църквата се отзовават най-възторжено за него, като му приписват достойнството не само на пророк, но също и на апостол и евангелист. Св. Кирил Александрийски в предисловието към тълкуванието на книгата на пророк Исайя казва: „Струва ми се, че блаженият пророк Исаия е притежавал не само пророческа благодат във висша степен, но и апостолски предимства, защото той бил пророк и заедно с това апостол; и в цялата негова книга има слова, изпълнени със светлината на евангелската проповед.“

Блаж. Иероним пише: „Исаия трябва да се нарича не толко­ва пророк, колкото евангелист, защото той така ясно е описал тайнствата на Христос и Църквата, че не следва да го почитаме само като предсказател на бъдещето, но и като съставител на историята на миналото.“ Напълно в духа на тези и още подобни светоотчески изказвания епископ Михаил отбелязва, че книгата на пророк Исаия е толкова богата с месиански пророчества, а Месия и Неговото царство са изобразени с такава пълнота и с такива подробности, поради което евангелията и другите апос­толски писания са изпълнени с цитати от нея; вследствие на това пророк Исаия справедливо се нарича „старозаветен евангелист“.

Пред пророческия поглед на Исаия се е представил Месия в трите служения: като божествен Учител и Пророк, като страдащ Изкупител и самопожертващ се Първосвещеник и като небесен Цар.

Пророк Исаия предизвестява, че по човешка плът Месия ще покара като издънка от Иесеевия пън и като клон от неговия корен (Ис. 11:1) и ще се роди чрез личба — от Девица (Ис. 7:14). И въпреки това Той ще бъде Бог; властта ще бъде върху раменете Му и ще бъде наречен Чуден, Съветник, Бог Крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Ис. 9:6). Следователно Месия ще съединява в себе Си човека и Бога; поради това Той ще бъде наречен Емануил, което ще рече „с нас е Бог“ (Ис. 7:14). Съответно на това върху Него ще почива дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие.

Мисията на Месия е съвсем точно определена. Тя ще се състои в избавяне и спасяване на хората от греха и последиците му. Господ ще Го помаже да благовести на бедните, ще Го прати да изцелява съкрушени по сърце, да проповядва на пленени осво­бождение, на затворници — отваряне на тъмница, на слепи — проглеждане; да проповядва благоприятната Господня година, да утешава всички тъгуващи (Ис. 61:1-2).

Месия ще бъде Изкупител и Спасител не само на израилския народ, но и на всички други народи. Той ще бъде завет за на­рода и светлина за езичниците; ще отваря очите на слепите, ще извежда вързаните от затвор и от тъмница (Ис. 42:6-7). Поради всеобхватния обсег на мисията Си Месия няма само да възстанови Иаковите колена и да възвърне Израилевите остатъци, но ще бъде и светлина за народите, за да се разпростре Божието спасение до земните краища (Ис. 49:6). Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртна сянка ще блесне светлина и земята ще се напълни с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще остане знаме на народите, ще се обърнат езичниците (Ис. 11:9-10).

В очите на пророк Исаия бъдещият Месия ще бъде не само вселенски Учител и Пророк, Който ще свети на света по пътя на неговия религиозно-нравствен възход, но също Първосвещеник, Който чрез Своята саможертва ще стане изкупление за све­та. Греховното падение на човеците е голямо, тяхното греховно бреме тежи неимоверно много, тяхната вина за греховете е не­измерима. За изкупуването на тези грехове и за отстраняването на вината за тях са потребни безпределно смирение и унижение, най-големи страдания и най-презряна, позорна смърт. Месия като вселенски Първосвещеник доброволно ще вземе върху Себе Си цялата вина за човешките грехове и ще принесе достатъчно изкупление за тях. Такъв Той се представил пред пророческия поглед на Исаия; Такъв пророкът Го описал главно в 52-ра и 53-та глави от книгата си. Той ще бъде „мъж на скърби и изпитал недъзи“; в Него не ще има ни изглед, нито величие; ликът Му ще бъде обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му — повече, отколкото на синовете човешки. Той ще бъде презрян и унизен пред хората и те ще отвръщат лицето си от Него; Той ще бъде презиран и ще бъде считан за нищо. Хората ще мислят, че Той е поразяван, наказван и унижаван от Бога. Но унижаването, презрението, страданията и смъртта Му ще се дължат на това, че Той ще вземе върху Себе Си нашите немощи и ще понесе нашите недъзи. Той ще бъде изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония и наказанието на нашия мир ще бъде върху Него и чрез Неговите рани ние ще се изцерим. Той ще претърпи смърт не за Свое провинение, а за греховете и престъпленията на народа, защото Той не ще стори грях и в устата Му не ще има лъжа. Поради това Неговият изкупителен подвиг ще има безмерна ценност и ненадминато величие. „Кога душата Му принесе умилостивителна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и на престъпниците стана ходатай“ (Ис. 53:10-12). „Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали“ (Ис. 52:15).

Самата характеристика на пророческото и първосвещеническото служение на Месия дава възможност да се разбере, че Той ще бъде духовно-благодатен Цар и Неговото царство ще носи не земен и политически характер, а духовен и небесен; то ще бъде царство на богопознание и благочестие, на добродетелност и ду­шевен мир, на правда и обич между хората. Месия ще бъде ^иКняз на мира“ (Ис. 9:6). Като такъв Той ще възвестява мир, ще благовества радост, ще проповядва спасение. Под влияние на неговата дейност „вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно и малкото дете ще ги кара. Крава ще пасе мечка, малките им ще лежат заедно и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидна дупка и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо“ (Ис. 11:6-8).

В същия дух представят образа на Месия и останалите старозаветни пророци. Поради това ще бъдат отбелязани само тези идеи от техните книги, които носят нещо ново или допълват казаното вече.

Пророк Михей определя, че „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ по човешката си природа ще произлезе от Витлеем Ефратов, а Неговият произход по божествената Му природа е „от край време, от вечни дни“. Пророк Михей с една дума, която е напълно достатъчна, очертава характера Му и обозначава мисията Му: „И ще бъде Той — мир.“ Месия ще освободи наро­да от суеверията и идолопоклонството: ще изтръгне магиите от ръцете му и гадатели по облаците не ще има у него; ще изтреби изтуканите и кумирите изсред него и той не ще се покланя вече на изделия от ръцете си; ще изкорени изсред него свещените му дъбрави (Мих. 5:2; 5:11-14).

Духовният образ на Месия и духовният характер на Негово­то царство особено пластично са изобразени от пророк Иеремия. Според него Месия ще бъде праведна издънка от рода на Давид и Цар, „Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята“. Той ще носи спасение, безопасност и мир. Заради това Него ще наричат „Господ — наше оправдание“ (Иер. 23:5, 6). Чрез дейността на Месия Господ ще сключи нов завет с израилевия дом. Той не ще бъде външен и още по-малко политико-теократичен съюз. Той ще бъде духовен и вечен. Неговата същност е характеризирана в следните думи на Господа, известни чрез про­рока: „Ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат — брата, и да говорят: „познайте Господа“, защото всички от малък до голям, сами ще Ме знаят … защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня“ (Иер. 31:33-34). Които повярват в Месия, влизат в Новия Завет и стават членове на месианското царство, ще получат от Бога „едно сърце и един път“, за да не се боят от Него през всички дни на живота, за тяхното добро и за добро на децата им след тях. По силата на Новия си и вечен Завет Бог не ще се отвръща от повярвалите в Него, ще им прави добро и ще вложи в сърцата им благоговеен страх от Него, за да не отстъпват от Него (Иер. 32:39-40).

Пророк Иезекиил представя Месия между другото в образа на кротък Пастир на всички и Новия Завет — като вечен съюз на мир. Членовете на месианското царство не ще се сквернят със своите идоли и гнусотии и с различните си пророци; Бог ще ги измъкне от всичките им живелища, дето са грешили, и ще ги очис­ти — те ще бъдат Негов народ и Той техен Бог; те ще ходят по Неговите заповеди и ще пазят и изпълняват Неговите устави.

По определеността и живостта на своите месиански предска­зания пророк Даниил се доближава до пророк Исаия. Той опре­делил с математическа точност времето, когато ще дойде Месия, като заедно с това обрисувал безпогрешно някои важни черти в образа Му, описал вярно някои събития от земния Му живот и характеризирал духа на царството Му.

Пророк Даниил получил откровение чрез архангел Гавраил, според което били определени седемдесет седмици, „за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророчество и да бъде помазан Светият на светиите … От времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христос Владиката са седем седмици и шейсет и две седмици … И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като наводнение, и до края на войната ще има опустошение. И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя“ (Дан. 9:24-27). Месианският характер на това откровение е безспорен. В него се определя кога ще дойде Христос Владиката — Светият на светиите — и се съобщава, че Той ще бъде предаден на смърт без съд и че чрез Неговата саможертва ще бъдат изкупени човешките грехове и ще бъде възстановена вечната правда.

Във 2-ра и 7-ма глави от книгата си пророк Даниил съобщава за разтълкуването на съня на цар Навуходоносор и за едно свое видение. И в едното, и в другото под различни образи се говори за настъпването на великите месиански и есхатологични времена.

Камъкът, който се откъсва от планината, без да го е съборила ръка, удря в истукана и го раздробява, се отнася за Месия. Самият камък, който разбива истукана, става голяма планина и изпълва цялата земя (Дан. 2:34-35). Френският математик и фи­лософ Блез Паскал отнася тези думи на пророка към Христос, като казва: „Иисус е малкият камък на Даниил, който в началото е малък, но след това расте.“

Според тълкуванието на Навуходоносоровия сън след разоряването на четирите световни царства „Бог небесни ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши“, което „ще стои веч­но“. Негов цар ще бъде Син Човечески, Който ще дойде сякаш на небесни облаци. Нему ще се даде власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена, и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши (Дан. 7:13-14). Названието Син Човечески, с което пророк Даниил нарича Месия, Иисус Христос употребявал за Себе Си, особено когато говорил за предстоящите Си кръстни страдания и смърт и за идването Си при Второто пришествие. Второто пришествие на Син Човечески, както и свързаните с не­го есхатологични събития, видени и открити от пророк Даниил, се покриват напълно с новозаветната есхатология, изложена в т. нар. малък апокалипсис — „Евангелието от Матея“, глава 24, и в т. нар. голям апокалипсис — „Откровението на св. Иоан Богос­лов“.

Образът на Месия бил вече така пълно обрисуван от споменатите дотук старозаветни пророци, че идващите след тях пророци говорили за Него като за нещо съвършено известно на иудеите и следователно се ограничавали само с някои напомняния по този въпрос и с прибавката на някои второстепенни месиански черти.

Така например пророк Захарий описва бъдещия Месия като кротък и праведен Цар, Който за спасението на Сионовата дъщеря ще влезе в Иерусалим „възседнал на ослица и на малко осле, син на подяремница“. По-нататък пророк Захарий предсказва, че Месия ще бъде оценен и предаден за тридесет сребърника, които по-късно ще бъдат хвърлени в Господния дом за грънчаря (Зах. 11:12-13). Накрая се предсказват пробождането на Месия и Неговото благодатно и спасително въздействие. Бог ще излее върху Давидовия дом и върху иерусалимските жители „дух на благодат и умиление и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден“ (Зах. 12:10). В лицето на Месия Бог ще отвори извор, от които всеки ще може да се умие от грях и нечистотия.

Пророк Агей, от своя страна, известява, че идването на Ме­сия, Когото той нарича „Желаният от всички народи“, ще стане скоро; Месия ще изпълни Божия храм със слава и ще донесе на земята мир (Агей 2:6-9).

Накрал следва да се споменат някои черти от образа на Месия още от последната пророческа книга на Стария завет — тази на пророк Малахия. В нея между другото Господ говори: „Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезап­но ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде“ (Малахия 3:1).

Така очертаният от старозаветните пророци образ на Месия като религиозно-нравствен Учител, Изкупител и Спасител оформял самата сърцевина на благочестието сред израилския народ преди Рождество Христово. Той бил предмет на най-съкровени желания и надежди, на сърдечни копнежи и очаквания; Той бил същинска „Утеха Израилева“ и „слава на Израиля“.

Сред иудеите преди и около Рождество Христово месианската идея била жива, но някои, най-вече духовните ръководители на иудейския народ, я схващали и тълкували не толкова в ду­ховно-благодатен, колкото в земно-материален и национално-политически смисъл. Не само новозаветните книги, но и най-бележитите синагогални литературни творби — Талмудът, Мишна и Мидрашим — дават много сведения за иудейския месианизъм по времето на земния живот на Иисус Христос. Иудейският народ преди Рождество Христово живял с месиаиската идея, бил неин носител и разпространител сред всички народи, с които влизал в един или друг допир. За това допринесли извънредно много освен преводът на Стария Завет на старогръцки език от т. нар. 70 тълкуватели, още и иудейската апокрифна и апокалиптична литература, която като интересно простонародно четиво намирала широк прием. Литературни творби от този род като „Псалми Соломонови“, „Кпигата на Еноха“, „Апокалипсисът на Варуха“, „Възнесение на Моисей“, иудейските „Сибилини книги или оракулства“ изобилстват с месиански идеи. Иудеите на разсеянието запазвали своята национална и верска самобитност главно чрез своята вяра в бъдещия Месия. При това те никога не се уморявали да разпространяват тази вяра сред езическите народи, да търсят и да създават прозелити. Фарисеи и книжници обикаляли море и суша, за да спечелят някой последовател. От иудеите на разсеянието особено важна роля играли със своята писателска дейност Филон Александрийски (30 г. пр. Р. Хр. — 54 г. сл. Р. Хр.) и Йосиф Флавий (38-110 г. сл. Р. Хр.).

Непосредствено преди Рождество Христово духовната атмос­фера в света била напоена от месиански очаквания. Навсякъде били намирани указания за предстоящото идване на Избавител и Спасител на човечеството, Който щял да се появи в Иудея и оттук ще разпръсне Своята духовна светлина по всички предели на земята.

Следва

Из книгата „Най-прекрасният. Духовният образ на Иисус Христос“, с. 20-32

Линк към цялата книга – тук