Логиката на греха и Божиите заповеди като път към щастието


Веднъж при о. Епифаний Теодоропулос в храма «Свети три Светители» дошъл за изповед един студент, член на известно християнско младежко движение. Започнали да дискутират по различни теми, но главно върху плътските въпроси. . .

– Защо, отче Епифание, да се забранява едно и друго, когато се върши от «искрена любов»,– питал младежът за различните плътски съгрешения. –  Защо да не се позволяват «връзките» между младите момчета и момичета?

Дискусията била дълга и усилена, защото младежът не искал да разбере реалността, че Христос търси чистота на живота във всяка сфера, преди всичко в плътската. Той ни пояснява, че и най-малкият поглед с цел похотта на плътта е прелюбодеяние в сърцето.

– Слушай, чедо мое, смятам за по-почтено да приемеш, че нямаш силата да се избавиш от тази страст и да помолиш Бог да те помилва, отколкото да твърдиш, че това не е грях. Внимавай, това е твоя трагична грешка! Даже извършваш нещо много по-лошо от греха на блудството! Трансформираш страстта си в нещо друго и я издигаш във флаг. Изменяш големия абсурд  и се опитваш да го разпространиш и сред други. Смятам, че не вършиш грях вече от немощ, а воден от идеология. Това състояние затвърждава твоята немощ в неизцелимо и смъртоносно духовно заболяване.

За съжаление страстите създават своя абсурдна и неизцелима логика.

На всички е известно, че изопачението на Божия Закон се извършва по много начини.

Един от тях е промяната на определението за думата «грях».

а) «Грях», твърдят с лукавство, има само когато сторя зло на някой.

Ако важеше конкретното определение, тогава множество постъпки, които са много по-тежки, нямаше да се смятат за грях. Ясен пример са наркотиците, хомосексуализмът, пушенето, алкохолът, покварата и въобще всички плътски грехове, които нямаше да бъдат грях, след като се предполага, че не причиняват зло на трети лица. . .

б) Същите покварени хора изразяват още едно лукаво мнение, за да мотивират своя бездуховен живот

«Не трябва да вършим нещо, ако сърцето ни не го чувства!».

Въз основа на тази логика, човекът не се моли, не се черкува, не пости, не живее нравствено, след като не го чувства като наложителна нужда в себе си. Ама човече, и в училище никой не чувства, че трябва да учи, но е задължен да го прави, защото в противен случай ще остане неук.

Очевидно е, че аргументът му «каквото чувства сърцето», е рушителен елемент на падналия човек.

в) „Ако не разбирам и не осъзнавам молитвата, тогава не се моля.”

Преподавателят държи в ръцете си контролното, което ти си предал, научавайки урока «като папагал». Но той ти поставя отлична оценка, защото си се потрудил да го наизустиш. Така действа и Бог (благославя труда и усилието ти).

Дори  когато се молим, но не съумяваме да разберем правилно съдържанието, Той приема с радост твоето намерение, разположение, решение, труд, жертване на нашето време и нашето себепринасяне Нему. Приема ги и ги оценява с множеството Свои щедрости. Благославя ги по Своята велика милост и безкрайна любов.

г) освен това изтъкват жалкия аргумент:

«Прави това, което сърцето ти повелява. Него да слушаш, и никой друг.»

Тази логика завършва в голяма порочност. Да не би, «слушайки сърцето си», тоест плътските страсти, свободно можеш да блудстваш, да мамиш съпругата си, да разтуряш брака си и т.н.?

Ама, човече мой, ако съпругата ти евентуално почувства, че «сърцето ми се вълнува от съседа!», нима е свободна да съгреши? Разбира се, че не!

Такива и други много лукави аргументи изтъква дяволът, за да бутне човека в неговите страшни мрежи.

И за съжаление много християни, със съдействието и на плътта, биват уловени в лукава примка.

Приемат тези гибелни виждания. Тези, които врагът въведе, изкривявайки тяхната логика с голямо изкуство и майсторство. Разбира се, накрая резултатът е трагичен и рушителен за хода и щастието на човека. . .

В заключение отбелязваме следното:

– пътят към здравето минава през внимателното прилагане на лекарските нареждания и приемането на подходящи лекарства.

– пътят към безопасния строеж минава през внимателното изпълняване на плановете на инженера.

Естествено пътят към щастието минава през точното и внимателно изпълняване на всички Божии заповеди. И естествено на всички онези заповеди, които се отнасят към чистотата, въздържанието и войната с плътското мъдруване.

Превод: Константин Константинов

Из книгата „Ученичество при изворите”. Заглавието е на Задругата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: