Сексуалност, ерос и любов в православна перспектива (първа част)

Posted на 02/02/2020 in Богословие, Семейство, Съвременност, Sticky // 0 Comments

Автор: Ставрос Фотиу

Ще се опитам да ви представя православния възглед за сексуалността, ероса* и любовта. За да може човек да разбере каква точно е православната позиция по отношение на брака, той би трябвало да разбере какъв точно е Бог, както Православната Църква благовести за Него. В цялото Свещено Писание – от Стария до Новия Завет, от книга Битие до Откровението от ев. Йоан, единственото определение, което съществува за Бога, се намира в първото послание на св. ап. и ев. Йоан, където ясно и недвусмислено се споменава, че Бог е любов. Следователно Бог е общност на любов между три личности, Бог е любов и следователно любовта е смисълът на живота. Любовта осмисля живота, любовта осмисля всяко нещо, всеки аспект на живота и въобще любовта представлява мистичната ос на света. Любовта обаче, която Православната Църква благовести, съществува заедно и в хармония със свободата. Любовта никога не може да бъде принудителна. Любовта е дар, любовта означава да даря себе си на другия. Следователно любовта и свободата са основни характеристики на истинския живот, а Бог, Който Църквата благовести, не е нищо друго, освен свобода, която обича и любов, която освобождава. Това означава нещо много просто: след като човечеството е създадено по образ и подобие Божие, тогава всеки човек в живота си трябва да живее чувства и любовта. Затова всяка човешка връзка, независимо дали това е бащинство, майчинство или приятелство или някакво друго нещо, трябва да бъде хармонично съществуване между свободата и любовта.

Ще се опитам да осмисля сексуалността, ероса и любовта именно през тази призма на живота като свобода, която обича и любов, която освобождава. Това са три различни екзистенциални състояния, които за съжаление много хора бъркат.

Нека започнем с това какво представлява сексуалността според православното богословие – и нека това, което ще кажа, не ви изненадва, казват го великите отци на Църквата: тя е дар, който Сам Бог вложил в човешката природа, за да принуди падналия егоцентричен човек, тоест човекът, който се затваря в своя егоцентризъм, затваря се в своето себелюбие, да го принуди да излезе от своето аз и да срещне другия. С други думи, сексуалността ни принуждава да излезем от нашата изолация, от нашия егоцентризъм, за да срещнем някой друг в опита да създадем истинна връзка с него. Позволете ми дам пример.

Аз съм ученик в основното училище, сексуалността още не се е развила в степента, в която трябва, аз съм самодостатъчен, затворен съм в себе си и не чувствам нужда от никого. Влизам в юношеска възраст, сексуалността започва да функционира – макар и биологически, и откривам, че някое друго лице е значимо за мен, откривам, че съществува красотата да общувам с някой друг и следователно сексуалността сама по себе си ме принуждава – искам-не искам – да открия, че съществуването означава взаимно съществуване, че човек означава ближен, и въобще, че животът е синоним с общението. Следователно според православното богословие сексуалността има определен положителен характер – тя ни принуждава да излезем от себе си, от нашето его, да срещнем другия в опит да развием и създадем здрава връзка с него.

След като любовта е синоним със свободата, да го кажа по-точно, след като любовта трябва да съществува заедно със свободата, егоцентричният човек може да използва по погрешен начин дори и сексуалността, която е Божий дар за падналия и егоцентричен човек. Той може да използва егоцентрично дори тази възможност и следователно сексуалността да не бъде възможност, която ще ме изведе от моето его, за да срещна другия, а именно да си остане възможност и да ме направи още по-голям окованник на собственото ми аз. Това се нарича блудство. Блудството е всяка една сексуална връзка, в която липсва любовта. И да го кажа по-правилно на богословски език: всяка една сексуална връзка, в която не се срещат две обичащи се лица, а двама егоцентрични и себелюбиви човеци, където единият експлоатира тялото на другия. В този случай богословието казва, че е налице отчуждение, отдалечаване на човека, падение и осъжда това нещо. Когато казвам „осъжда“, това означава, че се опитва да накара човека да разбере кое е правилното и така да го изцели и преобрази. Блудството означава, че другият, моят ближен, не е личност, не е човек какъвто съм аз, а е съд за наслада, сексуален обект, който използвам за моето егоцентрично хедонистично облекчаване. От човек другият се превръща в обект, който смятам, че мога да консумирам, както купувам някаква риза и я използвам, но в един момент, когато овехтее, аз я захвърлям, така и сексуалната връзка е една временна възможност, където двама егоцентрични човека се срещат без никаква причастност, без никакво взаимно отдаване и в този смисъл говорим за страшно падение и страшен грях на хора, тоест един голям дар, дар, който ни извежда от самите нас, се използва погрешно и човекът става още по-голям окованник на собствения си егоцентризъм.

Отците на Църквата казват, че блудството може да съществува и в рамките на брака. Ако съм се оженил за някоя жена с единствена цел да разреша сексуалния си проблем, ако връзката между двама човеци в рамките на законния брак е връзка е връзка без любов, връзка на взаимна употреба и експлоатация, тогава бракът не е нищо друго, освен законно и постоянно блудство. В този случай е налице страшно отчуждаване и отдалечаване между хората. Когато следователно сексуалността не служи на любовта, когато сексуалната връзка има за цел егоцентризма, когато сексуалната връзка се автономизира от всичко по-истинно, когато сексуалността стига дотам да бъде сексуална връзка заради самата сексуалност – това нещо, повтарям, е блудство и в това блудство съществува това, което най-великият св. Йоан Златоуст е нарекъл „войната на половете”. Какво става в тази „война на половете”? Мъжът гледа на жената като съд за наслада, който ще подчини и ще използва за облекчаване на собствения си егоцентризъм, а жената му отмъщава. Как ли? Внимавайте! Това е нещо, което за съжаление ще го видите твърде често във всекидневието. Аз съм жена, подчертавам красотата на тялото си, вървя по улиците, мъжете ме гледат, желаят ме сексуално, търчат зад мене – и в този смисъл винаги е налице известна душевна експлоатация и зависимост. Във войната на половете, в сексуалната война, където хората не са личности, а сексуални обекти, имаме не двама човека, които се съединяват, за да преживеят нещо истинско, за да преживеят нещо дълбоко, за да почувстват красотата и сладостта в човешкия живот, а имаме две чужди лица, които се срещат, за да задоволят една своя егоцентрична нужда и след края на сексуалния акт са още по-чужди. Затова психолозите, както и богословите, ни казват, че след края на една лишена от любов сексуална връзка, на една блудна връзка, е налице агресивност и омразата към другия. Защо? Защото другият, неговото съществуване в онзи момент ми напомня и е най-осезаемото доказателство, че съм неспособен да възлюбя, че съм безсилен да се отдам на другия и в този смисъл съществуването на другия е съд, съд, който показва моя ад. И адът не е нищо друго, освен моето безсилие да възлюбя, безсилието ми да се отдам на другия, безсилието ми да придобия правилни човешки взаимоотношения. Днес нашето общество е комерсиализирало секса, днес сексът се продава на пазара. Ще видите, че множество реклами, множество ежедневни списания, множество филми и въобще всичко представя секса като някаква консуматорска потребност, както купувам нещо от супермаркетите, използвам го и след неговата употреба то губи своята стойност, така и човеците консумират човеци, сексуалността е търговски артикул, който продаваме и купуваме, но това води хората до дълбока самота, до дълбоко разочарование, до страшни екзистенциални драми, до разводи и въобще води до техния ад.

Сексуалната връзка заради самата сексуална връзка, сексуалността, която се изразява егоцентрично, е и ще остане блудство и в крайна сметка става садомазохизъм, където единият използва другия и моята наслада води до страданието на другия, а моето егоцентрично задоволяване означава принизяването на другия в сексуален обект. Тогава човешките взаимоотношения се сриват, те не могат да издържат във времето и хората израстват и живеят без никога да са имали истински живот и по думите на св. Неофит Затворник приличат на непогребани мъртъвци. Където няма любов, където няма връзка, в която обичаме и ни обичат, където не преживяваме дълбоки екзистенциални връзки, където не чувстваме обич и нежност в живота и нямаме чувството за уникалност и не чувстваме сладостта на живота, тогава наистина сме мъртви и просто чакаме някой да ни погребе.

Следва

Превод от гръцки: Константин Константинов

Ставрос Фотиу е доктор по богословие и преподавател в Кипърския университет. Настоящата беседа е от семинара „Брак и съпружество”, организиран от Лимасолската митрополия.

* С думата ерос на новогръцки и както е използвана в текста, се обозначава биологичната, естествената, съпружеската любов, въпреки че може да се отнесе и към Бога и към другия човек.