Д-р Пламен Димитров: Теорията за управление на ужаса е масова практика за водене на държавна и международна политика

снимка: БНР

снимка: БНР

Когато се всява страх у хората, това често се използва от управляващите за утвърджаване на собствения рейтинг. Когато страхът се мултиплицира и през медиите, може да се стигне и до усещане за паника.

Това коментира в интервю за Дарик председателят на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров.

Всяването на страх и усещане за паника в обществото обаче може да доведе до психични разстройства.

Интервюто е от началото на 2017 г. и е по повод зимната обстановка в България и комуникирането на мерките към населението от страна на институциите и медиите:

„– Информацията е поднесена по един малко по-заплашителен начин към аудиторията. Споменават се думи като „снежен ад“, като „апокалипсис“… Едно предварително натоварване на хората се наблюдава. Как този начин на поднасяне на новините, включително и от държавата и службите, допълнително така успяха да „осолят“ нещата без да се е случило към дата днешна нещо извънредно в страната. Дай Боже и да не се случи. Как един такъв начин на подготовка със всяване на страх влияе върху обществото?

– Здравейте! Вижте, обстановката е нормална за зимни условия, а това, което винаги се случва в масовите комуникации е че тези, които се опитват да ангажират вниманието на аудиторията, си служат със средства, които повишават тревожността на зрителите, за да могат да ангажират вниманието. Това е интуитивно известно, а понякога е и търсено от гледна точка на медиите. Разбираемо е от гледна точка на това, че за тях е важно да задържат това внимание и да го управляват.

– За поведението на медиите обаче доста помогнаха и институциите, които допълнително направиха кризисни щабове, съобщаваха извънредно какво се случва. Подход ли е това, чрез предупреждение за голяма опасност да се създаде усещането, че държавата работи извънредно и допълнително, като в крайна сметка всички сме наясно, че това е работата на тези институции?

– По някакъв начин отговорът е в самия въпрос, който задавате. Наистина, това е ежедневната, естествена работна задача на организациите, на институциите и когато се сензибилизира аудиторията, тоест поставя се на афективна основа чувствителността към проблемите, това обикновено е един признак за така наречения „вопъл“ или копнеж да бъдеш оценен като ефективен, ефикасен и адекватен.

– Предполагаме, че до предстоящите избори ще има още такива опити. Но тази заигравка с психиката на обществото може ли да изиграе и лоша страна, тоест може ли в един момент, човек не просто поддавайки се на страха и казвайки „да, може би ще бъде страшно“, а да реагира отрицателно, да каже „спрете се малко, не това начинът да общувате с мен“. Има ли такава защитна функция в човешкото поведение, в психиката?

– Разбира се, че има и тази функция, нека погледнем сега от гледната точка на аудиторията и от гледната точка на гражданина, който бива заливан с плашеща информация. Била тя за международни терористични актове, катаклизми или местни ситуации, по един начин, който не насочва към действие, а насочва само към афективна фиксация върху проблемността и на моменти върху неадекватността и безпомощността. От хилядолетия не само в България, а и по цял свят, управляващите винаги са имали потребност от нещо, което се обяснява много добре от така известната в социалната психология, теория за управление на ужаса. Когато у хората се поражда, предизвиква и поддържа високо ниво на тревожност, екзистенциална за това, че има заплахи, че има рискове, че има ситуации, които застрашават ежедневието, бита, усещането и ценностите на хората за живота. Обикновено това води до една повишена управляемост, до една готовност да се следват лидерите, статуквото и нормите, които се подкрепят в момента на това статукво, на тая конюнктура. Така че без да го осъзнават, много медии и ръководители нагнетяват този ужас, с цел да демонстрират своята адекватна позиция или готовност да решават проблеми, по начин, който е очакван от хората. Когато са в такава повишена тревожност, хората се вкопчват в нещата, които традиционно ги обединяват или по някакъв начин поне ги карат да се чувстват част от цялото. Това играе много важна роля за интегрирането или за възприемането на статуквото като адекватно.

– Не е ли опасно да се създават лидери чрез страх и тревожност и какво е бъдещето и стабилността на подобни авторитети в обществото, създадени по този начин?

– Хайде да вземем само историята на 21-ви век. От 11 септември насам всъщност теорията за управление на терора, нали сега така се нарича ужасът „терор“ е масовата практика за водене на държавна и международна политика.

– Има ли опасност обаче хората, които са по-лабилни, по-слаби психически, да преживеят така поднесената информация по-тежко от по-устойчивите хора?

– Разбира се. Има и рискови групи, каквито са да речем малките деца, които гледат по телевизията, слушат непрекъснато такива новини и формират едно усещане, че от тях нищо не зависи, че са безпомощни. В психологията имаме един много добре проверен емпирично с следвания и с наблюдения в практиката, каквато е тази, за която говорим сега, една много добра обяснителна рамка и тя се нарича „приучена безпомощност“. Когато фокусът не е върху действията, върху начина, по който се мобилизират хората, върху начина, по който реализират конструктивно стратегии за справяне с проблемите, а обикновено това само им се поднася симптоматично, като „кризисна ситуация“. Тогава тази приучена безпомощност нараства и може да доведе до невротизация на много от поведението.

– Тоест едно детско съзнание, необременено още с проблемите би могло да има нарушения в развитието в естествения път на осъзнаването на нещата и на причинно-следствените връзки при този начин на поднасяне на информацията.

– Да така е. Аз имам практика с хора, които идват редовно на консултации и търсят психотерапевтична помощ защото това нагнетяване на несигурност е довело до отключване на едно генерализирано тревожно разстройство или чести панически атаки. Всяко съобщение, независимо от коя медия идва и по какъв канал, за такива неблагополучия или възможност за такива неблагополучия, отключва цял ред симптоми, много то тях са психосоматични. Когато аз живеех още преди 20 години във Вермонд и там сняг пада по метър и двадесет на денонощие пионякога, кметът или неговият говорител излизат и казват: „Хайде да си почистим улиците и да покажем на големите щати колко сме ефективни“ и знаете ли какво се случва? Гражданите, в това число и гостите, които са отишли на туризъм, получават участък, за който отговарят. Събират се, а кметът ги събира на площада за веселба и черпене с чай и топъл грог, за да отпразнуват начина, по който са се мобилизирали. Не за да скърбим и да се идентифицираме с ролята на жертви или потърпевши.“ (darikradio.bg)

В интервю за Дарик от вчера по повод днешната пандемия от коронавирус д-р Димитров коментира:

„Стресът, който българите преживяват около ситуацията с коронавируса, ще предизвика посттравматични усложнения, ще отключи тревожност, депресия, зависимости и проблеми във взаоимоотношенията, каза в ефира на Дарик психологът Пламен Димитров. Той уточни, че негативните ефекти ще се усещат тепърва, защото посттравматичните усещания могат да възникват от 3 до 30 месеца след събитията.

„Този допълнителен стрес, който българите преживяват значително според изследванията ще даде своите резултати. Още в началото на извънредното положение казвах, че ни предстоят дълги посттравматични стресови усложнения. Някои ще прерастнат в допълнителни психично-здравни статуси, които са тревожни –  зависимости, проблеми в отношенията“, коментира още психологът.  

Да се докоснеш до смъртта отблизо и масово да се преживява ужаса от нея – в цивилизацията ни винаги е запомнено с това, че след това възникват огромен брой промени и в статуса на хората и в техните отношения, каза Пламен Димитров. Той напомни, че коронавирусът преобърна животът с краката нагоре на огромна част от световното население.

По думите му това ще продължава, защото тези посттравматични усложнения обикновено възникват с отлагане и натрупване от 3 до 30 месеца след това.

„Всичко това сега предстои и е нужен капацитет, национална програма, която да даде достъп до качествени услуги, а ние нямаме реално такава координирана система. Всички специалисти са професионално подготвени в България, но те не са интегрирани и подкрепени от обща програма“, каза още Пламен Димитров. Като напомни, че за разлика от България в повечето европейски държави достъпът до професионална помощ, свързана с психичното здраве е осигурен на всички пациенти.“ (darikradio.bg)

 

 

2 Comments on Д-р Пламен Димитров: Теорията за управление на ужаса е масова практика за водене на държавна и международна политика

  1. Това предполагам не е нито „православие“ нито „богословие“ а би требвало да е „съвременос“. А всъщнос е боклук.

  2. Да живее ГРОБ и Тиквата!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: