Защо ни се случва?

Автор: Димитър Петров

В края на 1-ва глава от Посланието към Ефесяни ст. 23. Се казва, че Църквата е пълнотата на Христос.

До скоро аз, а сигурно и много други, под пълнота съм си представял нещо, като изпълване, като изпълнена да ръба чаша, без никаква празнота в нея, в един статичен смисъл.

Но, напоследък, си мисля, че пълнотата има и динамичен смисъл – като интензивност, наситеност на сила, енергия, действие.

Видяно по този начин, Църквата е интензивност, наситеност с и на Божията сила, енергия и действие, в тяхната цялост, завършеност, съвършенство и абсолютност.

Църквата като пълнота на Христос, не е лишена от нищо, което е Негово и самата е явяване на Неговото присъствие и сила, енергия и действие, без никакъв недостиг или недостатък.

Защо тогава ни се случва тази пандемия и всичко покрай нея?

Защото освен Божия, Църквата е и човешка, предназначена за нас хората с всичко, което ни е присъщо в този паднал свят.

И когато ние, в прекомерното си желание за власт, чест, признание и идващата с тях гордост, се разделяме един срещу друг, тогава сякаш божественото отстъпва (не, не по немощ, а от любов) на човешкото в Църквата.

И може би, не случайно, този вирус е от семейството на коронавирусите. Казват, че приличали на корона.

Каквото и да говорим, ние отдавна не сме едно. Разяждани и разкъсвани от борби за надмощие, власт, чест, признание, ние отдавана сме заприличали на глутница без водач. Чисто човешки съюз от народностни институции.

Не казвам, че сме, а, че сме заприличали.

И вече сякаш нямаме, не сме тази пълнота, нямаме сила, енергия, действие в този свят.

Приличаме на овехтял старец, мрънкащ за отдавна изчезнали времена, когато е бил в силата си и блясъка си. Може би и затова болестта е най-опасна за възрастните хора.

Но сигурен съм, Бог с изпитанието дава и лек.

Може да ме помислите за нещо като нумеролог, знам ли, но понеже все пак случайността е случва, когато Бог желае анонимност, вижте подредбата на празничните дни през тази Четеридесетница.

Благовещение се пада между Неделя Кръстопоклонна и Неделя на св. Йоан Лествичник.

Сякаш Господ иска да ни каже, че Кръстът като любов е Блага вест за ония, които се изкачват от Лествицата.

А, ако погледнем и в по-широк план:

1. Неделя на тържество на Православието
2. Неделя на св. Григорий Палама
3. Неделя Кръстопоклонна
4. Благовещение
5. Неделя на св. Йоан Лествичник
6. Неделя на св. Мария Египетска

Сякаш Господ ни казва, че Победата е Благодат и дар, сила и действие за тези, за които Кръстът на любовта е Блага вест, която ги е подтикнала да тръгнат по Лествицата и всичко това можем да видим и да се поучим от св. Мария Египетска.

Като нишки от прекрасен килим втъкани от умелата ръка на изящен Майстор.

Разбира се, това са мои мисли, не опит за пророческо видение.

Но това, което сякаш сме забравили в доволното си ежедневие е, че не можем да служим на двама господари. А също и  че имаме служба да служим, т.е. труд, работа. Затова ние е дадена цялата Христова пълнота, като инструмент с който да извършим работата, а не като оръжие на почетен караул – лъскаво и непотребно.