Ефективното лекарство срещу пандемията

Като събеседник на преп. Паисий Светогорец и основател на монашеската община във финландския град Лами, професорът по богословие Хану Пеюхенен ни призовава да използваме възможностите, предоставени от днешните изпитания, за една християнска преоценка на нашия живот. „Изпитанията, които Бог ни праща – смята той, – могат да ни приближат към Него. Просто трябва да ги преживеем по християнски.“

– Професоре, промени ли се по някакъв начин животът в монашеската община в Лами във връзка с пандемията и опитите на държавата да ѝ се противопостави? Могат ли хората свободно да влизат в храмовете, да се молят там?

– На практика пандемията от короновирус по никакъв начин не повлия на живота в нашия център „Панагия“. Животът продължава: всичко си е както преди. Но заради забраните за придвижване (столичният регион към момента е изолиран от останалата част на Финландия) и ограниченията за публично събиране (на не повече от 10 човека), в по-голямата си част поклонниците от столицата не ни посещават, с изключение на най-близките ни приятели, които ни навестяват напоследък.

Заради забраните някои манастири във Финландия са затворили своите врати за поклонници, което само по себе си е много скръбно: понеже особено сега хората се нуждаят от утешение и защита. Тук, в Лами, ние дори и не сме си помисляли за подобни мерки, защото така или иначе ни посещават доста малко хора по принцип. Нашите врати са отворени и в службите могат да участват всички желаещи.

Отсъствието на поклонници също се отразява и върху приходите на обителта, а същото е и положението в нашия център „Панагия“. Въпреки всичко вярвам, че тези общини ще се запазят във Финландия – заради духовната помощ за хората в периодите на подобни кризи. Дори е възможно в близко бъдеще, потребността от тях да се увеличава.

– Надявам се, че никой от братята на центъра „Панагия“ не е болен. Кажете ни – службите при вас провеждат ли се все така ежедневно? Вероятно някои молитвени прошения особено често звучат сега по време на богослуженията?

– Благодарим на Господ за това, че всички си оставаме в добро здраве. Ежедневните богослужения продължават, слава Богу, и освен това продължаваме с всички домакински работи – всичко е както преди. Братството не е голямо и за изпълняването на всички необходими послушания, трябва да признаем, че време за съвместни специални молитви за здраве на болящите и за победа над пандемията не ни стига. Но в своите прошения по време на богослуженията, на утренята или на вечернята, разбира се, ние се молим за Божията защита над всички хора, особено над нашите близки, за които сме отговорни пред Бога.

Ако можем така да се изразим – за своя мисия сме избрали стремежа към успокоение и предаване на чувство за мярка към събеседниците. Ако погледнем новините от медиите, можем да си помислим, че целият свят е попаднал в лапите на коронавируса и това се забелязва от пресилената реакция на някои поместни Църкви. Както и навсякъде, тук във Финландия, хората не биват допускани до богослуженията в храмовете, а възможността за приемане на причастие е силно ограничена. Имам чувството, че в своята Църква ние престанахме да вярваме в Божията помощ и Неговата защита и възлагаме надеждите си единствено върху медицината и обществените административни мерки! Мисля си, че е важно да си припомним: пандемията, както и другите беди, изпитанията се допускат от Господ заради нашите грехове. Затова е необходимо нашето покаяние, както беше подчертано в обръщението на митрополитите от Кипърската православна църква Неофит и Атанасий към паството им. Покаянието трябва да се извършва преди всичко от името на Църквата. Както показва църковната история, именно чрез съборната, пламенна молитва и участието в тайнството на св. Причастие се проявява народното покаяние.

Пандемията намери нашата вяра слаба и повърхностна. В тази ситуация съществуват множество причини за начало на едно вътрешно самопознание на всички нива в Църквата. Всички си спомняме често цитираните сега думи в проповедите: „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лук. 18:8). Мисля си, че наше дело може да стане пробуждането тук, на финландска земя, на едно такова съзидателно самопознание. И Църквата трябва да помогне  – къде другаде хората могат да потърсят защита, ако не в Църквата?

– Можем ли да кажем, че положението, в което се оказахме днес, носи и някакви положителни страни? Ето, намирам се в изолация: какво е доброто в това за мен, християнина?

– Разбира се, в тази пандемия можем да намерим много добри семена, които могат да обезпечат един добър духовен ръст в бъдеще. Господ допуска всичко това за наше добро. Чрез изпитанията Той ни води към Себе Си, за да можем да променим живота си към по-добро, да го преобразим, за да се осъзнаем: тук сме само за малко и се движим към нашето окончателно и последно място във вечния живот. Иска ми се да се надявам, че ще можем да чуем Господния призив – и да не забравяме своя духовен опит, когато тази криза си отиде!

Животът далече от обичайния шум може много да помогне на мнозина от нас да разберем пустотата в душите си и да събуди желание за нещо по-добро, за копнеж по Небето. Това може да ни насърчи да се молим. Тишината в дома може да има същия ефект. Когато суетата си замине, „звуковите вълни“ на Господа могат да бъдат чути от някого, вероятно и за пръв път.

Едно от хубавите неща, които виждам тук във Финландия, е, че някои миряни, заради невъзможността да участват в църковните богослужения, започнаха регулярно да извършват утрените и вечерните молитви у дома, в кръга на своите близки. Кризата сближи духовно тези вярващи и дейни хора, което може само да ни радва. Виждам такива хора доста често и в нашия духовен център, което ни помогна да се сплотим в едно голямо семейство. Може ли да има нещо по-радостно? „Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ – казва Христос (Мат. 18:20). Подобно общение е нужно на всички християни – особено сега, когато положението в света е толкова неспокойно.

– Как мислите, професоре, по-лошо ли ще става или всичко ще се оправи?

– Господ допусна тази криза заради греховете на човечеството, като същевременно ни призовава към покаяние и обнова на духовния ни живот. Причината за пандемията е в нас самите. Господ може да помилва човечеството и ще направи това, когато види искрено покаяние. Светият старец Паисий особено подчертаваше, че Господ не допуска нищо лошо, ако след него не последва някое по-голямо добро. Затова и трябва в тази ситуация да съхраним едно светло съзнание и вътрешно спокойствие, като помним думите на св. ап. Павел:

„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.“ (Фил. 4:4-7).

Предлагам ви да не се паникьосвате, а да се каете – това е едно доста ефективно лекарство.

интервю на Степан Игнашев, http://www.pravoslavie.ru/130497.html

превод: Мартин Димитров