Всичко е благодат

Автор: Росен Желязков

Винаги съм се възхищавал на хора, които са щастливи. Какво им има, та не са нещастни и откъде идва мирът, който излъчват и вълната на спокойствие, която ги обгръща? Каква е тайната да са такива непукисти? А животът по принцип е труден… Казано е още в Библията, че по-голямата част от живота на човека е „труд и болести“, писал е и поетът Вапцаров, че „борбата е безмилостна жестока“. Но има хора или по-правилно е да го кажа – човеци – които са просто щастливи. Не ги е грижа за нищо и въпреки това си имат всичко.

Преди време общувах с един незрящ човек, който не бе виждал слънцето в продължение на цели 27 години, а само очертанията на сянката си. Имал болест или недъг по рождение и до към 33-та си годишнина не можел да вижда. Бил полусляп. После се случило чудото – намерил се лекар, който да оперира очите и прогледнал. Та от него научих следното изречение:

„Повечето хора се борят, а една малка част просто приемат нещата, които им се случват като знаци на Провидението и ги следват, и аз съм от вторите, не се безпокоя за нищо“ – ми каза този бивш слепец.

Обаче това е трудно, защото човек, за да се пусне ей така като волна птичка в живота и ежедневието означава, да се предаде на нещо, което е свръх силите му. Християните го наричат Божия благодат. Но обикновеният човек ще си каже:

„Как така ще разчиташ на Този отгоре, Той ли ще ми плати необслужвания кредит, Той ли ще ми даде пари за наема, Той ли ще ме храни, а аз просто ще си лежа и ще чакам отгоре пари и кеф?“

Не е точно така. Наблюдавал съм, разговарял съм с щастливи хора, а и съм чел техни истории. Има една граница, една пресечна точка, която ако се премине, тогава Божията воля действа автоматично, а ти безгрижно я приемаш.

Като стана дума за пари, се сещам за една случка с майка Гавриила – гръцка православна монахиня, която веднъж разговаряла с един поклонник и той се учудвал как тази жена преживявала без никакви средства. И отговорът дошъл мигновено, още докато поклонникът влязъл да пазарува в един магазин. Майка Гавриила застанала на входа на магазина и го чакала отвън. В този миг отнякъде се появил минувач, който минавайки покрай монахинята, ѝ подал банкнота от 100 марки! Искам да кажа, че тя не е просила. Просто си стояла на улицата. Междувременно от магазина излязъл поклонникът и когато видял и чул от нея как се е озовала тази едра банкнота в ръцете ѝ, много се изненадал, а майка Гавриила само му казала: „Ами, така стават нещата“ и добавила:

„Каквото дойде го приемам, а ако не е от Бога – нещо става, нещо се случва и не стига до мен. Не се безпокоя за нищо и изобщо не го мисля.“

Наистина много са историите, които съм виждал като пример за живота на щастливите хора. И след като размислих, разбрах защо те не се борят срещу живота – защото те са победили себе си и своите страсти. Но за слабостите си стоят будни и живеят щастливо. Някой ден искам и аз да бъда щастлив човек, а това означава – да се предадеш на Чудото на живота, който е от Бога.