Богослужението през Светлата седмица

Автор: архим. Авксентий Делипапазов

Старозаветният празник Пасха, заедно с празника Безквасници е празнуван от юдеите седем дни. Продължение на тази традиция намираме при отбелязването на седмицата, следваща Пасха.

Светлата седмица започва непосредствено след Пасха и продъжава до Неделя Антипасха или Томина Неделя. Богослужебните ѝ последования са сравнително кратки и повтарят пасхалното. Основна тема на химнографията им е тържеството на възкръсналия на Господ Иисус Христос и победата над смъртта. Седемте ѝ дни са считани за един единствен, „осми ден“, образ на вечността. Според „Пътеписа“-а на монахиня Егерия (Силвия) (IV в.) и през осемте дни след Пасха в Йерусалим се извършва литургия.

В последованията от денонощния кръг през този период силно е ограничена или напълно отпада употребата на Псалтира – отпадат шестопсалмието, Пс. 50 „Помилуй ме, Боже…“ и др., преобладават възкресните тропари. Каноните се пеят без стиховете. Вместо часове, повечерие и полунощница се извършва последование, известно като Пасхални часове. Те си извършват и в деня на отдание на Пасха. През всички дни на Светлата седмица причастното песнопение на литургията е едно и също. („Тело Христово приимите, источника безсмертнаго вкусите“, 1 гл. – бел. ред.)

През Светлата седмица започва четенето на тайноводствените катехези на приелите Пасха кръщение. На тях новопросветените присъстват облечение в бели хитони и със запалени свещи в ръце. Оттук някои извеждат определението на тази седмица – светла. Поведението на християните през началото на следпасхалния период е определено с 66-то правило на Шестия вселенски събор: „През цялата седмица от светия ден на Възкресението на Христа нашия Бог, до новата света неделя верните трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми и химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените писания и наслаждавайки се със светите тайни; понеже по такъв начин ние ще възкръснем и ще се възнесем заедно с Христа. За това, занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“

Според ранните редакции на Устава на Великата Христова църква на Светли Понеделник се чества паметта на св. апостоли (напр. прокименът преди апостолското четиво на литургията е „Техният звук се носи до края на вселената“ – бел. ред.). На този ден се четат Пасхалните часове, а литургията е на св. Йоан Златоуст, но без Пасхалното му слово. Според същия устав на Светли Вторник е почитана св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. апостол Андрей Първозвани, на Светла Сряда е почитана св. Богородица, а на Светли Четвъртък се чества паметта на св. апостол Яков, брат Господен и св. апостол Йоан (Богослов). Според същите редакции на Устава на Великата Христова църква на Светла Събота се отбелязва паметта на св. Йоан Кръстител.

През Светлата седмица не се извършват възпоменателни служби, с изключения на погребения по особен чин.

източник: Еортология, Архим. Авксентий, Пловдив, 2012 г.