Ако ти съжаляваш твоята дреха, Бог ли няма да съжали Своето творение?

За духовна полза на всички публикуваме няколко поучителни истории от Патерика:

Един войник попитал авва Миос дали Бог наистина приема покаянието на грешника. И аввата, след като го поучил с много слова, казал:

– Кажи ми, възлюбени. Ако твоята дреха се скъса, ще я хвърлиш ли?

– Не – отвърнал той. – Ще я зашия и отново ще я използвам.

– Ако ти съжаляваш твоята дреха – казал старецът тогава – Бог ли няма да съжали Своето творение?

***

Един брат попитал авва Пимен:

– Направих голям грях, искам да остана в покаяние три години.

– Много е, – му казва старецът.

Попитали тогава някои, които се намирали там:

– 40 дена достатъчни ли са?

– Много са – казал отново аввата. Аз мисля, че ако човек се покае от все сърце и не продължи да съгрешава, дори след три дни Бог го приема.

***

Някой друг попитал отново авва Пимен:

– Ако един човек съгреши и се покае, Бог прощава ли му?

И старецът отговорил:

– Бог дал заповед на човеците това да правят. Няма ли да го направи много повече Той Самият? Защото Сам Той наредил на ап. Петър да прощава «до седемдесет пъти по седем» (Мат. 18:22) на тези, които са съгрешили и се покаяли.

***

Един брат попитал авва Сисой:

– Какво да правя, авва, след като паднах?

Старецът му казал:

– Стани.

– Станах и отново паднах.

– Ставай отново и отново.

– Докога?

– Докато смъртта те намери или в добро дело или в падение. Защото в каквото състояние се окаже човекът тогава, в него и отминава.

***

На един брат, който паднал в грях, сатаната се явил и му казал:

– Не си християнин!

Но братът му отговорил:

– Каквото и да съм, сега те оставям и се махам от теб!

– Казвам ти го, ще отидеш в ада! – настоявал сатаната.

– Не ти си моят съдия, нито моят Бог!- му казал братът.

Така, след като сатаната не постигнал нищо, станал и си тръгнал. Братът пък се покаял искрено пред Бога и станал подвижник.

***

Друг брат попитал същия старец:

– Отче, какво има предвид пророкът с думите « за него спасение няма в Бога» (Пс. 3:2)

– Има предвид помислите на отчаяние, – казал старецът – които демоните внушават на съгрешилия. Тоест те му казват, че Бог вече няма да го спаси, и така се опитват да го съборят в пропастта на отчаянието. Човекът обаче трябва да пропъжда подобни помисли с думите:

«Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми» (Пс. 24:15).

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: