Една съвременна светица – св. София Клисурска

 

Днес, освен паметта на св. Георги Победоносец, се чества и една новопросияла светица, живяла през 20 век – преподобна София Клисурска:

Преподобна София Хотокуриду е родена през 1883 г. в село Сари-папа, централен Понт. Омъжила се през 1907 г., а три години по-късно родила дете, което загинало при трагичен случай, бидейки изядено от диви прасета в гората. По-късно съпругът ѝ починал в турските военни лагери. Останала вдовица, се отдала на аскетически живот в планината, спазвайки голям пост. Там ѝ се явил св. Георги, който я предупредил за скорошно гонение от страна на турците и така тя известила своите съселяни, които се скрили и избегнали опасността.

При размяната на населението (след Гръцко-Турската война) корабът, в който пътувала заедно с нейните съселяни, щял да потъне. Тя обаче виждала Ангели сред вълните и Света Богородица била там. Помолила Света Богородица тя сама да погине, но да се спасят нейните съселяни. Света Богородица спасила всички. Капитанът не можел да повярва и казал „някой светец трябва да имаме”.

През 1927 г. по указание на Света Богородица тя отишла в манастира Рождество Богородично в Клисура, Кастория, където водила аскетически живот близо половин век. Там намерил един добър йеромонах – о. Григорий, който дошъл от Света Гора и който я подготвил за монашеския живот. Живяла аскетически, бидейки мирянка, носейки черни вдовишки дрехи, седяла върху едно огнище и посипвала лицето си с пепел, за да не се вижда нейната красота.

Живеела сама. В манастира нямало монаси. Прекарвала тежки зими, с температура до минус 15 градуса, с голяма влага. Когато ѝ казвали да запали огън, тя отказвала с едно бавно Не!, което още звучи в ушите на тези, които я чували да казва така. Ходела боса, дрехите ѝ винаги били дрипави и недостатъчни за тежкия климат. Давали ѝ нови, но не ги носела, а ги давала на нуждаещите се. Спяла върху сено, но под него имало остри камъни. Не се къпела, нито се решела и косата ѝ се втвърдила дотам, че ѝ падала в очите и за да може да вижда по-добре, я срязала с ножиците, с които стрижели овцете. Въпреки това косите ѝ благоухаели.

Храната ѝ била много оскъдна: обикновено се хранела с това, което намирала наоколо: гъби, диви треви, листа от различни дървета или малко мухлясала туршия домати. В събота и неделя слагала и една лъжица олио. Друг път отваряла рибна консерва и ядяла от нея, когато вече била хванала мухъл. Ядяла в медни съдове, но нищо не ѝ се случвало.

Тази строга към себе си подвижница била обаче много блага и снизходителна към другите. Не задържала нито драхма от парите, които ѝ давали, а ги скривала, за да ги даде на нуждаещите се. Тогавашните малки момичета – днешните монахини в манастира, – които говорили гръцки и влашки, обичали да дружат с нея, макар и да не разбирали нейния понтийски език. Тя съветвала неомъжените девойки, когато се отклонявали от правилния път, стараела се да ги омъжи, помагала им с парите, които ѝ давали, и възлагала тяхната закрила на Света Богородица. „Света Богородица няма да ви забрави”, казвала по характерен начин.

Тя никого не наранила и не разстроила. Когато разбирала, че някой има вътрешен проблем, минавала покрай него, казвала му две думи без другите да разберат, отдалечавала се, а той тръгвал след нея. Утешавала го, съветвала, укрепвала чрез Божията благодат и той си тръгвал друг човек. Много пъти тя казвала: „те дойдоха черни при Света Богородица, а си тръгнаха бели”. Знаела за много скандали със свещеници, монаси, миряни, но никога никого не обвинила, а казвала: „Да покривате, за да ви покрие Бог!”.

Обичала животните. Една мечка, която живяла в гората, идвала и вземала храна от нея, ближела ръката ѝ и нозете от благодарност и се връщала обратно. Слагала трохи на перваза на прозорците за птичките и когато светицата се молила, те летели наоколо и чуруликали. Сякаш живеела в Рая преди падението.

Имала общение със Света Богородица и Ангелите. През 1967 г. се разболяла тежко, имала херния и се прегъвала от болка. Не приела помощ от лекар, но казвала: „Света Богородица ще дойде да ме вземе заради болката”. Тя слагала марля или фитилчета от кандилата докато раната загние и издаде неприятна миризма. Тогава ѝ се явила Света Богородица заедно със св. арх. Гавриил и св. Георги. Архангелът ѝ казал „Ще те срежем сега”. Тя отговорила „Грешна съм, да се изповядам, да се причастя, и да ме срежеш”. „Операция ще ти направим”, ѝ отговорил той. Операцията била извършена, София оздравяла и често вдигала блузата си без да се срамува, за да покаже на хората разреза, който се затворил от само себе си.

Преподобна София „подвижницата на Света Богородица”, както е наричана, се упокоила в Господа на 6 май, 1974 г. На 7 юли 1981 г. били намерени нейните мощи, които излъчвали благоухание. На 27 май 1998 г. те били пренесени в манастира от Касторийския митрополит Серафим. Още приживе тя била почитана от хората като светица. На 1 юли 2012 г. официално била канонизирана от Вселенската Патриаршия.

превод от гръцки

източник: Православен свят (благодарим на „Православен свят“ за хубавия материал и колеги – ето така се прави – позоваваме се и слагаме хиперлинк към вашата статия и по този начин уважаваме и ценим вашия труд за слава Божия.)

1 Trackback / Pingback

  1. Неделя на самарянката. Тайната на Божието откровение в човека – Храм Свети цар Борис

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: