Как старецът Йероним Егински се отказа да свещенодейства

Периодът, който отец Василий прекара в Егинската болница като свещеник, беше по-кратък от онова, което желаеха и очакваха членовете на Управителния съвет. След ръкоположението си служеше литургия четиридесет дни без прекъсване. Отец Василий живееше през тези дни в състояниие на свещен екстаз и възвисяване, някъде между земята и небето. Нито той, нито хората около него щяха да забравят някога тези небесни преживявания. Заедно със свещеника на Всевишния се възвисяват и тези, които го следват в свещените му издигания.

Тези преживявания още повече увеличиха страха Божий, който толкова силно той чувстваше в себе си. Колкото повече се възвисяваше неговата душа към небето и се докосваше до трона на Божественото величие, толкова повече се чувстваше той недостоен, за да извършва пречистите Тайнства и да се допира до Господаря на Славата. Това участие в божественото го накара да се отдалечи от човешката суета и да съзерцава „нещата, които се извършват свръхестествено“, но не вече като човек със смъртни очи, а с духовните очи на чистата и девствена негова душа, които виждат „това жертвено тяло на Господа“.

И докато живееше в състояние на богообщение и божествено съзерцание, всекидневно принасяйки безкръвната жертва, в четиридесетия ден след неговото ръкоположение в свещенически чин, той се удостои да види едно страшно видение. Това изигра решаваща роля в по-нататъшния му живот като литург на Всевишния.

По време на Божествената литургия , докато беше обичайно завладян от  молитвата и тя го бе издигнала нависоко, до трона на „заклания“ Агнец, изведнъж видя Честните Тяло и Кръв Христови как наистина се претворяват и как в потира придобиха вид на тяло и кръв. Отец Василий се потресе от гледката на този свръхестествен феномен. Дълго време се моли пред светите тайни, като лееше изобилни и горещи сълзи. След това с несигурни стъпки от възторг и страх Божий, излезе от Царските двери и направи отпуст, без да открие на никого за свръхестественото чудо, което му се беше случило в олтара.

Когато всички си заминаха от храма, отец Василий коленичи и остави чистата си душа да се „излее“ пред нейния Творец. Молеше с часове и със сълзи умоляваше Бога да направи знак и Неговото честно Тяло пак да придобие вид на хляб и вино, за да може да употреби причастието. Неговата смирена душа гледаше на това Божие благоволение, което му се откри по толкова явен начин, като на знак за неговото недостойнство. Това предизвика у него съкрушение и той с още повече сълзи молеше Бога.

Накрая, след много молитви и сълзи, които могат да се сравнят с дните, които боговидецът Моисей прекара на святата планина Сион, пречистите тайни се върнаха в предишния си вид. И отец Василий се причасти „буквално“ с честните Тяло и Кръв Господни.

В същия следобед, потресен от това преживяване, той отиде при управителката на болницата и с очевидно вълнение ѝ съобщи:

– Съжалявам, но не мога да продължа служението си на енорийски свещеник в болницата. Да се погрижим да намерим някой друг свещеник, който да ме замести. Дотогава ще ви служа.

– Но отче, защо? Не сте ли доволен? Не ви ли стигат парите, които ви даваме? Можем да се договорим за това.

– Не, не е това причината. Тази служба е много тежка за мен. Един свещеник ми се изповяда веднъж и ми каза, че докато служел Литургия, в момента на „претворяването“ на хляба и виното видял как се променят в тяло и кръв. Трябвало дълго време да се моли, за да се върнат те в естественото си състояние, за да може да ги употреби. Да, много тежко бреме е свещенството. Аз не мога и не искам да го нося.

При първа удобна възможност той беше посетен от Каристийския митрополит, който му беше и духовник. Изповяда му със сълзи всичко, което беше във връзка с видението и го молеше никога и за нищо да не разказва за това.

Но по-късно заради духовната полза митрополитът разказа на председателката на Управителния съвет на болницата, г-жа Тасия Битра, че самият отец Василий е бил онзи, който е имал това страшно видение. Тя се учуди от светостта и смирението на отец Василий, а по-късно разказа всичко на старицата Евпраксия.

Из „Старец Jероним – исихаст Егински“, П. Боцис, Велес, 2016 г., превод: Мартин Димитров